ОГРАНИЧЕНИЯ ИЛИ СТИМУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА ПРИ ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА

ПРЕПОРЪКИТЕ НА ТРЕЗВОМИСЛЕЩИ БЪЛГАРСКИ ИКОНОМИСТИ СЕ ПОТВЪРЖДАВАТ ОТ МВФ И ОТ СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИ ИКОНОМИСТИ

За да разберем по-добре влиянието на кризата върху БВП е полезно да си припомним уравнението на Кейнс, конструирано през 30те години на миналия век. По него и сега в цял свят се изчислява БВП, макар че нашите пазарни фундаменталисти ненавиждат този велик учен. Със своята омраза, те обаче не променят нищо, освен че вредят на себе си.Уравнението на Кейнс гласи:

 

БВП=частно потребление+държавно потребление+инвестиционно потребление+износ-внос

В най-общ вид влиянието на кризата върху БВП и неговите съставки е показано на следната фигура:

Влияние на кризата върху БВП


Пояснение: негативното влияние на кризата е показано със сивите правоъгълници. Рестриктивната политика потиска вътрешното търсене, увеличава пораженията и намалява БВП. Стимулиращата политика ограничава пораженията, увеличава вътрешното търсене, а с това и БВП.

    България, заедно с Европа, преживява криза на ограничено външно и вътрешно търсене. Външното търсене винаги е имало второстепенно значение за растежа на БВП у нас. В продължение на много години то беше отрицателно (вносът превишаваше износа) и тази разлика се приспадаше от вътрешното търсене, за да се получи общият обем на БВП. По предварителни данни на НСИ за 2011 г. неговият дял в БВП е около 1,0%. Последствията от ограниченото външно търсене чувстваме главно поради свиване на износа, което започна към края на миналата година. Износът ни към страните от ЕС-15 през третото тримесечие на 2011 г. е бил 2620,1 млн. евро, а през четвъртото – 2431,6 млн. евро. По предварителни данни общият ни износ през януари 2012 г. е с 317,6 млн. лв. (-10,2%) по-малък от този през януари 2011 г. Това свиване ще продължи и през следващите месеци поради неблагоприятната конюнктура в другите страни.


Решаваща роля за размера и растежа на нашия БВП има вътрешното търсене – по предварителни данни около 99% през 2011 г. Характерът на икономическата политика предопределя в значителна степен размера и промените във вътрешното търсене. Рестриктивната политика оказва силно негативно влияние върху него поради потиснатото частно (на домакинствата), държавно и инвестиционно търсене. Тя задълбочава спада в производството, заетостта и доходите. При сегашната криза най-подходящата политика е стимулиране на търсенето по всички възможни канали. Рестриктивната политика в такава ситуация е погрешна.

Като имам предвид тази диагноза, в статията «Спешни мерки за смекчаване на последствията от рецесията върху България » от 4 март 2012 г. в «Общество нет» предложих програма с 37 мерки. Главната задача на тези мерки е да се стимулира вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене с три по-конкретни задачи: Първо, да се насърчава индивидуалното търсене на бедните и средните слоеве от населението, в чиято потребителска кошница преобладават произвеждани у нас продукти и услуги. Второ, да се европеизира данъчната ни система като се разпредели по-справедливо данъчното бреме между гражданите и между предприятията, да се стимулират дългосрочно тези, които инвестират за разширение и модернизация на производството. Трето, да се увеличат инвестициите за инфраструктура, да се разшири държавно-частното инвестиционно партньорство за изграждане на високотехнологични и експортно ориентирани производства и да се форсира усвояването на структурните фондове от ЕС.

В разгара на кризата беше необходимо държавата да се намеси за спасяване от фалит на финансови и нефинансови компании, предимно в някои развити страни и да стимулира вътрешното търсене с цената на временни умерени бюджетни дефицити. В някаква степен (макар и не толкова активно, както в САЩ) така постъпиха и в Европа. Това беше по-малкото зло. Алтернативата беше световен срив с непредвидими икономически, социални и политически последици. Може би по-страшни от Голямата депресия през 30те години на миналия век.

