ОГЛЕДАЛОТО НА АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА

Борис Докторов (роден през 1941 г.) е руско-американски социолог, доктор на философските науки, професор, асоцииран сътрудник на Социологическия институт на РАН в Санкт Петербург, независим аналитик и консултант. От 1994 г. живее в САЩ. Научни интереси: изследване на общественото мнение, методи на социологията, проучването на общественото мнение в САЩ, СССР/Русия, развитието на американската реклама, съвременната история на руската социология.  Автор е на над 250 научни работи. През 2011 г. излиза на руски език книгата му „Явление Барака Обамы. Социологические наблюдения”.
 

Читателите на моите статии за хода на президентската предизборна кампания в САЩ през 2012 г. [1] можеха да забележат, че  прегледът на настоящото положение и прогнозирането на резултата от борбата за Белия дом се основава на анализ на динамиката на индекса на одобрение на дейността на Барак Обама. Този аналитичен подход ще бъде продължен в следващите публикации, но за изясняването на много неща е целесъобразно да се разгледа историята на посочения индекс и дългогодишната практика на прилагането му. Обръщането към миналото ще подтвърди, ще повиши обосноваността на по-нататъшните разсъждения.
 
Юбилейни годишнини

Така се случи, че миналата, настоящата и следващата година са  юбилейни за америкаските  полстери (pollsters-б.пр.) и не само за тях.
През есента на 2010 г. се навръшиха 75 години от началото на проведеното от Джордж Галъп (1901-1984) проучване на общественото мнение [2]. През ноември тази година – 110 години от рождението му. Не знам дали ще бъде отбелязан този юбилей от американската общност на изследователите на общественото мнение, но във връзка с проведената от 2 до 4 май 2011 г. в Москва годишна конференция на  "Галъп Интернешънъл", ръководството на тази международна асоциация публикува на руски и английски език първата научна биография на Галъп [3].
Преди 75 години, през 1936 г., Галъп е решил да създаде въпрос за изучавене на отношенията на населението към дейността на избрания президент, тестването на различни формулировки продължава десет години. И едва в първата седмица на юни 1945 г., когато след смъртта на Франклин Рузвелт президент на страната без провеждане на избори става бившият вицепрезидент Хари Труман, Галъп започва да изплозва разработения от тях въпрос. От тогава са минали повече от шест десетилетия, но този въпрос не е претърпял никакви изменения. Той се и явява базата за изчисляване на  "индекс на одобрение."
Следващата година ще ни напомни за ключово събитие в летописите на изследванията на общественото мнение. През 1936 г., Галъп и независимо от него Елмо Ропър и Арчибалд Кросли за първи път изучават електората с помоща на извадково интервю по местоживеене и за първи път въз основа на тази електорална статистика прогнозират името на победителя. Принципиално е това, че техните прогнози са били верни. По този начин, предизборната кампания през 2012 г. ще бъде 20-та в историята на американските президентски избори, при която наблюдението се осъществява с  прилагането на научните технологии.
Това е забелижително важен етап по пътя на развитието на демокрацията в САЩ и в света.

Променливост в индекса на доверие

Поставяйки пред себе си задачата да фиксира нагласите на американците по отношение към работата на избрания президент, Галъп не е мислил, че  фактически е разработил най-важния интструмент за измерване на отношението на обществото към провежданата от президента политика и технологията на дългосрочното и средносрочно прогнозиране на резултатите от следващите президентски избори. През последните години, индексът на одобрение на дейността на президента го наричант политическия „термомертър”, „барометър”, „огледало”, някои наблюдатели признават неговото почти конституционно значение. Индексът позволява на всеки  американец да узнава отношението на нацията към президента на страната и да съпостави своето мнение с нагласите на другите. 
По време на управлението на седем президента, започвайки с Айзенхауер и свършвайки с Рейгън,  обсъжданият  въпрос е задаван около 600 пъти. Включително и в периода на двата президентски мандата на Айзенхауер – 119 пъти  и в двата мандата на Рейгън – 135 пъти. По-често е сондирано мнението на американците относно дейността на президента Клннтън: от януари 1993 до декември 2000 г. са проведени 226 измервания. Отношението към дейността на Джордж Буш-младши е измервано средно около 40 пъти в годината, така за осем години – около 300 пъти. Като цяло, може да се напарви извода, че до края на първото десетилетие на 21 век индекса на одобрение на дейността на президента е определян само от Института Галъп над хиляда и петстотин пъти. Използвайки съвременни технологии на въпросници организацията Галъп и компанията  Rasmussen Reports измерват индекса на одобрение на дейността на Обама ежедневно.
Основният въпрос звучи така: „Одобрявате ли или не одобрявате начина, по който Х (сега – Барак Обама) се справя с работата си като президент?” (Do you approve or disapprove of the way X (now – Barack Obama) is handling his job as president? – б.пр.) Делът (%) от анктераните одобряващи работата му се нарича индекса на одобрение или рейтинг на президента.
Лесно е да се разбере, че теоретически стойността на индекса е заключен в интервала между 0 и 100%, неговата реална променливост е представена в Таблица 1.

