НА ГОСТИ В ХАЛКИДИКИ

ИЛИ КАК СЕ УБЕДИХМЕ, ЧЕ ЗА ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ, ТРЯБВА ДА ГЛЕДАШ СВЕТА

/ПЪТЕПИС/

Мислех да започна разказа си с това, че бях поканена да участвам в програмата за младежки обмен едва ли не случайно, но това като че ли се превърна вече в изтъркана фраза. Всъщност съм убедена, че в живота ни няма нищо случайно и абсолютно всичко, което ни се случва, е за добро. 

В началото на септември веселата ни група от петима представители на Младежки дом – Русе се отправи към град Солун. Пътят с влака Русе – Солун трябваше нормално да продължи 13 ч., но заради непредвидена авария с електричеството пристигнахме в Солун с 3 ч. закъснение. Впоследствие разбрах, че италианската група също е пристигнала с голямо закъснение заради отлагане на всички полети на Ал Италия, а багажът на ръководителя им се е изгубил. Полската група изобщо не дойде, тъй като си бяха изпуснали полета заради задръстване. Нашата група приехме всичко с чувство за хумор и с надеждата, че лошият късмет все пак няма да ни преследва през целия ни престой.
Досега не бях присъствала на подобни младежки обмени и заминах за Солун с голямо любопитство, но и с очакването да видя нещо не особено ангажиращо и не чак толкова впечатляващо. Бързо разбрах обаче, че съм се заблуждавала. Още първия ден, след като се съвзехме от дългия път, се отправихме на среща с участниците от другите държави в обмена в Университета на Македония, където се срещнахме с проф. Пераки. Тя ни разказа за UNESCO и за начина, по който организацията функционира. Наблегна на това, че ако наистина искаме да допринесем за развитието на човечеството, най-добрият начин е да се ориентираме към работа в международна организация. Накара ни да се замислим и за факта, че когато едно решение се вземе на такова високо ниво от организация, на която и нашата страна е член, едва ли имаме правото да се изказваме против взето от организацията решение. Сетих се колко типично за България е да казваме: „Аз съм против НАТО” или „аз съм против ЕС”- и се замислих дали нямаше да се оплакваме повече, ако изобщо не участвахме във вземането на тези решения.
След лекцията ръководителката на проекта, съфинансиран от Европейската комисия -Гарифалия Рамтисиу организира импровизирано запознанство между групите от различните държави, като всеки от членовете разказа за личния си опит в междукултурната комуникация. Като приключихме със запознанството, веднага се отправихме на „междукултурна” вечеря в гръцка таверна с жива музика. Веднага се смесихме с другите държави на масата, а разговорът ни съвсем естествено се насочи към характерните за всяка страна напитки, поздрави, традиции. За момент се унесох от приятните звуци на бузукито и китарата и докато се взирах с любопитство в гръцките надписи на заведенията ми се струваше, че съм попаднала в друг свят – по-екзотичен, по-приветлив и пълен с надежда. Беше удивително да се наблюдава как хора от съвсем различни националности единствено с посредничеството на английския език успяваха толкова бързо и лесно да намерят общото помежду си, а също и по нещо различно, с което добронамерено да се пошегуват. Мисля, че тази вечер всички се прибраха по хотелите в приповдигнато настроение и в очакване на ползотворно преживяване.
На следващата сутрин потеглихме за къмпинга „ Happy Days” – детски лагер, намиращ се в началото на средния ръкав на слънчевия Халкидически полуостров, наречен Ситония, само на 4 км от село с екзотичното име Метаморфозис. Бяхме приятно изненадани как напълно в съзвучие с името си, лагерът предлага абсолютно всички удобства, необходими за едно детско лято- включително баскетболно игрище, батут, басейн и дори творческо ателие за рисуване и моделиране, което и ние успяхме да опитаме последните дни.
Първата ни лекция беше на тема „Междукултурната комуникация на работното място”. Останахме очаровани от младата д-р Джо Ангури – гъркиня, преподаваща в университета Бристол в Западна Англия в катедрата по лингвистика и странознание. За сравнително краткото време, с което разполагахме, успя да проведе с нас изключително интензивно и интерактивно обучение – дори успяхме да извлечем свои собствени дефиниции за понятието „междукултурна комуникация”. През цялото време младата докторка ни провокираше и успяваше да извлече най-доброто от нас. В лекцията бяха включени и малки клипчета с реални междукултурни сблъсъци, които подробно анализирахме. Впечатли ме една реплика на Паулу Коелю, че „Светът около теб не се променя нито когато се съгласяваш безусловно с всичко и казваш винаги „да”, нито когато отричаш всичко и казваш само „не”. Промяната идва, когато знаеш точно кога кое да кажеш.”
