НЕПОЗНАТИЯТ КРИМ

Населението на Крим, „здравницата на Русия” както доскоро е наричан полуострова, е почти 2 милиона, 57 % са етнически руснаци, 24% украинци, 12-13 на сто са татарите, около 1 на сто са останалите етнически групи – българи, гърци, немци, белоруси, арменци и други. Общо националностите в Крим са 134, от някои е останал по един човек, обяснява Виктория Недева, българка , радиожурналист, редактор и водеща на предаването „Български срещи”. Седем националности- българи,гърци, руснаци, кримски татари, немци, арменци и украинци имат свои радио и телевизионни предавания на роден език. Тук има представители и на изчезващите народи – караими и кримчаки.  От кричаките само един човек, вече на преклонна възраст Давид Илич Реби може да чете и пише на своя си език. Благодарение на него кричакския език е включен в енциклопедията на тюркските езици. Според кримски историци кримчаките се родеят с прабългарите. И двата народа са почитали бог Тангра, по време на Хазарския хаганат, кримчаките приемат юдейската вяра. Пазят я и до днес. През време на немската окупация заради вярата си  Реби без малко да попадне в контрационен лагер. Спасява го обаче тюркския език. И до ден днешен обаче по време на погребение, след заупокойна молитва на иврит, свещеникът на кримчакски  се обръща към Тангра.  Караимите живеят по законите на стария завет. В Руската империя те са били най- сигурните телохранители и затова са били на особена почит. Последното преброяване беше през  2001 година, обясни ми Владимир Притула, етнически украинец и кореспондент на радио „Свобода”. Тогава, каза той 69 % признаха за роден език руския, украински 10%. Изискването за владеене на държавния език- украинския е формално, много държавни служители не говорят  не пишат добре на него. Това в Крим признават всички. И дават за пример президента Янукович, не спестяват и факта, че предишния – Юлия Тимошенко, също не говори на украински като на роден език. Решенията на съда , например се издават на украински, но по- желание се пишат и на руски, при това безплатно. Съдебният процес се открива на украински , после преминава на руски. Така е и в армията, уточни Притула. Заповедите са на украински, общуването на руски. Голяма част от командирския състав са руснаци, но са дали клетва пред украинското правителство, така , че  ги смятат за „свои. Украински се учи от първи клас, руски от втори. На улицата, в учрежденията, в магазините хората общуват на руски.  Наложи ми се да се обърна към милиционерски патрул. Обясниха ми на чист руски, но по радиостанцията с „центъра” си говореха на украински.  По време на едноседмичния си престой общувах с татари, българи, руснаци, украински. Повечето смятаха, че проблемът с езика е виртуален, той е обсъждана  тема на вестниците, радиото, телевизията,политическите схватки, но не и на хората. Българската общност тук си пази диалектния български език, а част от интелигенцията е минала езикови курсове у нас. От 15 години в Крим съществува културно- просветното дружество „Паисий Хилендарски” с председател Иван Абажер. Една от основните задачи на дружеството е подпомагане на завръщащите се от депортация в Башкирия, Казахстан, Таджикистан, Узбекистан и Кубан българи. Абажер твърди, че не е известна точната бройка на завърналите се българи, не е наясно и колко искат да се върнат. В средата на 80-те години немалко депортирани българи са дошли в Крим, подали заявления, че искат да се върнат и зачакали  да бъдат устроени с дом и работа. Дочакали малко, колко точно нашите не знаят.  С българско съдействие обаче Украйна вдига в Симферопол 5- етажен блок с 4 входа, в който се настаняват депортирани от всички националности. Днес му казват „Българския дом".
 

Младите българи обаче нямат кой знае какъв интерес към езика на дедите си, а и учители липсват.
Татарите също искат училища с обучение на кримско- татарски, но все още автономното правителство и Киев нищо не правят по въпроса. Докато чакат, Меджлисът е издейства  в Педагогическия университет в столицата Симферопол да се учи кримско- татарски език и литература, история на древния народ, народно творчество. Затова университетът е известен като Татарски, в него се срещат  отскоро  и девойки със забрадки. А във фоайето са бюстовете на Пушкин, надписи с мъдри слова на пророка Мохамед и на видни европейски мислители. Гордост на ВУЗ-а е струнният състав за класическа музика, в който свирят само татарки. В последните години в Клим никнат джамии, изградени от татарите с финансовата помощ на Турция. Жени със забрадки обаче се срещат изключително рядко. Изграден е и голям ислямски център в Бахчисарай, където ще се помещава ислямски университет. Турция е дала за построяването 2 милиона долара, остава само да се обзаведе и да дойдат преподаватели, за студенти , желаещи да учат тук татарите нямат притеснения.  На входа на ислямския университет има КПП. Тук може да се влезе само с препоръка от Меджлиса или с разрешение на музея в Бахчисарай. Аз влязох със съдействието на татарския лидер Мустафа Джемилев, депутат и председател на Меджлиса. В ислямския център е гробницата на  хановете от рода Гирай, основатели на Бахчисарай и известното  „Синжирли медресе”. То е възстановено напълно с турска помощ. Училището е построено от хан Менли Гирай , покровител на науката и изкуствата. Той поискал на входа на школото на нивото на човешки ръст да се сложи тежка верига. Така всеки, който влизал трябвало да склони глава пред знанието.
 
