НАУЧНОПОЛИТОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

на политиката на гражданския „Национален съюз за Нова България” за участието в изборите за президент и местни органи на властта
 

Този анализ е неформален, непартиен и не се изисква от позицията на някаква йерархична задължителност. Той е политологически: изследва участието в изборите от гледна точка на устройството и основните функции на държавата и на обществото, завоюването и упражняването на властта. Целта му е, да спомогне за осмисляне на ролята на гражданите за подобряване на живота. Анализът акцентира, на  управлението в полза на всеки един гражданин, а не на партии и групи. Визира една конкретна организация, но  прави изводи и препоръки, които имат общогражданско, политическо значение.

Какво се случи на тези избори, за президент и за местна власт? Нищо ново –  партиите пак (се заблуждават, че) спечелиха, гражданите пак загубихме (наистина). При това положение, нужен ли е анализ? Защо търсим отговори на риторични въпроси? Те са силни, имат власт и пари, хората ги подкрепят, защо изобщо участваме? Така ли е наистина, това ли е правилният подход: не кандидатстваме на избори, ако не сме от партиите на властта, ако не си платим, ако не сме бандити и не заплашваме, ако не сме спекуланти или лъжци? Улесняваме максимално тези, които вече 22 години злоупотребяват с нашата власт? Не им противодействаме, оставяме ги спокойно, да се облагодетелстват за наша сметка.

Това не са и не могат да бъдат, рационални аргументи! Стойностни аргументи през 21 век, могат да бъдат единствено научните. Ние не получихме необходимата подкрепа от избирателите, но гражданската кауза, която издигаме е без разумна алтернатива. Държавата, не е сътворена за партиите и не, за да живеят добре само властимащите. Съвременната демократична държава е наша, на гражданите. Но, внимание, само ако изберем автентичния елит на обществото и го контролираме ефективно. В противен случай, тя е „манна небесна”, за политиканите, които ние овластяваме. Ето, тази самоизмама, тръгнахме, да прекратим незабавно. Ние, гражданите! Затова  участвахме в изборите. И въпреки, че не успяхме, ще продължим!
За тази цел е необходим научнопрофесионален анализ. На всички! Първо, на милионите, които не гласуваха, защото не мислят, че изборите имат някакво значение за оцеляването и за развитието им. Второ, на гласуващите за партийни кандидати, за да преодолеят наивната вяра, че техните са най-добрите и ще защитават общите интереси. После, на управляващите и на мнимата опозиция, за да не се заблуждават, че могат да използват властта за лична употреба и да получават нашите гласове до безкрай. Без верен анализ, не можем  да знаем, защо отново направихме идеологически, а не рационален избор, защо избрахме партийни кандидати, а не  граждани. Не става със заклинания, че партиите са корумпирани, че гражданското общество е панацея, а народът е тъп и не разбира истинските си интереси.

Напротив, днес българинът би могъл, да подкрепи граждански кандидати. Въпреки, че е омерзен и дезинтересиран, той е политически грамотен, да чуе и да разпознае автентичното. Организация, която би предложила кандидати с безупречна професионална репутация, способни и честни, необвързани с партиите на властта и би им направила подобаваща кампания, неминуемо би спечелила. Показателен тук, е успехът на Миглена Кунева. Въпреки, че е сурогатен, а не граждански кандидат (по произход, същност и подкрепа), тя имаше високи резултати, единствено заради гражданската си форма, чрез която се регистрира и представи.

Изводът, които непременно трябва да се направи е: в изборите да се участва съзнателно и разумно, дори креативно! Без дребни частни сметки. Защото изборите са политически и социален акт: суверенно изразена воля  за конституиране на институциите на държавата и  за делегиране на легитимната власт на избрани представители. И ако ги  подценяваме, партиите подменят нашия вот. И последните избори приличаха на конкурси, които партиите предрешиха. Въпреки че изборите са обществен, а не частен (партиен) акт. И трябва да излъчат наш – общ, а не техен – партиен представител. Така политическите институции на държавата, стават зависими от партиите.

Какво бе необходимо и какво бе постигнато?

