НАУМ ШОПОВ: НЕНАВИЖДАМ ФАШИЗМА И КОМУНИЗМА

ГЕНЪТ Е ВАЖЕН, КАЗВА ОЩЕ ИЗВЕСНИЯТ БЪЛГАРСКИ АКТЬОР

Наум Шопов роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Шопов няма завършено средно образование. Участвал е в десетки фими и театрални постановки. От най-известните филми в които се е снимал са „Иконостасът“ „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Инспекторът и нощта“, „Крадецът на праскови“, „Граница“, сериалът „Капитан Петко Войвода“, „Цар и генерал” и др.

 
Г-н Шопов, какво мислите за обществото ни днес? Подмениха ли се моралните ценности?
Обществото ни все още съществува, въпреки усилията на държавата да го помете. Ние нямаме държава. Тя не се грижи нито за култура, нито за деца, нито за здраве. Истинско нещастие е да се живее днес в България. Живеем много трудно. Живеем на някакъв минимум. Возя се в такси или в автобус. Хората ме познават, поздравяват, може би мислят, че аз живея по-различно от тях и някак трябва да отговоря на вниманието им. Но как? Аз имам нужда от самота. Тази самота мога да си я позволя, ако имам и изхарча повече пари. Засега някак успявам с помощта на децата си.
Какви са вашите морални ценности?
Казват: по делата ще ги познаете. Да си отредиш място със своята  духовност в професията – това е морална ценност. Аз смятам, че в моята професия моят дух има едно място.
Смятате ли, че сте оценен по достойнство за работата ви през всичките тези години?
Независимо, че някога бях низвергнат, все пак станах лауреат на Димитровска наградата, Народен артист. Нямаше как да не получа тези награди. Когато преди 25 г. дойдох в Народния от Военния театър, на чиято сцена играх над 27 г., всички бяха народни артисти. Имам и три награди „Аскеер”, една „Икар” за цялостно творчество.
Вие сте актьор от голяма величина, изиграл забележителни роли в театъра и киното. Каква е тайната ви така майсторски да влизате, както се казва „в кожата” на своите герои?
Аз не влизам в кожата на героя си, а се старая да правя така, че той да заприлича на мен. Това е истинският начин да направиш нещо в сферата на изкуството, особено в театъра. Ти не може да станеш друг, да влезеш в кожата на друг. Значи трябва да помогнеш на героя си да влезе в теб, да започнеш да съществуваш с неговите настроения, мисли и по този начин, чрез своята инденция, да подариш на публиката това, което мислиш за героя.
Каква цена плаща за успеха си един актьор?
Много безсънни нощи, много работа и… много самота. Но си струва. Успехът е и резултат на сътрудничество с много хора, на контакта с режисьора, постановчика. Главното е визията на режисьора, на художника за постановката, с която той е избрал да внуши определени мисли.
В дългия ви творчески път случвало ли ви си е да избирате между киното и театъра?
Не съм правил такъв избор. Всъщност изборът е режисьорски, обаче той се е защитавал по някакъв начин с визията ми, с творческите ми възможности. Сега, на тази възраст, физиономията ми не позволява да присъствам на екрана с роли, с които бих могъл да внуша нещо ново. А и моите интереси станаха многостранни, трудно ми е да се вторача само в една област. От друга страна режисьорите в киното не ме викат вече. Но това не е беда. Работя в Народния театър и то усилено, с един голям режисьор – Крикор Азарян. Това е третата роля, която играя във „Вишнева градина” на Чехов.
Макар и след години, гледате ли филми в които вие сте участвал?
Не. Не обичам да гледам. Е, все пак случвало ми се е, но не се харесвам. Никак.
Може би намирате, че ако играете отново същата роля бихте направили корекции.
Така е. В сравнение с киното преимуществото на театъра е, че можеш да усетиш какво не си успял да направиш и в следващото представление да се помъчиш да го коригираш.
Как оценявате филмите на прехода? Харесват ли ви?
Не. Но не съм и гледал всички, а само някои за които съм чул добра оценка. Но общо взето не ми харесват.
Кое е най-голямото предизвикателство в кариерата ви?
Да се преодолявам. Понякога съм изпадал в много трудни обстоятелства, не само по здравословни причини, но и по политически. По времето на комунизма. С много труд преодолявах пречките, поставяни  пред мен.
Изиграхте перфектно ролята на цар Борис III във филма на Въло Радев „Цар и генерал”. Дори визуално изглеждате също като него. Какво мислите днес за сина му Симеон?
