НЕЛИ КУЦКОВА: ОБЩЕСТВЕНАТА ПОТРЕБНОСТ ОТ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ЗАКОНИ Е МНОГО ГОЛЯМА

Крайно време е да разберем, че сме приети в общност, в която правилата просто трябва да се спазват и няма мегдан за дребни тарикатлъци.

 


Нели Петрова Куцкова е родена на 21 юни 1957 г. (зодия Близнаци) в гр. Априлци, Ловешка област. През 1976 г. завършва Немска езикова гимназия, а през 1981 г. – право в Юридическия факултет на Софийска университет. И двата пъти с отличие. Омъжена е от 25 години за архитект и има син, който в момента е студент. Говори немски, английски и руски език.

Съдебната си кариера започва през 1982 г. в Софийски градски съд като стажант-съдия. През 1984 г. става младши съдия към същия съд, а между 1986 г. и 1991 г. е районен съдия в Първи районен съд в София, негов заместник-редседател и председател. В периода 1992 – 1993 г. е заместник-министър на правосъдието. През 1994 г. участва като съосновател в учредяването на Правната инициатива за обучение и развитие. В служебния кабинет на Стефан Софиянски (фервруари-май 1997 г.) е Главен секретар на Министерски съвет. През 1999 г. е избрана от квотата на съдиите за член на Висшия съдебен съвет, чиито мандат изтече в края на 2003 г. През 2001 г. се кандидатира за Вицепрезидент заедно с Петър Стоянов. В периода март 2002 – юни 2003 г.е заместник на правителствения представител на България в Европейския конвент.

От 1993 г. до 2004 г. е Председател на Софийски окръжен съд.

От октомври 2000 г.  Нели Куцкова е член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, а на 13.12.2003 г. става негов Председател до 07. 10. 2006 г., когато е избрана за Говорител.

 

Свидетели сме на феномена за едно и също престъпление да се дават коренно различни наказания. Като пример жената, която катастрофира в Перник и уби двама тийнейджъри получи 14 години затвор, а Максим Стависки се отърва с условна присъда. Къде е слабият момент в системата?

 

И за мен като гражданин този контраст е стряскащ. Но като юрист мога да ви кажа следното: В случая Стависки съдът в Бургас прие исканото от подсъдимия съкратено производство, а в Перник – не. Процедурата на съкратеното производство е заимствано в нашия закон от държави с утвърдена демокрация и уважавани съдебни системи. И в нея има много здрав смисъл – когато подсъдимият се признава за виновен и не оспорва фактите, тогава съдът определя само наказанието, без да провежда тази тежка, тромава и скъпа за данъкоплатеца процедура, каквато е в цял свят съдебното производство. И за да бъдат поощрени подсъдимите “да съдействат  на правосъдието” законът предвижда, че тогава им се налага наказание дори под предвидения в закона минимум. У нас обаче от дълго време съществува теоретичният спор между занимаващите се с наказателно право – длъжен ли е съдът да приеме предложението на подсъдимия за съкратено производство и съответно да му наложи такова наказание, което за обществото е неприемливо или има право да откаже – както е сторил Пернишкият съд. Законът не го казва изрично, а практиката от години е противоречива и цитираните от Вас случаи съвсем не са единични, а са ярка илюстрация на проблема. Именно затова преди няколко дни колегите от Софийския апелативен съд са се обърнали към ВКС /Върховен касационен съд/ да се произнесе със задължително тълкуване. Защото най-важната роля на Върховните съдилища е да дават тълкуване на законите, когато са неясни и да утвърждават стабилна съдебна практика. А стара истина, до която демократичните държави са стигнали отдавна е, че най-сигурната гаранция за правна стабилност и най-добрата превенция срещу корупцията в съдебната система е устойчивата и предвидима съдебна практика – а не рязането на ръце до лактите,  както мнозина си мислят.

 

Проектозаконът  за Конфликта на интересите предвижда да бъдат разделени магистратски семейни двойки работещи в съда, прокуратурата и следствието доброволно в 3 месечен срок. Ще попречат ли на кариерите на доказани юристи подобни ограничения според Вас?