                   
 

Година

     

Президент

Стойност на
индекса на одобрение (%)

       

Средно

Минимум

 

Максимум

 

1945–1953

     

Х. Труман

45,4

22

 

87

 

1953–1961

     

Д.Айзенхауер

65,0

48

 

79

 

1961–1963

     

Дж. Кенеди

70,1

56

 

83

 

1963–1969

     

Л. Джонсън

55,1

35

 

79

 

1969–1974

     

Р. Никсън

49,0

24

 

67

 

1974–1977

     

Дж. Форд

47,2

37

 

71

 

1977–1981

     

Дж. Картър

45,5

28

 

75

 

1981–1989

     

Р. Рейгън

52,8

35

 

68

 

1989–1993

     

Дж. Буш-ст.

60,9

29

 

89

 

1993–2001

     

Б. Клинтън

55,1

37

 

73

 

2001–2009

     

Дж. Буш-мл.

49,4

25

 

90

 

2009-31 юли
2011

     

Б. Обама

51,0

40

 

69

Историята така се разпореди, че още в самото начало на редовното измерване на отношението на американците към дейността на президентите бяха получени добри оценки на емпирическите граници на променливост на индекса на доверие. Минималната стойност на рейтигнга на Труман от (22%) до настоящия момент остава най-ниската. Максималният рейтинг на Труман (87%), от юни 1945 г., дълго време бе най-високата граница на одобрение на дейността на президента. И това е обяснимо: това бе реакцията на радост в Америка по повод приключването на войната в Европа.
Едва след почти половин век бе получен по висок резултат на обсъждания показател. В началото на 1991 г., рейтингът на президента Буш-старши скочи до 89%. Нацията благодари  на президента по повод края на войната в Персийския залив. След още 10 години, на десетия ден след терористичните атаки  върху Америка от 11-ти септември 2001 г., американците дадоха на Буш-младши още по-висок кредит на доверие – 90%.
Изискваше се повече от половин век и провеждането на значителен брой сондажи за решаване на привидно проста задача – определяне на емпиричните граници а динамиката на индекса на одобрение.
В последния ред на Таблица 1 са представени данните за променливостта на индекса на доверие на Барак Обама до края на юли 2011 г. Максимална стойност бе фиксирана в началото на неговия мандат 22 – 24 януари 2009 г., минималната – неотдавна, в края на юли тази година – 40%.

Първата година от мандата

Изследвайки динамиката на рейтинга на президента, сравнявайки я с променливостта на този показател с по-ранните държавни глави, много неща стават  по-ясни в политиката на страната и в нейното възприемане от населението му. Четиригодишния, а и често за по-дълъг период на президенстване,  естественно е разделен на „важни” точки за периода. През първата година на президенството традиционна се разделя на четири опорни момента: началото на мандата, първия месец, първите сто дни в Белия дом и в края на годината.
Президентите Труман и Джонсън започват дейността си в критичните за нацията дни – след смъртта на техните предшественици, Форд – след оставката на Никсън. Това обяснява високите стойности на индекса на одобрение на дейността им. За всички останали президенти стартовата стойност на рейтинга е в интервала от 51% до 72%. Обама получи от американците много висок "инаугурационен бонус" (68%), в това отношение той остъпва само на президента Кенеди (72%) и е наравно с Айзенхауер (68%) и Картър (66%). Обама остана много популярен (63%) след месец, и той доста успешно (65%) преминава и „изпитателния срок” – 100-те дни.

Таблица 2. Важните стойности на индекса на одобрение през първата година от мандата. 