Проблемът на Крим е, че е лошо интегриран в Украйна.

 Това също е всеобщо мнение.  Политическият елит на автономната република е част от политическата класа на Украйна, но не и обикновените хора,. Тук никой не казва „аз съм украинец”,  а „аз съм кримчанин” . Хората не искат да говорят на украински. Сепаратизмът е във форма на изчакване. Причината не е в това , че тук има много руснаци или защото на тях Кремъл масово им раздава руски паспорти. С руснаци е пълно и в други украински рускоезични райони като Донбас например. На практика в Крим е реализирана съветската мечта за „съветски народ”.  След като Сталин в началото на 4о- те години  депортира от полуострова татарите, немците, българите и други по- малки етнически групи заселва селата и градовете им с ¾ руснаци и ¼ украинци. Тези хора са били изтръгнати от родните си места и заселени тук, лишени от историческите и социалните си корени, „присадени „ в бивши татарски , български или арменски селца. Всеки си е донесъл малко покъщнина и родния диалект. Така в 50-те години се сформира в Крим „съветския народ”,разказва Притула и добавя, че например, е отпаднало „ общественото мнение”- какво мисли за тебе комшията, махалата, какво ще кажат за младото момиче на , което се натиска с някой до нечий дувар. Няма никой да каже нищо, защото не знаят нито кое е момичето, ни чие е , нито пък каква е майка му. Така са Сталин срязва и културните връзки и социалните, да не говорим за човешките. Всеки чете само съветски книги и преса, гледа съветски филми и не се чувства руснак, украинец.  И докато татарите не са преглътнали депортацията и преселението на руснаците на полуострова българската диаспора някак гледа да не се връща към мрачните години. Журналистката Людмила Радева разказва и човешката драма на заселниците. След великата Курска битка, най- голямата танкова битка през Втората световна война в Крим идват оцелели мирни жители от Курската дъга, тези , които са оцелели една зима в порутени къщи и в снежни дупки, защото заради минусовите температури не е можело да се копаят землянки. Тях ги настанили в домовете на депортирани българи. Сега селото се нарича Курское. Заселниците дълго време не променяли уредбата на домовете, за да ги върнат на собствениците така както са ги получили, а и защото не знаели дали пък няма да се върнат по родните си места..  В 80-те и 90-те години, когато депортираните можело да се връщат курските заселници им предоставили къщи, възстановени от тях, с българските огнища и даже със запазени менци.  За съжаление обаче малка част от депортираните българи се върнали. Повечето останали в Узбекистан, Нагорни Карабах, Башкирия. Съдба…Курските заселници са тези които не са минали щателната проверка на съветската власт.
Всички други заселници в Крим от Русия са били щателно проверявани, те е трябвало да имат отлични досието без черни точки в партийната или военна книжка.

