Националния протест на учителите – огледало на обществото ни

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

На 11.10.2007 г. чашата на търпението преля. Мудните преговори на правителството с учителските синдикати, самите му нерешителни действия доведоха до ескалация на социалното напрежение, което се изля в Национален протестен митинг на учителите. И все едно е дали в трите лъча, които се събраха на пл. “Независимост”, учителите са били 70, 50 или 40 хиляди като брой участници.

Те бяха много и бяха единни в исканията си. Подобни протестни прояви на учителите, ситуирани изключително в сферата на образованието и разгърнати в подобен мащаб, не са познати в новата история на България след 1989 г. Знае се обаче, че когато лекарите и учителите в една държава стачкуват, тя е сериозно болна. Защото това са съсловията, при които търпимостта към негативните явления в обществото е най-силна. Интелигенцията винаги прощава, защото най-добре познава състоянието на обществото.

ИЗСЛЕДВАНЕТО

Самото изследване е проведено на базата на събрани лозунги и надписи от Националния протестен митинг на учителите на 11.10.2007 г. в периода 10-14 ч. Като метод е използвано включеното наблюдение на лъча, който тръгна от стадион “Васил Левски” и се движеше по ул. “Ген. Гурко”, както и от сборния протестен митинг на пл. “Независимост” в триъгълника Министерски съвет, Президентство, административна сграда на Народното събрание.

Кратката форма на отразяване на материалите, включително и в медията Интернет, не ми позволява са използвам целия събран по време на митинга материал, затова само ще маркирам явлението, като го илюстрирам накратко. Благодаря на всички учители, които ми съдействаха, за да свърша работата си професионално. Наистина съжалявам, че краткият жанр не ми позволява да представя цялото богатство от идеи, които намерих в лозунгите на протестиращите учители, протестиращи за социалния статус на професията, протестиращи в името на учениците и тяхното бъдеще.

ЛОЗУНГЪТ

Наричат го още слоган /слоуган/, шлагворт. Той е дума или кратко изречение, с която /което/, образно казано, се удря, с която /което/ се влиза в сражение. Той е образувание, създадено с определена цел, акцентуващо върху чувствата и характеризиращо се с голяма интензивност на подаваната информация. Лозунгите се характеризират с общо, неопределено съдържание на думата /думите/, позитивни или негативни емоционални оценки и честа употреба. Неопределеността им може да се реши посредством контекста, тъй като те съдържат специфична собствена стойност. Те са думи, които трябва да засегнат противника. Те са думи, при които емоционалният компонент е по-силен от логическия. Те са думи, които са свързани с позитивни и негативни емоции в широк обхват и по този начин мобилизират позитивни или негативни оценки и регулатори на поведението. Те са средства за повлияване, т.е. думи, които трябва да доведат до определени действия и начини на поведение. В системата на политическия език лозунгите могат да са възлови точки на една езикова мрежа за аргументиране, която образува затворена система. Лозунгите имат стратегически характер. Те провокират представи и оценки. На тях не може да се противоречи, те стават модни. Лозунгите на политическия противник могат да се омаловажат, респ. Отхвърлят чрез удивителни, въпросителни, кавички и предпоставено “така наречен”. Тези характеристики на лозунга или шлагворта, слогана са взети от Речника на Теодор Левандовски.

ЗАЩО ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНГВИСТИКА?

Политическата лингвистика като научно направление се роди по време на симпозиум, организиран от колеги политолози и лингвисти в Университета в Кобленц-Ландау в Германия през 1994 г. във връзка с изследване на политическия език в сложната политическа обстановка за Германия през 90-те г. Най-общо политолингвистиката или политическата лингвистика се занимава с това как си взаимодействат и общуват политиците помежду си, как общуват с медиите и как общуват с т.нар. електорат, хората, които ги избират.