 

 

Стойност на
индекса на одобрение (%)

Изменение
между резултата през годината и стартовия рейтинг (%)

 

Първото
измерване

Първия
месец

Первите 100
дни

Средно за
първата година

Х.Труман

87

 

 

79

-8

Д.Айзенхауер

68

 

73

69

1

Дж. Кенеди

72

 

83

77

5

Л. Джонсън

78

 

 

76

-2

Р. Никсън

59

60

62

61

2

Дж. Форд

71

 

 

51

-20

Дж. Картър

66

71

63

62

-4

Р. Рейгън

51

55

68

57

6

Дж. Буш-ст.

51

63

56

65

14

Б. Клинтън

58

59

55

49

-9

Дж. Буш-мл.

57

62

62

68

11

Б. Обама

68

63

65

57

-11

 
 
През първата година от рабатота си шест президента са увеличили своя рейтинг. Четири: Форд (на 1%), Кенеди (на 5%), Никсън (на 2%), Рейгън (на 6%) – относително малко и двама  значително по силата на форсмажорни обстоятелства: Буш-старши (войната в Ирак) – 17% и Буш-младши (терористичната атака от 11 септември 2001 г.) – 28%. Президентът Обама губи 12%; това не е малко, но това не е критично.

Втората година от мандата

Втората година от мандата, съгласно Конституцията на страната е времето на провеждането на т. нар. междинни избори: американците избират 435 членове на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ и 33 или 34 сенатори. Едновременно в 34 от 50 щата се провеждат избори за губернатори за четири години и в два (Върмонт и Ню Хампшир) – за две. Ако на изборите спечелят представителите на партията на президента, то това като правило е доказателство за подкрепата на избирателите за неговата политика и подобрява възможностите му да реализира плановети си. На 2 ноември 2010 г.  демократите загубиха 63 места в Камарата на представителите и шест места в Сената, т.е.  важна победа празнуваха републиканците.
Необичайно високите стойности на рейтингите на президентите Буш (Таблица 3) в периода на междинните избори определят събитията по-горе като  свръх обикновенни. Политиката на Обама за същото време е одобрявана от 44% от американците, т.е. той е „на нивото” на президентите Рейгън (42%) и Клинтън (46%) и само с 5% изостава от Картър.

Таблица 3. Важните стойности на индекса на одобрение през втората година от мандата.

 

 

Стойност на
индекса на одобрение (%)

 

В периода
на междинните избори

Средно за
втората година

Изменение
между първата и втората година

Х.Труман

 

41,5

-37,8

Д.Айзенхауер

 

65,5

-3,3

Дж. Кенеди

 

72,1

-4,3

Р. Никсън

 

56,2

-5,2

Дж. Картър

49

45,3

-16,6

Р. Рейгън

42

43,3

-13,8

Дж. Буш-ст.

58

66,8

1,1

Б. Клинтън

46

45,9

-3,4

Дж. Буш-мл.

63

71,3

3,4

Б. Обама

44

46,7

-10,5

 

По големината на оценката за това как Обама ръководи страната в периода на неговата втора година на президенстване (46,7%), той се оказва в групата на четирите следвоенни президента: Труман (41,5%), Картър  (45,3%), Рейгън (43,3%) и Клинтън (45,9%). Трима от тях бяха преизбрани за втори мандат, само президента Картър не успя да постигне това.

Промяната в стойността на индекса на одобрение през първата и втората година на президента Обама (-10,5%) не може да радва привържениците на Демократическата партия, но определено „отрицателния прираст” или падането на стойността на индекса се наблюдава при всички президенти на страната, с изключение на Буш-старши (1,1) и Буш-младши (3,4%).
 
