НЕЗАДАДЕНИТЕ ВЪПРОСИ ОКОЛО СЛУЧАЯ С “ТОПЛОФИКАЦИЯ”

Докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция към Министерство на финансите относно неправомерните разходи на “Топлофикация – София” неминуемо ще разбуни духовете на медиите и политическата класа. Предприятието по същество е една от перлите на родната икономика не само, защото офисът е оборудван с перлена вана, а и защото то експлоатира по същество неограничен ресурс – нормалното човешко желание (и право) на топло през зимата.

Именно това неотменно и логично право на гражданите е експолатирано брутално години наред, чрез монополно и необосновано повишаване на цените на парното, включително чрез калкулиране за сметка на потребителя на топлина, която практически излита във въздуха. Вкаран в още други капани на ненужни разходи и такси, потребителят буквално е бил ограбван пладнешки с около тридесет милиона лева, изтекли за лукс и удоволствия на ръководството на дружеството. Че в “Топлофикация” служителите получават големи заплати беше слух, който от зората на демокрацията броди сред софиянци. Освен, че се потвърди, той се допълни с историите за въпросните джакузи и перлена вана, джетове, луксозни храни и напитки, ваканции с манекенки, рекламни материали, каквито сигурно и Белият дом не може да си поръча. Пред поздравителните “подаръчета” на “Топлофикация” бледнеят и изглеждат смешни даже подаръците, които лидерите на КПСС имаха навик да си подаряват преди идването на перестройката – златни часовници, ловни пушки и т.н. И всичко това на фона на хиляди семейства, за които зимата е време, в което стоят завити с кожуси и юргани, за хиляди пенсионери, харчещи последните си жълти стотинки за парно, за арогантността на чиновниците на “Топлофикация” към длъжниците. 

Въпреки това и министър Овчаров и неговата заместничка Анна Янева категорично заявиха, че парите не могат и няма да бъдат върнати на софиянци, защото дружеството е в тежко финансово състояние и затънало в дългове. Това безспорно е вярно, но тук си струва и общината и министерството на икономиката и енергетиката вместо да влязат в поредната война за това кой е “по-по-най”, да се заемат да отговорят на три простички въпроса. 

Първият е дали тези тридесет милиона са единствените пари, с които са завлечени столичани. Безспорно това са най-миришещите пари от “Топлофикация”, доколкото предметът на дейност не е да топли манекенки под лазурното морско слънце, а да топли хората срещу разумна цена и при качествено доставяне на услугата. Но е очевидно, че предприятието е източвано и по другите класически начини. Дали това е чрез завишаване на плащаните цени за свойствени разходи, чрез даване на поръчки и обслужване на интересите на “близки” фирми, чрез назначаване на ненужен или синекурен персонал или други, е въпрос, по който ще се изкажат компетентните органи. Но е важно тези органи да не спрат до разкриването на сладкия живот на босовете на дружеството, а да преминат нататък – в един сериозен анализ защо дружеството е затънало и дали корупционните и нечисти практики не са една от най-главните причини за огромните дългове. 

Вторият въпрос е дали това не е само едно от многото предприятия, чийто принципал е държавата и(или) община, характерни с това, че в техния джоб се бърка най-лесно. Дали не е време преди еврочленството държавата и общините да направят дълбока инвентаризация на това какво се случва с тяхната (тоест на избирателя и данъкоплатеца) собственост. Видна е колективната безотговорност на ръководствата на енергийното ведомство или членовете на СОС по отношение на “Топлофикация” през годините, въпреки че за “геройствата” на Валентин Димитров е можело да се научи и от светските хроники, чийто чест обект е бил. Държавата и общината трябва ясно да тропнат по масата на подобни директори и да осъзнаят, че колкото и удобни партийни хранилки да се дружества като “Топлофикация”, не би могло да влезем в ЕС с подобни стандарти на управление на публична собственост. Много се говори за прословутия модел “Софиянски”, в който управляващи и опозиция бяха равно интегрирани в усвояването на благини от общинските дружества. Подобен модел съществува и в държавните такива. Именно затова са абсурдни воплите на бившия кмет Софиянски и на дейци на десницата, че те едва ли не не са знаели какво става в “Топлофикация”. 

Впрочем 2005 година беше белязана в Германия и Италия с огромни по размаха си скандали по отношение на неправомерно управление на частна (забележете) собственост. Естествено, ако в едно частно предприятие акционерите питат къде и защо потъват парите им, то при държавни и общински фирми подобен контрол трябва да е железен и безкомпромисен. За съжаление това ще остане така, докато остане валидна и обръчовата философия на политико-икономическо обвързване, защото е очевидно, че “Топлофикация” и подобни дружества са удобен пристан за обръчови приятели, стоящи на входа и изхода на дружеството. Нужно е държавните компетентни органи да вземат наистина спешни мерки за контрол над обществената собственост, за да може тя да се управлява по чист, качествен и ефективен начин. Ходът на Бойко Борисов да инициира разбутването на топлофикационното блато също не трябва да остане единствен. Само ако работи за пълната промяна в стила на управление на общинските дружества на София, обществото ще има категорично доказателство за намеренията на кмета да се пребори с корупцията. 

Третият въпрос, който и община, и държава би трябвало да си зададат, е как все пак да обезщетят софиянци, макар и символично. Прав е министър Овчаров, че даже със социалистическа партия на власт социализмът не може да се върне. Пазарът си е пазар. Но не може едно дружество, държало за гушата с гигантски сметки половин София, днес просто да каже: “Опс, сбъркахме и извинявайте”. Това би ударило тежко по престижа не на “Топлофикация”, а на държавността, защото Димитров и “Димитровската команда” не са бръкнали в касата на частна фирма, нито в джоба на татко си –това предприятие не е бащиния. Те са бръкнали в големи размери в джоба на върховния суверен – народа. И върховният суверен би трябвало да бъде обезщетен не само с моралната победа от ареста на Валентин Димитров или от това, че може би и други лица ще бъдат пратени на топло. 

Но впрочем държавата, общината, прокуратурата и другите държавни институции по един или друг начин ще се справят с казуса “Топлофикация”, вероятно ще бъдат осветени и други подобни безобразия. Но тук ключова е ролята на обществото, на гражданския контрол, на това гражданите да поставят на дневен ред тези и други въпроси, да поискат и даже да предложат механизъм за тяхното решаване. Ако гражданското общество не поиска правата си в този случай, ако софиянци замълчт и през зимата пак безропотгно започнат да плащат гигантски суми за новите перлени вани и джетове на новите босове на “Топлофикация”, ако не поискат гласно откраднатото, ще се окаже, че наистина гражданско общество няма…и че всеки

народ заслужава не само управляващите си, но и крадците, които го ограбват.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=652

Posted by on авг. 10 2006. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25213 лв
 CHF =  1.67108 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2346 лв
100  RUB =  2.80804 лв
 USD =  1.66567 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.