Център на това изследване е нарушеният диалог в България между учителското съсловие и държавните институции, които решават реформата в българското образование. Когато диалогът е нарушен, избирателите обикновено прибягват до митинга и лозунга за диалог с управляващите, преди да настъпи поредната политическа промяна. Тази е обичайната практика, многократно повтаряла се в историята на обществото. Затова и моят интерес е насочен изключително към лозунгите като концентриран израз на недоволството на съответната социална група – в случая – българските учители.

РЕТРОСПЕКЦИЯТА

Ако се върна назад във времето преди 10 г.  – Януарския мирен протест на българските граждани през 1997 г., ще цитирам лозунги от протеста, събрани в книгата ми “От лумпена до гражданина” /Буллекс, 1997, София/: За достоен труд, достойно заплащане; Революция в главата; Ние не сме вече рая покорна; Ein Dozent, ein Dollar, ein Tag /Един доцент, един долар, един ден/; За бъдеще без мизерия; Мълчанието на българите свърши;  От Сполука – поука за всяка наука!…! ; Лумпен – да, овца – не;  България – страна на свободни хора; Искаме достоен живот; Зле, по-зле, най-зле – учител; Сит търбух, за наука – глух. Акцентите са: социална бедност и за интелигенцията като социален страт, т.нар. уж средна класа, необходимост от реформи; необходимостта от протестни действия за постигане на целите; необходимост от демократично развитие на страната ни.Част от тези лозунги се срещат и в Националния протест на учителите, 10 години по-късно – Достоен труд, достойна заплата; Сит търбух за наука – глух, което е лош сигнал за неизвършена реформа в българското образование в периода, обхванал работата на три български правителства.Други лозунги като – И “танковете” няма да ни спрат. Природо-математическа гимназия “Добри Чинтулов” Сливен – съдържат като ретроспекция част от репликата на Петър Младенов /БКП-БСП/, изречена на 3.12.1989 г. “По-добре ли е танковете да дойдат?”, когато България за първи път след 10.11.1989 г. се изправи на ръба от сериозна криза на новото управление, модифицирана форма на старото комунистическо управление на България. Подобно връщане назад към ключови формули на Българската комунистическа/ социалистическа партия представя лозунгът – Цял живот учим, кога ще сполучим?”. Използвана е дума, която насочва към ключова дума от първите парламентарни избори след 1989 г., народностната дума “сполука” с позитивния й заряд и широк обхват като народностен синоним на книжовната дума “успех”.

ЛОЗУНГИТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ МИТИНГ-ПРОТЕСТ НА УЧИТЕЛИТЕ НА 11.10.2007 Г. НА ПЛ. “НЕЗАВИСИМОСТ” В СОФИЯ

В ТЕМАТИЧЕН ПЛАН ТЕ ВИЗИРАТ:

Заплащането на учителския труд и подобряване социалния статус на българския учител: Достоен труд, достойна заплата; Всички хора по света не получават заплатата, която заслужават. Получават заплатата, която са успели да си извоюват. Пазарджик; Учителски труд = гладно битие и мизерно житие;  Министри, депутати с учителска заплата; Пари за избори има, а за учителите – няма!; Г-н Министър, в джобчето ни дрънкат семки и бонбонки /перефраза на детско стихче “От днес имам нови панталонки, в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки”/. Лозунгът е безпощадна ирония към Министерството на образованието и науката заради незапочващата съдържателна реформа в образованието и визира ролята на министър Даниел Вълчев в този процес. Друг лозунг-надпис: Искаме достойно заплащане /бяла лепенка със сини букви, залепена на гърдите – бел. ЛЙ/.