Третата година от мандата: предизборната

През третата година от мандата – предизобрната, всичко което се прави и не се прави от Белия дом се обсъжда от политолозите и активната част от електората през призмата на предстоящите президентски избори.  Съответно индексът на одобрение все повече се оказва не само огледало, отразяващо политиката на президента, но и инструмент на предсказване, прогнозиране на резултата от изборите. В тези случаи, когато президентът реши да се бори за преизбиране за втори мандат, динамиката на рейтинга обикновенно се интерпертира съвсем просто: колкото е по-висока стойността на този показател, толкова по-светли са неговите перспективи за продължаване на управлението на страната. Същевременно и относително ниския рейтинг, както е показано по-долу – не е пречка за продължване работата на президента на своя пост.
Обръщайки се към простата статистика, показваща ни прогресивното развитие на технологията на въпросниците и открехваме един важен политически процес. Става дума за ежегодния брой на проучвания, провеждани от Дж. Галъп и неговите последователи в мониторинга на отношението на американците към работата на президента. Така, през втората година от управлението на Айзенхауер (20 януари 1954 – 19 януари 1955) са проведени 16 проучвания. През втората година от работата в Белия дом на следващите президенти броят на проучванията бавно, но като цяло нараства: Кенеди (13), Никсън (17), Картър (26), Рейгън (19), Джордж Буш-старши (32), Клинтън (28) и Джордж Буш-младши (46). Изключителен скок е настъпил на границата на първото и второто десетилетие на новия век. От 20 януари 2010 г. до 19 януари 2011 г., т.е. през втората година от изпълнението на управленските пълномощия на Обама  бяха проведени 347 проучвания, по които се изчисляваше неговия рейтинг, т.е. почти в 27 пъти в повече, отколкото по-времето на Айзенхауер и в 7,5 пъти от периода на Буш-младши. По такъв начин се получава, че през изминалите десетилетия постоянно се усъвършенства методологията и организацията на проучване на общественното мнение и расте възможността населението да контролира действията на властите.
Представената статистиката на проведените проучвания показва, че месечното съпоставяне на траекторията на промяна в рейтингите на всички следвоенни президенти на САЩ пракитчески е невъзможно  (макар че „плавни” криви на динамиката съществуват), но на тримесечие – е напълно възможно.

Таблица 4. Важните стойности на индекса на одобрение през третата година от мандата.

 

 

Стойност на
индекса на одобрение (%)

22 месеца
преди президентските избори (%)

 

Средно за
IX тримесечие

Средно за X
тримесечие

Промяната
между X и  IX тримесечие

Ф. Рузвелт

 

 

 

75

Х.Труман

 

 

 

48

Д.Айзенхауер

70,0

69,3

-0,7

70

Дж. Кенеди

67,7

63,0

-4,7

 

Л. Джонсън

 

 

 

 

Р. Никсън

49,3

49,2

-0,1

56

Дж. Форд

 

 

 

37

Дж. Картър

41,2

30,7

-10,5

50

Р. Рейгън

38,8

44,4

5,6

37

Дж. Буш-ст.

82,7

73,6

-9,1

58

Б. Клинтън

45,7

49,3

3,6

47

Дж. Буш-мл.

