Нено Димов : съюз на две партии в криза = партия в още по-голяма криза

НЯМАМЕ РЕАЛЕН ИКОНОМИЧСКИ РЪСТ

Нено Димов е роден на 20 септември 1964 г. в София. По професия е математик. Говори френски и английски език. Представител от  ПГ на ДСБ. Член е на комисията по икономическата политика, както и на комисията по бюджет и финанси.

Какво ще се случи на конгреса на СДС през юли? Как ще протече гласуването за председател?


Има поне две възможности и аз не мога да гадая коя от двете ще се случи, но много ми се иска да се случи добрата възможност. А добрата възможност е да се тръгне към обновление, под обновление разбирам не просто нов председател, разбирам нов смисъл в СДС, защото на практика през последните няколко години СДС не прави политика, а се върти около интересите на група клиетелисти – хора, чието икономическо съществуване е основано единствено на пребиваването им във властта. Много ценно за десницата ще бъде да се върне политическият дух и смисъл на СДС. Очевидно е, че те в момента, както и ДСБ, са в изключително тежка ситуация. Причините за това състояние са много различни, но не и резултата. Липсата на политика, лесното преотстъпване на политически терен и голяма доза безпринципност са сред основните причини, когато говорим за състоянието на СДС. Необходимо за оцеляването на съюза е икономическите интереси на отделни личности да бъдат загърбени, да се тръгне отново по пътя на политическата алтернатива.

Какви ще са приоритетите на ДСБ на конгреса им?
При ДСБ проблема е друг. През последните 3 години откакто съществува ДСБ, а и малко преди това, когато започна да се прави тогава наречената нова партия на Иван Костов, ДСБ произвежда политика, произвежда много политика и само политика, т.е. има продукт, който не може да се пласира, грубо казано. Политиката, която правим, като че ли поставя на дневен ред проблеми, които се разминават от проблемите на гражданите. Когато се случи да има съвпадение вероятно посланието не е добре насочено и не попада в целта. Комуникационната слабост на ДСБ е един от основните фактори довели до тежката криза. Изхождайки от състоянието на криза Националното събрание на ДСБ трябва да отговори на няколко много важни въпроса. Първият въпрос е въпросът за лидерството, като под лидерство разбирам не само председателят на партията, а и цялото ръководство, което е функция от председателя. Вторият важен въпрос е свързан със запазване на политическата линия и промяна на политическото говорене, на политическото шоу. Колкото и добър продукт да се направи, той трябва да бъде рекламиран. Това не важи само за пазарната икономика, това важи и за политиката. В момента политическият пазар е пренаситен в България. Има много ментета и за да може да се изкристализира чистата политика, тя трябва да бъде представена по начин, който да бъде привлекателен и атрактивен. Това нещо не го правим до момента. Трябва да излязат хора, които могат да го правят.

Не заприличаха ли опитите за обединение на десницата на Дежа Ву и какъв е ефекта от това?

Не бих говорил на този етап за каквото и да е било обединение, защото в момента и СДС и ДСБ са в толкова тежко състояние, че 1+1 няма да направи 2, а може да направи 0. От тази гледна точка и пред двете партии стои въпросът първо да тръгнат да излизат от кризата и едва тогава да говорят за съвместни действия, ако ще се говори за съвместни действия. Дотолкова доколкото обаче местните избори са много скоро и излизането от кризата практически е невъзможно в рамките на август и септември, това означава, че трябва да се направи опит на места да има взаимодействие, защото в противен случай няма да имаме шанс за какъвто и да е успех на местните избори. Така че трябва да се направят усилия по места като градовете София, Пловдив, Варна, където десницата винаги е била силна, а  в момента не е. Но за обединение на този етап, според мен, е абсурд да се говори! За нещо повече от такъв тип съвместни действия също. Съюзът на две партии в криза не правят  партия извън криза, а партия в още по-голяма криза.

Има данни, че ГЕРБ води пред БСП. Цветан Цветанов каза по БНТ, че ще си сътрудничи с десните и десноцентристките партии, но ще гледат да няма коалиции, а да издигат самостоятелни кандидати, за да се знае кой носи отговорността. Как бихте коментирали това изказване?