Социалната роля на учителя в обществото: Учителю, без теб светът не може. Айтос; Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш; Деца, липсвате ни. Борим се за вашето бъдеще и за вашето достойнство; Ако спечелим, печелят децата. ЦДГ “Кремена”, Община Пловдив, район “Тракия”; Децата на България не могат без нас, но благодарение на вас не идва никой след нас!; Просветният министър няма нужда от просветени. 118 училище; Без просвещение, слабо управление; Грижа за учениците – грижа за бъдещето;

Необходимостта от реформа в българското образование: Стачкуваме за бъдещето на България; Орешарски, Вълчев, след неделния ви гаф, към оставка пътят ви е прав; Г-н Министре, отговорността за реформата е ваша. Пазарджик; За всички – демокрация, за образованието – ликвидация; Да задържим младите колеги в училище; За да има утре! /Столичен куклен театър – бел. ЛЙ/; Няма българска наука, МОН я хвърли на боклука! Чирпан; STOP на безразличието за бъдещето на професията;

Европейски измерения на явлението: Европа ни подкрепя, подкрепете ни и вие; Искаме структурни промени. Пещера; В Европа – европейски заплати;

Деполитизация на образованието в България, дистанциране на протестиращите от политиците: Вън политиците от образованието;  Г-да министри, срамуваме се от вас;

Решимост за осъществяване на целите: До пълна победа на стачката. СМГ “Паисий Хилендарски”; Силни и единни. ОДЗ – 11 – Младост; Унизени, бедни, угнетени, но не сломени и смирени; Умишлено се унищожава българското образование; Седенката /екавият диалектен изговор е на министър Орешарски, той внесе допълнителен комичен елемент в напрегнатия диалог между учителите и правителството – бел. ЛЙ/ ще продължи до победата. ОУ “Ст. Захариев”; “Седенката” – най-позорната постановка на политическия театър; За нашите 100 % труд и отговорност – 100% ефективна стачка; Сила се ражда от сила, дух се попива от дух, нека бъдем единни и ще ни чуе и глух! Чирпан;

Гражданска подкрепа на протестиращите учители и диалог с тях: Столичен куклен театър: Подкрепяме ви; Децата имат право на приказка с щастлив край; Аз подкрепям мама /малко дете носи надписа – бел. ЛЙ/; Камъните, хвърлени по учителя, убиват и твоето дете!;

Ирония към изказвания на министър Вълчев: Г-н министре, благодарим Ви за “разбирането и защитата”;

Ирония към ниската езикова култура на управляващите. Част от лозунгите визират народностния език на министър Орешарски и диалектния изговор на думата седянка – седЕнка. Орешарски – Вълчев – министри на тлаките! ; “Време е да развалим седЕнката”. Орешарски; Министрите – на седЕнка /карикатурата представя снимки на министрите Орешарски и Вълчев заедно с три баби – бел. ЛЙ/;

КЪМ РИТУАЛИЗАЦИЯТА НА ПРОТЕСТА

Чучелото с очила, сако и папионка е разбира се на образователния министър Даниел Вълчев. Главата е от зелена тиква и в преносното значение на съществителното име съдържа намек за не особено добри интелектуални възможности. Закачената червена роза символизира обвързаността на Вълчев, представител на НДСВ в правителството, с Българската социалистическа партия, която пък управлява с мандат на Движението за права и свободи. Две кратунки с дългите носове на лъжеца от приказката за Пинокио са емблемата на стачката на ІІ основно училище Стара Загора. Едната фигура е с очила, т.е. представя министър Даниел Вълчев.

Карикатурите са неизбежен атрибут на протестните митинги. Тук ще спомена карикатурата на министър Даниел Вълчев, запушил и двете си уши с ръце, за да не чува словата на учителите, снимки с усмихнатите лица на министрите Орешарски и Вълчев, придружаващи лозунга: Родната просвета – за учителска несрета. Текстът: Срещнаха се, но не се познаха придружава карикатура на Вълчев и жена, надписите са МОН и ПРОСВЕТА. СОУ “Хр. Ботев” Павел баня.

Свирки, медни духови инструменти, барабани, често пъти с прикрепени към тях снимки на министрите на образованието и финансите. Те са част от ритуала на митинга.