63,3

64,0

0,7

63

Б. Обама

46,7

46,8

0,1

50

В първата колона на Таблица 4 са посочени средните стойности на обсъждания индекс през първото тримесечие на третата година (или в IX-то тримесече на мандата) за работата за група от следвоенни президенти. Ако от разглеждане се елеминират данните отнасящи се до годините на президента Буш и отразяващи форсмажорни обстоятелства в развитието на страната, то средната стойност на останалите седем държавни глави ще е равна на 51,3%. Следователно рейтингът на Обама (46,8%) е в рамките на  дългосрочните „норми”. Резултатът от работата на Обама в X-то тримесечие (20 април – 19 юни) се оказва същият (46,8%), както и в предходния.
В последната колона на Таблица 4 е предназначена да се свърже третата година от работата на президентите  с факта на преизбирането на тези от тях, които се подготвят за нови битки за Белия дом. Кенеди бе убит на 22-ри ноември 1963 г.  и заради това не е могъл да бъде преизбран за втори мандат, Джонсън е смятал себе си за малко популярен и не се е номинирал за президентските избори през 1968 г. В последната колона са показани стойностите на рейтинга за 22 месеца преди изборния ден, т.е. от началото на януари в предизборната година. Разпръстраността на стойносттие е много очевиден, от 37% до 75%.
Трима президенти губят изборите. Форд, който е бил с нисък рейтинг, изостава с 2% от своя противник – Картър. След четири години Картър губи от Рейгън с 9%. През 1992 г. Буш-старши не е могъл да се противопостави на Клинтън и му позволява да го изпревари с 6%.
Седем президента, които започвайки от 1944 г. са ходили на преизбиране ги е съпътсвал успеха. Рузвелт, за четвърти път се е борил за Белия дом, побеждава с разлика от 7%, Трумън е бил напред с 4%, впечатляващи победи са имали Айзенхауер (15%), Никсън (23%) и Рейгън (18%), Клинтън е изпреварил конкурента си с  9%, а Буш-младши – само с 2%. Простото наблюдение и сравняване на тези данни с тези, които са показани в последната колона на Таблица 4 показват, че отношението към действащия президент в началото на януари на предизобрната година и степента на успех на неговата борба за преизбиране в края на четвъртата година на президенството са малко свързани.
Изводите на статистическия анализ, проведен от Нейт Силвър се формулират така:
Стойността на индекса на одобрение скоро след междинните избори, не предугажда шансовете за преизбиране”[4].
     Обстоятелството, че Труман, Рейгън и Клинтън в началото на третата година на мандатите им са имали по-ниски стойностти на рейтинга, отколкото рейтинга на президента Обама, но побеждават на вторите си президентски избори, позволява в началото на 2011 г. и действащият държавен глава да се надява на успех в неговият втори избирателен маратон.
На сайта на Галъп има ценна за анализ на нагласите на електората страница, названието и е – „Център на президентския индекс на одобрение”( Presidential Job Approval Center).  В частност, там може едновременно да се изведе на екран плавните траектории на динамиката на рейтингите на няколко президента и да се сравнят както помежду им, така и с обобщената (за 12-те следвоенни президенти) траектория.
Динамиката на индекса на одобрение на дейността на Обама от първия ден на неговото пребиваване в Белия дом до 140 ден  много малко се отклоняваше от обобщената траектория, а след това тръгна надолу, т.е. личният му рейтинг стана с 5-8% по-нисък от средния рейтинг. Ако разгледаме само втората и първата половина на третата година от мандата, то траекторията на Обама и Клинтън имат много сходна картина. Но от ноември 1995 г., т.е. една година преди деня на изборите през 1996 г., стойностите на рейтинга на Клинтън са разположени над "нормата", и до деня на волеизявлението кривата на динамиката на индекса на доверие остава в това "благоприятно" за кандидата за президент пространство. Аналогично е била и геометрията на промяната на рейтинга и при Рейгън.
В края на юли една интересна особеност в променливостта, а по точно в устойчивостта на индикатора на одобрение на дейността на Обама е отбелязъл главният аналитик в Галъп Фред Нюпорт. Въз основата на анализ на дългосрочната информация той твърди, че рейтинга на  Обама е много по-висок, отколкото биха предсказали  данните за отношението на амекинаците към икономиката и положението на нещата в страната. Рейгън го наричаха  „тефлонов президент”, Обама, както и Клинтън – „кевларов” (the Kevlar President). Подобно на кевлара – лек високопроизводителен материал, Обама, независимо от трудните проблеми в страната, успява да съхрани достатъчно висока популярност; на рейтинга му нищо не нанася сериозни щети.  Интересно е наблюдението на политическия наблюдател на ABC News Еми Уолтер, според нейното мнение:
Рейтингът на Обама – това е предизвикателство към политическата гравитация”.
Въпросът се свежда до това, колко дълго президентът ще може да се противопоставя на това притегляне”.