Бе необходимо изборите да се реабилитират, като "политически и социален акт"! Избирателят не просто да пуска (или да не пуска) бюлетината. А да прави политика по "конституиране на институциите на държавата", които да осигурят неговите индивидуални права. Колкото по-добре гражданите познават кандидатите, толкова по-съзнателно, ще направят своя избор. Следователно,  изборите ще са "политически и социален акт", само когато избирателят знае за кого и за какво гласува. И ако той наистина има добра ориентация, ще бъде мотивиран заедно с другите да конструира институциите на държавата, да им делегира своята легитимност. За да им търси помощта и да има право да ги контролира и санкционира, именно политически и граждански.

Ето това бе необходимо, но парламентарно представените партии, не допуснаха, да бъде постигнато!

Защото, направиха конюнктурното изборно законодателство още по-монополно. Делегирането на властови правомощия от страна на мнозинството, отново бе подменено от партийните малцинства. Те предопределиха вота още в неравноправната предизборна кампания, на самите избори, а на места, дори и след тях. Обезсилиха изборите, които  изглеждаха демократично, но се проведоха тоталитарно – президентът и преобладаващото мнозинство кметове и съветници, са партийни представители. И този път партиите едностранчиво експонираха своите и скриха останалите кандидати. Спекулативната им популистка политика обърка, дезинтересира и раздели обществото. Те използваха общите ни (държавни) ресурси, за да представят  своите кандидати, като изразители на нашите интереси.  Защото ако изборите, наистина се бяха превърнали  в осъзнат политически и социален акт, то партиите нямаше да спечелят. Техните резултати показват, че нямат шанс, при активното участие на гражданите – всички партии взети заедно, не достигат 40% фактическа подкрепа. Изборът им е законен, за сметка на преразпределените гласове. И се самозалъгват, че като свеждат изборите до  демонстрации на самочувствие, икономическа мощ и макар и прикрито – на психологически внушения, заплахи и дори на физическо насилие, това ще продължава вечно.

Така чрез тотално партизиране и всяческо препятстване на активността на българските граждани, бе подменена тяхната суверенна воля. И бе запазена властта на партиите. Политиката се принизи до няколко партии на властта и на бизнеса. Явление, познато още от древността, като олигархия и актуализирано днес, като мафия.

Има ли изход? Да, в незабавния старт на широка обществена дискусия и активност за демократизиране, прецизиране и привеждане в съответствие с конституцията на законите за изборите и партиите:
– за практическо гарантиране на конституционното право на гражданите да избират и да бъдат избирани;
– за равни права при издигането, регистрацията и участието на всички политически субекти – независими кандидати, граждански организации и партии;
– за законова (медийна и финансова и материална) равнвоосигуреност на всички кандидати, от страна на държавата;
– за еднакъв административен подход и контрол при разпределението на местата и техническите параметри на нагледната агитация.

Главен методологически ориентир при анализа на политиката на гражданския Националният съюз за Нова България (НСНБ или Съюза) в изборите за президент и местни органи на властта, бе философията, изборите действително да се превърнат в средство за изпращане във властта на автентичния елит. Тъй като те не могат да имат друг смисъл и значение, НСНБ бе учреден именно, за да създава  политически условия за преодоляването на партизанщината. Президентските избори и избора за кмет на София, (предвид на значението на столицата), имаха огромно национално значение и можеха, да катапултират НСНБ в политическото пространство. Те можеха да създадат благоприятни предпоставки за участие в парламентарните и в европейските избори през 2013 г. (или  в предсрочни такива) и да поставят началото на процеса, за издигане на  автентичния й граждански елит в авангарда на съвременната българска държава.

Така мислеха и настояваха за участие в изборите мнозинството от активистите на Съюза. Защо, тогава мащабът на тези избори бе подценен и принизен от ръководството!? Времето след създаването на НСНБ (на 14 май), бе недопустимо пропиляно. Водещите личности не се оказаха на необходимата политическа висота. Проф. Д. Иванов постави на огромно изпитание своята позиция, на реален национален водач на гражданите. Нещо повече, той породи съмнения, че препятства възможността, те да участват ефективно на тези избори. Този негативен ракурс, е рисков за бъдещето на НСНБ и трябва да бъде изяснен и преодолян своевременно. В противен случай ще е факт, поредният скоропостижно отишъл си  граждански проект.