Скандиранията са: По-бе-да; Все-ки ден ще е та-ка, до по-бе-да-та. Те са изградени на базата на психологическото припомняне, тъй като звучаха по площадите на страната през 90-те г. по време на мирните протести на българската Промяна след 1989 г. Тогава те имаха политическа окраска и се свързваха с политическата дейност главно на Съюза на демократичните сили. Сега обаче същите тези възгласи имат чисто социален, граждански характер. Психологическото припомняне изнася на преден план и възгласи като: Мно-го сме, сил-ни сме, което пък е пренос към митингите на БСП през 90-те години. Както казах, тук политическият елемент изцяло е изместен от социалния. Неизбежният възглас е: Ос-тав-ка.

Песенният фон подкрепя борбения дух. О майко моя, родино мила, ний не сме вече рая покорна, пеят учителите. Подобен рефрен звучеше по време на протестните митинги от 90-те г. за демократизация на страната.

Лозунгите показват мисли на значими личности главно от българската литература, тематично свързани с митинга: Каквото правиш, го прави добре и мисли за бъдещето! Петър Берон; За да ти вярва един народ, трябва да живееш като него! Не да живееш като бей, а да викаш: Народе, аз мисля и плача за тебе! Че кой е луд да ти вярва? Стефан Цанев; Вий, дето в покои и палати стоите,/ към нас приближете – / вий, славни, вий сити! Елате ни вижте, Иван Вазов – народен поет и учител; Нищо, нищо! Отзвук няма, на глас искрен, благороден, пък и твойта’й душа няма, на глас божий – плач народен. Към брата си. Хр. Ботев, 118 СОУ /снимката на министър Вълчев придружава текста – бел. ЛЙ/; Отечеството говори! “Нямате думата”. Хр. Смирненски, 118 СОУ; Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани. Хр. Ботев;

Част от лозунгите използват гатанката като жанр: Гледа, но не вижда, говори, но нищо не казва. Що е то? Показана е карикатура на министър Вълчев с лупа.

Тук трябва да добавя и специфичните конусообразни шапки на учителите от Френската гимназия, издържани в синьо с жълти звезди – алюзия за Европейския съюз и характера на дейността им. Водещият надпис е: Европейско школо за магии, а лозунгът-диалог с управляващите – Привет! Как сте вие? Тук пак сме ние!, перефраза на популярната рубрика на в. “Дума” – “Ние пак сме тук!” Още два текста подчертават дистанцията, която интелигенцията очертава между себе си и управляващите: Има само две сили в света: меч и дух! И духът винаги побеждава меча! Наполеон І Б.; Най-същественото е невидимо за очите. Легитимацията е чрез надписа 9ФЕГ. Звънецът е неизбежният атрибут. Сега той призовава не за влизане в час, а за стачка, за протест, при това – национален. Учителите от Френската езикова гимназия са избрали атрактивна “магическа” форма, за да се дистанцират от властта.

ЗНАМЕНАТА В РИТУАЛА НА ПРОТЕСТА И НАДПИСИТЕ ИМ

Те имат няколко функции. Националното знаме, което преобладава в протеста, трябва да насочи мисленето към националния характер на действията. Синдикалните знамена сочат, че протестът се подкрепа от синдикатите.

Иска ми се да се спра обаче на спецификата в употребата на знаменца, защото те са форма на диалог с обществото и управляващите. Първата функция на знаменцето е легитимацията на протестиращите учители чрез професията и институцията. Тук ще посоча знаменца, изпълнени в различни цветове – бял, тревисто зелен, електриково зелен и т.н., за бягство от политическия цвят и дистанциране от всякакви политически акценти. Исканията са само социални и свързани с достойното място на образованието в обществения живот на страната. Ще посоча: 16 РУ “Р.Жинзифов; 37 СОУ “Райна Княгиня”; 51 СОУ “Елисавета Багряна” София; 137 ДОУ “Ангел Кънчев”. Това са знаменца, отпечатани за протеста от самото училище. Други надписи: ЦДГ “Щурче”; ЦДГ “Люляк” Пловдив; ЦДГ “Осми март”, Пловдив; Професионална гимназия по химични и хранителни технологии “Проф. Д-р Ас. Златаров” Димитровград.

