Няма какво да се лъжем, който не стреля по границите е осъден да стреля по градовете

Kaloyan-Metodiev-July-2015Ситуацията с поредните атентати във Франция не е изненада. За нея пише от много време в интернет. Нещата са прогнозирани, анализирани, очаквани. Това не е краят, а само стъпка от една злокобна верига, която продължава да се увива около тялото на Европа. Сплавта, от която е направена, се нарича ислямски фундаментализъм, радикализъм, мултикултурализъм, глобализъм, универсализъм, либерален фанатизъм, политическа коректност, толерантност. Редно е вината да се подели между тези, които извършват престъпленията и тези, които създават условията това да се случи. Иначе не би било справедливо.

Бързите изводи, които могат да бъдат направени часове след началото на поредната парижка трагедия, са в няколко посоки. Първо, системата на сигурност на третата страна в ЕС – Франция, е безполезна. Съдбата на столицата й има символно значение. Градът заема ключово място в европейската конструкция. Французите доказано не го контролират. Второ, политическите елити в Западна Европа са неадекватни и неспособни да управляват в новите условия, в които навлезе светът и Европа. Трето, здравият разум, политическа отговорност и зрялост се намират в източната част на съюза.

Следствията от поредния терористичен акт ще са малко лозунги за солидарност, клишета на бюрократите за ценности, лъжите за свобода. Париж ще се гетоизира все повече, а и няма как да бъде иначе, защото в следващите месеци го чака поредната вълна от напускащо го коренно население, което бяга да се крие из провинциалните селца. Ще се затегнат малко мерките за сигурност, ще сръчкат разузнаването, ще назначат нова порция хора от малцинствата в полицията и армията, ще пълнят университети и медии с либерални мантри. Толкова. Стара Европа в момента няма сили да действа. Не и с този политически елит.  Само преди месец президенти и премиери, хванати театрално под ръка, маршируваха по парижките улици, за да покажат съпричастност към Шарли Ебдо. Маршируващите нито разбраха, нито противодействаха на ситуацията. В историята, която се случва, сами те вече са история.

Къде остава България в това развълнувано море?

Обществото ни се разделя болезнено с илюзиите за един подреден, богат, сигурен, спокоен и красив Запад. Изправихме се срещу лицето на собствената си мечта. И то се оказа променено. Неузнаваемо от собственото си лицемерие. Митовете за толерантността и интеграцията рухнаха. Моделът, който ни предлагат, колабира.

Шансът, който ни се отваря е да се действа бързо и решително за затваряне на границите по унгарско-словенския модел – огради, масирано военно и полицейско присъствие (човек до човек), сълзотворен газ и гумени куршуми. Няма какво да се лъжем, който не стреля по границите е осъден да стреля по градовете. Десетките хиляди нелегални имигранти, които заляха София, трябва да се изведат от страната по всякакви възможни начини. Или някой ще чака това да се случи с неговото семейство и близки? Надигащото се обществено недоволство у нас вече само изобличава крайните и радикални кръгове, които работят за отворени граници и създаване на мултикултурно общество. Държавата трябва малко да помогне за регулиране на  излязлата от контрол дейност на отделни кръгове, чужди и родни неправителствени организации и университетски катедри. За Бойко Борисов това е възможност да вземе рязък политически завой. В този контекст няма кой да му се противопостави отвън. Ремонтът на кабинета е необходим, за да се гарантира национално ориентирания характер на управлението. Всички в Източна Европа вече го направиха. Не може при тази ситуация да имаме министри, които са глобалисти, членове на групи като „Приятели на бежанците“ да са свързани с радикални звена и институти.

По повод на атентатите вътрешният министър Румяна Бъчварова  заяви, че българската граница няма да се затваря. Какво още трябва да се случи, за да бъде тя сменена? Бъчварова ли ще гарантира живота и сигурността на българските граждани при всичко, което направи в сектор „Сигурност“? Дефицитът на лидерство се усеща много сериозно и в президентската институция. Президентът е еталон за анти-лидерство. И то в момент на въпиюща нужда от силни лидери, решения и послания.

Не на последно място, мнозина от родните анализатори продължават да лансират идеи и мнения, които не кореспондират с реалността.  Иронията е, че някои от тях се кичат и с генералски пагони. Преди броени дни искаха закриване на полицията. И това не е шега. Други ни учат, че решаването на проблема минава през унищожаването на „Ислямска държава“ и урегулирането на Сирийската криза. Ами Либия, Афганистан, Тунис, Алжир, Нигерия, Еритрея, Судан… Но още по-важното е какво се случва в Париж, Марсилия, Лион, Ротердам, Берлин, Лондон, Малмьо… „Ислямска държава“ има френски, британски, немски паспорти. Тя е западноевропейски феномен. Проблемът е вътрешен, а не външен. И милион глави да се заровят в пясъка, истината си стои.

Времето на анализите бавно свършва. Идва времето за действия. При мащабите на това, на което сме свидетели, и тепърва ще виждаме, някой ще трябва да носи отговорност. Историческата логика е неумолима при подобни случаи. Българското правителство държи в ръцете си решението. То или ще обере лаврите на историята или ще се сблъска с носенето на отговорността.

Автор: Калоян Методиев (Епицентър.бг)

14 ноември 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=12789

Posted by on ное. 15 2015. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Последни коментари

    Валутни курсове

     AUD =  1.20686 лв
     CHF =  1.71384 лв
     EUR =  1.95583 лв
     GBP =  2.23656 лв
    100  RUB =  2.56728 лв
     USD =  1.70072 лв

    Реклама

    Позиция

    cialis buy viagra
    За нас | Връзки
    Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.