Първо, след европейските избори, където ГЕРБ спечели на практика най-много гласове, аз не се съмнявам, че в момента те водят пред БСП в национален мащаб. Дали данните са точни или не, това няма толкова голямо значение, доколкото има две години преди парламентарните избори. Сътрудничеството по места е в ръцете на общинските ръководства на ДСБ. Не мога да дам рецепта и предполагам, че никой няма да даде рецепта, защото е много различно състоянието на политическата атмосфера в различните места, за да може да се каже къде ще има сътрудничество и къде не. Да не говорим, че до голяма степен това сътрудничество зависи от личности. Например, ако имаме един кандидат за кмет, който е приемлив, дори на централно ниво да няма сътрудничество, то на местно хората ще застанат зад него и обратното. А що се отнася до проблема за парламентарните избори, пак казвам, има две години. От една страна това време е достатъчно дълго, от друга – крайно късо. Достатъчно дълго е, за да бъде пречупена тенденцията негативната  тенденция в десницата. Първи опит в тази посока трябва да се направи още на кметските избори в София. При успех на десницата тенденцията ще е пречупена. Спадът в БСП няма начин да не продължи, защото като управляваща партия, която очевидно няма ясна политика, няма и воля за справяне с проблемите, няма как да печели гласоподаватели. НДСВ безспорно е много тежка катастрофа и не виждам при наличието на Бойко Борисов въобще път за развитие на НДСВ. Що се отнася до ДСП – те не са политическа партия, те са корпорация, при тях важат други закони, така че няма смисъл да ги коментираме, просто те търгуват в парламента, а не правят политика. Трудно ми е да кажа как ще се развият нещата с АТАКА, дотолкова доколкото АТАКА не е  ляво или дясно, а е просто една фашизоидна организация. Вотът за АТАКА е пряко свързан с вота за ДПС те са скачени съдове. Ако Борисов остане кмет на София ще продължи да губи доверието на софиянци защото не се справя с нито един от проблемите на столицата. Така големият проблем остава десницата. А десницата носи огромна отговорност. Тя трябва за тези две години да направи максималното да се възстанови и да бъде отново фактор, защото е силно нарушен балансът в България, от една страна ляво-дясно, от друга геополитически, проевропейският, проруският баланс. А когато е нарушен един баланс независимо в каква посока, това не е добре за държавата. Така че десницата носи огромната отговорност да възстанови баланса, не само пред десните граждани, а пред всички граждани на България. Когато на едната кола са спукани двете гуми от едната страна, тя може много лесно да се обърне. Не ми се иска това да се случи.

Каква прогноза можете да направите за местните избори?

За местните избори мога да прогнозирам две неща – първо ще има много икономически групировки и съюзи, които ще вземат местната власт малки и средноголеми населени места и второ накрая всички партии ще излязат победители. Казвам го с голяма доза ирония, защото ще бъде толкова шарено и толкова ще има какви ли не коалиции, че в края на краищата надали някой ще може да определи какво се е случило на тези местни избори.

Вие сте член на комисията по икономическа политика, както и на комисията по бюджет и финанси. Според Вас, реален ли е отчитаният икономически растеж?