Какво всъщност се случи? Първо, подобно на множество организации, деклариращи своята гражданственост и НСНБ се прояви повече като самоцелна организация. Когато настъпи  етапът за изпълнение на политическите задачи, главната от които дефинитивно, е участието в изборите, се видя, че дейността й бе подчинена на стремеж, за лично легитимиране. Вместо принципи, методика за оперативно ръководство и координация, план за работата до изборите за местна власт  и за президент, дискусии и колективни действия, се стигна до – налагане на еднолични лидерски позиции и мнения, неефективни прояви и  пренебрежително отношение към редица конструктивни идеи. В крайна сметка, недвусмислено се потвърди извода, че не е възможно, организация, в която са водещи частни цели, да бъде значима за общото гражданско дело.

Второ, НСНБ не можа да избистри и да формулира обща позиция за безусловното създаване на съвременни културни и експертни политически условия. Не се осъзнава, че позитивно може да бъде възприета, единствено организация, която привежда убедителни аргументи, защо иска властта и как точно ще защитава индивидуалните права на гражданите.  Нещо, което категорично, не е дори стартирано.

Трето, външно влияние и авторитет, може да има единствено организация,  която е силна вътрешно („бимодална симетрия”). Резултатите, които НСНБ постигна,  категорично говорят, че  културно и експертно, той не е структуриран закономерно, и това е причината, да не е ефективен.  Какво още трябва да се случи, за да се осъзнае, че една общност (в т. ч. и гражданска организация, и държава) може да е успешна, единствено, ако се ръководи от своя автентичен елит. Когато се  води от аутсайдери или от елитни кадри, които не желаят или не могат, да правят политика за гражданите,  няма шанс (и обективна възможност) да дойде на власт. Научното съответствие на общностите, е: в авангарда – елита (с елитни идеи), в ариергарда – най-неподготвените, между тях – средните стойности. Всякакъв друг ред, е вреден. А когато аномалиите са фрапантни, положението на общността е фатално.

Подобно  на интелектуалците, които имат мисия, да разкриват обществените недъзи, съвременният елит, който имплицитно е интелектуален, трябва да предпазва гражданите и да създава условия за тяхната икономическа и житейска инициатива, и реализация. Партиите злоупотребяват с властта, защото националният елит неоправдано нехае. А когато е пасивна и най-голямата величина не впечатлява. И в резултат, в предизборните кампании партиите успяват, да представят своите кандидати като най-добрите.

Имаше ли мисия Националния съюз за Нова България в отминалите избори? Да, но единствено като принципно различна, автентична гражданска организация! Която организира участието на гражданите в изборите и създава възможности за политическата им изява. Но не както НДСВ, ГЕРБ и всички останали основани като „граждански организации” партии, които оперират с ограничен брой партийно предани кадри. НСНБ можеше (и все още може) да изиграе значимата роля на организация, за научно-методическо и организационно-политическо подпомагане на широкото гражданство и на организации на гражданите, които обаче, за разлика от монополните партии целят, да бъдат избрани елитните представители на цялото общество. Иначе казано, необходим е граждански флагман за правене на политика и организиране на инициативи и политически проекти на гражданите.

Конкретно за отминалите избори, НСНБ можеше да създаде условия, гражданите да имат реална възможност да номинират, да издигат свои кандидати, да участват в предизборната им кампания, да ги подпомагат и контролират, когато бъдат избрани. И това да се прави чрез фактически или юридически равнопоставени инициативни комитети на граждани, на партии и дори на коалиции от партии. При всички случаи нициативният комитет на граждани (без значение каква е  партийната принадлежност на неговите членове), ще минимизира партийния контрол върху избраните. И те ще са зависими само от избирателите, пред които носят отговорност по-конституция. В отличие от партиите, които правят парламентарни групи и контролират техните членове, инициатините комитети приключват своята дейност с номинациите и избора. Техните представители са истински независими!

Такава задача НСНБ може да изпълни. Защото е замислен като средство, като умален модел на национална или дори на интернационална общност. Първо, ние се отличаваме културно и морално волево? За нас най-висшата ценност, е отделният човешки живот. Нашата цел е, висок съвременен стандарт на живот на всеки един българин, тук и сега в България и навсякъде, където ни има по света. Второ, ние се отличаваме по своята гражданска политическа позиция. Нейната основна характеристика е, властта в полза на гражданите. Но не сме, за прогрес на някакво имагинерно гражданско общество, а за благоприятни условия за живот на всеки един гражданин, в това число и за всеки един от нас самите, които кандидатстваме за властта. Калкулираме всички интереси: и  на индеферентните гражданини, които не искат или не могат да мислят; и на наивния, спекулативен или престъпен партиец; и на мързеливите и нискокултурни крадльовци и социопати; и на примитивните силоваци от различни групировки и етноси; и на интелигентните крадци и мошеници, които използват сивото си вещество преди всичко, за да излъжат или измамят. Трето, ние се отличаваме с афинитет към високото образование, професионализма и способностите на човека. Разглеждаме личните успехи, именно като функция на индивидуалното мислене и активност, но при еднакви политически условия за всички. Защото искаме или не, живеем в една държава и зависим един от друг. И обстоятелството, че не се управляваме съвременно и цивилизовано, вече е пагубно.

