НА БЪЛГАРИЯ Е НЕОБХОДИМА НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНА И ПРАГМАТИЧНА ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Проф. Цачевски, като дългогодишен изследовател в областта на международните отношения и дипломат – бивш посланик на страната ни във Финландия и Естония, как оценявате сегашната външна политика на България ?
              Новата политическата конфигурация в България след парламентарните избори през юли т.г. е факт. Това е основателен повод за равносметка на резултатите във външната политика при предишното правителство. Както и за това, какви промени могат да се очакват в тази област при управлението на кабинета с премиер Бойко Борисов. Предварително бих искал да посоча, че принципите и приоритетите на външната ни политика са обусловени от ценностите, върху които тя се основава, членството на България в ЕС и НАТО, географското положение на страната. В съвременните условия най-важната й насока е участието на България в европейската и евроатлантическата интеграция, което е решаващ външен фактор за поддържане на националната сигурност, подпомагане развитието и увеличаване външнополитическите възможности на страната. Взаимодействието със САЩ е част от този процес.
               Първостепенно значение има също развитието на добросъседските отношения със съседните страни, укрепването на стабилността и разширяването на регионалното сътрудничество на Балканите. Трети основен външнополитически приоритет са отношенията с Русия, която исторически е била важен съюзник на България, а сега е един от големите ни икономически партньори, особено в енергийната област.

Убедено считам, че посочените приоритети очертават рамката на външната политика на България в дългосрочна перспектива, а целта на българските правителства е те да се отстояват максимално ефективно в съответствие с интересите на националната сигурност и развитие. В този контекст следва да се оценява постигнатото от българските институции по време на мандата на предишните управляващи.  Главното тяхно постижение бе успешното завършване на процеса на евроинтеграция и приемането на България в ЕС в началото на 2007 г. Оттогава външнополитически приоритет стана адаптирането на България към условията в ЕС и максимално използване на предимствата, които предоставя участието ни в европейската интеграция. За съжаление през изминалите повече от две години и половина постигнатият прогрес бе малък и това бе основната слабост на държавното управление. Необходимо е обаче реално да се определи в каква степен за това е допринесла провежданата външна политика.
               Факт е, че през първите две години на членството й в ЕС България постигна висок темп на икономически растеж, привлече рекорден обем чуждестранни инвестиции, а безработицата бе значително снижена. По-различно е положението от началото на 2009 г., но причината е отражението на глобалната финансово-икономическа криза, а не членството на България в ЕС. От друга страна, процесът на реформи, особено в съдебната власт и държавната администрация, бе забавен. Проявена бе фрапираща липса на политическа воля за борба срещу корупцията и организираната престъпност. Това бе причина ЕС да наложи на България  финансови санкции, довели до временно блокиране или лишаване от необходим за националното развитие финансов ресурс от около 1 млрд. евро, предоставяни от еврофондовете. Административни и други слабости доведоха до положение, при което като член на ЕС, България реално е оползотворила по-малко от 5 % от получените финансови средства от еврофондовете. Международният имидж на страната бе влошен – тя стана разочароващ пример на новоприета страна членка в ЕС.
            Това положение ограничи възможностите на българската политика в рамките на ЕС, които и без това не са особено големи, тъй като България е малка страна и е с най-ниски показатели по степен на икономическо развитие и жизнен стандарт. Тази политика пое негативите на едно слабо ефективно държавно управление. Нещо повече: тя се ангажира в безполезни усилия да убеждава институциите на ЕС, че реформите, включително борбата срещу корупцията и престъпността, напредват и дават резултати, което не съответстваше на действителността. От страна на управляващите бяха предприети също опити да се ревизират клаузи от присъединителния договор на България към ЕС. Такъв бе случаят с преждевременното извеждане от експлоатация на първите четири блока на атомната ни електроцентрала. А в действителност това стана възможно следствие на направените от бившите управляващи несъобразени с националния интерес отстъпки в преговорния процес.
            Последицата бе осезаем спад в доверието към българското правителство, чиято реакция към констатираните от Европейската комисия (ЕК) драстични нарушения в използването на средствата от фондовете на ЕС в България се изрази в неоснователни изявления, че страната ни е жертва на прилагането към нея на „двойни стандарти”.

