Николай Даскалов: Без да познаваш психологията на масите, не можеш да си лидер

Николай Даскалов е д-р на психологическите науки. 10 години е бил учител. Преподавал е в три университета – във Варна, Шумен и В. Търново. Пише книги от около 20 години. Някои от тях са: „Комбинациите в бизнеса – фаталните грешки”, „Човекът и връзките с обществеността”, „Мениджъри от агресивен тип”, Психология на разузнаването”, Психология на лидера”. В момента работи върху нова, книга която ще излезе есента.

Продължение от предишния брой

Как бихте коментирали Бойко Борисов?

Той действително е един феномен. Дали някой го признава или не – той е феномен. Той например инстинктивно навлезе в масовата психология на един обикновен език. Той инстинктивно разбра, че най-подходящи са моделите за масово въздействие върху хората. И действително постигна резултат. Изборите, които станаха сега за депутати в ЕП красноречиво показа това нещо. Следователно той е един майстор на масовото общуване, на обикновения начин на общуване с обикновените хора. И на тази основа печели резултат и сигурно ще печели и на следващите избори, но феномена Бойко Борисов може бързо да залезе след натрупвания голям опит, ако той не съумее да създаде един елитен екип около себе си. Екип от сътрудници – високо интелигентни, добри организатори и отлични комуникатори и разбира се, всички те да се отличават с един висок морал. Това са качествата, които могат да го закрепят продължително време на гребена на вълните. Много лидери са губили позиции за това, че те се разминават с психологията на масите. Не вникват в нейната същност. Не вникват в тези социални настроения, които много бързо се менят. И второ – трябва да се разбере едно от страна на лидера, че обещанията трябва да се реализират бързо, те трябва да реализират тези обещания в точно определени срокове. Масите са много чувствителни на това, че някой ги е излъгал с месец или два или три. Давайте малко обещания, бих съветвал лидерите, но обещания, които са по вашите сили и по вашите възможности. Малките обещания, изпълнени навреме, имат много по-голямо значение, отколкото големите обещания, но неизпълнени навреме. Има още един момент – лидерите много често губят позиции и поради един друг фактор, кой то се изплъзва често от съзнанието им. Те недостатъчно комбинират. Ако ние готвим комбинация лидери, трябва да ги готвим като лидери с един комбинативен интелект. Целият живот се крепи на комбинации. Погледнете – дали обикновеният човек днес си върши най-обикновени операции, пазарува и т.н., всички планове са един мисловен процес, изграден върху комбинации. Следователно на преден план днес излизат комбинативните умове. Излизат т.нар. „мобилни умове”. Бъдещето в лидерството принадлежи на силните индивидуалности и на мобилните умове, това трябва да се разбере по един много категоричен начин. За това умението да комбинираш е нещо много важно. Аз загатнах, че у нас се правят едни опити да се готвят лидери. Бизнесмените изнасят лекции и т.н. Това е една много хубава идея, но аз питам тези господа „Вие формулирате целите си много ясно, искате да подготвите млади хора, които вкарани в живота да могат бързо да се реализират, но Вие от къде тръгвате да ги готвите. Вие ги запознавате с разни постулати, с разни принципни положения на бизнеса, на предприемачеството, как да се организират, какви действия да предприемат и т.н, но не ги учите на най-важното – вие не ги учите на конкурентно, изпреварващо мислене, вие не ги учите на това, че бизнесът е технология на изпреварването”. Ти губиш позиция, ако не изпреварваш. Второ – учат ги на отделно мислене, не ги учат на верижно моделиране. В техните програми не проличава мястото на комбинациите. Как тези комбинации могат да бъдат използвани на практика, а не с общи пожелания и т.н. Като говоря за лидера цитирам една мисъл на Карл Хан – екс президент на Фолксфаген. Но той казва: „Във всяко наше решение ние трябва да се съобразяваме със света, с мисленето на света”. Това е ръководният принцип. Трябва да се съобразяваш с мисленето на света, но не с кое да е мислене, а с конкурентното мислене. Задържат се лидери на гребена на събитията, които имат конкурентно мислене, защото целия живот е конкуренция. Ние живеем върху едно огромно състезателно игрище и всеки момент се конкурираме и би следвало нашите лидери да тръгнат от тази позиция. Време е в България да се помисли за създаването на институт или колеж за подготовка на лидери. Не само на млади лидери, но и на лидери, които са навлезли в сферата на бранша, да минават системно през едни квалификационни курсове, за да усъвършенстват своето мислене, говорене, да усъвършенстват контактите си. Има курсове за усъвършенстване в различни сфери.