За нас изискването, начело на държавата да застане автентичния национален елит, е логично и научно безспорно. За съжаление, мнозинството гласуващи наши сънародници не разбират ролята на елита за качеството на живота. Те не правят разлика между национален и партиен елит. Такава елементарна заблуда се шири на всички нива. Например, лидерът на ГЕРБ, които е начело на изпълнителната власт, също не прави такава разлика. На пресконференцията на „победата” той заяви, че на тези избори са изкарали най-доброто, което има партията. Най-добрите партийни кандидати изкараха и БСП, и ДПС, и другите партии, които получиха гласове. И  за националния елит изобщо не споменаха! А той – при 45% не гласували, при явните привилегии на партиите, при спекулативната им щедрост, лакомия и насилие – не бе избран.
 
Ето главната причина, да се явим на изборите като елитарна алтернатива на партиите, да правим анализи и да продължаваме напред, въпреки незавидните изборни резултати. Търсим перспектива за политиката и властта на гражданите. Доказваме обективно, че организация на гражданите, която не се отличава качествено от тази на партиите по своята обща (за всички граждани) кауза, не може да бъде успешна. Това е равносметката на НСНБ.  Той не участва пряко в изборите за местна власт, не издигна и не подкрепи кандидат за президент. Под неговата егида, с негова подкрепа или дори без знание на неговото ръководство, три политически партии: „Движение експерти за регионите”(ДЕР), „Свободен избор” и „Достойни за България”, издигнаха кандидати за кметове на общини, за общински съветници  и за кметове на кметства, самостоятелно или в коалиции. НСНБ не подкрепи независими кандидати.

Резултатите: избран е само един кмет, самостоятелно издигнат от ДЕР – в с. Загражден, община Гулянци. Всички останали избрани кметове на общини и населени места (не повече от 10), както и съветници (не повече от 20), са издигнати от други партии и са получили подкрепата на отделни членове на Съюза. Заключението: резултатите са тревожно незадоволителни, но са закономерноадекватни на неадекватната политика на ръководството на НСНБ. По точно, резултатите са пряко следствие от отсъствието на последователна гражданска политика. Съюза не се отличаваше от партиите, при номинирането и издигането на кандидатите. Дори по-лошо – бяха допуснати случайни кандидати, които са по-рискови и по-необосновани от гл. точка на култура, експертност и  отговорност.

А планирахме още първата ни стъпка, да е – силно участие в изборите за президент. Да издигнем гражданин, който не е обвързан с партия, доказан професионалист в изучаването и управлението на обществени процеси. Втората – да участваме в изборите за местни органи на власт, в София и навсякъде, където имаме силни кандидати и позиции – да издигаме граждани, също необвързани с партии, също безспорни специалисти. Третата, вече широка крачка – да участваме в изборите за парламент (тази е главната ни задача, защото само така ще можем, да определяме общата политика). Четвъртата – да участваме в изборите за европейски парламент – да издигаме отново безспорни граждански кандидати. С други думи, НСНБ да се анонсира пред българските избиратели като зрял политически субект, който има ясни граждански мотиви и визия, както за тактическия политически момент, така и в перспектива. Може да генерира, да формулира и да постига реалистична политика и цели.

Още преди изборите бяха анализирани  и формулирани три цели – минимална, оптимална и максимална. Те обвързваха избора за кмет на София с президентските избори, за да се обединят усилията за популяризирането на гражданската същност на НСНБ. Очаквахме да изградим единен предизборен щаб за 2-те кандидатури и за тези на съветниците, да  постигнем реална подкрепа от гражданите.