Така беше избегната дълбока рецесия и възстановен растежът на БВП, който в САЩ през 2010 г. достигна 3,0%, а в ЕС – 2,0%. Най-новата прогноза на МВФ за САЩ е 1,8% растеж през 2012 г. и 2,2% през 2013 г., а за еврозоната – спад с 0,5% в 2012 г. и скромен растеж от 0,8% в 2013 г. Безработицата, която по време на кризата в САЩ за отделни месеци превиши 10%, през февруари 2012 г. спадна до 8,3%. В ЕС в началото на 2008 г. беше 6,7%, сега е 10,1%, а в еврозоната – 10,7% и продължава да расте. Следователно, възстановяването на американската икономика засега е по-успешно от европейската – растежът е по-висок, а безработицата по-ниска. Това се дължи главно на по-активните мерки на американското правителство в подкрепа на вътрешното търсене.

По време на кризата беше приложен Кейнсианският подход за стимулиране на икономиката, за разлика от призивите на консервативните икономисти за дистанциране на държавата от всякаква намеса за възстановяване на стопанската активност. Консерваторите изглежда бяха забравили, че през последните стотина години не е имало нито една голяма криза, която да е преодоляна без активна намеса на държавата.

Наред с много други проблеми, още тогава възникна въпросът: колко да продължи държавната стимулираща намеса, кога и как да бъде прекратена, за да се премине към нормален режим на функциониране на икономиката. Поради различните условия в съответните региони на света следваше да се приложат конкретни подходи. В САЩ, например, подкрепата продължава и сега, чрез така наречените „количествени улеснения”, поддържане на ниска основна лихва и с други инструменти, макар и с намалена интензивност. В други страни подкрепата беше силно редуцирана или прекратена.

През 2010-2011 и в началото на тази година многократно препоръчвах държавната подкрепа за вътрешното търсене в ЕС и в България да затихва постепенно до пълното й прекратяване само когато икономиката стъпи окончателно и необратимо на собствените си крака. Защото нейните вътрешни регулиращи механизми: конкуренция, съотношение между търсене и предлагане, балансирана информираност на стопанските субекти и т.н., действат само в нормални условия. За повече яснота правех сравнения с болен пациент, сочейки че при преждевременно прекратяване на лечението последствията могат да са фатални. Настоявах също за ускорена интеграция в ЕС, особено спешна в областта на бюджетната политика. Възразявах срещу бруталните рестрикции, осъждащи Европа да загуби цяло десетилетие в стагнация. За подробности виж публикациите в моя сайт през последните години на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm

Това фундаментално изискване не беше спазено. Оправдавайки се с дълговата криза в Гърция, Ирландия и Португалия консервативните правителства в някои големи европейски страни и ръководството на ЕС прекратиха преждевременно и рязко подкрепата за вътрешното търсене и пристъпиха към силно ограничителна политика, далеч преди икономиката да се е възстановила от кризата необратимо. Това преустанови нейното излизане от кризисната ситуация. Започна стагнация, последвана от ново потъване и навлизане в рецесия от W-образен тип. Колкото по-силна и продължителна е рестрикцията, толкова по-ограничено ще е вътрешното индивидуално, държавно и инвестиционно търсене, по-дълбоко и продължително ще е второто потъване и в резултат на това – по-нисък растежът, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета, по-ограничен ще е потенциалът на икономиката да обслужва дълга.

Така, още не излезла окончателно от първото икономическо потъване, Европа навлиза във второ потъване. Подвластните на десния догматизъм правителства реагират с брутални ограничителни мерки: замразяване и дори намаляване на доходи на домакинствата; масови уволнения на персонал; съкращаване на икономически, социални, образователни, здравеопазни, екологични, демографски, социално-етнически, научни, културни, отбранителни програми; брутални съкращения на текущи и капиталови разходи на общините и т.н. Засегнатите десетки и стотици милиони хора в Европа, Америка и други региони реагират с протести.

Едва ли беше случайно, че реномирано списание като Time обяви ПРОТЕСТИРАЩИЯ за човек на 2011 година. Протестите в Европа обхванаха почти всички страни. Медиите съобщават напоследък за протестиращи милиони хора в Испания. Едва ли могат да се приемат прибързани приказки, че това са емоционални неуравновесени хора, леви екстремисти, авантюристи, подведени, заблудени. Едва ли може да се повярва на твърденията, че само десните правителства знаят правилните решения за излизане от кризата чрез поголовни съкращения; че те са богопомазаните, които, дори и насила ще ощастливят милионите трудови хора, като ги прекарат през икономическия ад до спасителния бряг.

