ОГНЯН МИНЧЕВ: ПОНЯКОГА ЛИЦЕМЕРИЕТО Е ПО – ОТБЛЪСКВАЩО ОТ АРОГАНТНОСТТА

АКО ТУРЦИЯ НЕ ПОЕМА КОНКРЕТНИ АНГАЖИМЕНТИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА БЕЖАНСКИЯ ПОТОК, ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЗАЩИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ ПО БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ

ВЕЧЕ МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ НА ГОЛЕМИ МАСИ ОТ ХОРА ОТ ИСЛЯМСКИТЕ ОБЩЕСТВА КЪМ ЕВРОПА НЕ Е ДОПУСТИМО

ЗАЩИТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ, КАЗВА ОЩЕ ДОЦЕНТ МИНЧЕВ

Доцент Огнян Минчев е роден на 2 декември 1958 г. Завършил е социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор на социологическите науки. Изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания. Преподавател в катедра „Политология” в СУ.

 

Доцент Минчев, вече се чуват предупреждения, че в обозримо бъдеще съседна Турия може да напусне НАТО. Как това би се отразило на геополитическата роля на България?
Официално напускане на НАТО от страна на Турция не е предстоящо. Същевременно,  очевидно е системното преориентиране на Турция от категоричен член на западната стратегическа и отбранителна общност към роля на самостоен играч, чийто приоритети са свързани с принадлежността на страната към ислямската общност. Европейското – и въобще западното направление – се обявява само за една от посоките на турската политика, насочена към превръщането на Турция в регионална свръхсила на границите на Европа с Близкия Изток, Черно море и Кавказ. Тази промяна има огромно геополитическо значение за Запада и създава сериозен стратегически вакуум в югоизточната част на евроатлантическия съюз. В интерес на България е да се опита да усвои поне част от тази стратегическа роля, която Турция е играла в продължение на десетилетия в структурата на западния съюз. За да го направи обаче България се нуждае от силна, реформирана държавност, ясна дефиниция на националния си интерес, свързан със сигурността и развитието на западната стратегическа общност и нарастващ динамизъм на партньорските отношения – военни и политически със САЩ и останалите ключови страни в НАТО. България също така се нуждае от стабилност и динамика на социално, икономическо и политическо развитие за да бъде надеждна граница на ЕС в период, в който турското членство в съюза изглежда отложено за по-добри времена или въобще неактуално. За съжаление, България не е в състояние да отговори на нито едно от тези условия. Съседна Румъния се справя по-добре с тази задача – изпълване на стратегическото пространство, освободено от политическата промяна в Турция. Румъния има не по-малко проблеми от институционален, стопански и политически характер, отколкото България, но нейния политически елит е ясно и категорично ориентиран към пълноценно членство в западния съюз. Румъния е надежден член на НАТО, който не дискутира абстрактни теми от типа – “какво печелим сега, че сме членове на НАТО”, а работи усърдно за по-интензивно партньорство със САЩ във военнополитическата област, което дава на страната редица бонуси за нейната сигурност от дългосрочен характер. България е един “скатаващ се” член на НАТО. Българските миротворчески контингенти са сред най-добрите в НАТО, получават непрекъснато похвали за своя професионализъм. Политиката на българската държава обаче не излъчва нито едно послание за надеждност на България като партньор, съюзник и преден пост на западната отбранителна и стратегическа общност. Пълният контрол на Русия върху българската енергетика, дълбочината на сивия сектор в източно направление, опитите да мамим партньорите на Запад срещу рушвети от партньорите на Изток – това са само част от двуличието на официална България към ангажиментите ни като част от западния съюз. Затова съм скептичен относно възможността да се възползваме от стратегическото преориентиране на Турция и да заемем мястото й в структурата на западната стратегическа общност.

Защо все повече в Европа днес се говори за граници, граничен контрол, трафик, Шенген? Темата на моменти измества икономическите въпроси…

Европа е все по-натоварена от проблемите на големи маси имигранти, отказващи да се интегрират в обществата, които са ги приели. Нарастващите общности от мюсюлмани и радикализацията сред по-младите им представители създават сериозни проблеми пред нормалното функциониране на обществените институции – образователни, социално-осигурителни, градоустройствени, както и междуетническо напрежение. В този период на нарастващо напрежение Турция на практика едностранно спря да играе ролята на буфер, спиращ близкоизточния емигрантски поток на Запад. Трябва да признаем, че Турция не е длъжна да играе безплатно тази роля в продължение на десетилетия. Анкара премахна визовия режим с редица арабски страни като част от своята политика на сближаване с мюсюлманския свят и това на практика прехвърли целия емиграционен проблем върху турско-гръцката и турско-българската граница. Тази нова реалност се осъзнава в западните столици и те изискват завишаване на стандартите за контрол върху двете граници, за да не се допусне емиграционна вълна към Европа. Според някои източници през Турция – Гърция – България днес преминава до 80 на сто от нелегалния трафик на хора към Европа. За Франция и Германия е очевидно изгодно този общоевропейски проблем да се интерпретира само като проблем на България и Румъния и тяхното присъединяване към общността Шенген.

Смятате ли, че е удачно по българо-турската граница да се изградят защитни съоръжения, каквито предложения вече има?
Ако сегашното статукво се запази, т.е. ако Турция не поема конкретни ангажименти за ограничаване на бежанския поток, изграждането на защитни съоръжения не може да се избегне. Политкоректните “мулти-култи” социал-либерали в Европа затова не припознават проблемите с югоизточните граници на ЕС като свои – защото утре ще трябва да поемат отговорност за изграждането на отбранителните линии на “крепостта Европа”. По-добре е това да е отговорност на “неподготвените” гърци и българи, които да издигнат тази защитна стена, защото “те така са си свикнали – със стени”. Понякога лицемерието е по-отблъскващо от арогантността. Въпросът е – нужна ли е “крепостта Европа”? През целия си съзнателен живот съм изповядвал свободата във всичките й измерения, но днес вече ми се струва, че свободното придвижване на големи маси от хора от ислямските общества към Европа не е допустимо – то води само към социален взрив и дезинтеграция на европейския правов и институционален порядък. 