Тук съвсем логично стигаме до изкуството на комуникацията – дипломацията. Това беше темата на следващата презентация, изнесена от г-жа Хаиноглу, преподавател по право в Солунския Университет на Македония. С нея обсъдихме междукултурните конфликти с представители на различни държави. Същият ден проведохме уъркшоп на тема „Междукултурната комуникация в медиите”- за разрешаване на определен междукултурен конфликт или казус за собствената ни страна чрез медиите. След като видяхме, че участниците от другите държави знаят много малко за България, групата ни реши да предложи медийна кампания за популяризиране на страната ни чрез медиите с цел изграждане на по-реална представа за България и по-добрата ни интеграция в ЕС. Докато изнасяхме презентацията си, се чувствахме като посланици на страната си пред света.
На следващия ден чухме презентацията на г-жа Елени Калфоглу – преподавател по математика в Международната гимназия в Солун, която събира деца буквално от цял свят – от Америка до Далечния Изток. Когато пристигнат, децата обикновено не знаят гръцки език, но учителите им съдействат много, тъй като за доброто овладяване на езика е необходима година- година и половина. Повечето учители знаят известен брой специфични за областта им термини на няколко езика. С по-изявените ученици се работи самостоятелно, макар че учебната програма е достатъчно богата и дава необходимата подготовка за по-нататъшното образование. Като представители на младото поколение от различни държави се изкушаваме да я попитаме дали често стават конфликти между ученици с различни националности и религии. Г-жа Калфоглу е категорична, че такива ситуации са редки, а когато се случат, родителите обикновено не се намесват. Въпреки че в училището няма назначен специалист психолог, учителите с охота изпълняват тази роля в чести приятелски разговори с учениците за предотвратяването на конфликти. Часовете по религия не са задължителни, както и участието на учениците в гръцките национални празници, но който желае да се присъедини, е винаги добре дошъл. Когато я питам за България, г-жа Калфоглу се усмихва и не пропуска да отбележи, че Русенския университет се отличава с много добра математическа подготовка. Като студентка в РУ „Ангел Кънчев” се почувствах особено горда да го чуя от родината на Питагор и Евклид.
Дойде и моментът да поговоря с ръководителката на проекта Гарифалия Рамтисиу – или за кратко Филиз. Докато седим късно вечер в амфитеатъра зад лагера, се опитвам да разбера какво я е накарало да се занимава с младежки проекти. Спомням си, че едно от първите неща, които каза за себе си беше, че притежава ясно изразено европейско самосъзнание. В процеса на работа през тези няколко дни наистина разбрах какво има предвид. Обяснява ми, че в началото е било трудно да се намерят спонсори за проекта, тъй като организацията им Euro Youth Group съществува едва от 2009 г. Създала я е заедно с още две млади момичета – Зоуи и Хриса, с които се познават от деца. Впечатленията ми от трите са, че са един изключително ефективен и сплотен екип, в който няма борба за надмощие, а всеки си върши своята работа с удоволствие. „Като млади хора искаме да оставим подписа си в Европейската Комисия, ето защо държим на академичното ниво на лекциите си”, каза Филиз. „Освен това за да се случат нещата, е необходим отличен екип, а аз съм обградена от хора, на които мога да разчитам”, добави тя. Не се стърпявам да  я попитам защо според нея не успяваме да задържим младите хора в България. Разбирам, че изтичането на мозъци е проблем и за Гърция. Убедена е обаче, че дори и невинаги да се завръщат в България, нашенците продължават да работят за родината си отвън. „Младите хора искат да променят България, и то по един цивилизован начин. Имат нужда обаче от модел за подражание- липсва им идеологичен герой.” Според нея най-добрият начин да си полезен на държавата си