Проблемите са далеч по-сложни. Те имат икономически, социални, политически, етнически, културни и други корени, които са свързани и се подхранват взаимно. Тук засягам само част от икономическите аспекти на решението за излизане от кризата.

Консервативни политици, банкери и придворни икономисти ни убеждават в един икономически абсурд – че растеж се постигал чрез поголовни съкращения на персонал, на текущи и капиталови разходи, защото така се създавало доверие във финансовата общност и готовност за кредитиране, което пораждало растеж. Това е, според тях, механизмът на формиране на растежа. Твърдяха го многократно бившият председател на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, председателят на Европейската комисия Барозу и други високопоставени лица.

Световният опит обаче показва, че дори при наличие на финансово доверие и кредитен ресурс фирмите се въздържат от инвестиране ако липсва платежоспособно търсене за техните продукти и услуги в текущия момент и в обозримото бъдеще. В пазарни условия нормалният предприемач не произвежда, за да пълни складовете с готова нереализирана продукция и да замразява оборотни средства. Още по-малко е склонен на това в неясни полукризисни условия. Подобна рестриктивна политика потиска още повече вътрешното търсене, а чрез него – растежа, заетостта и доходите. В рамките на развита интеграционна общност, каквато е ЕС, с активен вътрешнообщностен стокообмен, това ограничава и външното търсене за националните икономики на страните членки.

Такава обстановка не създава доверие. То не е съставка нито на вътрешното, нито на външното търсене. Доверието може да бъде само предпоставка за такова търсене, ако са налице редица други условия, между които решаваща е покупателната способност, подплатена с доходите на домакинствата, паричните потоци на фирмите, държавните разходи чрез централния и общинските бюджети. Дори ако за момент допуснем абсурда – че доверието автоматично поражда растеж, то не може да замести липсващата покупателна способност. С доверие може да се сключи една или няколко сделки, но само с доверие не е възможно да се сключват сделки трайно във времето без покритие с покупателна способност на стопанските партньори и на домакинствата. В момента в който се установи, че липсва покупателна способност доверието се срива и много трудно се възстановява.

Икономическата теория и световната стопанска практика не са доказали, че доверието може да замества трайно покупателната способност като платежно средство. Поредица от сделки, основани само на доверие, рано или късно (но по-скоро рано) се сриват с тежки последици за двете страни. Дори традиционните тефтери в малките селски магазинчета, които почиват само на взаимно доверие между продавач и купувач, са с ограничена трайност и обем на сделките и изчезват с изтощаване на оборотните средства на продавача. Изчерпването на покупателната способност на клиентите закрива достъпа им до тефтерите, защото няма доверие без платежоспособно търсене. Ако продавачът не държи сметка за това, той скоро ще фалира. При липса на равностойна размяна предоставянето на стоки се превръща в благотворителна дейност, но тя трябва да бъде финансирана от някъде. Това е друга тема, която няма нищо общо с нашата.

Изводът е очевиден: икономически растеж ще има само когато е налице платежоспособно вътрешно и външно търсене, както е показано във фигурата по-горе. А за такова търсене са необходими доходи на домакинствата за индивидуално потребление (което осигурява около 68% от БВП), заделени достатъчно средства в държавния бюджет (което осигурява около 15% от БВП), вътрешно и външно натрупване за инвестиции (което осигурява около 24% от БВП) и нетен експорт (превишение на износа над вноса). В посочената по-горе моя статия за спешните мерки е показано как могат да се осигурят тези доходи (Виж публикация № 198 в моя сайт на посочения по-горе адрес).

Ние българите страдаме от трудно излечима болест – синдрома за национална малоценност. Прекланяме се угоднически пред чуждото и подценяваме своето. Осланяме се повече на третокласен чуждестранен експерт, отколкото на първокласен свой. За да задоволя любопитството на такава категория хора ще прибегна до оценки на най-меродавни и високо уважавани чуждестранни източници, които сега казват същото, писано от мен многократно през последните години. Не защото са го заимствали от мен, а понеже и те и аз, независимо един от друг, сме стигнали до същите изводи по правилата на нормалната логика и чрез анализ на световния опит.