Изобщо не мисля за него. Неприятно ми е да говоря за този човек. Аз и на цар Борис не симпатизирам абсолютно с нищо. Колкото до филма… получих наградата за мъжка роля на кинофестивала в Карлови Вари през 1966 година. Той имаше голяма популярност на Запад, а тук, у нас беше прожектиран малко. На мен дори не ми обърнаха внимание, въпреки положителните отзиви във вестниците.
След като не харесвата личността  на цар Борис как така успяхте да направите, че на моменти зрителите да виждат и нещо симпатично у него?
Изчетох много документи във връзка с тази личност и не намерих никакви основания да го харесвам. Но с Въло Радев се спряхме на една човещина в него, която се изразяваше в самотата му. Всеки човек на власт, особено такъв самодържавец като Борис изпада в самота, защото около него няма хора, близките странят и т.н. Борис някак успява да лавира – под негово влияние донякъде евреите не бяха изпратени в концлагери, на Източния фронт няма нито един български войник. Но в замяна на това на фронта срещу фашизма загиват 30 хил. души. Аз ненавиждам фашизма и комунизма – изобщо всякаква тоталитарна власт. Тя просто пречи на човека, на най-съкровенното у него – желанието му да живее както той иска на свобода, без разни прегради и чадъри.
Коя е ролята на живота ви?
Не мога да отбележа една. Те са няколко. Това е Хамлет, това е крал Лир, това е…
Каква е мярата за творческо дълголетие на един актьор?
Може би талантът, генът, здравето. Скоро ще вляза в 80-тата си година, но още се справям.
Смятате ли, че един актьор трябва да слезе от сцената?
Разбира се, неиминуемо трябва да слезе, и то навреме. На мен ми подсказаха, че трябва да го сторя, но аз ще направя стъпката, когато спрат да ме гледат. Актьорът дава много на публиката, всичко от себе си.
Съизмеримо ли е с това, което получава, освен одобрението й?
Не. Виждате за културата колко малко средства се отделят. Министър Стефан Данаилов е от нашата гилдия, но когато бюджетът е оскъден какво да направи? Много от нас, и като пенсионери, продължават да работят, трудно преживяват. Не изключвам и себе си.
Е, на вас никой няма да ви повярва, че материални проблеми ви карат да работите?
Не, разбира се. Аз дори бих си плащал, за да играя. Въпросът е докога ще е моята работоспособност, докога режисьорите ще ме търсят, за да ми предлагат роля. Възрастта започва да пречи, а ентусиазмът го има. Та аз от дете съм на сцената.
Казахте, че генът е важен…
Да, майка ми Мара Шопова беше актриса, баща ми – директор на театър. Аз съм се родил в Старозагорския театър, защото родителите ми живеха там. Майка ми беше известна със своята самобитност, култура. Театърът в Стара Загора беше отворен за всякакви културни събития– сказки, културни прояви, концерти. В града нямаше хотели и у нас са идвали много хора като Кирил Христов например.
Генът е важен. Дъщеря ми, синът ми продължиха семейната традиция. Много се гордея с тях. Съпругата ми също е актриса.
В театрите има безспорни таланти, а има ли и бездарие?
Със съжаление трябва да кажа, че има много комерчески представления. Това ме разочарова. Но радостното е, че има чудесни представления и те са повечето, че има чудесни режисьори с които е удоволствие да се работи – Морфов, Младенова…
Кое ви радва днес в живота?
Личните си потребности ги спасявам с помощта на децата. Те са талантливи, амбициозни, радвам се, че съм им предал нещо от себе си. Щастлив съм затова. Радват ме и младите талантливи хора в театъра. И сред публиката рабира се идват много млади хора, студенти на представленията. Театърът винаги ще обогатява духовно.

Последни интервюта:

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ВЪРНАХА СЕ ЮПИТАТА И НИ РАЗГОНИХА ФАМИЛИЯТА

ЕВЕЛИНА ГЕОРГИЕВА: ТРЕВОЖИ МЕ ПРОФАНИЗИРАНЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА

ДЯНКО МАРКОВ: СРЕДНИЯТ БЪЛГАРИН Е НЕДОСТАТЪЧНО МОРАЛЕН, ИНФОРМИРАН И ДЕЙСТВЕН

ЖОРЖ ГАНЧЕВ: КАДРОВИЯ И ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА Е ИЗЧЕРПАН

ГРИГОР ЛИЛОВ: В МОСКВА СЕ КОРЕНИ СИЛАТА НА ДОГАН

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ЗАДАДЕН ПОГРЕШНО

ПРОФ. МИЛАН МИЛАНОВ: БЪЛГАРИНЪТ ОБИЧА ДА ХОДИ СЛЕД ПОБЕДИТЕЛЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2296

Posted by on юни 2 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.22163 лв
 CHF =  1.63791 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23166 лв
100  RUB =  2.58527 лв
 USD =  1.59816 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.