Ръстът изглежда реален, доколкото се потвърждава от данни които са обективни. Това, което е трудно, да се прецени е каква част от този ръст се дължи на прането на пари, от една страна. И от друга страна –  защо този ръст на практика се яде ежегодно от инфлацията. Защото тенденцията е на ръст, който не надхвърля инфлацията, т.е. първо имаме инфлационен ръст и второ имаме ръст от пране на пари. Събирайки тези две неща може да се окаже, че реално нямаме ръст, който ни е толкова необходим. Това, което трябва на България е икономически ръст изпреварващ инфлацията с много. Примерно, ако приемем инфлацията от 2% на евро-зоната, ръста то 9-10% за България е добър с оглед застигане на западните държави. Не можем да имаме ръст от 5% и инфлация от 7% и да казваме, че някого настигаме, защото де факто обедняваме с всяка година. 1996 година декември бяхме по-бедни от 1995 декември, защото на практика имаше 7.7%, ако не се лъжа, инфлация при около 5 и нещо ръст. Покупателната способност на човек е намаляла с два процента. Същото се случва тази година. Това се забравя от управляващите, които естествено казват – „вижте какъв голям ръст имаме”, въпросът е, че когато човек види ръста и инфлацията става ясно, че ръста е отрицателен. България е с най-ниски доходи и има нужда от икономически ръст с пъти по-висок от инфлацията. В противен случай обедняването ще се задълбочи. Доходите в България са най-ниските. 2001 година беше вододел, защото от 1997 до 2001 година доходите се качваха с 20% годишно при инфлация от 5%, което показва 4 пъти нарастване на доходите спрямо инфлацията. От 2001 до 2005 – управлението Сакскобургготски задържаше едно към едно – каквато инфлацията, такова и нарастването. От 2006 – при правителството на Станишев, инфлацията надхвърля ръста, т.е. отива на обратно. 2001 г. доходите на България бяха на 4 място от зад на пред в Европа (тръгвайки 1997г. от кота под нулата след хипер инфлацията), сега сме на последно място. Т.е. политиката, каквато водеше кабинета Костов, докара България до положително развитие. То беше замразено при Кобургготски и бяхме настигнати и задминато от държави като Румъния например. При Станишев – обратно надолу – сега ни изпревариха всички, дори и Албания. Такъв тип политическо поведение е страшно лошо за гражданите. Не случайно са и тези непрекъснати недоволства. На втората година от социалистическото управление, те започват, защото хората реално усещат по джоба си, че обедняват. Ръстът който се дължи на прането на пари осигурява доходи за немалко хора, но тези пари няма как да стигнат до лекарите и учителите. Държавата е абдикирала от контрола и борбата с прането на пари и организираната престъпност, а това по индиректен начин (понякога и директно) остава огромната част от хората с намаляващи доходи.

Предвиждат ли се някакви промени във финансовата политика на държавата?

Нова финансова политика не смятам, че ще има, което не е добре. В момента правителството управлява държавата със същия финансов фундамент, какъвто 1997-8-9 година. Само че тогава излизахме от хипер инфлация при напълно държавна икономика – условия изключително различни от днешните. И тук въобще няма да говоря за това, че България е член на ЕС и за произтичащите от това възможности. Държавата е коренно различна от условията 1997г., за да имаме същата финансова политика. Т.е в момента правителството има достатъчно ресурс за много по-смели действия например да бъдат намелени данъците. Да бъдат намалени осигуровките. Това е начин да се извади сивата икономика, тук не говоря вече за прането на пари и престъпният бизнес. Сивата икономика, когато например Ви плащат част от заплатата на ръка и върху нея не плащат осигуровка. С намаляването на осигуровките до  27%, на работодателя ще му е по-скъпо да крие, отколкото да обяви реалния доход. Тогава Вие ще си получавате реалната заплата, ще бъдете осигурявани на реалния си доход и постъпленията по здравните и пенсионни фондове ще бъдат по-големи от сега. Само ще ви кажа, че когато през 2006 година бяха намалени доходите с 6%  общо осигурителната тежест, вместо загуба за бюджета имаше 200 млн. плюс. А това показва, че намаляване на данъците, не означава намаляване на приходите, а обратно до определено ниво. Това определено ниво е 25-27%, а в момента сме на 36%. Нещо повече, излишъкът в държавата е толкова голям, че наистина позволява от раз да се направи. Ако правителството иска да си записва червена точка всяка година, може да го раздели. Въпросът е, че през текущата година не прави нищо. Говори се за едни 3 %, но реално не се прави нищо, а тя годината свърши. Другото е облагането на физическите лица. Когато говорим за корпоративният данък, който стана 10%, нещо което адмирирам, но и подкрепям. Заедно с данък дивидент, това прави 16,3% облагане на  капитала. Труда отива на 24% облагане и то забележете това са високите доходи. Какъв стимул има към хората да работят повече за да получават повече пари при положение, че държавата ще им вземе една четвърт. А ако сложим всички данъци и осигуровки отива на 60%! И защо аз да работя и да давам повече от половината на държавата, при положение, че насреща нямам никаква услуга. Данък от 16% или 17% за всички е начин пряко да се стимулират по-високите доходи, човек да има стимул да печели. А не да има стимул да живее от помощи. Има възможност да се направи при сегашния излишък, а ако се оптимизира системата на данъчните да не изтича ДДС-то, то може данъка на доходите да е и 10%. Правителството няма да има кураж да направи тези стъпки. Те се страхуват и заради страха си всъщност ще държат спирачки на икономиката. Като казвам това, говори се, че икономиката може да прегрее. Това е вярно само поради общата некомпетентна политика на правителството. Представете си, че карате кола и сте включили на четвърта и сте натиснали газ до последно по магистралата, това е икономиката. И от страни стои някой  и Ви дърпа ръчната спирачка непрекъснато, това е правителството. Е, не може да не се загреят гумите при това триене. Трябва да се отпусне ръчната спирачка и наистина има шанс за много бързо развитие, а това в края на краищата ще се отрази върху джоба на всеки един в България.