Можете ли да ни дадете пример?
Направихме един интересен експеримент с една паралелка в Горна Оряховица с ученици от 12 клас. В рамките на 42 часа това беше едно лидерско младежко училище. Обучението преминаваше на базата на лекции, на базата на  семинари, на базата на казуси, а те получаваха задачи да организират дейността на една фирма, да докажат…, да изложат идеите на тази фирма, резултатите, как да я защитят в един търг. Имитирахме го. Как да разисква, с какви доказателства да си послужи, защото бизнесът има не само психология, той има и своята логика. За да бъдеш добър бизнесмен, трябва да познаваш както логиката, така и психологията. Логиката и психологията в лидерската дейност са неразривно свързани. Резултатите от този младежки курс бяха много интересни. Дори бих казал, че от тези 37 души, които участваха, поне 30% от тях спокойно биха могли един ден да навлязат в бизнес поприще.

А какво бихте казал за Волен Сидеров като лидер?
Волен Сидеров набра скорост и бих могъл да направя аналогия. Аз добре познавам политиката на Силвио Берлускони, който в рамките на 5-6 месеца успя да създаде т.нар. „Напред Италия” и успя да вземе властта, стана премиер на Италия. Тогава той се среща с президента Клинтън, но поради липса на достатъчно политически опит, поради липса на познание в психологията на масите, Берлускони загуби позиции. Падна от правителството. Няколко години по-късно – 2001 година той отново щурмува върховете на властта в Италия и спечели и най-интересното е било тогава, че 81% от италианците са гласували, редели са се до късно през нощта да гласуват. Защо? Защото Берлускони, първо, успя да ги убеди, което нашите политици голяма част не умеят, успя да ги убеди, че той е силен лидер, второ, че той може да решава проблемите им. Трето, че той не се колебае. Четвърто, че сроковете, които казва могат да се реализират. По моя преценка лидерството му беше доста успешно за Италия. Естествено, има и пропуски. Той загуби изборите с 0,5% от Романо Проди. Но аз съм сигурен, че пак ще дойде на власт. Волен Сидеров е също така едно интересно явление. Той успя в рамките на няколко месеца да създаде тази партия АТАКА. Той отне симпатизанти и от БСП и от десните партии. АТАКА по време на президентските избори отбеляза значителен успех. Докато президента Първанов стигна 74%, той стигна 27-8%, в Ст. Загора имаше  много голям успех, докато Иван Костов получи много по-малко. Волен Сидеров го познавам от едно гостуване във Велико Търново, когато той беше главен редактор на в. “Демокрация”. Той навлезе силно в политиката, но късно. Най-напред направи един несполучлив опит да кандидатства за кмет на София. Не успя да постигне някакъв особен резултат, но все пак ми се струва, че това беше едно стъпало, натрупа известен опит и на базата на този опит се хвърли да преви партия.

Кое е голямото му оръжие в тази партия?

Голямото му оръжие в тази партия беше използването на силата на внушението, на метода на внушението. А внушението се изгражда, формира се върху базата на емоциите, силни емоции, бурни емоции. На базата на мотивацията, на базата на повишаване на емоционално волевият потенциал на хората, на базата на външни движения на тялото, състояние на тялото, на движение на тялото и т.н. Той се оказа един много добър комуникатор. С други думи – инстинктивно или интуитивно той навлезе в механизмите на моделите за масово общуване. Но по моя преценка, на него му липсва в достатъчна степен психологията на индивидуалното общуване, на общуването с хората. В някои случаи е изключително нападателен, дързък, прибягва към обиди и това дразни една голяма част от хората, а от друга част от неговите симпатизанти това се посреща добре.

Кое би могло да го дестабилизира?