Как гледате на позицията на  Франция, Германия, Финландия, Норвегия за отлагане приемането ни в Шенгенското пространство? Все европейски десни правителства. Удар ли е това срещу нашето правителство?

Както казах по-горе, в тази позиция няма нищо замислено като удар конкретно по България или по българското правителство. Целта е защитните съоръжения по границата с Турция да се изградят като елемент на българската отговорност за влизане в общността Шенген, а не като общоевропейска отговорност, което би създало проблеми на западните правителства с кресливата лява периферия на собственото им обществено мнение. Това е лицемерие от чиста проба – Европа дава парите, know-how, взима решенията, а България ги изпълнява като свои решения, необходими за влизане в Шенген. А ние от своя страна ще изтъргуваме това срещу някой от многобройните дефицити на европейското ни членство.

Като че ли много външнополитически фронтове се отварят. Премиерът Борисов остро се изказа срещу руската страна по въпроса за строежа на АЕЦ Белене. Дословно „Играем на нерви с Русия”. Възможен ли е сценарият Жан Виденов – Виктор Черномирдин?

Всякакви сценарии са възможни – България отдавна е разграден двор, в който бившата имперска метрополия се чувства като у дома си. Разликата с Жан Виденов е във факта, че днес сме страна член на ЕС и НАТО и ако българското правителство пожелае да получи подкрепа от своите съюзници и партньори – то ще получи такава подкрепа. Разбира се, руските оръжия срещу твърда позиция на българското правителство са известни – интриги, флашки, оперативни мероприятия от всякакъв род, които съставляват арсенала на милиционерската олигархия и в Русия, и в България. Не е лесно да се съпротивляваш на всичко това, но защитата на българския национален интерес е единственият път към възстановяване на българската държавност  – възстановяване, което е системно осуетявано вече 20 години. Не бива да се забравя, че днешното правителство наследява като отговорност решенията на две правителства, съставени от национални предатели – царско и “тройнокоалиционно”.

В този контекст как виждате президентските и местни избори наесен?

Компроматната война срещу управлението на ГЕРБ ще се засилва. Целта е да се свалят рейтингите на управляващите до достатъчно ниска точка, за да бъде примамен Борисов към сделка за споделяне на властта с безотговорни и задкулисни фактори от типа на Гоце & С-ие. Това на практика ще върне часовника обратно към олигархичен заговор от типа “тройна коалиция”. Опозицията няма сериозна кандидатура срещу ГЕРБ на президенските избори, затова мисля, че конкретното предложение за сделка към Борисов може да изглежда така: “на теб президентствово, на нас достъп до изпълнителната власт”. Надявам се Борисов да не допусне подобна сделка, защото тя означава президент – марионетка срещу разбиване на ГЕРБ и включване във управлението на цялата измет, която днес размахва флашки и шашки около оградата на властта. Компроматната война засилва милиционерските комплекси и практики вътре в управлението на ГЕРБ. Ако ГЕРБ си позволи употреба на СРС-та или други форми на натиск в процеса на изборите, това ще бъде окончателен край на легитимността на партията като възможна алтернатива на беззаконието и безвластието на тройната коалиция. Оттук нататък ще се изправим пред реалност, в която властта “се търкаля по улицата” за пореден път и не можем да си правим илюзии за това кой ще я вдигне от улицата и ще си я присвои – също за пореден път. Дано Борисов и колегите му си дават сметка за всичко това.


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ: КИТАЙСКАТА КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ СЕ ПРЕХВЪРЛИ ТУК

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е НЕТОЛЕРАНТНА ИДЕОЛОГИЯ, СЪЗДАВАЩА НОВИ КЛИВИДЖИ НА ОМРАЗА

ПРОФ. АНГЕЛ ДИМОВ: НАРОДЪТ НИ Е МНОГО ДОВЕРЧИВ

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ВЪВ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ, А В НИСКИТЕ ДОХОДИ

ПРОФ. ТОЛЯ СТОИЦОВА: БЪЛГАРИНЪТ СЕ РАДВА КАТО НАРУШАВА ПРАВИЛАТА И СЕ ХВАЛИ С ТОВА

ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ДОГОВАРЯН МЕЖДУ ЕЛИТА НА СОЦИАЛИЗМА И ЗАПАДНАТА СИСТЕМА

ИВАН ГЕНОВ: ТОВА КОЕТО СТАВА Е ТЕАТЪР НА АБСУРДА

ИВАН НЕЙКОВ: КОЛКОТО ПО-МАЛКО ВНАСЯМЕ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ЩЕ ПОЛУЧАВАМЕ

ПРОФ. ЧАВДАР НИКОЛОВ: МИСЛЕЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ БИВАТ ИЗОЛИРАНИ

ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО ЖЕЛАЕ ДА ЗНАЕ КОИ СА СЪТРУДНИЧИЛИ НА ДС

ДОСТЕНА ЛАВЕРН: БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е СИВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА, КЪДЕТО ГАЛОПИРАТ ТРОЯНСКИ ЖРЕБЦИ

ДИМИТЪР ИВАНОВ: ИМА ЯСНИ АНАЛОГИИ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3657

Posted by on февр. 10 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.