е да работиш към международна организация. Самата тя работи в UNESCO центъра в Солун, освен това преподава английски и испански език. Докато я слушам си мисля, че е истинска наследница на Аристотел – изключително зряла и проницателна за своите 23 г., а когато говори пред публика, винаги успява мигновено да прикове вниманието и да спечели уважение. Интересно ми е как постига баланса, докато обучава екип. „Когато обучаваш хора, трябва непременно да намериш подхода, който те намират за интересен. По този начин не ги потискаш или лишаваш от нещо, напротив – даваш им нещо от себе си чрез опита, който придобиват. Най-голямата награда за един организатор са усмивките, приятелското побутване или прегръдка на задния ред. Тогава разбирам, че нещата са се получили.”
Една от задачите ни беше да изработим колаж в творческото ателие на лагера на базата на идея, която ни е хрумнала за решаване на определен културен проблем на страната ни. За нула време всеки отбор роди ценни идеи, някои от които бяха готови за разработване на проект, а резултатите от практическата работа по колажите изненадаха всички ни.
Последният ден задачата ни беше по-нестандартна. Г-жа Ксантипи Панайотиду ни изнесе кратка презентация за приказките. Докато а слушах как увлекателно разказва, г-жа Панайотиду ми приличаше на истинска фея-кръстница със слънчеворусата си коса и успокояваща, загадъчна усмивка. Беше пристигнала в лагера два-три дни преди презентацията си и прекарваше всяка възможна минута с нас, за да ни опознае, дори обядвахме и вечеряхме заедно. Даде възможност на всяка една от групите да разкаже характерната за страната си версия на Пепеляшка. Бях изненадана да науча, че тази приказка има 360 различни версии по света, включително китайска версия. Успяхме да видим нагледно как вариантите на различните страни отразяват бита и вярванията им. Според нея за децата е много важно да слушат приказки от родителите си, при това – редовно, защото за разлика от телевизията, която предлага готови образи и спира въображението, приказките развиват фантазията и самостоятелното мислене. Освен това тя смята, че една приказка никога не трябва да се разказва на детето по един и същи начин, а да се вкарват нови елементи, а понякога дори е добре да не довършваме приказката, а да оставим на детето да я завърши във въображението си. Г-жа Панайотиду наблегна и на това, че е много важно приказката да не се чете, а да се разказва на децата, да се поднася с прости, разбираеми думи, както и да не се употребяват бебешки и умалителни думи и изрази, които отчуждават малките от действителността и затормозяват естественото им развитие. Като на бъдещи майки и бащи всичко това ни беше изключително интересно, особено на женската част от програмата. Любопитна съм обаче какво я е накарало да се заинтересува от приказките в практиката на такава възраст /г-жа Панайотиду е пенсиониран учител по английски език/ и с какво приказките обогатяват по-зрелите хора. „ В приказките, както и в живота, винаги има конфликт и решение”, обяснява ми лаконично тя. „ Като възрастни всеки ден сме изправени пред множество конфликти, на които трескаво търсим решение. Вместо обаче да се опитаме да се справим сами със себе си, често прибягваме до помощта на психолог – той да намери нашето решение. Приказките с техните скрити значения и сравнения ни предлагат готови решения – просто трябва да се вслушаме внимателно и чрез тях да намерим всички отговори- от най-незначителните до най-съдбоносните решения.” Г-жа Панайотиду подчертава, че разказвачите на приказки почти никога не приемат пари за дейността си – дори когато са изпратени на държавно ниво. Често моряците си вземат на корабите разказвачи, за да ги държат далеч от тежката действителност в открито море, а приказките често остават недовършени до следващия ден – досущ както принцеса Шехеразада 1001 нощи е омайвала шах Шахрияр, за да се спаси от смъртта.
След този приказен завършек на престоя ни в лагера се отправихме към Солун, където влязохме в прочутата пещера Петралона – на 300 м над морското равнище. Там е намерен най-древния изправен човек на европейския континент, който според най съвременните ядрени изследвания се оценява на 800 000 години. Самата пещера е на възраст 23 млн. г. Недалеч от пещерата се намира музей, където видяхме най-древното произведение на изкуството, направено някога от човешка ръка. Вън от музея се намира статуя на жираф в естествени размери – единственото животно, което не е променило размера си в хода на еволюцията.