Интерес представят текстовете, записани на гърба на знаменцата. Те или съдържат печата на училището, което е част от легитимацията, или имат насочващ характер. Срв. текстовете: “Дух възрожденски в нази гори” или популярното изказване на Константин Иречек, приложено към конкретната ситуация в България: “Ние можещите,/ водени от незнаещите,/ вършим невъзможното/ за кефа на неблагодарните./ И сме направили толкова много,/ с толкова малко,/ за толкова дълго време,/ че сме се квалифицирали/ да правим всичко от нищо!” Думите на Иречек са суров упрек към социалната политика по отношение на образованието в България.

Друго, саморъчно създадено знаменце и ламинирано показва министър Вълчев намръщен, но с фриволно развята вратовръзка. Текстът е: … магаре от срам не умира! Гърбът представя колаж от снимки, свързващи премиера Станишев, министър Орешарски и министър Вълчев с допълваща снимка от шивашки цех, манекени с посочени мерки и министър Вълчев, подстригван от ученичка от професионалното училище. Текстът е: Господа министри, взехме ви мярката…

ШЕГАТА В ЗНАМЕНАТА НА УЧИТЕЛСКИЯ ПРОТЕСТ КАТО ФОРМА НА ДИАЛОГ С ОБЩЕСТВОТО И ПРАВИТЕЛСТВОТО

Тя събира в едно тематиката на протеста и професионалната насоченост на протестиращите. Ще илюстрирам текстове на знаменце на ЦДГ “Дружба” с филиал “Първи юни”, Пловдив. Ще цитирам текстовете без особен коментар. Те са достатъчно показателни за силата на емоцията и отношението към двамата министри, представители на изпълнителната власт: Сърдитко /на Министъра с любов/ Все за нещо ще намери,/ Вълчев да се начумери, даскал го притиска/ вещо/ горе стана му горещо./ И задето чичко Вълчев/ трета седмица/ се мръщи/ Николинка, Ваньо, Митко/ си стоят във къщи; СедЕнка седеше у Вълчеви двори /визира се диалектната реч на министър Орешарски – седЕнка вместо седЯнка и диалога му с министър Вълчев/; Орешарски-миристър на Вълчев говори: Разтакавай до сряда, пък ще видя нататък, от къде ще намеря остатък”.Използвана е римата, народностната реч – двори вместо двор, аналогията – На Министъра с любов вместо популярното – На учителя с любов. И по-нататък: 13-ден учителска стачка! Това е нашата закачка! Очакваме: Добронамереност, признателност, уважение към труда ни, подкрепен с многогодишно търпение… Не Вашата министерска пачка, стойността на която така и не знаете, а заплати, с които: да работим, творим и оцеляваме! Героите са малко уморени, но не и победени!… Децата от детските ни градини гледат и питат с очи отворени: Защо градините ни са затворени? Имаме подкрепата и на “нашите” родители, които Ви дадоха срок или и това е въпрос на ОБЛОГ? Спрях се на тези текстове, плод на моментно хрумване, защото, ситуирани в рамките на протеста, те са породени от силната емоция.

ИГРОСЛОВИЕТО И РИМАТА

Игрословието е част от ироничното отношение на протестиращите. Често пъти се използва игра с името – Вълчев /вълчи, вълк: Вълчев – министър на вълците, не на овцете.

Шегата в лозунгите визира и записания от журналисти нелицеприятен диалог между министрите Орешарски и Вълчев по отношение на преговорите между синдикатите и правителството: “Да разваляме седЕнката. Разваляме я.” Самият лозунг на протестиращите учители гласи: Г-н министре, закрихте седянката, излезте от сянката. Не ни размотавайте, а заплатите увеличавайте. Използва се и рима.

Обичайно изразно средство в протестите е римата. Съдържанието на лозунга се преплита с ритъма –  Вдигам глас/ към упоритата власт/ не само за достойна заплата,/ а за възрожденски огън в душата!