* * *
Безусловно, основното политическо и в този смисъл – електорално събитие през юли и началото на август 2011 г. бе противостоянието между  президента Обама и републиканския Конгрес по въпроса за размера на държавния дълг и съответно за характера на икономическата политика в държавата в перспектива. Дискусията по тази тема  едвам-едвам завърши и заради това електоралните аспекти на тази проблематика ще бъде анализирана  по-късно.
    През месец юли никакви принципиални  изменения в разположението на силите на кандидатите за президент от  Републиканската партия не са настъпили. Но ясно се очерта темата на характера, стратегията на предизборната кампания през 2012 г. на Барак Обама. Ако всичко обсъждано се дихотимизира се разкриват две линии: „партийна“ и „референдум“. Първата – означава да се разработи и реализира от екипа на Обама избирателна програма, отчитаща наличието на силен, ярък рупбликански опонент. Втората –  прездполага домнирането в дейността на Обама на различни форми на комуникация с населението и многобройните групи от избирателите.
    В настоящия момент мнозина наблюдатели са склонни да мислят, „че изборите по-скоре ще бъдат референдум относно посоката и програмата за развитие на страната, предложени и частично реализирани от Обама и правителството на демократите.
    Ако ситуацията в икономиката преди ноември 2012 г. съществено се подобри, то мнозинството ще даде гласа си за президента независимо от това, кой от републиканците ще му противопостои. Ако се случи обратното и страната бъде обхвана от по-дълбока рецесия, то ще победи кандидатът номинират от Републиканската партия.
    И ако всичко остане „както е сега“ то Америка ще може да наблюдава гореща политическа схватка.
    Съдейки по неотдавнашно интервю, дадено за един от местните канали на KMBC-TV, сега президентът Обама се ориентира върху кампания тип референдум. Ето и неговите думи:
    „Трябва да ви кажа, че сега съм толкова зает, работейки за хората, че нямам просто време да се безпокоя за републиканското поле. В крайна сметка, аз предполагам, че моята дейност ще се оценява на основата на това, смятат ли американците, че се боря за тях и че при много сложни обстоятелства ние предприемаме правилните решения, помагащи ни да се движим в правилната посока. И те ще питат себе си, кой по-ясно вижда пътя за придвижване на страната напред. Американците разбират, че ние не получихме нашите проблеми за една нощ. Те разбират, че техните доходи и работната им заплата не са се увеличили през последното десетилетие, даже преди настъпването на рецесията. Те разбират, че нашите училища отдавна не правят всичко необходимо за обучението на нашите деца. И че тук в САЩ ние изоставаме в  развитието на високотехнологичните производства. И съответно те не очакват, че всичко ще се реши за една нощ. Те очакват, че техният президент мисли за тях ежедневно. И е съсредоточен в това, как да спечеля в бъдеще. И ако в следващия ноември те имат чувството, че аз съм с тях, че аз работя с всички сили и правя всичко за това, че да се движим в правилната посока, то аз ще одържа победа. Но ако те всичко това него почустват и него видят, то аз ще загубя. И заради това няма значение, кой ще бъде другият кандидат. Това означава, че аз най-вероятно ще спечеля или ще загубя в зависимост от тяхната оценка на моето  управление на страната“ [5].

Бележки
1. Докторов Б. Главная проблема Обамы; Своевременное убийство; Начало американской гонки; Победит ли Барак Обама в 2012 году; В ожидании 45-го президента.
2. Newport F. 75 Years Ago, the First Gallup Poll.
3. Докторов Б. Джордж Гэллап. Биография и судьба. М.: Изд-во ООО»Полиграф – Информ». 2011.
4. Silver N. Post-Midterm Approval Ratings Don’t Predict Re-Election Chances
5. Obama: 2012 Will Be Referendum On My "Stewardship".

Материалът е публикуван на www.polit.ru
08 август 2011 г.
Превод от руски Борислав Ангелов – политолог

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

АЛЕКСАНДЪР ЛЕБЕДЕВ: В РУСИЯ, ТАКАВА ДРЕБОЛИЯ ПРОСТО НИКОЙ НЕ БИ ЗАБЕЛЯЗАЛ

ЛИБИЯ: ЗА ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС МЕЖДУ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНФЛИКТА

ИМА ЛИ ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ И РЕСУРС В ГЕРБ ДА СЕ БОРИ С ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА? -Тихомир СТОЙЧЕВ

СКРОМНАТА СИЛА НА ГЕРМАНИЯМалте ЛЕХМИНГ

ЗА КОГО СТРОИТЕ ТЕЗИ МАГИСТРАЛИ, ГОСПОДА?д-р Лъчезар АВРАМОВ
  

МЮСЮЛМАНСКОТО БРАТСТВО СЛАГА КРЪСТ НА АРАБСКАТА ПРОЛЕТ – Уалид Фарес

„АРАБСКАТА ПРОЛЕТ” Е ИЗВИНЕНИЕ ЗА ИРАН, ЗА ДА ПОЕМЕ КОНТРОЛА НАД БЛИЗКИЯ ИЗТОК – Бен ЩАЙН

ОТ КАКЪВ ПРЕЗИДЕНТ СЕ НУЖДАЕ БЪЛГАРИЯ? –Момчил ДОЙЧЕВ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: ВСЕКИ БЪЛГАРИН ГОДИШНО ХАРЧИ ХИЛЯДА ЛЕВА ЗА ЗДРАВЕ

ГОРКО И ТЕЖКО НА НАРОДА, КОЙТО САМ СЕБЕ СИ ПОРОБВА

РОБЪРТ ФИСК: ОСАМА ПРЕСТАНА ДА БЪДЕ ОТ ПОЛЗА НА ПАКИСТАНЦИТЕ И ЗАТОВА ГО ПРЕДАДО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4045

Posted by on авг. 14 2011. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31237 лв
 CHF =  1.71474 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14943 лв
100  RUB =  2.80839 лв
 USD =  1.67022 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.