 

Още не съм запозната с този проектозакон, но проблемът се дискутира от години и за мен няма еднозначен отговор. Дори скоро питах едни швейцарски колеги – голяма група съдии, които бяха на посещение в България, как при тях е решено това. Някои от тях бяха тук семейно – и голяма част от двойките бяха или двама съдии, или сьдия и адвокат. Те ми отговориха, че в Швейцария няма проблем, защото никой адвокат не се явява в съда пред съдия-съпруг. То и при нас е така, ама ние не сме Швейцария.

От една страна, когато хората все още масово се женеха, това обикновено ставаше в студентските години. Откъде да знаят кой какъв професионален път ще поеме? А да забраниш на някого да упражнява професията си или да се намесиш в семейния му живот, това е на ръба на посегателството върху конституционни права. От друга страна обаче, когато единият съпруг е съдия, а другият адвокат, това определено създава много подозрения, особено в по-малките съдилища. А може и тези подозрения да са основателни. На мен лично никога не ми се е случвало колега съдия да дойде да ми ходатайства за дело на половинката си. Напротив, дори съм забелязала тенденция, когато адвокат е съпруг/съпруга на колега, към тях да се подхожда по-строго, отколкото към останалите адвокати – сакън да не те заподозрат в пристрастие. Сигурно няма да ми повярвате, но това се случва много често. Също често се случва, когато гражданин публично изрази  подозрение, че ще загуби делото, защото адвокатът на противника му е съпруг на съдия, тогава целият съд си прави отвод. Но и обществото, което иначе е много критично към семействеността в съдебната  система, когато има дело в съда, масово забравя принципните си критики. Известен е този срамен професионален фолклор “не ми трябва адвокат, който познава закона, а такъв, който познава съдията”.

Скоро коментирахме с колеги съдии от страната, че на много места има роднини на административни позиции – например председател на районен съд и председател на окръжен съд да са зет и шурей или две сестри да са заместник-председатели на наказателната колегия  – едната в районен, другата в окръжен съд. Или майката да е окръжен прокурор, а синът е съдия, който гледа наказателни дела. Дори хората да са кристално чисти – нещо което никой не твърди, това буди съмнения и поражда възмущение не само у гражданите, а и у колегите. Да не говорим за родители началници – включително членове на ВСС, които успяха да си уредят дечицата в системата за сметка на далеч по-кадърни кандидати.

Мисля, че проблемът заслужава много сериозно предварително обсъждане – както професионално, така и широко обществено. Защото видяхме до какво водят закони, приети на коляно и без отчитане на експертните мнения.

 

Прекалено либерални или прекалено сурови са законите у нас?

 

Законодателството е море и всеки еднозначен отговор би бил твърде глупав. Освен това, законите уреждат отношения в областта на гражданското, търговското, административното, семейното право. И там не може да се говори за сурови или либерални, а за добре обмислени или недомислени, хармонични или вътрешно противоречиви, прогресивни или ретгоградни, улесняващи гражданите и бизнеса или такива, които им пречат и т.н. Но предполагам, че ме питате за наказателните закони, защото хората обикновено под съд разбират наказателен съд. Макар че наказателните дела, които се разглеждат от съдилищата, са не повече от 15 % от общия брой. И ще си позволя да вмъкна нещо извън въпроса – в едно мащабно социологическо проучване, което бе проведено по проект на Съюза на съдиите в България, финансиран от програма “Матра“ на Холандското посолство, на хората беше зададен въпросът дали се интересуват от гражданските закони, а не само от наказателните. И се оказа, че обществената потребност от информация за гражданските закони е много голяма, но в медиите трудно можеш да намериш такава. Така че за вас – журналистите, има огромна ниша за просветителска дейност в тази област, а ние съдиите сме готови да ви окажем съдействие. Защото самите ние имаме интерес хората, които идват в съда, да са информирани за своите права и задължения. Но вие въобще не ме питате за новия ГПК например, който ще рефлектира върху интересите на несравнимо по-голям брой хора, отколкото НПК