Част от лозунгите използват и английски думи за постигане на комичен ефект: Да започне реформата – Вълч off.

Обичайни в протестите са и съкращенията с друг прочит. Тук ще цитирам МОН ‘Министерство на образованието и науката’ в прочита му на учителния митинг ‘Много опасно невежество’.

ИЗХОДЪТ

Изходът е в радикалната реформа в българското образование, за необходимостта от която непременно и то веднага трябва да бъде постигнато съгласие в Народното събрание и да се прибегне до законодателна инициатива, хармонизирана с Европейското законодателство. За създаване на българското законодателство трябва да се привлекат като експерти хора от съответната сфера – учители и учени, които, от своя страна, трябва да познават Европейското законодателство.

Трябва да се знае, че образованието в България не завършва с училищното. Радикалната реформа трябва да обхване и висшето образование и българската наука, която все още “работи” по стандарти от 70-те години на миналия век. Става въпрос за сериозно изоставане на образователната система в България от Европейския образователен стандарт и изграждане на икономика, базирана на знанието, в сила от Лисабонската стратегия от март 2000 г. и претърпяла няколко значителни конкретизации във времето, за да се стигне до Съобщението на Комисията на Европейските общности от 2006 г. – “Програма за модернизиране на университетите: образование, научни изследвания и иновации”.

Крайно време е България ясно да определи посоката на движението си – напред, към развитите страни на континента Европа или, зареяла поглед в миналото си, да остане в него. Движението напред означала спазване на Европейските стандарти и налагането им в политиките на държавата.

Вероятно става дума и за предсрочни парламентарни избори, тъй като трябва да се промени договорът между управляващи и управлявани. За всички е ясно, че министрите Вълчев и Орешарски трябва да си отидат в историята. Същото обаче се отнася и до Лютви Местан, председател на сегашната парламентарна Комисия по образованието и науката и неговата некомпетентност по отношение на третираната материя, което му определи синекурна роля в решаването на учителския протест.

В България вече не е достатъчно човек да получи партийно назначение и да заеме пост. Все едно в Народното събрание, в Министерския съвет или на друго място. Нужни са и знания – много знания, включително и за Европейското измерение на длъжността.

Важно е българските политици най-после да осъзнаят тази малка подробност, а политическите партии да се научат да я спазват. Политиците ни трябва да започнат да учат и имат много да учат. Защото важна е превенцията, а не реакцията след кризи. И това го има във всеки учебник по политология. Българското правителство чакаше да се развие кризата, за да помисли за реакция. И към днешния ден тя все още не е адекватна на социалното напрежение в страната.

Мястото на учителя е в училищната стая, а не пред Министерския съвет или Народното събрание. Това българските учители го знаят много добре. Мястото на политика е на работното му място, а не като участник в измислени уж ПР-акции, които само увеличават напрежението в обществото. Сега, когато министър Вълчев си отива от поста, сигурно много съжалява и за подрънкването на китара, и за месенето на козунаци и за бодрото крачене по стъпките на Таню войвода, и за модерната си подстрижка от ученичка и въобще за цялото си булевардно поведение. Социалното напрежение в държавата и растящата инфлация са толкова силни, че място за шегички просто няма. Вече е много късно и за това да се върнат нещата в българското образование в старите рамки.

Промяната трябва да продължи с реална радикална реформа в българското образование в цялата му йерархия, като се включи и радикалната реформа във висшето образование и науката, което ще доведе и до подобряване на имиджа на държавата ни като съвременна европейска държава.

Накрая ми се иска да завърша изложението си с цитат от лозунг, носен от учителка от Ямбол: Най-хубавият ден? Днешният. Най-голямата спънка? Страхът. Най-лесното нещо? Да се заблудиш. Най-голямата грешка? Да паднеш духом. Най-добрите учители? Децата. Най-голямото щастие? Да си полезен на другите. Оставям тези думи без коментар. Те са по-силни от него. Ако управляващите на България имаха морала на българските учители…

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=392

Posted by on окт. 18 2007. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.