Какво бе положението в другите насоки на външната ни политика, например на Балканите?
           Това също бе приоритет в нейното провеждане. Несъмнено е, че членството ни в ЕС, както и в НАТО, увеличи възможностите на балканската политика на България. Това се отнася и за Черноморския регион. България е една от трите, заедно с Гърция и Румъния, от общо 11-те страни на Балканите, които са членове на ЕС. Тези възможности обаче не бяха пълноценно използвани от България, главно поради слабостта й да бъде равностоен участник в ЕС. България не успя да установи ефективно регионално взаимодействие с Гърция и Румъния, въпреки че двустранните отношения с тях се развиваха по възходяща линия. Липсваха обаче общи инициативи за разширяването на регионалното сътрудничество, особено в рамките на Процеса за сътрудничество между страните в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), както и в реализирането на общи проекти.
             Като ротационен председател на ПСЮИЕ България допринесе за учредяването през 2008 г. на Регионалния съвет за сътрудничество, който замести Пакта за стабилност за Югоизточна Европа. Неговата дейност, която е силно зависима от подкрепата на ЕС, все още не довела до съществени практически резултати. За разлика от Гърция и Румъния, България призна обявената независимост на Косово, но това решение получи слаба обществена подкрепа и създаде впечатление, че е било следствие на оказан външен натиск. България се обяви за интеграцията на всички страни от региона в ЕС, но в отношенията с някои страни – Република Македония, Сърбия и Турция, това не бе съчетано с ясна позиция дали и при какви условия тя ще даде подкрепа за тяхното членство в съюза.
            Тази неяснота в българската политика се прояви най-силно към Република Македония. На срещата на високо равнище на страните членки на НАТО в Букурещ през април 2008 г. България изненадващо зае неутрална позиция и фактически подкрепи ветото на Гърция против приемането на Република Македония в алианса. По-късно бившият премиер С. Станишев заяви, че страната не може да очаква да получи дата за започване на преговори за членство в ЕС, без да е решила спора с Гърция за името на македонската държава. Подтекстът бе, че Република Македония трябва да направи компромис по този въпрос, който ще покаже привързаността й към принципа на добросъседство. В действителност това е валидно и за отношенията й с България, усложнени от исканията за признаване на македонско малцинство на българска територия. 

Как оценявате отношенията на България с Русия ?
              Като се има предвид негативното отношение на Русия към членството на България в НАТО, тяхното добро състояние в политическата и икономическата област бе едно от постиженията на бившето правителство. Заслужава да се посочат сключените споразумения за няколко големи енергийни проекти. Наистина тяхното реализиране ще има за България голямо икономическо значение. Освен това, чрез участието в изграждането на преминаващите през българска територия нефтопровод Бургас – Александруполус и особено газопровод „Южен поток”, България ще се превърне във транзитен енергиен коридор. Но обществената и политическата реакция в страната към тези проекти не бе еднозначна.
               Противопоставянето срещу тях се засили в условията на възникналия следствие от настъпилата икономическа криза недостиг на инвестиции, реално съществуващите екологични рискове и позицията на партии, включително най-голямата от тях – ГЕРБ, че реализирането на някои проекти крие опасност от повишаване зависимостта на България от Русия в енергийната област, което може да придобие и политически измерения.
               Ако трябва да обобщя, наследството, което остави предишното правителство във външнополитическата област може да бъде окачествено като придържане към стратегическите приоритети и цели на страната в международните отношения. Реалните резултати обаче се оказаха слаби, а в някои насоки разочароващи. Необходимостта от промяна в провеждането на външната политика бе очевидна, но положителен ефект може да се очаква само ако бъде част от еднопосочен процес в развитието на страната.