Но на въпроса – ако имате предвид наказателните закони, аз мисля, че е много мъдра законодателната традиция в закона да е предвиден както минимум, така и максимум на наказанието. Защото всяко отделно престъпление е различно и хората, които са ги извършили са различни, и причините за извършването им са различни. Не може да се определят наказания по таблица – както например се определят данъците. Едно е да откраднеш от глад, друго от алчност, но все е кражба. Друг е въпросът, че тази хуманна гъвкавост на закона в никакъв случай не трябва да води до двоен стандарт в прилагането му. Многократно съм чувала мнения, че законите са много либерални, че трябва да се върне дори смъртното наказание. Категорично не съм съгласна. Много по-важно е законът да  бъдат прилаган компетентно и почтено, а не да предвижда само затвор и нищо друго. И ще ви дам един куриозен пример, който научих от колега буквално преди дни: Българин, който е арестуван в изпълнение на европейска заповед за арест тук в България, по искане на Холандия – за контрабанда на наркотици. Адвокатът му го съветва, че за него е по-изгодно да го съдят в Холандия, защото там за това престъпление законът предвижда до 12 години лишаване от свобода, но без минимум на наказанието. А при нас за същото престъпление е от 10 до 15 години.

 

Напоследък отношенията между магистрати и политици се обтегнаха. Константин Пенчев например се обиди, че чака повече от 4 часа парламента да го изслуша и накрая го охулиха. Вашият коментар?

 

Личното ми мнение, с което не ангажирам никого е, че случилото се в парламента е пълно безобразие. И няма да ви говоря за Монтескьо, за разделението и равнопоставеността на властите. А за елементарно човешко възпитание. На всичкото отгоре, някакъв депутат /не помня как се казваше/ се беше изказал, че съдиите на Пенчев трябвало да се научат да постановяват “правилни” решения. Ами то по всяко едно дело, за загубилата страна решението на съда е неправилно. Или може би този народен избраник смята, че съдиите от Върховния административен съд по всяко дело трябва първо до него да се допитват какво е “правилното” решение. Аз съм съдия от 1984 г., но ей Богу, с такова съчетание между невежество и арогантност, идващо от политически индивид, не съм се сблъсквала и по времето на Тодор Живков!

 

Михаил Миков излезе с позицията, че по-леките престъпления могат да бъдат разследвани от полицаи без юридическо образование, т.е. да приложи  т.нар. полицейско производство. Доколко това е целесъобразно според Вас?

 

И сега полицията разследва множество престъпления. И от много мои колеги наказателни съдии съм чувала, а и аз имам лични впечатления, че голяма част от разследващите полицаи се справят много добре, дори без да са юристи. Чувала съм дори изрази като “изпипано”, “безупречно”  разследване. За съжаление, в публичното пространство стават известни основно провалите на разследването, съсипаното поради невежество или лоша организация събиране на доказателства, което понякога става видимо едва в съдебна зала и проваля цялото обвинение. Когато хората си вършат съвестно работата, това не се набива на очи. А знаете ли какви интелигентни и мотивирани хора работят на низовите нива в МВР и то при мизерни условия. Нямат дори компютри, пишат на механични машини и сами си купуват лентите за машината. И въпреки това си вършат работата. Не говоря за началниците им.

