НУЖНА НИ Е ПОВЕЧЕ ЧОВЕЧНОСТ – ЗА ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ МНОГОЛИКОТО ЗЛО

Един проблем отдавна занимава мисълта ми, но все отлагам да изложа по-пълно своето разбиране. Изглежда защото този проблем е личностен, което пък означава, че е твърде “хлъзгав”. Интересуват ме чисто личностните и психологически особености на “дясноориентирания” човек.

Понеже напоследък стана крайно модерно да си “десен”: ето, и бат ви Бойко излезе с тази душераздирателна претенция. Току-виж, и Азис скоро ще смени ориентацията си и като едното нищо ще почне да се представя за “десен”. Някои твърди леви глави пък обвиняват дори и Дмитриевич, че бил станал “десен”! И Гоце чат-пат го определят като “изменник на левите ценности”, ето че и той се оказва “десен”. Царо пък, разбира се, по дефиниция си е “десен”, нищо че рипа на хорото вече толкова години, прегърнат все с леви ченгета. Божо Димитров и Волен са “патриоти-националисти”, което значи, че автоматично били не просто “десни”, ами и “крайно десни”. При това трябва да се отбележи, че самият Божо е толкова широко скроен, че той комай единствен у нас е “ляво-десен” – и такова чудо доживяхме да видим. И така нататък, има модна тенденция за “подесняването” на нашия елит: оказа се, че само бай ви Вучков си остана ляв. Нацията ни, ако съдим по изборите и по копнежите й, в мнозинството си е лява, а пък лидерите й все “десни” – как става тази работа?!


Тия пък, които по начало са си десни – понеже не само имат претенцията да са такива, а са доказали с дела, че отстояват десните ценности – биват обвинявани, че по най-коварен начин били замаскирани или дегизирани леви, които само се били представяли за десни, а в същност си били хептен леви. Ето за такива като Костов – то комай друг и не остана! – се приказват такива приказки, и то най-вече от загрижените за “чистотата” на дясното медии, които обаче не се смущават да сеят всекидневно в съзнанията не някакви други, а все леви илюзии. Сиреч, оказва се, левите станаха “десни”, а пък десните си били “леви”: да му се не начуди човек как стават тия работи?! И като апотеоз на всичката тази нашенска далавера се извисява титаничният пророчески глас на народния трибун бай ви Вучкова, който всяка неделя крещи патетично, че у нас няма леви, няма десни, щото всички си били все… десни! Няма да се учудя, ако станем първата в света поголовно дясна нация, която обаче в мнозинството си е напълно податлива и подвластна тъкмо на левите лъжи. И която точно по тази причина се управлява все от крадливи леви шмекери – най-светъл пример: марксисткият философ Ахмед-Сава Доганов! Шмекери, които обаче за да не опетнят с нещо чистотата и белотата на лявото, не се гнусят да се представят все за “десни”, та този народ во веки веков да си остане пленник все на тия същите крадливи леви шмекери! Направили напоследък така, че целият Европейски съюз пропищя от кражбите им – и спря всички субсидии за България!


Ето в тази ситуация ми се иска да хвърля повечко светлина върху психично-личностните особености и закономерности на привържениците на това побългарено, чисто нашенско “дясно”. Оставям настрана, доколкото това е възможно, ценностните характеристики на автентичния десен, за които много съм писал, за да съсредоточа вниманието си тъкмо върху чисто субективните, психологически и личностни характеристики на типичния, на масовия, на нашенския “десен”. И на тази основа, доколкото е възможно, ще се опитам да формулирам поне няколко основни психологически типа “десничари”, та когато на наивния човечец-избирател му се налага да си избира водачи из тази нахакана и толкова нахална гмеж от все “десни” кандидати на славата, да може по-добре да си направи сметката кой какъв всъщност е. И после да не съжалява че за пореден път се е подвел или че е бил най-грубо излъган.