Предлагат ли промяна новите управляващи ?
           Политическа партия ГЕРБ спечели парламентарните избори като алтернатива на  управлението на тройната коалиция. В представената преди парламентарните избори нейна програма за управление един от петте приоритети бе, че България трябва да се превърне в „основен фактор на стабилност в региона и света”. Неформалният лидер на партията Б. Борисов заяви, че „България трябва да участва активно при формирането на европейските решения и да бъде част от тях, за да гарантира националните интереси”. Въпреки че до този момент правителството все още не е представило своята управленска програма, в интервюта и изявления новият външен министър Румяна Желева направи критични констатации и очерта някои от главните цели във външната политика на България.
             По-специално тя заяви, че в тази политика няма да настъпят качествено нови моменти.  Акцентът ще бъде поставен върху провеждането на „проактивна външна политика в ЕС и НАТО”. България няма да чака да се вземат решения и, ако не бъде удовлетворена, да се опитва да ги променя. Вместо това тя трябва да участва в дискусиите и да отстоява позиции и интереси, както и да намира съюзници.   Според Р. Желева досегашните управляващи са били критикувани с основание от ЕС за това, което тя нарече „пълно погазване на принципите на правовата държава и върховенството на закона”. Неоснователни са били също обвиненията от българска страна, че ЕС прилага двоен стандарт в отношението към България.
             Страната ни има проблем в комуникацията с ЕС, поради което трябва да действа „изпреварващо”. Евроинтеграционната ни политика следва да е основана на национален консенсус. Приоритетно внимание заслужава „ситуацията с използването на европейските средства, която трябва да се разглежда отделно от всички останали проблеми. България трябва да стане „по-значима и по-видима” в ЕС и да допринася повече за Балканите и сътрудничеството с държавите от Черноморския регион. Потвърждение на отдавания приоритет на ЕС във външната политика на България е подготвяната първа задгранична визита на премиера Б. Борисов в Брюксел в началото на септември.
             Що се отнася до балканската политика на България новият външен министър подчерта, че тя ще продължава да се основава на принципа на добросъседство в отношенията с другите държави от региона и подкрепа европейската перспектива на Западните Балкани. Реакцията на българското външно министерство по случая с присъдата в Република Македония през юли т.г. на притежаващата българско гражданство Спаска Митрева бе индикация, че България ще бъде по-решителна в отношението към изпълнението  от  тази страна на критериите за интегрирането й в ЕС.
             Може да се очаква, че този подход ще бъде проявен и към Турция.  За разлика от предишното правителство, което  изрази подкрепа за Турция, при условие, че изпълни необходимите условия, позицията на Р. Желева бе доста по-условна. Тя постави България в „групата на реалистите”, а страната ни ще следи внимателно дискусиите за напредъка и преговорите на Турция с ЕС. Според нея процесът на разширяване трябва да продължи, но да бъде съобразен с  обективните възможности и да се действа бързо и прагматично. Друг момент от нейните изявления, който заслужава внимание бе, че отношението на новото българско правителство към енергийните проекти между България и Русия трябва да бъде основано на икономическите възможности и условия в  момента.
             Личната ми оценка на тези изявления е, че външната политика на България ще бъде основана на принципа на приемственост, а промените в нея ще отразяват стремеж към по-голям прагматизъм,  по-пълно съобразяване с националните интереси, както и отчитане на ограничените финансови ресурси на страната в условията на икономическа рецесия. Извън съмнение е, че главните усилия на българското правителство ще бъдат насочени към бързото възвръщане на доверието на институциите на ЕС и деблокиране на спрените финансови средства от еврофондовете за България. Това изисква предприемането на незабавни и решителни действия за изпълнение на изискванията към България, които се съдържат в последния доклад на ЕК, особено постигането на реални резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност във висшите етажи на властта, подобряването на механизма и въвеждането на стриктен контрол и обществена публичност в използването на финансовите средства по ФАР, САПАРД, ИСПА и всички оперативни програми.

Предприети ли са конкретни действия от правителството в тази насока ?
           Да.  Ще посоча, че в средата на август бе обявено създаването на три нови звена към Министерския съвет – Съвет за управление на средствата от ЕС, специален екип по ръководството на министъра на правосъдието М. Попова, който ще следи изпълнението на препоръките на ЕК към България и специализирана агенция за контрол на документацията на предлаганите проекти за финансиране от еврофондовете. Същевременно в разговор с еврокомисаря М. Кунева премиерът Б. Борисов обяви намерението на България да настоява за компенсация за загубите на България следствие закриването на част от АЕЦ „Козлодуй” в размер от 300 до 800 млн. евро.
           В заключение ще подчертая, че България може да се надява за възвръщане доверието към нея от ЕК и деблокиране на предоставените й финансови средства от ЕС, след като бъдат постигнати съществен напредък и конкретни резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Това ще зависи не само от правителството, но и от дейността на правосъдната система, а в крайна сметка от резултатността на провежданите реформи, които трябва да превърнат България в развита демократична страна.
          Личната ми прогноза е, че съществена положителна промяна в отношенията с ЕС може да се очаква след публикуването през ноември на доклада на ЕК, който ще бъде посветен на усвояването от България на предоставяните средства от еврофондовете. Разбира се, политиката на България  в ЕС не трябва да бъде за сметка на другите нейни насоки, особено  развитието на сътрудничество със съседните страните, укрепването на стабилността и бързо завършване на процеса на европейска и евроатлантическата интеграция на Балканите. Тя трябва да провежда така, че България да се възприема като стабилен, надежден и предсказуем външнополитически партньор.   


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ

ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ СТРАДАТ ПОВЕЧЕ ОТ ВЛОШЕНО ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

ЕДИН НАРОД…ЕДНА МЕЧТА….ЕДНА НАДЕЖДА!

ТЪРГОВИЯТА НА ГЛАСОВЕ – ВИД НАЦИОНАЛЕН СПОРТ

ЗАВЪРШИ ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ НА НЕСЪСТОЯЛИЯ СЕ ЕВРОПЕЙСКИ ДЕБАТ

ПРЕЗ ВТОРАТА СЕДМИЦА НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СТАНА СЪВСЕМ ВЯЛА

ИЗМИНА ЕДНА СКУЧНА СЕДМИЦА ОТ ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: ОТВАРЯЙТЕ СИ ОЧИТЕ ЗА КОГО ГЛАСУВАТЕ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2435

Posted by on авг. 17 2009. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.