Операция „Необуздана свобода“: Порошенко победи всички

Снимка: личен профил на автора във Фейсбук

 

Операцията по щурма на Керченския  пролив, с артистизъм проведена през уикенда от Военноморските сили на Украйна, за кратко време  породи редица теории по темата „защо беше това“.

Изразяваха се мнение за това, че случващото се е поръчка от външни сили. Например, Тръмп за да отклони вниманието от „руското разследване“. Или Великобритания за да отклони вниманието от съкрушителните успехи в преговорите с ЕС. Или даже Русия — за да „отклони вниманието на населението от икономическите неуредици“ (не питайте, как Русия е можела да  организира незаконното нахлуване на военните кораби на съседната република в своите териториални води).

Но всички теории имаха кратък живот. В понеделник Петро Порошенко подписа указ за въвеждане на военно положение.

Както и да е, анализаторите сега ще трябва да признаят потресаваща реалност. Ръководителят на цяла държава изпрати приблизително една трета от своите действащи Военноморски сили на неименуем позор и плен, за да убие ритъма на предизборната кампания на конкурента-комик, подкрепян от олигарх, и да стигне до втория тур.

Да уточним: вариантът „за организирана провокация, чиято цел е да се получи помощ от Запада“ трябва да се отхвърли. Генералният секретар на НАТО, разбира се, изрази своевременна подкрепа на Киев. ЕС, разбира се, призова Русия да уважава държавния суверенитет на Украйна и да осигури свободно преминаване на плавателни средства през Керченския пролив. Вероятно, ние ще чуем и решителни звуци от Вашингтон, и толкова.  Всичките заседания в ООН, както е известно предварително, ще завършат наравно.

Работата е не само в това, че Украйна стана токсичен партньор, с който е неприлично да общуваш. Работата е и в това, че всъщност всички репресивни мерки, които Западът е можел да приложи против Русия с приемливи загуби за себе си, вече са приложени. А това, което по-рано се случваше по сценария за Възмездие на Агресивните Режими, не може днес да случи не само съобразно Русия, но и съобразно най-слабия от нейните съюзници.

Така че от всички възможни обяснения, за действителен, искате или не, остава да се смята най-глупавият, тесногръден и безотговорен.

И ето тука започва най-интересното.

Цялата работа е в това.

Свикнахме да се отнасяме към политиката на ръководството на Украйна с известно отвращение. Не може в крайна сметка да се приемат сериозно действията на държавното образование, с ентусиазъм отказващо се от своя суверенитет. И това даже в размяна не на някакви реални блага, а на „благоприятен режим за гастарбайтерите“ и потупвания по рамото. При това за потупванията трябва да се заплати, между впрочем напълно е достатъчно за тази цел да се проследи драматичната история с повишаването на тарифите за украинското население в замяна на поредния „транш последна надежда“ от МВФ.

И все пак. Независимо от отказа на Киев от самостоятелност, ние виждаме, как президентът на  цялото това стопанство за постигане на свои местни цели е способен на това, което  просто не могат да си позволят нито Путин, нито Си Дзинпин, нито Моди, нито даже Тръмп. Все пак да се натрапваш на ядрена държава и да обявиш военно положение не е играчка. Има ли тука противоречие?

Всъщност е обратното. Това за истинските държави Военноморските сили, обявяването на война и т.н. не е играчка. А за светът, построен от украинската политика, нищо освен „играчки“ не остана.

Ако от държавността се остави само шоуто, то всички атрибути на държавността, включително държавната граница, армията, флот и Църквата се превръщат в елементи на шоуто. Техният реален смисъл се игнорира и се свежда до минимум. Техните ценности се определят само от нивото на заблудата и врявата, които могат да бъдат извлечени от тях и да се обърнат в звучен пиар.

Точно отсъствието на държавна самостоятелност осигурява необузданата свобода на полето на шоу-политиката. Президент, освободен от реална отговорност (все пак никой него възприема сериозно), може да си позволи много повече, отколкото президент, който реално отговаря за всеки свой указ и всяко едно преместване на Въоръжените сили.

Президент, освободен от отговорност, може да обяви колкото си иска военни положения, от тези обявление все пак нищо не следва. Той може да провъзгласи автокефалия,   „окончателно да се прощава“ до посиняване и да извърши щурм на Кримския мост.

И да, всичко това той може да направи заради това, за да остане на любимата си работа още четири години.

В същност, именно заради това на украинските граждани може само да се съчувства. Бидейки живи хора, те са превърнати в средство за реализация даже не на държавно-стратегически, а на нечии дребни лични интереси.

27 ноември 2018 г.

Виктор Мараховскийроден е през 1978 г. в гр. Рига, публицист. От 1999 до 2009 г. се занимава с криминалната журналистика. От 2011 до 2015 г. е главен редактор на портала „Однако“, от 2016 г. е главен редактор на онлайн-списанието „На Линии“ и на портала „Кулытпулыт“.

Назаем от РИА Новости

Превод от руски: Борислав Ангелов (политолог)

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=14040

Posted by on ное. 27 2018. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Последни коментари

    Валутни курсове

     AUD =  1.20686 лв
     CHF =  1.71384 лв
     EUR =  1.95583 лв
     GBP =  2.23656 лв
    100  RUB =  2.56728 лв
     USD =  1.70072 лв

    Реклама

    Позиция

    cialis buy viagra
    За нас | Връзки
    Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.