Все пак тук открай време са отдъхвали елитни семейства и са посрещани делегации. Тук е бил и си остана Черноморския съветски флот. Санаториумите , почивните станции и луксозните вили партокрацията е трябвало да бъде обслужвана само от сигурен и отрано проверен до поне трето коляно персонал. Говорейки за съветския човек,  Притула обясни, че в Крим колхози никога не е имало, само совхози, стопанства които са дотирани от съветската държава, прескочили периода на колективизацията, а заплатите са били в пъти повече от колхозните. Затова и никой не е имал зеленчукова градина или бостан в двора си, за да си изхранва семейството. До отделянето на Украйна кримското жителство е била лелеяна мечта на орденоносци и ветерани на труда от миньори в Сибир до военни полковници, генерали от афганистанската война  и разузнавачи. Особено заслужилите другари са получавали жителство и държавен апартамент  , а някои  и вила в Симферопол, Ялта или Феодосия  и Бахчисарай и са се преселвали със семействата си. Те самите и наследниците им сега са голяма част от кримчаните и надежден мост към Русия. И те и по-възрастните хора от полуострова си спомнят, че през комунизма никъде в Крим не е имало опашка за месо, внасяли са портокали и  чуждоземни плодове . На полуострова в Евпатория в съветско време е бил построен и завод за Пепси –кола. Така в съветско време кримчаните с кола в ръка бяха убедени, че са в рая, казва Притула.  Раят започва да се пропуква когато преди двайсет години депортираните и техните наследници започват да се връщат. Идват си предимно татарите и то с целите си фамилии от всички краища , на разпадащата се съветска империя. Българите се връщат не така масово и не толкова организирано. Ние до разпада на СССР не знаехме, че сме депортирани, казва българката Ирина Паличева, журналист , водеща на предаването „Български срещи” на Кримската държавна телевизия.. Тя и родителите й живеят в Таджикистан и то доста добре според тогавашните стандарти, .   Баща й бил уважаван началник  на строително управление, съпругът й , руснак – офицер от армията. Добрият живот продължава до разпада на СССР, тогава местните , сякаш станаха други хора, спомня си Ирина. Таджиките започват да наричат българите гяури, дума която нашите знаят от дедите си и която пак ги кара да  се  простят с домовете си и да потеглят. Така през 92-ра  Ирина и детето й се преселват в България , в Трудовец ,при леля й. След уволнението си от армията пристига и съпругът й. Получават и гражданство. Ирина трудно си намира работа и то след дълго търсене, за голямо съжаление местните заради акцента не я признават за българка, все й викат „рускинята”, за кримски българи научили от нея . Така за тях станах „руската българка”, спомня си тъжно Ирина. През 2002-ра всички се връщат обратно в Крим, при своите. Всички живеят в „Българския дом”.

   Точно обратното е при татарите.

Всяко едно тяхно дете, родено в изгнание, в Сибир, Узбекистан или  Таджикистан знае , че е от депортираните, знае, че е от Крим, знае , че трябва да се върне, защото там е неговият дом, построен с общи усилия на цялата рода, там хлябът е  по- вкусен, а гроздето по- сладко , там е Бахчисарай, столицата  хан Гирей, почитан от Руската и Османската империя. Татарите почват да се връщат през 80-те и 90-те години масово, организирано, с целите си родове и заварват селата си пълни с руснаци, за които изоставените някога къщи са станали роден дом на две- три поколения. Руснаците казват, че това е съвременно татарско нашествие. Татарите през стиснати зъби разказват, че пак са се озовали на гола степ.  Този път обаче родна, погребала дедите им, сега тя им  дава плодородието и силата си. Оттогава всяко ново демократично правителство обещава, че е има закон за устройването на татарските семейства. Такъв все още няма. Около Бахчисарай и Симферопол обаче има цели татарски квартали. На заграбени територии, които по принцип се узаконяват, често по „втория начин”. Не си представяйте обаче гета, а солидни , често двуетажни  и триетажни къщи , от камък, със зеленчукови градини. Завърналите се сами правят и канализация и прокарват осветление, че и инфраструктура. Искат обаче и училища. Техни , в които децата им, а те са по 3-4 в семейство да се учат на техния кримско- татарски език, да пишат на тяхната азбука, измислена през социализма и представляваща смесица от латински и славянски букви. Сега татарите са поели и инициатива азбуката им да е изцяло на латиница.

Според някои, защото така съответствието между говоримата и писмената реч ще е най- пълно, според други  да се скъса с „руските” букви. Питам млад 34-годишен татарин, чието име обещах да не пиша, докато ме караше до ханския дворец в Бахчисарай какъв ще е изходът от татарско- руската непримиримост?   Водачът ми е роден в Узбекистан, в семейство на депортирани, член на неправителствената и нерегистрирана, но призната от всички организация Меджлис /народно събрание/ на кримско-татарския народ. Знаеш ли, отговори ми той, научихме как да излезем от положението от  узбеките, докато живеехме при тях. Техните старейшини ни казваха да не водим война, а да раждаме много деца и да не сключваме смесени бракове. Сега младите татарски семейства има по три- четири деца , смесените бракове като цяло при младите татари са много малко. По- възрастните руско- татарски семейства пък не са много добре приети в общността, те по- трудно, например, се включват и в частния бизнес. А татарите разчитат предимно на частния бизнес- строителство, туризъм, художествени занаяти. Като цяло не се стремят към държавна работа, а и там много- много не ги искат.  Държавните чиновници в Автономна република Крим са предимно украинци и руснаци. Последните са положили клетва, но не ги приемат за украински патриоти, а за руско оръжие със закъснител. За такова оръжие се приема и президента Виктор Янукович. Въпреки, че на изборите от Крим гласуват близо 90 на сто за него, сега хората недоволстват, защото в администрацията управляват не кримчани, а хора докарани от Донецк, родната област на президента. От Донецк е премиер – министъра на автономията Василий Джарты, и първият му заместник и заместникът му и т.н. Главният прокурор на Крим, роден в Западна Украйна е натрупал професионалния си стаж също в Донецк. От там са всички шефове на спецслужбите и на милицията. Формално всички са назначени от Кримския парламент. Кримчани като  цяло са съгласни да са част от Украйна, но не искат нищо украинско. Много нямат нищо против червените знамена и имена на улици като „Ленин”, „Красноармейская” и подобни съветски препратки.