Изобщо не считам, че разследващите полицаи задължително трябва да са юристи – има престъпления, за които е по-добре да бъдат разследвани от икономисти или от строителни инженери да речем. Това съм го чувала и от колеги прокурори. За тъй наречените “дознатели” – /терминът е дразнеща чуждица – русизъм и е много по-добре да се наричат „разследващи полицаи”/, според мен е много по-важно да са съвестни и почтени хора, които познават основните правила на досъдебното производство, а не правните тънкости. 3а правилната юридическа квалификация, която е едно от най-важните неща в правото /нещо като правилната диагноза в медицината/, в процеса на разследването отговаря прокурорът. Но напоследък забелязвам една много обезпокоителна тенденция – от прокуратурата се очаква да реши едва ли не всички проблеми на държавата – от ЦСКА до европейските фондове. Все пак прокуратурата се състои от живи хора, които имат предел на издържливост и не са всесилни, всезнаещи и безпогрешни. Не съм съгласна, другите институции да замитат проблемите, да отчитат на хартия успехи, да размахват неверни статистики и да се държат арогантно с европейските институции и с българските граждани, да не полагат усилия да се предотвратяват престъпленията. А когато нещата станат неудържими, да пращат всичко на прокуратурата. И като няма осъдени големци, не са виновни тези, които са ги назначили или са ги прикривали, а е виновна съдебната система. Не че съдебната система е безпогрешна. Напротив, и ние имаме много трески за дялане и много хора за изхвърляне.

 

С влизането си в сила през април 2006 сега действащият НПК разбуни духовете заради множество пропуски в него. Наместиха ли се пластовете 2 годни по – късно според Вас?

 

Две години не са никак много. Ще ви дам само един пример – една Швеция е провеждала реформата в наказателното си правораздаване цели 10 години. У нас бяха въведени нови процедури, които изтормозеното от престъпност и жадуващо тежки наказания общество не беше готово да приеме. Такова е например “споразумението” по наказателните дела, което все повече се утвърждава в цял свят, но у нас се приема с подозрение; такова е съкратеното производство, за което говорихме. А трябва да си признаем, че и голяма част от нас – юристите, трудно се пренастроихме. А някои дори не пожелаха да схванат философията на промените. Все пак мисля, че до голяма степен практиката се избистри и много проблеми се разрешиха в процеса на правоприлагането. Но случаи като цитираните по-горе показват, че има още много какво да се желае.

 

Очаква се докладът на Еврокомисията през юли да е унищожителен. Това ще отключи ли някакви процеси в обществено – политическия живот у нас, според Вас?

 

Ако докладът ще е унищожителен за болестните процеси, които разяждат държавата – безотговорност, некадърност, мързел, корупция, шуробаджанащина – нека да е унищожителен. Та дано да доживеем и оздравителен процес. Разбира се, много е унизително да те подлагат на унищожителна критика от една общност, в която току що са те приели. Но мисля, че е далеч по-унизително да си най-бедната и най-малко заслужаваща доверие държава в тази общност  – да си бедният, мързелив и крадлив роднина в една уважавана, заможна фамилия. Затова мисля, че трябва да престанем да се оправдаваме с липса на комуникация, да си измисляме антибългарски кампании и да търсим все някой друг извън нас, който да ни е виновен. Малко самокритичност и вглеждане в собствените ни недостатъци няма да са ни излишни. Крайно време е да разберем, че сме приети в общност, в която правилата просто трябва да се спазват и няма мегдан за дребни тарикатлъци.  Но дали ще отключи някакви процеси в обществено-политическия живот, не мога да предвидя – определено ще отключи голямо говорене. Дано все пак да има и действия в правилната посока, пък били те и болезнени.

 


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

 

ГЕРБ СГРЕШИХА!

 

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: КОНЯТ МИТИНИЦИ Е УМОРЕН, А ЕЗДАЧИТЕ?

 

МУНИР БОКЧАРИ: В ТУНИС МЛАДИТЕ ХОРА СА ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ НАРГИЛЕТО

ПЕТЪР СТОЯНОВ: КОРУПЦИЯ ИМА ТАМ, КЪДЕТО ДЪРЖАВАТА Е ПОСРЕДНИК

РУМЕН ПЕТКОВ: НАВСЯКЪДЕ НИ ПОСРЕЩАТ ПЪЛНИ ЗАЛИ И ХОРАТА МЕ ПРИЕМАТ НОРМАЛНО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1202

Posted by on юни 20 2008. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.23646 лв
 CHF =  1.68128 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.18663 лв
100  RUB =  2.64111 лв
 USD =  1.67595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.