НИКОЛА НИКОЛОВ: ДЕЛОТО НА ДАВЕЩИТЕ СЕ Е ДЕЛО НА САМИТЕ ДАВЕЩИ СЕ

В ПРОЦЕС СМЕ НА СЪЗДАВАНЕТО НА ТРИСТРАНЕН СЪВЕТ ПО ВЪПРОСИТЕ НА НАУКАТА МЕЖДУ БАН, МЕЖДУНАРОДНИЯТ НАУЧЕН ФОНД И ПРАВИТЕЛСТВОТО, КАЗВА ОЩЕ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА УС НА МНФ

Никола Николов e роден през 1961 г. в Ямбол. Завършил е ВИИ "Карл Маркс", Специалност "Фирмено управление”,   УНСС, специалност "Маркетинг" и право в Югозападен Университет "Неофит Рилски". Работи в съветската автономна република Коми. След 10 ноември се занимава с частен бизнес. Народен представител в 39-то Народно събрание от ПГ на НДСВ. По-късно оглавява движението НИЕ, а през 2004 г. напуска Народното събрание. Член на експертния съвет на Институт за социални и политически анализи. Председател на новоучредения Международен научен фонд.

Г-н Николов, как се роди идеята за създаването на Международния научен фонд?
Идеята за създаването на такъв фонд се зароди още преди близо една година. Тогава над 50 учени – светила на българската наука, се обърнаха към мен с молба за помощ. От началото на прехода у нас науката е сектор, който постоянно бива недофинансиран, което доведе до нежелание на младите учени у нас да развиват научна дейност. Това ги принуди да емигрират в чужбина и там да правят невероятни открития, които стават собственост на чужди страни. Смятам, че българските открития, разработки, иновации, и др. трябва да принадлежат първо на България, и чак след това на ЕС, и на света. Именно подтикнати от пренебрежението на българската държава към науката, след близо година работа, създадохме Международният научен фонд. Той събира в себе си елита на българската наука, криобиолози, инженери, лекари, експерти, млади учени, и др.; и подпомага, финансира и реализира научни изследвания и разработки на учени от целия свят, като създава условия за развитие на техните идеи, експерименти и открития.

Какви са целите му?
Сред основните цели на създателите е Фондът да реализира максимално много ефекти с минимално приходи. Това е и основният плюс – във време на криза всички искат държавни пари, а ние целим точно обратното. Не разчитаме и на една стотинка от държавата, защото вярвам, че с един добър мениджърски подход българските учени ще получат огромна помощ в реализирането на конкретна научна разработка. Това е и сред основните проблеми на БАН – много и талантливи учени, но за съжаление не могат да се организират и да подходят практично към реализацията на проект – вземете например, европейските програми – 4-5 месеца няма да стигнат на ръководството да кандидатства, но за сметка на това правят протести заради липсата на финанси. Не ме разбирайте погрешно – не сме „против” Академията, но тя трябва да намери по-гъвкав начин да се справя сама без помощта на държавата. Аз лично съм песимист, че това е възможно. След разпратените от нас писма, получихме множество покани за работни срещи – от различни посолства, които искат сътрудничество с нас. Премиерът Борисов ни подкрепи в лична среща, сега очакваме среща с министъра на образованието, науката и младежта Сергей Игнатов, министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Тук държа да подчертая, че ние няма да искаме средства от държавата, а ще докажем, че с малко ресурс може да има огромни ефекти.

Сред учредителите се открояват имената на редица значими фигури от обществения, политически, академичен, културен, икономически живот в България. Как се събраха?
Членове на Международния научен фонд са и акад. Цветан Цветков – светило в областта на криобиологията, който е и сред основателите на Фонда; доц. д-р Димитър Чаракчиев – водещ експерт в геронтологията у нас; доц. Мария Грозева, нашумяла като патоанатом на сестрите Белнейски и на десетки други заплетени случаи; проф. Петко Ганчев – философ, бивш директор на Института за философски изследвания при БАН.  Това са само част от българските членове, а от международните – Сейф ал Ислям Кадафи и председател на Фондация „Кадафи”, както и Ахмед Зеуейл, нобелов лауреат по химия за 1999 г., проф. Симов – декан в Университета в Сидни, Австралия; водещи личности от Индия; и много други. Членове са над 50 учени – професори и академици в България, както и световни имена от науката от страните-членки на ЕС, както и от Русия, САЩ, Израел, Австралия, Турция, и други страни. Наистина е трудно да се събере такъв качествен екип, но всички тези хора са обединени от желанието си да помогнат на българската наука чрез нас.

Кое ви обединява като основна линия?
Тук като стар почитател на класиката, ще цитирам думите на Робинзон Крузо: „Моите проблеми ще си ги решавам сам”. Крайно време е да разберем, че делото на давещите се е дело на самите давещи се и е време да спрем да разчитаме да държавата. Мисля, че с добър мениждърски подход можем да се справим и сами в това да превърнем българските научни открития, технологии и разработки в „научно-икономическото чудо” на България. Това е идеята, която сплотява членовете на Международния научен фонд.

Как, от позицията си на председател на МНФ, гледате на политиката?