Ако той продължава все така да изгражда влиянието си, въздействието си върху базата на внушението, а малко време отделя върху внушението чрез логиката, чрез убеждението и превеждането на повече аргументи, на повече факти. И тук един момент – ще покажат самите избори, които наближават – местните избори. Искам да отбележа и един друг момент при Волен Сидеров, че той направи един много на пръв поглед успешен ход като обяви сътрудничеството си със Слави Бинев и го вкара като депутат в ЕП. Слави Бинев е известен бизнесмен, направен архонт на времето, човек с възможности, добър комуникатор е, но имам чувството, че той няма да се задоволи да свири втора цигулка. Нищо чудно един ден нещата да се извъртят  и той да направи опит да елиминира, ако не напълно, то поне значително Сидеров от публичното пространство. Това са мои психологични прогнози и ми се струва, че те почиват на някои стабилни механизми. Дали партията на Сидеров ще отбележи голям резултат на местните избори? Партията на Бойко Борисов също отнема част от неговите симпатизанти. Фактически ГЕРБ и АТАКА са колкото близки по някои  идеи като сътрудници, толкова те са и различни.  И на местните избори ще проличи силата и влиянието на едната и на другата партия. Но така или иначе партията на Б. Борисов набира скорост. Това е несъмнено, аз казах и преди това, че неговата сила е в това, че може да общува успешно с масите на един близък, народен език, дава вид, че е винаги готов да сътрудничи и много хора, които са били разочаровани от десни партии, от леви партии, тръгват към неговата партия с една голяма надежда, че той е човека, който може да реши големите проблеми на прехода, а тези проблеми са много сложни. Няколко думи за управлението на Жан Виденов – млад, енергичен, но без достатъчно опит и човек, който заема твърда позиция, но от друга страна му липсва и гъвкавост. Един лидер трябва да бъде колкото твърд и настъпателен, толкова и в определени моменти да прояви известна гъвкавост, защото живота не се състои само от твърди правила, в него се налага да се правят и някои компромиси. Не груби компромиси, но компромиси, диктувани от ситуациите. Защото в политиката е така. Има случаи, когато настъпваш стремително, стремглаво, успешно, има случаи, когато трябва да задържиш настъплението, да направиш няколко крачки назад, за да задържиш позициите и след това да преминеш в едно ново настъпление. Голямата грешка на Жан Виденов за това е, че също се размина с психологията на масите. Не проникна в нея, не се задълбочи в нея и някои лидери на БСП може би  и да го оспорят, да не са съгласни с мен, но ако те в тези критични моменти за тях бяха сложили за лидер не Жан Виденов, а Николай Добрев, щяха да избегнат много сътресения, на които бяхме свидетели след тези събития. Тъй като Николай Добрев макар и за кратко време се оказа човек със стабилно мислене, в известна степен компромисно мислене, добре познаващ обстановката, умеещ да реагира на време и да взема решения в точното време и на точното място. И понеже всеки лидер взема решения – малки решения, сложни решения, но когато взема сложни решения, той трябва да се консултира. Някой път се налага да взема важни решения спонтанно поради обстановката, в кризисна ситуация, военно време, природни бедствия, но трябва винаги да бъде готов в сериозни ситуации, в тежки ситуации да премине към силни и обосновани решения. Тъй като лидерите, които вземат смели решения, те психологически са много желани от техните симпатизанти.

Как бихте коментирали политиката на лидерите в лявото пространство?

Лидерите в лявото пространство напоследък задълбочиха противоречията си. Те смятат, че политиката на премиера Станишев е политика преди всичко в дясното пространство, в центъра, а някои от левите обещания са забравени. Според мен водачите на БСП, лидерите, допускат една сериозна грешка. Те бяха прекалено уверени в изборите, че ще ги спечелят, най-малко със 100-120 депутати, а постигнаха 82. Второ – те дадоха много щедри обещания. Това те го отчитат като грешка, но не го признават. За 20% увеличение на заплати, пенсии, икономическо положение и т.н. Левите позиции, левите лидери в БСП имат позиции, но те за сега не са силни. Не са силни позиции, затова защото самата обстановка диктува на преден план да излязат проблемите на пазарната икономика, проблемите на конкуренцията. И както говорят данните икономиката се развива сравнително добре. Има успехи в строителството, в промишлеността, но има много тежки проблеми в социалната област. Би могло да се пожелае на тези лидери повече да анализират икономическата обстановка в страната, повече да анализират състоянието на модерните технологии и как тази икономика и тези технологии са в състояние да подобрят социалното положение на масите. Защото в края на краищата побеждава онази партия, онова движение, което първо разполага с модерни технологии и с развит човешки ресурс. Това са двата основни фактора. Силните модерни технологии, свръх технологии, които се движат от развит човешки ресурс, било в политиката, било в икономиката, било в науката и т.н. Такава партия има своите предимства. С други думи – всяка една партия трябва да има своя мозъчен център. Тя трябва да има лидерски екип, лидерски елит, който да бъде изключително добре подготвен, който да познава както индивидуалните нужди на хората, така и да познава проблемите на масите, движението на масите, това в голяма степен липсва на екипите на левите партии. Това им създава много проблеми, но, според мен, няма друг изход през БСП, освен да следва тази, ако не дясно, то центристка политика, защото политиката на ЕС по принцип е дясна политика и центристка политика. Левите тежнения в ЕС са сравнително слаби и тези, които казват там – Лилов, Янаки Стоилов и др. и ратуват за идеите на лявата политика, трябва едно да разберат, че пазарната икономика има свои закони и те трябва не само да се познават, но да се овладяват тези закони, за да вървят нещата напред.