Обсъждахме като минимална цел – да постигнем 4 – 5%, при финансов и материален ресурс (примерно, събрани лични средства – около 150 х. лв., коли и офиси на кандидатите за президент, вицепрезидент, кмет и актива)  и разбира се, професионална кампания. Такъв резултат на президентските и на кметските избори, създава предпоставки за аналогично участие в следващия парламент (10-12 депутати), и в общинския съвет на София (3-4 наши представители). Оптималната цел, която можехме да преследваме – при финансов, материален и респективно професионален кадрови потенциал ( 500 – 600 хиляди  лева), създаваше възможност НСНБ, да отиде на балотаж, както на президентските, така и на кметските избори в София. Това означаваше, осезателно присъствие в следващия пазламент (20 – 30 депутати) и в общинския съвет (6-10 съветници). Максималната цел – при финансов, материален и респективно професионален кадрови потенциал ( 1.5 – 2 милиона  лева), НСНБ можеше да спечели президентския пост и кметския стол в София. Това със сигурност, щеше да означава, парламентарно управляващо мнозинство в 42-то НС и мнозинство в Общинския съвет на София.

За съжаление, изговорените и изписани в учредителните документи принципи не се случиха на практика: 1) подходът към изборите бе необоснован политологически, незрял политически и практически непоследователен; 3) нашите кандидати бяха номинирани и участваха в условията на кадрови, финансов, материалнотехнически и най-вече, остър времеви дефицит. Утопични ли бяха посочените цели? Не, автентичната мотивация се основаваше на: високата гражданска кауза; на националния мащаб и на волята и качествата на кандидатите ни; на пълноценното ангажиране на организациите на Съюза; на надеждата за съпричастност и подкрепа от наши сподвижници, близки и приятели; на политическия момент – бществено-политическата  обстановка в страната бе благоприятна за гражданското начало. Но, реалната позиция на Съюза, бе конформистки пасивна.  

В отличие от централното ръководство, софийският актив, отчете значението на изборите за кмет и за съветници в столицата. Обсъдени бяха различни номинации и кандидатури. Съгласието си, да бъде кандидат на НСНБ за кмет на София, даде един от елитните софийски граждани – европеецът инж. Андрей Гюрковски. Неговият личен живот, бе гаранция, че той знае и може, да управлява. Формирана бе и солидна листа за общински съветници: един академик, четирима професори, трима доктори, двама композитори, двама инженери, финансисови и административни експерти. Съгласие, да бъде мандатоносител прояви и една от най-гражданските, по своята същност партия – „Движение експерти за регионите”. Безусловно нашите кандидати за кмет, съветници и мандатоносител, напълно се вписваха в гражданската философия. Условията за добра предизборна кампания бяха налице.

Какво постигнахме в София?          

До зараждане и развитие на идеята, за издигането на Андрей Гюрковски и на кандидатската листа се стигна след многократни срещи и разговори. Част от организациите от НСНБ работиха по номинирането и издигането на кандидатурите за кмет и съветници. Тук, високо трябва да бъде оценена ролята на  Станислав Косаков и на Андрей Гюрковски, които преговаряха с проф. Иванов и постигнаха подкрепа на инициативата, за издигането на последния. Стартирахме предизборната кампания с очаквания за включване на НСНБ, но ръководството остана пасивно, а с малки изключения заявената от редица организации подкрепа, също не бе оказана.  

Въпреки затрудненията, регистрирахме кандидатурата на инж. Гюрковски, за кмет и листа с  19 кандидати, за общински съветници. Кампанията не бе провалена, благодарение на интензивната работа на няколко активисти и професионални експерти, както и на широкия приятелски кръг, и личната материалнофинансова ангажираност на Андрей Гюрковски. Тук е важно, да се подчертае, че въпреки недостига на хора, пари и технически средства, компромиси с културния и професионален подход при провеждането на кампанията не бяха допуснати. Планираха се необходимите документи и материали – идеи за предизборна платформа и управленска програма, ключови послания, плакати, дипляни, визитки, стъпки, интернет и медийна кампания. агитационни материали. Създаден бе предизборен щаб, търсеха се  необходимите специализирани експерти – политолози, медиатори, юристи. Планирана бе и предизборната кампания: план-график и програма на проявите на кандидата за кмет и на кандидатите за съветници. Планирано бе финансовото и техническо осигуряване – пари, транспорт и комуникации, канцеларски и агитационни материали, офис и предизборен център. Очертана бе и визия за осигуряване на подкрепа, както и за преговори с други участници в изборите и с граждани.

