НОРА БОЖИЛОВА: НАЙ-ВАЖНО Е ПОЛИТИЧЕСКОТО И ЛИЧНО ДОСТОЙНСТВО

ДЕСНИЦАТА ИМА ВИНА ЗА ТОВА, ЧЕ ДОПУСНА БЪЛГАРИНЪТ ДА СЕ ПОЧУВСТВА ИЗЛЪГАН

Нора Божилова e родена на 26 октомври 1969 година във Велико Търново. Завършва български език и история във Великотърновския университет и магистърска степен по философия в СУ ”Климент Охридски”. От 2002 година е доктор по философия.

От 2003 до 2005 г. специализира при проф. Фриц Вагнер в Берлинския свободен университет в Германия. Автор на 4 книги в областта на етиката, философия на Средновековието и Ренесанса.  В момента е преподавател в катедра “Философски науки” на ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”.

Едно интервю на Теодора Куцарова


Как гледате на обединение между ДСБ и СДС?

Едно подобно обединение може да е провокирано само от чисто утилитаристична цел. Но освен целта, важни са и предпоставките. Важна е идейната платформа. Консервативните християндемократически ценности, които изповядва ДСБ са ясни и категорични. Те не могат да бъдат споделяни, нюансирани, адаптирани. С партия с такъв тип ориентация може да има рационален диалог, толерантно сътрудничество, но не и политически флиртове. Затова е хубаво, че я има ДСБ. Тя олицетворява десния избирател, който не е склонен да мисли единствено партийно-конюктурно, а настоява на отстояването на своите цели и идеали. Защото не е важно до спечелиш битката, важно е да не загубиш войната. А най-важно, бих добавила, е понятието политическо и лично достойнство.


Има ли смисъл от такова?

По логиката на своята идейно-политическа същност, ДСБ няма необходимост да се обединява. Тя е заявила категорични позиции и който желае може да сътрудничи с нея. Разбира се, всяка партия по определение, се стреми към власт. Но за християндемократическата ценностна система отново по определение, целта трябва да се постига само с адекватни средства. Става дума за почтеност и благоразумие в политическите цели. И смятам, че ДСБ отстоява, колкото и да е неразбрана, именно тези принципи.


Запазването на старите лица не крие ли риск от окончателно отхвърляне от избирателите?

Нужна е приемственост. Лидерите са необходими докато успеят да си отгледат талантливи ученици. Така, както Хелмут Кол направи преди много години с настоящия Бундесканцлер Ангела Меркел.


Кое е най-голямото етично нарушение, което е направила десницата  според вас?

Не се осмелявам да правя подобни изказвания. Нормативната етика работи с ригористични категории и от тази гледна точка е лесно да се определи кое е добро и кое зло. Но в непосредственото осъществяване на тези категории се наместват много обстоятелства, които винаги влияят и затова рядко има еднозначен отговор. Може би все пак, десницата има вина за това, че допусна българинът да се почувства излъган. А това е много чувствителна национална тема.


Как тя може да възстанови доверието си сред избирателите и дали е възможно?

Основната мисия на една адекватна политическа партия сега е да актуализира позитивното, творческо мислене на избирателите. Българинът е скептик по душа. Колкото и да е рационално или религиозно ориентиран, измъчената му душичка винаги свита очаква по-лошото, настройва се за по-лошия вариант. Затова имаме този особен род поговорки-заклинания  „ела зло, че без теб по-зло”.  Българинът не смее да се надява на по-доброто, а ако то все пак се случи, то се приема като случайност, дар, чудо. Това ще рече, че липсва убеждението – аз като човек имам право да бъда щастлив и на мен като гражданин ми се полага да живея добре и да изисквам осъществяване на правата си. Ето тук моделът трябва да се преобърне, да стане индивидуалистичен, персоналистичен. Защото, за да се сетя, че аз като индивид, имам право да имам права, трябва първо да бъда възпитан и формиран като индивид и гражданин.

Иначе в утробата на социалното равенство всички сме някак си еднакво нещастни и недоволни и огорчени и пасивни и това е някак си успокояващо, въпреки всички неудобства. „Нали не съм само аз”.

Смятам, че политическите партии могат не само да ръководят, да обединяват и да разчитат на потенциален електорат, но те  могат и да възпитават тип мислене и да го развиват чрез успешно реализирани политически практики.

Тук много хора просто биха казали: „Мисията невъзможна 2”. Но аз съм на мнение, че политическите партии не просто трябва да се приспособяват към пазара, а да си възпитават електорат. Как? Със смирение и постоянство.


Според вас каква ще е трябва да е тактиката на десницата на местно ниво?

Дясното може да оцелее, ако успее да внуши идеята за едно утвърждаващо, творческо, градивно мислене. Защото в сърцето на скептичния човек се крие един детски порив, доверчиво вярващ в чудеса. Този механизъм за съжаление вече няколко пъти бе манипулиран и това затвърди негативизма на разочарования българин.  Но дясното може да спечели, ако ясно и открито си признае на всеослушание /а не на конференции/ грешките и провалите и посочи конкретно виновни. Избирателите се нуждаят от човешки, а не от политически послания.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=702

Posted by on авг. 2 2007. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.