Ето обаче че ми се налага с няколко щриха да опиша идейно-душевния и ценностен комплекс, който има свойството да прави “автентично десен” всеки един претендиращ да е десен индивид. Това е нелека задача, но пък няма как да бъде заобиколена, понеже ми е нужен ясен и точен критерий, мерило, чрез което по-нататък да мога положително и със сигурност да разграничавам “автентично десния” от фалшиво десния индивид, деец или гражданин.

Да си десен в едно същностно, а не само външно и чисто субективно-претенциозно отношение, означава:

● да си индивидуалист, сиреч за теб индивидът, личността, отделното човешко същество с неговата свобода да е водещото; общността (масата, тълпата, “народът”, “класите” и пр.) за десния човек са само производни, вторични образования, докато крайъгълен камък на човешкото е самостойният, автономен, свободен индивид;

● да не чакаш държавата или правителството да те оправят, да разчиташ единствено на собствените сили; ако пък ти самият искаш да се оправяш за сметка на държавата (общността), сиреч ти се иска да паразитираш за тяхна сметка, то това означава, че не си и не можеш да бъдеш никакъв десен;

● да държиш на някакви правила, регулиращи човешките отношения, в това число не само законови и юридически, но и морални, и до такава степен да си проникнат от съзнанието, че тези правила са жизнено необходими, че ти самият никога в поведението си да не ги нарушаваш; ако приемем, че десетте Божи заповеди са квинтесенцията на един общочовешки морал, то следователно онзи, който нарушава някое от тях, сиреч показва незачитане и неуважение на друго човешко същество, не може да е десен (лъжльовците и крадльовците, примерно, не могат да са десни);

● автентичният десен възприема частната собственост като свещена, за него тя е вечна опора на икономическия просперитет и на човешката свобода; следователно той не крадеи дори не мечтае да има сгоден случай да се накраде здравата; ако гражданите са ощетявани от някой управник, примерно с разпределението по фирми на “наши хора” на близо 2 милиарда бюджетен излишък, то такъв управник не може да е “десен” (Дмитриевич, Доган и Сакс-Кобургът, направили това, очевидно не са никакви десни!);

● автентично десният човек вярва в Бога, или поне най-искрено уважава тия, които са религиозни; който няма страх от Бога и спекулира с една фалшива, показна “вяра”, сиреч като атеистът Гоце Първанов започне да държи свещи и да се кръсти пред телевизионните камери, такъв лицемер не може да е десен;

● ако някой автентично десен пожелае да работи за една успешна политическа кариера, сиреч иска да стане кандидат за власт, то такъв човек го прави най-вече по морални, безкористни подбуди; за такъв не славата, не парите, не пъченето на парадите са привлекателното, а той е движен от едно висше съзнание за дълг пред нацията, движен е от едни по-възвишени държавнически подбуди за мисия; властта е тежко бреме, което може да се понесе само от силни личности със здрави ценности; слабаци като личности и безнравствени същества с кариеристични подбуди не могат да бъдат десни политици, ерго Дмитриевич и Гоце са съвсем леви, горките;

● автентично десният управник се огражда от автентични и способни личности, той не се страхува от личности с някакво умствено или духовно превъзходство, за него водещото са единствено качествата на личността; когато някой управник, претендиращ да е десен, се обкръжи от нищожества, подбрани по случаен или субективен принцип – “оти са наши ора, от нашта партия, оти са наша рода!” – такъв управник не може да е десен; ерго, Волен, турил цялата си рода на депутатски места, и други такива шмекери, са си типично леви; който разглежда властта като начин да се пооблажи, такъв не може да е десен;

Мога още дълго да продължавам в този маниер, но стига толкова. Смятам, че основното се разбра – поне от ония, които искат да разберат. Сега обаче идвам до най-трудната задача в това есе: да опиша как тези водещи моменти се преформират на една чисто психологическа и личностна основа, как те се “побългаряват”, как придобиват една чисто нашенска окраска. Това наистина е колосално трудна задача, понеже нашенският роден гений е твърде многолик и могъщ в изявите си. Тук ще ми се наложи да опиша отчасти, доколкото е възможно, психологията на дясното менте, другояче казано, на чалга-“дясното” – или пък както искате го наречете.

