НОВИНИТЕ ЗА КАТАСТРОФИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ПЪТИЩА СА ЕДНА ВЕЧНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПОДОЗИРАМ, ЧЕ ХОРАТА НЕ СЕ ВЪЛНУВАТ ТОЛКОВА ОТ КАТАСТРОФИТЕ ПО ПЪТИЩАТА, КОЛКОТО ОТ УВЕЛИЧАВАНЕТО НА БЕНЗИНА.
 

Днес включих компютъра и на страницата на един информационен портал отново се мъдри тъжно заглавие с червени и големи букви за катастрофите от денонощието. Не рядко предизвикващи внезапен завършек на живота на бедните пътници, без изобщо да могат преди удара да си представят че нещо подобно може да се случи и на тях.
Но се случва. Всеки ден. На България.
Пътят на живота във физическия и духовен смисъл спира с потрошени ламарини, калници и счупено на хиляди остри парченца стъкло на земята. Тогава новините напомнят, че хората също сме от стъкло, крехки създания, които може да ги открадне един, на вид почти незначителен миг, а прозрачните късчета от прозорците на автомобилите се превръщат в забитите остриета в съдбите, по начало, на нищо неподозиращите опечалени близки.
Близките ще носят спомена за своите любими хора с любов, мазохистична болка с други думи, когато проумеят с огромно количество време, че никога повече няма да могат да ги зърнат. И че всъщност времето не лекува. Кой е казал подобна глупост? Как може да се твърди, че времето лекува, когато мъртвият никога не ще се съживи отново? За какво „лечение” изобщо става дума?!
Пиша това, защото новините за катастрофи по българските пътища са една вечна действителност. Разбира се, няма българин, който да не го проумява. Ех, само, че през просото, така да се каже, през пръстите.
Четеш и възкликваш: „Ох, колко ужасно!”. После палиш колата и бързаш за някъде, не внимаваш през завоите, през различните опасни участъци, макар да ги познаваш много добре. През така наречения маршрут минаваш всеки ден. Ех, само, че през просото, така да се каже, през пръстите. Невниманието ражда друго: „Ох, колко ужасно!” Ново заглавие за теб адресирано до твоите близки. На думи е малко невъзпитано и остро казано, най-малкото дразнещо, знам. А на пътя…? Може ли някоя остра мисъл да бъде по-любезна от собствената си мащеха, събитията, които я пораждат?
Не разбирам как действителността не убеди шофьорите да бъдат хора, а не убийци! Канибализъм в балкански тип!
През последните години се опитвах да размишлявам върху толкова странната действителност в страната, в която живея. Именно така наречената „Война по пътищата” според мен е точно определение на живота и извън нея.
Джунгла на джунглите.
Шофьорът българин взима решенията си еднолично, гражданинът българин също. Ама, че как иначе. Нали става въпрос за един човек. Той отговаря: „Аз съм си аз!”. И той си е той. Онзи, който ти се скарва: „Не можеш да ми кажеш да не пия, защото имам глава на раменете си и ако сгреша, сам ще си нося последствията. А и нали ти няма да се возиш с мен?!” После последствията остават за горките негови съграждани. Носят последствията не защото не са си били сложили предпазен колан или са карали с превишена скорост; не защото водачът на превозното средство е пил или е направил погрешен завой. Или друго, каквото се сетите, подходящо за графата „неправилно”.
След голямата трагедия, нови големи и по-малки трагедии. Шофьорите никога не се плашат от големите и по-малки трагедии, те просто ги извършват. Даже се извинявам, че си давам правото да придавам на трагедиите различна величина. Когато един човек почине на пътя – това е „малка трагедия”. Питате ли неговите близки за горчивината, която изпитват, когато някои информационни източници допълнително посоляват зейналата рана с хрумването да кръстят скръбта им „Малка трагедия”?
Но наистина има малки и големи трагедии. Ужасът от последната, съвсем прясна, голямата трагедия този месец не предизвика никаква поука за возачите на автомобили в България поне през първите дни, когато се шуми постоянно около случая. Преди дни (15/06) автобус се преобърна на магистрала „Тракия”. Уби цели 8 човека и рани двойно повече.
Иначе всяка нощ в страната стават десетки катастрофи. Постоянните трагедиите по нашите ширини са отново повод за продължаване на вчерашното цъкане, но не и за по-внимателно шофиране в настоящето.
Само няколко дни след траурния за България ден катастрофите вследствие на превишена скорост и употребата на алкохол не намаляват.
На 16/06, ден след инцидента на магистрала „Тракия”, СБА съобщиха, че през изминалото денонощие на територията на страната са станали 13 тежки пътнотранспортни произшествия с 8 загинали и 34 ранени. Трима души са с опасност за живота. За района на София са станали 102 леки и 5 тежки катастрофи с шестима ранени, от които един е с опасност за живота. На следващия ден (17/06) Областна дирекция на МВР информира за смъртта на 12-годишно момиче при пътен инцидент в Бургас. Детето пресичало пешеходна пътека, когато било ударено от автомобил, който не спрял. 18/06 – бТВ – „Двама души загинаха в станалите 23 тежки пътни произшествия на територията на страната през последното денонощие. 22-ма са ранените. В София леките катастрофи са 123, а тежките инциденти са два с двама ранени.” И днес, 19/07 медиите отново публикуват  тревожните заглавия на действителността. Този път тежката катастрофа е погубила живота на двама души в ранните часове край пътя Пловдив – Карлово. Колата се движела с над 150 км. в час.
Повечето катастрофи са предизвикани от превишена скорост или употреба на алкохол. 
Преди почти месец (22/06) писах за „Войната по пътищата”. Тогава казах, казвам го и сега: „Възроптаваме за човешките жертви на пътя, който се е превърнал в площадка на война, където постоянно се изливат кръв, животи, мечти, надежди. И за капак: непресъхващите сълзи на родители и близки (не на изтекъл бензин или нафта) с хуленето, че пътищата ни са вечно в ужасно състояние, докато увеличаваме площта на гробовете за младите хора още непознали своя живот, но не се решаваме при нашенските до болка познати разнебитени улици да намалим скоростта и караме по-внимателно. Вместо това вдигаме протести за цената на горивата. Защото не можем да си позволим да ни изтече бензина или нафтата на пътя в този скъп живот. Всичко друго, не и това. Но в този скъп живот, самият той е най-скъп.”
Да, най-скъп все пак си остава животът. Продължавам да подозирам, че хората не се вълнуват толкова от катастрофите по пътищата, колкото от увеличаването на бензина. Дори повече се вълнуват от появяването на екран на Бойко Борисов или Сергей Станишев. Защото бедността си име лице. Но катастрофите на пътищата също си имат лице – нашето лице, лицето на народа.
Искаме да бъдем цивилизована страна, искаме да караме по хубави пътища, обаче дори при тези които си имаме, ние показваме че май е по-разумно да си останем без тях, защото както е тръгнало в противен случай няма да дочакаме новите.