Какви са грешките на лидерите в дясното пространство?

Проблемът с лидерството в дясното пространство се оказа много сложен. И Петър Стоянов и Иван Костов и Софиянски имаха своите положителни страни и на политици и на администратори, освен това бих казал, че Софиянски е един от най-добрите администратори и в книгата си аз давам самото становище на Иван Костов по отношение на Софиянски. Но това което ги спъна, това беше проблема кой да бъде главния лидер, кой да бъде мотора на дясното пространство, кой да застане начело на тези няколко десни партии и да ги поведе в битката за спечелването на властта. На тази тема не можаха да се разберат и това доведе до острите различия между тях и в края на краищата, съвсем логично беше и психологически оправдано те след изборите за ЕП да си подадат оставките и начело да застанат нови лидери. Предстои много тежка битка в дясното пространство. То ще се възстанови, но бавно и мъчително. Не може една държава да бъде управлявана само центристки и само ляво. Такова положение в света няма. Такива опити, както се правят например във Венецуела, в Куба и т.н., не могат да доведат големи резултати. Дясното и центристкото управление раждат конкуренцията. Това трябва да се разбере. Дясното и центристкото управление дават възможност фирмите да се конкурират, нови хора да навлизат, действително да се печели повече, да се създава по-голямо национално и местно богатство и фактически, когато има пазарна икономика, силна, тя е в състояние да отделя средства и за решаване на социалните проблеми. Следователно, след тези конгреси начело и на десните партии, и на ДСБ, и на Иван Костов, СДС на Петър Стоянов, различните земеделски движения и ССД на Софиянски, трябва да застанат няколко личности, лидери от нов тип, лидери с ново мислене и преди всичко лидери с обединяващо мислене. Защото модерното мислене, за което говорих и му отдавам голямо значение е не само мислене на изпреварването, то е едновременно мислене на обединяването, то има както свои разпределителни функции, така има и свои обединяващи функции и този лидер, който застане на чело, трябва, първо, да прояви смелост на мисленето, смелост на своите идеи, да прояви голям организационен талант и този организационен талант фактически да доведе до обединяване на десните сили. Това няма да стане изведнъж, това може да стане с много сериозни дискусии, тежки дискусии, но в края на краищата трябва да достигне един резултат.

Доколко са необходими новите лица?

Нови лица са необходими, но новите лица не трябва да са исторически откъснати от старите структури. Те трябва да използват опита на тези бивши лидери. И Петър Стоянов каза:  „Знаете моя адрес в Пловдив къде е. Винаги съм готов да помогна.”. Защото няма нови постижения  в науката, в техниката, в политиката, ако лидерите на тези постижения не използват миналия опит. Такова същество няма по света, историята не познава такъв случай. Ако тези нови лидери започнат да мислят, че света се върти около тях, те напълно се заблуждават. Те трябва да дават нови идеи, нови модели за развитието на дясното пространство, на десните партии, но да не забравят, че всяко ново се гради върху онова, което е постигнато, върху опита на другите хора, а не върху пълно отрицание на това, което е било. Няма начин в България да не се появят нови десни лидери.

А какво трябва да направят те, за да успеят?

Новите лидери трябва да убедят последователите си, симпатизантите си, че те са способни да решат проблемите им. Не ги ли убедят, всеки ще си каже – „абе, и тоя е  като другите и той нищо, няма да свърши”. Трябва да имаш психологически магнетизъм, така да се каже, да имаш волята, да имаш идеите, да имаш и пътя, по който ти можеш да решиш проблемите на масите. Т.е. да предизвикаш доверието им. Новите лидери трябва да тръгнат по този път. Да предизвикат доверието на хората. Да ги убедят, че те са лидери от нов тип, с ново мислене, творчески настроени и могат да решат сложните проблеми. Да ги решат както в екип, така и в сътрудничество със самите маси, в сътрудничество със самите потенциални избиратели. Избирателят е много чувствителен, той иска да види своето място в политическите събития, да се убеди, че той е някакво винтче в тези събития, че той има своята роля. Много партийни лидери и леви, и десни пропускат това и масите им поднасят неприятни изненади. Новият лидер трябва да бъде с нова индивидуалност. С ново отношение към хората, с нов начин на общуване с хората, с нов начин на решаване на проблемите им. Хора с по – висок морал. Да може да обединява хората.