Първата типично нашенска черта, която описва поведението, пък и чувствителността на “дясното” менте, е абсолютното пренебрежение и незачитане на личностните характеристики на хората. Такива излъчват нескривано пренебрежение към другите, досущ като това, което не пропуска да покаже, примерно, софийският генерал-кмет: “Асфалтирах ви еди колко си улици!”, “Запълних ви дупките!”, “Изчистих ви боклуко, какво още искате?!”, “Аз ще ви оправя, само да ми паднете!”, “Ох, да ми паднете, ще видите вие дебелио край на тоягата!”. Но понеже само ако ти самият си личност ще можеш да оцениш по достойнство една друга личност, то изводът е, че "дясното" менте е носител на една крещяща безличност. И понеже безличните в нашата така изстрадала от десетилетен комунизъм общност са подавляющо мнозинство, то оттук следва, че ония политици, които са най-рейтингови, които са любимци на социологическите агенции за сондажи, който са най-популярни, които са, следователно, най-изявени популисти, точно те не могат по никакъв начин да бъдат десни политици. В среда като нашата автентично десните политици са най-мразените от отдадената на безличността общност. От което следва, че бат ви Бойко Борисов, любимецът на медиите, на “народо”, на олигархията, на милицията, на ченгетата от ДС, на абсолютно всички, който е и най-удобната опозиция на нашата арогантна левица, не може да е десен, той затова е най-очебиен пример на “дясно” менте. По тази логика пък най-мразеният от общността, медиите и ченгетата политик, именно Иван Костов, се оказва, че е комай единственият десен политик на България.


Изводът е, че личностно непълноценни индивиди не могат да бъдат десни граждани, камо ли пък десни политици. Което обяснява защо у нас сега автентичното дясно е в криза, а пък арогантното “дясно” политическо менте е във възход. Ако един политик претендира, че е десен, то вие можете да разберете, че той не ви лъже единствено ако усетите, че ви уважава, че не ви се подмазва, че ви казва истината, колкото и да е горчива тя, че не лицемери, че не ви прави мили очи, че не се тупка по космясалите гърди, че не простее, че не е, следователно, простак, че е мислещ човек, че е искрен, че излъчва в ефира около себе си доброта, личностност, благородство, благост. Автентично десният не може да допусне да заразява феновете и избирателите си със злобни чувства, със завист, с корист, като примерно почне да тръби: “Като взема властта, аз за всички ке се погрижа, ке земем богатството на богатите, и ке го дадем на вас, на народо, на беднотията!”. Е, разбира се, само Волен, апелиращ за национализация, пък и бай ви Вучкова, са искрени в тия си популистични копнежи, докато другите, по-сериозните лъжльовци, няма да се издадат така наивно, те обаче доста по-префинено ви баламосват.
  

Автентично десният кандидат за властта не спекулира с религията, той не е като Гоце или като Румен Петков, който в последно време прави за щяло и не щяло все водосвети, било за новите полицейски коли, било пък за първата копка на някакъв полицейски участък, и кани за тази цел явно все духовници с пагони. Оня политик, който повтаря в несвят, че е кристално честен и че е невинен като чиста вода ненапита, е лъжльо или поне е най-отвратителен лицемер; това не е дясно поведение, защото нормалното е за твоята честност другите да съдят, и то по постъпките ти, а не защото си се тупкал по гърдите. Съветниците по пиар на бат ви Бойко Борисов са изглежда пълни кретени щом не му дадат поне един смислен съвет – и щом го карат да прави точно обратното на онова, което трябва. Нахалост си харчи парите той за тия некадърници…


Но най-важното е кой с какви се обкръжава: ако някой е солидна, т.е. дясна личност, той търси и се обкръжава по възможност само с достойни, смели, кадърни, умни и мислещи хора; по екипа на този или онзи кандидат за властта можеш да установиш с положителност колко струва той самият. Безспорната личност-водач се обкръжава все с ценни личности, а пък безличният, ментето, се обкръжава все с безлични и с ментета, сиреч със себеподобни. И още едно нещо, което е фатално важно: десният лидер прави всичко възможно, което е по силите му, вътре в неговата партия да има автентична демокрация, да има атмосфера, която да осигурява растеж на истински способните, на личностите, които не са склонни да жертват личността и достойнството си само и само да се докопат да някой пост. Ако това го няма в някоя партия, то тази партия не може да е дясна, а пък водачът й, разбира се, не е никакъв десен лидер, той е просто едно претенциозно и надуто “дясно” менте.