Вл. Домозетски
19/06/2011


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

БЕЗ ПАРИ-НЯМА ВЯРА!

ИЦО ПЕТРОФФ: ВЪЗРАСТНИТЕ ИЗНЕМОГВАТ, МЛАДИТЕ НЯМАТ РАБОТА

ПУТИН В РОЛЯТА НА ЦАР МИДАС

ШИЯМ САРАН: МАТЕРИАЛИТЕ ОТ УИКИЛИЙКС СА НЕПЪЛНИ, СЕЛЕКТИРАНИ, А ЧЕСТО И ПОДВЕЖДАЩИ

ПОЛ КРЕЙГ РОБЪРТС: КАКВО ПРАВИ НАТО В ЕДНА ВОЙНА В АФРИКА?

ПРОГРАМА НА ПАРТИЯТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И РАЗВИТИЕТО: ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА ТУРЦИЯ ДО 2023

ТОМАС ДЕ МЕЗИЕР ЗА КОНСЕРВАТИВНИТЕ ЦЕННОСТИ

КОЕ ПРАВИ ОТ НОРМАЛНИЯ ЧОВЕК ПРЕСТЪПНИК? -Й.Тодоров

ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ В ЛИБИЯ  – А.Бистров

АЛЕКСАНДЪР РАР: ГЕРМАНИЯ И ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ БРИК СА ПРОТИВ ВОЕННА ИНТЕРВЕНЦИЯ В ЛИБИЯ

НИКОЛАЙ КОЛЕВ – БОСИЯ: НЯМА НАЧИН ЦЕНИТЕ ДА НЕ ВЪРВЯТ НАГОРЕ

ОБЯВЯВАМЕ СЕ ЗА СЕМЕЙСТВОТО, НАЦИЯТА, РОДИНАТА И ЗА СОБСТВЕНАТА ИДЕНТИЧНОСТ – Ангела МЕРКЕЛ

ПЕНСИОНЕРИТЕ ЗАНИМАВАЛИ СЕ С АКТИВНА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ОСТАРЯВАНЕТО (1990-2010) – Калоян МЕТОДИЕВ

ПИРОВАТА ПОБЕДА НА БАН – д-р Лъчезар Аврамов

ВЪЗРАСТ И ФИЗИЧЕСКО ПРИСЪСТВИЕ В ПОЛИТИКАТА – Калоян Методиев

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ – ИСТИНСКАТА КАДРОВА КАТАСТРОФА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

СЪД ДАДЕ ПРАВОМОЩИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА ОПРЕДЕЛЯТ ПРАВИЛА ЗА ВЪНШНИЯ ВИД НА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ

КАЛОЯН МЕТОДИЕВ ПРЕД ВСЕКИ ДЕН: НЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ПОЕМЕМ РОЛЯТА НА БУФЕР МЕЖДУ ЕВРОПА И АЗИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3947

Posted by on юни 19 2011. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.