Как бизнесът може да оцелее при по-високата конкуренция от страна на ЕС?

То оцеляването е ясно. Или правиш конкурентен продукт или фалираш. Бизнесът винаги оцелява. Въпросът е, че отделни субекти фалират, а други просперират. От тази гледна точка, оцеляването, ако така разбираме този въпрос, от политическа гледна точка е създаване на равностойно положение на бизнеса в България, каквото има бизнесът в Европа. В Европа на бизнесът се гледа като на хора, които дават заплатата на администрацията и администрацията се опитва да ги обслужва по най-добрия възможен начин, защото разбира тази взаимовръзка. В България като че ли е точно обратното. Администрацията се опитва по всякакъв начин да пречи на бизнеса, по най-различни причини, включително и корупция. Това нещо трябва да бъде обърнато, а този които стои между администрацията и бизнеса е именно политическото ниво. Администрацията никога няма да си усложни собствения живот, винаги ще иска да е важната. Политикът трябва де е този, който да пречупи тенденцията, да обърне посоката. Да накара администрацията да работи в полза на бизнеса и на гражданите, на данъкоплатците. Не се забелязва тази воля. Дори имам чувството, че не се и разбира от управляващите в момента тази връзка. Ще дам конкретен пример – държавата не може да се справи с проблема с източването на ДДС и прехвърля отговорността на фирмите. Сега една фирма трябва да проучва своите партньори доколко са лоялни към държавата, хипотетично при това, защото държавата не може сама да се справи с този проблем. Е, аз бизнес ли да правя, конкурентна стока ли да правя или да си наема детектвивска агенция да проучвам кой е регистриран по ДДС, плаща ли си ДДС-то и прочие. Давайки данъка на държавата, тя трябва да си поеме своята отговорност, а не да ми я прехвърля на мен. Ако аз съм търгувал с някой и този някой не си плати ДДС-то, държавата ме води солидарно отговорен, т.е аз Ви продавам колата си, Вие катастрофирате и аз трябва да покрия част от щетите, защото съм Ви продал колата си. Това е някакъв абсурд. За това казвам, че държавата изключително се държи като мащеха към гражданите и бизнеса си, което в края на краищата удря и нея. Но за тази цел се иска друг тип мислене.

Достатъчно ли са информирани фирмите относно възможностите  по европейските фондовете?

Отговорността се пада изцяло върху фирмите. Държавата трябва да даде информацията (информация има и в страниците на ЕС). От тук нататък е работа на фирмите. Държавата има задължението да осигурява реда и законността, да предоставя услуга, но няма задължение да обикаля и да обучава фирмите.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Анелия Атанасова : много ми се чете  

Божана Димитрова : в журналистическата съвест средно положение няма  

Павел Шопов : Първанов е като магаре между атове  

АНДРЕЙ ПАНТЕВ: ПРОМЕНИТЕ У НАС НЕ СА УНИКАЛНИ, А САМО ФОРМАЛНИ  

ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ МАСЛАРОВА ЩЕ БЪДЕ СМЕНЕНА ОТ НЯКОЙ СИРЕНАРОВ


 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=256

Posted by on юли 5 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.