Ето в тази връзка искам с горест да спомена, че у нас, уви, няма нито една партия, вътре в която да има вътрешна демократична атмосфера, способстваща за изява и растеж на младите, на кадърните, на инициативните и на смелите. Категорично твърдя това, и то важи за всички партии, за левите да не говорим (те не са нищо друго освен чисто и просто най-типични мафии и конгломерати от икономически групировки за далавери и за скубане на държавата и на обществото!), но и за всички ония, които претендират да са десни. Това важи и за партията, на която симпатизирам, а именно за партия Демократи за силна България. Ето че аз, “костовистът”, тук искам да изтъкна най-големия недостатък на нейния, а преди това и лидер на СДС Иван Костов, който или не можа, или не пожела да установи същинска демократична атмосфера в партии, които по дефиниция се определят като демократични и десни. По тази причина и в СДС по времето на Костов, и сега в ДСБ просперират не най-достойни, дейни, безкористни, талантливи и десни личности, а “пара-десни” и направо безчет “десни” ментета, които са образцови носители на един неизкоренен ляв стереотип и манталитет. Тук е и най-големият проблем на един все пак най-изтъкнат български държавник като Иван Костов. На неговото неумение да открива и насърчава най-достойните личности се дължи и неговата трагедия: той беше предаден и злепоставен все от ония, с които в тия години се обкръжаваше. А Костов се обкръжаваше най-вече все с арогантни некадърници, с безскрупулни кариеристи, с лицемери и лъжльовци, които бяха способни да предадат не само него, ами и собствената си майка. Но аз за тия неща съм писал на много места, и особено пък в последните две свои книги: БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и последната, която сега подготвям за печат – СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ.

  

И така, у нас успоредно с растежа на дясната личностна идентичност ще расте количествено и онази общност, съставена все от свободни и самодейни хора и граждани, които са носители на един автентичен десен морал и на едно автентично дясно съзнание и поведение дори. Самият живот ще направи така, че все повече хора да се убеждават всекидневно, че като нация сме за наникъде ако залагаме на дребничките далавери, на прецакването си един друг, ако залагаме на лъжата, на измамата, на долнопробното мошеничество. Постепенно мнозинството от хората ще почне да се впечатлява не от арогантно-простеещи “политически пичове” като бат ви Бойко примерно, а от по-стойностни и автентични личности, което пък е предпоставка малко по малко да почнем да се освобождаваме от натиска на тази безскрупулна напаст на безличността и на простащината, заливаща ни сега всекидневно. Едва в такава атмосфера ще се появят и автентични десни политици, от които България има съдбовна нужда.

Дай Боже този ден да дойде по-скоро: но той ще дойде тогава, когато ние, българите, се отвратим до дъно от парвенющината, от лъжливостта и от простотията на чалга и менте политиците. Сиреч когато и ние, избирателите, станем поне малко по-добри. И почнем да се възхищаваме от доброто, а не от лъжата и от злото. И започнем съвсем искрено да ненавиждаме мошениците, които сега всекидневно тровят живота ни, а пък ние не само им прощаваме, ами дори им се възхищаваме! Денят на “правдата голяма” в България ще дойде едва когато мнозинството от нас преживее фатално нужния ни като нация поврат към свободата, към морала и към човечността. Нужна ни е повече човечност – защо само така ще се избавим от вездесъщото и от така многоликото зло…

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=902

Posted by on мар. 20 2008. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27941 лв
 CHF =  1.66256 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22039 лв
100  RUB =  2.823 лв
 USD =  1.59803 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.