Споменахте, че работите върху нова книга. На каква тема е тя?

Заглавието и ще бъде „Шифърът на кариерата или психология на парите”. Тя е едно продължение на тази книга, тук аз говоря за психология на лидера, но искам да изясня и пътя, който лидера изминава, за да стигне до кариерата. Кога се прави кариера, кога се губи кариера, кои са факторите да направиш една добра кариера. Защото всеки казва аз искам да направя кариера, но им липсва достатъчна упоритост, често отлагат решенията. Някои хора правят бизнес, но бизнес с минимални печалби. Трябва да е много оперативен, да действа много целенасочено, никога да не отлага нещата. Масите не обичат лидери, които се колебаят и които отлагат решенията. Малко обещания, но обещания, които трябва да се изпълняват. Подготовката на лидери в България е на едно от последните места в света. Много се усложняват нещата на световно ниво, населението расте, икономическите отношения си усложняват, информационните отношения се усложняват и те имат нужда от свои лидери. Обществото навлиза не само в сферата на лидерството, на бизнес сферата, но на една информационна цивилизация. Това е нова явление. Информационните технологии изискват нов тип лидери. Те могат да се управляват не от обикновени лидери, а от такива, които са преминали през специална подготовка. Защото нашето висше образование не е адекватно на пазара, на пазарните отношения, не е адекватно на проблемите. Защото много от факултетите дават общи познания, познания, които не са адекватни на обстановката. Ние трябва да им формираме умения как да правят бизнес в своята област. Ако нещата не вървят, да е способен да се насочи към друга област, а не да се чуди какво да прави. Искам да дам един простичък пример с Шуменския университет. Преподавах мениджмънт на студенти и един път се връщам уморен от лекции и зад един павилион се показва една глава, едно момиче и казва „Г-н Даскалов, какво ще ми кажете на мен?” Тя е учителка, не е намерила място и открива един павилион продукти, най-различни. И аз и казах две неща – продавай с една стотинка по-евтино, но продавай с една стотинка по-евтино. Това е закона на конкуренцията. Второ – не дръж посредници, защото посредниците винаги оскъпяват продукта. Това `и казах и смятам, че и казах две верни неща. Кариерата се прави с много усилия, с много труд и много търпение. Когато говорим за кариера, не означава обезателно, че трябва да станеш министър. Ти правиш кариера и като един обикновен преподавател в гимназията, един преподавател в университета. Кариерата е съвкупност от условия, които ти дават възможност да се движиш напред. Ако инициативата от предприемачески правила се усвои добре, човек прави кариера. Защо говоря за психология на парите. Американците отдавна говореха, но не са го разработили. Кои са факторите, които дават възможност дори на обикновения човек да си управлява парите? Аз тук вече говоря за мястото на пазарната интуиция. Говоря за мястото на комбинациите, които споменах преди малко, говоря за мястото на въображението, за находчивостта, за взаимодействието. Трябва да се каже, че бизнесът в световен мащаб става все по-екипен. Трябва да има по-широк кръг от екипи, но не от случайни екипи, а от екипи, които да ги подпомагат. Фондовете на ефективността, на услугите също имат нужда от екипи. Правиш ли кариера, ти не можеш да отнемеш психологията на парите. Не да стават самоцел парите. Парите са средство за движение напред, не да бъдат спирачка. Психологически човек така трябва да е подготвен, че винаги да държи парите в оборот, в движение. При психологията на парите също има нещо генетично заложено, не всички могат да станат банкери, не всичко могат да станат финансисти. Но аз искам да помогна на обикновения човек добре да си управлява парите, а на средните бизнесмени как по-добре да си управляват парите си и да кажем и на едрите босове, че парите могат да се управляват още по-добре, да се умножават по-добре и да се обръщат винаги както в материални, така и в духовни ценности.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=366

Posted by on юли 5 2007. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: БЕЗ ДА ПОЗНАВАШ ПСИХОЛОГИЯТА НА МАСИТЕ, НЕ МОЖЕШ ДА СИ ЛИДЕР

Николай Даскалов е д-р на психологическите науки. 10 години е бил учител. Преподавал е в три университета – във Варна, Шумен и В. Търново. Пише книги от около 20 години. Някои от тях са: „Комбинациите в бизнеса – фаталните грешки”, „Човекът и връзките с обществеността”, „Мениджъри от агресивен тип”, Психология на разузнаването”, Психология на лидера”. В момента работи върху нова, книга която ще излезе есента.
(още…)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=718

Posted by on юни 28 2007. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Последни публикации

Последни коментари

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.