Твърде закъснялото издигане на кандидатурата ни за кмет на София, практически сля етапите на планиране, подготовка и провеждане на кампанията. Много прибързано се извършиха необходимите първи действия: сондажи за мнението на авторитетни хора;  уточняването на кандидатурите за съветници; актуализирането на членове на НСНБ и на други граждани, които ефективно да се включат в работата на предизборния щаб; преценки и проучвания, за политическа подкрепа от партии, сдружения, граждани. Кампанията бе качествена, но камерна и кратка. Открита уникално на 12.10. 2011 г. – пред Първа (мъжка) гимназия, училището, което преди 50 години е завършил Андрей Гюрковски, тя продължи 11 дни и се сведе: до няколко десетки негови срещи и такива на  кандидатите за съветници с граждани; до 5 участия в предавания по радио К – 2, до 1 телевизионно участие в предаване на Коритаров; до организирането на дежурства на млади хора пред  култови места (домът на Иванка Ботева, къщата-музей на Яворов, къщата-музей на Славейкови, паметникът на Климент Охридски, Народната библиотека), където се раздаваха дипляни и плакати. Най мащабна, по своя обхват бе интернет кампанията на нашия кандидат.   Посланията на инж. Гюрковски са достигнали до близо 500 000 софиянци за 10 дни, чрез:  фейсбук – до 153 000 души; чрез сайта – до 7800 души; дипляните са предназначени за 15 000 души; чрез радио К2 – до аудитория от над 350 000 души; чрез Коритаров – до приблизително 30 000 души.

В заключение, може да се каже, че не малко хора са се информирали за съвременните, работещи и полезни идеи на инж. Гюрковски. Но, обстоятелството, че не го избраха, е логичнообосновано. Както безспорно точно е констатирал Макс Вебер, когато определя своето поведение човек се ръководи от четири мотива: убеждения, изгода, страх и навик. За краткия срок и с оскъдното осигуряване на кампанията, ние не успяхме да убедим, да купим, да уплашим и да накараме хората, да свикнат с нашите кандидати. Затова конкретните резултати са закономерно ниски, за жалост.

Но самото участието на НСНБ в настоящите избори за местна власт, е голям успех за гражданското израстване. Създадоха се, и се утвърдиха многобройни полезни контакти и условия за разширяване на гражданската активност. Анализът на планираните и реализирани предизборни дейности налага категорични изводи и препоръки. Първо, дори професионално подготвена и пълноценно проведена предизборна кампания, не е достатъчна, за да убеди гражданите, в условията на кадрови, материално-финансов и времеви дефицит. Наложително е, гражданските формати да се избавят от грешната самооценка, че са велики и самостоятелно, поотделно могат да спечелят доверието на гражданите. Проблемът не в стойностите на отделните граждански организации. Необходим е реален мощен потенциал, който може да се набере единствено от  цялото общество. В този смисъл обединителните процеси около общогражданската кауза за защита на индивидуалните права, нямат алгернатива. Второ, дори при подбор на автентични елитни кандидати, техният избор не е гарантиран изначално. Необходима е нормална по време, мащаб и мултиплицираност кампания. По-точно, нужен е непрекъснат процес на популяризиране на идеите и способностите на кандидатите и на субектите за тяхното издигане и избиране. Трето, дори при постигане на посочените две условия, избирането на необходимия за управлението елит не е възможно при сегашните изборни правила. Както вече подчертахме, необходима е своевременна дискусия и активност за привеждане на законите за всички видове избори, в съответствие с конституцията и съвременната наука.

София,  4 януари 2012 г.          

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЕВЕНТУАЛНОТО НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ИРАН

МИТОВЕ ЗА РУСИЯ – сър Родрик БРЕЙТУЕЙТ
  

ПИРОМАНИ ИЛИ ТЕРОРИСТИ-ПОДПАЛВАЧИ БРОДЯТ НОЩЕМ В СОФИЯ? – Петър ХРИСТОЗОВ

АКРОБАТИКА С ДАТИ ИЛИ КАК СИНЯТА КОАЛИЦИЯ САМА ИЗКОПА ГРОБА В КОЙТО Я БУТНА ГЕРБ

ДЮНЕРЪТ НЕ Е САМО ХРАНА, НО И ВИД КУЛТУРЕН СИМВОЛ

СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА НЕВЕЖЕСТВОТОпроф. Емил ХОРОЗОВ 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4230

Posted by on ян. 4 2012. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.