Следващата ни визита беше в основания от Европейската комисия със седалище в Солун Център за развитие на професионалното образование и обучение CEDEFOP. Центърът подпомага професионалното обучение и развитие на европейско ниво, като осигурява модерни системи за обучение и систематизирана информация, с които допринася за удовлетворяване на изискванията на повишената мобилност на пазара на труда, изискваща  постоянна преквалификация и обучение през целия живот. Центърът е част от европейска мрежа на всички страни-членки, която събира информация за всички национални системи за професионално обучение и ги осъвременява в съответствие с европейските изисквания за 2010 година и след това.
Денят за посещения приключи с визита в центъра за международни изложения и панаири  HELEXPO. Основан е през 1926, като в началото е организирал само панаира през септември, но в момента организира Международния Солунски панаир. В него всяка година участват около 20 страни от целия свят, но по-силни връзки се поддържат с черноморските страни- особено с Украйна, Румъния и България. Всяка година специално внимание се отделя на определена почетна страна, като тази година това е била Индия. По този случай от страната се представят не само изложените стоки, но се отделя и специален кът за представяне на нейните танци, кухня и т.н. В момента за участие в панаира преговарят Унгария, Сърбия, Германия.
Поизморени от дългата обиколка, се отправихме за последната нощувка в хотел в околностите на Солун. Заради лошото време не успяхме да отидем на вечеря навън, както беше предвидено, а поръчахме храна в хотела. Въпреки удобствата на хотелските стаи и умората, групите от всички държави насядахме в кръг в коридора и се заехме с вечерята, само за да сме заедно и през последната вечер. На следващия ден се отправихме към префектурата на Солун, където изслушахме прощалната реч на префекта на града г-н Панайотис Псомиадис. Научихме, че той активно се интересува от проблемите на младежта и винаги безусловно подкрепя подобни проекти и младежки инициативи. Подчерта, че въпреки 62-те си години продължава да се чувства млад по дух, а накрая си направихме обща „международна” снимка за спомен. Последните думи бяха на ръководителката на проекта Гарифалия, която всички знаехме като Филиз. Тя изрази радостта си от това да види реалните резултати от проекта през последните дни – нашите собствени идеи, реализирани като творения. Според нея младите хора като цяло не сме свикнали да създаваме собствен продукт, да мислим, че можем наистина да променяме света около себе си. Този проект обаче опроверга общоприетото схващане. „Имахте толкова големи идеи, а дори не го разбирахте”, завърши тя. На раздяла се натъжихме и си поплакахме, но си обещахме, че непременно ще продължим с контактите за едно по-добро бъдеще на младите хора в Европейския съюз. Стори ми се, че всички си мислят само за едно- как мечтите са осъществими, а големите идеи се раждат само по един възможен начин – когато сме заедно, когато сме инициативни, можещи, подкрепящи се, лишени от предразсъдъци и когато вървим към една цел- да изградим общо европейско самосъзнание и общо европейско пространство на младите хора, които работят заедно за собственото си бъдеще.

ЕВА ПЪРВАНОВА, студентка по „Европеистика” в РУ

 
 
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

КРУИЗ С КОРАБ ИЛИ КАК ПОЧИВАТ НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА

КАДИЗ И ОКЕАНА НА БРЕГА НА АНДАЛУСИЯ

АНТИГУА В ТЮРКОАЗЕНО И ЖЪЛТО

СЕКЕШФЕХЕРВАР – БРРРР… НЕ Е ЛЕСНО ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ

НОРВЕГИЯ – СЕВЕРНАТА ПРИКАЗКА

КАВАЛА – НАКАЦАЛА ПО ХЪЛМОВЕТЕ

БУКУРЕЩ – СИВО, ТА СИВО

КАК РЕАГИРАТ ИСПАНЦИТЕ НА КРИЗАТА?

ЕДНА БЪЛГАРКА В АНДАЛУСИЯ – 1 част

КОПЕНХАГЕН

ИПЪР – ВСЕ ОЩЕ НА БОЙНОТО ПОЛЕ

10 МЕСТА, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ В ШВЕЙЦАРИЯ


Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2582

Posted by on окт. 8 2009. Filed under Пътешествия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.