Единственото условие, при което приех поканата да оглавя Управителния съвет, е Международният научен фонд да не е обвързан с политически партии, идеи и лица. И тъй като финансирането му е изцяло от дарения, в основополагащите документи на Фонда записахме да не приемаме дарения от олигархически структури, финансиране с неясен произход и дарения от съмнителни личности. Аз съм бил депутат със собствена ПГ в 39-тото Народно събрание и съм един от малкото народни представители, които напуснаха Парламента чрез оставка. Още преди година напуснах всякакви политически партии и коалиции. Това ми позволи да превърна мисията „Международен научен фонд” в мисия на живота си. Така че стоим далеч от политиката и от политически партии, идеи и лица. Тъй като, обаче, политиката сама по себе си е средството за осъществяването на идеи в полза на обществото, сме в процес на създаването на Тристранен съвет по въпросите на науката между БАН, Международният научен фонд и Правителството. Тук е моментът да отбележа, че след две работни срещи с членове на ръководството на БАН си стиснахме ръцете и се уверихме, че българската наука няма да се справи без МНФ. 

България е член на Европейския съюз, живеем във все по-глобализиращ се свят, в този смисъл как се ситуирате в международен план? Къде ще търсите основно своите партньори?
Благодарение на упорит труд. До голяма степен международните партньори вече сами търсят контакти с нас, тъй като ни разпознават като прозрачна и работеща научна структура. Ние станахме известни в международен план с над 20 проекта, в които нашите експерти правят разработки – сред тези области са криобиология, зелена енергия, тъканно банкиране, и пр. Работим и по програма за научни изследвания в космоса, ръководена от единственият българин, работил в НАСА – проф. Огнян Колев, който е наш член. Фондът разработва и скоро ще стартира създаването на стипендии за студенти-млади учени на разменни начала с Университета в Сидни, Австралия. Паралелно с това водим кореспонденция с редица чужди университети, сред които тези в Тел Авив, Москва, Индия, и др. Относно търсенето на партньори – Международният научен фонд е надпартийна, наддържавна, надрелигиозна, научно-икономическа структура, която е създадена в името на науката и приема за свои партньори всички хора, имащи добро отношение към научните изследвания и разработки.

Много анализатори (икономисти, политолози, политици и т.н.) предвиждат много тежка 2011 година, разлеждат я като част от продължаващата криза. Вашата прогноза и очаквания?

2011 г. ще бъде годината на науката. Постепенно (чрез спадове и възходи) светът излиза от икономическата криза и именно в периода на възстановяването стана ясно, че човешкият капитал, или с други думи – човешкият интелект, е най-скъпата стока в света. „България е кръстовище на научен потенциал”, каза израелският президент при посещението си у нас. Неслучайно никой не го чу, но ние в Международния научен фонд си направихме необходимите изводи – че инвестициите (не само финансови) през 2011 г. трябва да бъдат насочени именно в създаването, подпомагането и развиването на науката и нейните разработки. Това ще доведе не само до спиране на „изтичането на български мозъци” в чужбина, но и ще разкрие нови работни места, а и като цяло ще спомогне за възвръщането на доброто име на страната ни в световните научни среди. С тази цел МНФ разработи стратегията „Българска национална доктрина”. Този документ дава насоките за визията на България и предпоставя създаването на различни конкретни стратегии. В него е записано, че интересите на България не се позиционират единствено в териториалните граници на страната, което важи с пълна сила за научните открития. Разработили сме отделни насоки за развитие на здравеопазването, селското стопанство, икономиката, екологията, образованието, и др. основни сектори. Българският потенциал е световен потенциал, България е част от света и целта на Международния научен фонд е да фокусираме световната наука тук.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

УРАГАННИЯТ ВЯТЪР И НЕЗАКОННИТЕ СМЕТИЩА ПРЕВЪРНАХА СТРАНАТА В ГИГАНТСКИ БОКЛУКЧАРНИК

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: ЕДНА РЕФОРМА СЕ ПРАВИ, ЗА ДА СЕ ИКОНОМИСАТ ПАРИ, А НЕ ДА СЕ ХАРЧАТ

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ Е МЪРТЪВ

ОНБ ПРИЗОВАВА ЗА БОЙКОТ НА ФИРМИТЕ ИЗЛЪГАЛИ В СТАНДАРТА „СТАРА ПЛАНИНА”

ДНЕС Е НУЖНО ОБЩОТО НИ СЪГЛАСИЕ КАТО ГРАЖДАНИ В ПОДКРЕПА НА РЕФОРМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: ИМА ТЕНДЕНЦИИ ЗА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ФУНКЦИИ ОТ ДАНС КЪМ ГДБОП

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ПЪЛНИ ХЛАДИЛНИЦИТЕ, ТО СЪЗДАВА УСЛОВИЯ

НЕИЗСЛЕДВАН КОРАБ И РУСКА ПОДВОДНИЦА В ЧЕРНО МОРЕ

ДО ФРАНЦИЯ И НАЗАД

ЗАЩО НАЗНАЧИХА КОМЕДИАНТА ШКУМБАТА ЗА КОНСУЛ В САЩ?

ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ: РАБОТАТА ОТИВА НА ЗЛЕ

ЛИЛИ БОЯНОВА: ТЪРГОВИЩЕ СЕ ОБЕЗЛЮДЯВА

ЦЕНАТА НА РОДИТЕЛСТВОТО Е НАРАСТНАЛА РЯЗКО – ДОКЛАД ОТ ШВЕЦИЯ

ГАБРОВСКИТЕ ИЗБОРИ КАТО ЛАКМУС

ЖИВКО ТОДОРОВ: ИМА НЕОБХОДИМОСТ ОТ НОВО ПОКОЛЕНИЕ ПОЛИТИЦИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3478

Posted by on Ное. 14 2010. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.