НЕПУБЛИКУВАНИ ДОСЕГА СПОМЕНИ ЗА ПИСАТЕЛЯ ДИМИТЪР ДИМОВ ОТ АСИСТЕНТА МУ ПРОФ. АНГЕЛ ТОДОРОВ

На снимката: писателят Димитър Димов

Професор
Тодоров, тази година се навършват 100 години от рождението на големия
български писател Диитър Димов. Вие сте имали късмет дълги години да
работите с него, били сте близки. Какви спомени пазите?

Всъщност познавах Димитър Димов още от студентските банки на СУ – влизаше при нас като асистент в упражненията ни по анатомия. Първото, което се хвърляше на очи, бяха очилата му с много голям диоптър. Голямо вълнение беше, когато научихме, че бил и писател. По-късно, през 1946 г. аз станах асистент в Ветеринарно-медицинския факултет, а той вече беше кандидат-доцент. Работехме заедно, фактически 20 години, до кончината му през 1966 година.

Беше изключително човечен. Културен, внимателен с хората, интересуваше се от битието им. Спомням си веднъж присълужникът в канцеларията ни се разболя и той сам му осигури лекарствата, вместо да изпрати нас.
Уважаваше колегите си по перо. Когато излезе трилогията на Димитър Талев –  „Преспанските камбани”, „Железният светилник”, „Илинен”, сподели: „Ей, как хубаво го е направил”. Сам той по това време се канеше да пише за македонското движение. Думите му бяха: „Ако пиша трябва да го напиша още по-хубаво.” Впечатлих се. Да се изкажеш положително за свой колега рядко се случваше в българските писателски среди. След като стана твърде известен с романите си при него идваха хора да искат пари. Сигурно ще ви прозвучи куриозно, но е факт. Един от бившите тютюнотърговци Чапрашикови, влязъл при него и му казал в прав текст: „Димов, ти се обогати от нашата гилдия (имал е предвид романа Тютюн). Сега да вземеш и да ми помогнеш”. И той му дал 500 лева.
Димов беше много убедителен в своята логика. На факултетен съвет разглеждахме въпрос за повишаване на един от асистентите и гласуването показа отрицателен резултат. Той обаче взе думата и така говори, че предизвика второ гласуване при което всички гласуваха „ЗА”.
Планираше да напише и книга за българската интелигенция след 9 септември. Може би я е започнал и е останала незавършена.
Той имаше голяма философска култура. Философски гледаше на нещата. Във философския факултет на БАН беше обсъждан негов труд за Теория на относителността и материализма върху един труд на Тодор Павлов. Много обичаше да разсъждава. Харесваше Толстой, Достоевски. Не можеше да работи и около него да се движат хора, дори съпругата му. Тя беше много интелигентна, от рода на художниците Доспевски и първа написа рецензията за "Поручик Бенц". Вярваше, че от него ще стане голям писател.
В навечерието на 1952 г. излезе романът му Тютюн. В тази връзка ще споделя нещо интересно. Веднъж излизам от упражнения и Димов ме извика: „Виж какво получих от Министерския съвет”. И ми размаха някакво писмо. Тогава всички писатели изпращаха по един екземпляр от книгите си в Министерски съвет. Показва ми той написаното – лично Вълко Червенков изразява своето одобрение за романа и му пожелава приятно посрещане на Новата 1952 година.
За това писмо знаехме само аз и Христо Радевски, който му беше добър приятел. По-късно съм си мислил, че ако все пак бях казал на някого за него, може би нямаше така да се изостри борбата срещу него и тия обсъждания.

Какво не харесаха тогава на „Тютюн”?
С две думи казано не харесаха някакъв биологизъм. Не харесаха това, че отрицателните герои умират горе-долу от естествена смърт, а не ги разстрелват, като Борис Морев например. Самоубийството на Ирина в тютюневата нива също беше неприемливо. Този биологизъм не съвпадаше с литературната линия на партията. Отрицателните персонажи трябваше да бъдат разстрелвани. Поради тези прични във второто издание, което го принудиха да направи, той вмъкна нови герои, епизоди, но така, че да не личат като съшите с бели конци. Тази корекция му отне цели 2 години време, достатъчно за нов роман.

Защо по онова време романът му „Осъдени души”  получи слаба оценка?”
Защото „Осъдени души” беше обективно излагане на сблъсъка на идеологиите в Испания. Пиесата „Почивка в Арко Ирис” също засягаше гражданската война в Испания.