1. Бахчисарайския дворец на хановете Гирей


2. Входът на Ханския дворец

3. Бахчисарайския фонтан,  символ на любовта на хан Гирей към наложницата му и възпят от Пушкин в поемата "Бачисарайский фонтан"

4. Дворецът, сега музей, в който не е назначен на работа нито един татарин

5. Синджирли медресе

6.  Входът на бъдещия Ислямски университет

7. Ислямският център, построен с пари от Турция, съвсем наблизо е мъжкият манастир "Успение Богородично"

8. Разкопки в Ислямския център

9. Най- голямата сграда в Ислямския център

10.  Възстановено старо медресе от турски специалисти

11. Задругата на железарите в Симферопол е подарила на града десетки свои произведения, които никой не краде.

12. В офиса на българското културно- просветно дружество "Паисий Хилендарски
 
13. Тук ще бъде ислямския университет

14. Кримския университет



15. Кримския университет – златната шапка ще отиде при първия нобелов лауерат, който завърши университета


16. Кримския университет

 17. Отляво надясно: Людмила  Радева, Виктория Недева и Ирина Паличева са кримски българки, журналистки в Кримската държавна телевизия, Петър Петков , преселен бесарабски българин е адвокат. 


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:

ЮЖНА АЛБАНИЯ – КРАСИВА ПРИРОДА, БУНКЕРИ, МЕРЦЕДЕСИ…

ИЗНЕНАДВАЩО ГИГАНТСКА ТРОПИЧЕСКА РИБА, КОЯТО ЖИВЕЕ В ДЪЛБИНИТЕ, СЕ
ОЗОВА В БАЛТИЙСКО МОРЕ

СОФИЙСКИЯТ БИТАК

ГАНГСТЕРСКА ВОЙНА В ШВЕЦИЯ

СТОКХОЛМ – ЗЕЛЕНАТА СТОЛИЦА НА ЕС

ЗООПАРКЪТ В НОЙКИРХЕН ПОКАЗВА АНАТОМИЯТА НА ЖИВОТНИТЕ

ЕЗЕРОТО РИЦА В АБХАЗИЯ

ЧУДНИЯТ СВЯТ НА ПЕЩЕРАТА ОРЛОВА ЧУКА

ЛАДИНИТЕ – ИЗЧЕЗВАЩИЯ НАРОД НА ДОЛОМИТИТЕ

ПОСЛЕДНИЯТ ДОМ НА ЙОТЦИ – АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ НА ЮЖЕН
ТИРОЛ

НАЙ-СТАРИЯT ПОРНО МАГАЗИН В СВЕТА ЗАТВАРЯ ВРАТИ

НОРВЕЖКАТА ЦЪРКВА ИЛИ ИНТЕРЕСНОТО ХРИСТИЯНСТВО В
СКАНДИНАВСКАТА СТРАНА

МЯСТО, КЪДЕТО МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕТЕ ВИСОКО В ШВЕЙЦАРСКИТЕ
АЛПИ

НА ГОСТИ В ХАЛКИДИКИ

КРУИЗ С КОРАБ ИЛИ КАК ПОЧИВАТ НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА

КАДИЗ И ОКЕАНА НА БРЕГА НА АНДАЛУСИЯ

АНТИГУА В ТЮРКОАЗЕНО И ЖЪЛТО

СЕКЕШФЕХЕРВАР – БРРРР… НЕ Е ЛЕСНО ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ

НОРВЕГИЯ – СЕВЕРНАТА ПРИКАЗКА

КАВАЛА – НАКАЦАЛА ПО ХЪЛМОВЕТЕ

БУКУРЕЩ – СИВО, ТА СИВО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3324

Posted by on юли 27 2010. Filed under Пътешествия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.