В актуализирания Обзор на МВФ за световната икономика (World Economic Report update) от 24 януари 2012 г. може да се прочете: „Страните с ниски лихви или други фактори, позволяващи фискално маневриране, включително и някои в еврозоната, следва да преразгледат темпа на краткосрочната си фискална консолидация. Прекаляването с текущи фискални ограничения за компенсиране на циклични загуби на доходи, ще ограничава още повече стопанската активност, ще подкопава подкрепата на населението и ще минира пазарното доверие… Възстановяването на доверието в еврозоната зависи от задълбочаването на финансовата и фискалната интеграция през следващите години… Новите пазарни икономики с ниска инфлация и нисък публичен дълг… могат да си позволят по-големи социални разходи в подкрепа на най-бедните домакинства…”.

Световно известният икономист проф. Лоуренс Самърс, бивш министър на финансите при президента Клинтън и до преди година главен икономически съветник на президента Обама, писа във Файненшъл Таймс (“How to ensure stimulus today, austerity tomorrow”) на 25 март 2012 г.: „Възстановяващият се пациент, който не завърши пълния курс на лечението си, поема голям риск за своето здраве. На същото основание най-сериозният риск за възстановяването на икономиката през следващите няколко години вече не е финансовото напрежение или външните шокове, а рязката промяна на политиката от поддържане на подходящо търсене, към грижите за традиционна фискална и парична предпазливост… Даже ако икономиката създава 300 000 нови работни места на месец и расте с 4% (той има предвид САЩ – бележката моя), ще са нужни няколко години за възстановяване на нормалните условия. Залитане тази година към политики, подходящи за нормални времена, ще бъде съвсем преждевременно. Най-нови изследвания показват, че при забавяне на текущите инвестиции се уврежда дългосрочното функциониране на икономиката. Аз и Брад ДеЛонг (голям американски икономист от Калифорнийския университет в Бъркли, бивш зам. министър на финансите на САЩ – бележката моя) в наскорошна статия доказахме, че масираните и преждевременни фискални ограничения, чрез свиване на икономиката могат да изострят бюджетните проблеми в дългосрочен план”. Такива позиции споделят нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, известните икономисти Нуриел Рубини, Кенет Рогоф (бивш главен икономист на МВФ), Оливиер Бланшард (настоящ главен икономист на МВФ) и много други.

Ще ми се да вярвам, че нашето правителство, което не се вслушва до сега в моите и на други български икономисти добронамерени препоръки за успешно излизане от кризата, ще се замисли над това, което казват световно известни американски икономисти и професионалисти от МВФ. Макар и без предварителна координация, между нас има пълно съвпадение в диагнозата и в подхода за излизане от кризата.

1 април 2012 г.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЗАЩО МЮСЮЛМАНИТЕ МОГАТ ДА ПРЕВЗЕМАТ ЕВРОПА – Калоян МЕТОДИЕВ
  

НА 22-РИ МАРТ ТРЯБВА ДА ЗАПАЛИМ СВЕЩ ЗА ВОДАТА НА БЪЛГАРИЯ – Любомир ВЪЛКОВ
 

ПРЕЗ ЖИВОТА СИ СЪМ ИМАЛА САМО ЕДНА БРЪЧКА И В МОМЕНТА СЕДЯ НА НЕЯ

СЛЕД СНЕГОТОПЕНЕТО СЛЕДВА РЕЖИМ НА ВОДАТА В ПОВЕЧЕТО НАСЕЛЕНИ МЕСТАЛюбомир ВЪЛКОВ
 

ПОЛИТИКАТА НА ФЕЙСБУК НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ЧАСТЕН ВЪПРОС – Алън ТЕЙЛЪР

ЗА МИШКИТЕ И ПТИЦИТЕ В ХРАМА – Нели ИВАНОВА
 

ДОБРОТО НАПЛЯСКВАНЕ НЕ ПРАВИ ЧУДЕСА, НО Е ПО-МАЛКО ВРЕДНО ОТ ХАПЧЕТАТА И ПО-ЕВТИНО ОТ ЗАТВОРАКристина ОДОН
  

ТАЙНОТО ПИСМО НА ОБАМА ДО ТЕХЕРАН: СПРЯ ЛИ ВОЙНАТА СРЕЩУ ИРАН? – Махди Дарий Наземроая
 

КАКВА Е РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ СЛЕД АРАБСКАТА ПРОЛЕТ? -Аманда РИГС

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4393

Posted by on апр. 2 2012. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.