Димов черпи сюжети от Испания за тия две произведения. Бил ли е там?
Да, дори някои смятаха, че е бил интербригадист. Много писма-отзиви се получаваха във факултета по повод на книгите му. В едно от тях авторът пишеше, че само човек участвал в борбата може така достоверно да опише събитията. А той е бил на специализация в Испания през 1943 година.
Димитър Димов още като ученик проявява интерес към испанския език. Защо учи испански? Защо записва ветеринарна медицина? С една мечта – да отиде на работа като ветеринарен лекар в Южна Америка, привлича го историята й. Така добре говореше испански, че когато пресича границата на Испания са го помислили за шпионин.
С Фурнаджиев бяха командировка в Чили. Връщайки се с кораб спрели в испанско пристанище, но заради „Осъдени души” властите не му разрешили на испанска земя.
Скоро даваха откъси от филма „Осъдени души” на Въло Радев. Какви образи само направиха Енглерт и Салай. Така поиска самия Димов – актьорите да са чужденци. Той и за „Тютюн” искаше същото, но Корабов не се съгласи.

Защо чужди актьори?
Защото българите играят себе си. Големията успех на „Осъдени души” идва от това, че взеха непознати актьори. Те станаха истински герои.

Щом Димов е пътувал зад граница, което за интелигентните хора е било доста трудно, сигурно е бил партиен член?
Стана член на БКП след 9-ти септември. Мисля, че Христо Радевски го проагитира. След това го направиха и председател на Съюза на българските писатели, което му костваше много усилия. Според един негов бивш професор, бил направо унищожен. Като председател с какво ли не се занимаваше. Може да прозвучи като виц, но дошла при него съпругата на известен писател с оплакване, че мъжът й отказвал да спи с нея в спалнята и спял в кухнята. Друг пък писател, евреин, не мога да си спомня името му, се оплакал , че Ст.Ц. Даскалов направил някаква инсинуация по адрес на евреите. Димов го извикал и след двучасов разговор на излизане Ст.Цето му казал пословицата: „Когато свиня се качи на дърво евреинът…” незнам какво щял да направи. С други думи разговорът отишъл на вятърът.

Димов проведе и Балканска конференция на писателите. Запомнил съм гръцкия поет Янис Рицос. Около трагедията в Хирошима много се говореше за атомни, водородни, неутронни бомби. Знае се, че най-страшната е неутронната – за секунда унищожава всичко живо, материалното остава. Та тия дни, около годишнината на трагедията, си припомних стих от Рицос – „Люлките още ще се люлеят, а децата ще бъдат мъртви”.
Имаше идея да се формира Балкански съюз на писателите по подобие на скандинавския, но румънците нещо се дърпаха. И той през 1966 г. замина за Румъния за разговори по този повод. И след 2 дни дойде страшната вест – починал там.
Спомням си, когато тръгна за Румъния, излизайки от кабинета, той не се обърна с гръб, а излезе някак с крачка назад…  Сега си мисля, че може би се е сбогувал с нас, може би е имал предчувствие, че няма да се върне повече. А имаше планове да върне визити в Англия, в Куба. 
 
 Проф.
Ангел Тодоров е роден през 1921 г. в с. Септември, Монтанско. Завърша
ветеринаро-медицинския факултет на Софийския университет през 1945
година. Професор по приложна биология. Бил е асистент на писателя
Димитър Димов(1909–1966).   Димов освен писател и драматург по
образование е ветеринарен лекар, преподавател,  професор по анатомия на
гръбначните животни. Автор е на литературни шедьоври като „Тютюн”,
„Осъдени души”, „Поручик Бенц“


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ОТКРИХА ИЗЛОЖБА, ПОСВЕТЕНА НА РУСЕНСКИТЕ ЕКОПРОТЕСТИ

 

НЕМЕЦ С РАЗТЪРСВАЩА СЪДБА ПРЕДСТАВИ СВОЯ ПЪТ КЪМ ПРАВОСЛАВИЕТО

ДЕНИЦА МОНЕВА: КРИЗАТА В САЩ СЕ ОТРАЗЯВА СЕРИОЗНО ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО

ГЕОРГИ РУСЕВ: СЛЕД 60 ГОДИНИ ЕДИН АКТОЬОР ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ ПО-СКОРО СЕБЕ СИ

ИЗВЕСТНОТО ЗА НЕИЗВЕСТНАТА ФАИНА ГРИМБЕРГ

КЛЕОПАТРА НЕ СЕ Е САМОУБИЛА

ВЕРА НАЙДЕНОВА: ВЕЧЕ ИМА СИМПТОМИ НА СЪЩЕСТВЕНА ПРОМЯНА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2561

Posted by on окт. 3 2009. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.