“НАРОДЪТ”, ПРОСТЕТЕ МЕ, НО ПО НАЧАЛО СИ Е… КУРВА.

Това е въпрос, отправен ми тия дни от един млад човек, студент. Той ми писа имейл и ме запита: как смятате, има ли все пак някакъв начин да се надделее над наглостта, безсрамието, безскрупулния аморализъм на нашия т.н. “политически елит”? Младежът вярвал в демокрацията и в европейските ценности, но в същото време не виждал надежда.

Искал да се захване с политическа кариера и дори ме помоли за съвет какво да направи за да постигне идеалите си. И понеже поставя, както виждате, значими проблеми, реших да му отговоря с това разсъждение.
Радващото е, че млад човек все пак мисли и търси някакъв изход. Обикновено младите пренебрежително махат с ръка когато чуят разговор за политика, а ето той не само се интересува, ами и иска да участва, за да се промени крайно тежката ситуация. Това само по себе си е обнадеждаващ симптом, че е възможен поврат. От друга страна удивително реалистични са неговите констатации за безсрамието на нашия т.н. “политически елит”, който използва външната демократическа форма, за да обслужва единствено своите и интересите на господстващата олигархия. Стигна се дотам, че този самозабравил се елит направи всичко необходимо за да дискредитира в очите на мнозинството самата демокрация, което е подготовка за установяване на открит олигархически авторитаризъм. За тази цел се подготвя Бойко Борисов, понеже безличността на Гоце Първанов е така очебийна, че той явно не може да се справи с тази задача.
Управляващите със своята арогантност подготвят страшен взрив на всеобщо недоволство, който едва ли ще може да бъде овладян. В една такава ситуация всичко е възможно, тя е неуправляема и може да се стигне до жестоки ексцесии. Демократичните механизми у нас не действат, защото по стар нашенски обичай олигархията се научи как сама да сменя политическите играчи, които обаче все да играят по нейната свирка: случаят със Симеон е особено показателен. По същата свирка сега играят и Сидеров, и Борисов, въпреки титаничните опити да се представят за “различни”, пък и за “народни водачи”. Издават ги обаче нескриваните им тежнения към авторитарни техники за управление, като илюзията, която се опитват да насаждат – че такова управление може да бъде използвано “в интерес на целия народ” – наистина си остава просто една илюзия, при това доста коварна. Наивници у нас дал Бог, така че нищо чудно и този сценарий да сработи. Но и това е до време: на щика може да се опреш, но не и да седиш, а пък лъжата е още по-коварен и остър щик от всеки друг.
От друга страна партиите у нас – и леви, и десни, и всякакви, без никакво изключение – гъмжат от най-нагли и лъжливи кариеристи, които са способни и майка си да продадат, само и само да прогресират. По тази причина продажността на нашия “елит” е без всякакво съмнение, така че който има пари, може да купи какъвто си иска политик. Ония, които влизат в политиката с някакви идеалистични подбуди, са обречени да си останат вечни аутсайдери, защото и в политиката всичко се прави с пари, и то с много пари. На такива бързо им се бие шута от озверялата за власт и пари кариеристична напаст. Затова партиите у нас вече не са нищо друго освен котерии за баламосване на избирателя и за трупане на активи благодарение на неговата колосална наивност.
За съжаление казвам това, и то важи също и за партията, на която симпатизирам – Демократи за силна България. Симпатизирам й заради твърдостта, с която нейния лидер отстоява последователно ценностите на дясната политическа философия. Но “човешкият материал” и в тази партия също е прояден от проказата, за която става дума. Вярно е, че политиката е игра, която си има правила, и навсякъде, по целия свят, политиците съвсем не са ангелчета. За да успее, човек трябва да бъде адекватен на ситуацията, в противен случай го сдъвкват и го изплюват с презрение. За заниманията с политика се иска да си силен характер, да усвоиш прийомите на играта, да нямаш скрупули, и ако все пак въпреки всичко успееш да запазиш в цялата тази мърсотия и някакви идеали, то имаш шанс да направиш и нещо добро за народа. За народа, който сега е превърнат в блудница, която всички най-безпощадно насилват, лъжат, кълнат се в “силни чувства” и пр., но когото всички презират.
Както парите, така и властта променят хората. Познавам лично хора, които крайно много се измениха от момента, в който влязоха в парламента (за малко вече да почна да пиша и в рими!). Обикновено от идеалите, с които млад човек встъпва в политиката, в крайна сметка не остава нищо. Погледнете как уж “надеждни политици” като Н.Младенов или Д.Абаджиев, издигнати пак от Костов, без замисляне го предадоха, за да се продадат изгодно, отивайки там, където има бъдеще, очаквана власт, пари и… слава. Ситуацията в нашата политика и в нашата демокрация наистина е крайно тежка, струва ми се, че по-лошо от сегашното и не може да бъде. От което следва, че наистина е възможен поврат към по-добро – щом по-лошо по принцип не може да стане. (Не може ли? Питайте Сидеров или Б.Б. по този въпрос, тук те са оптимисти!).
Ето че стигаме до решаващия момент: ние сме си виновни за това, което си позволяват нашите политици. Всеки народ си заслужава управниците, всеки народ е достоен за своето правителство (Хегел). Като сме такива, няма как да имаме други управници. И ето че възловият проблем е: как да се повлияе на избирателя, как да му се помогне да осъзнае ситуацията, как да се активира този избирател, за да бие шута на самозабравилите се управници? Тук е “заровено кучето”, оттук може да тръгне така желания и необходим за страната ни поврат към по-добро.
“Народът”, простете ме, но по начало си е… курва. Няма нищо по-лесно от това да бъде излъган и “поизползван”, пък като се вземе това, което той може да даде, го прехвърлят в други, още по-жадни ръце. Но забележете, аз казах “народът”, а не народът. Под “народ” разбирам тъкмо онова изменчиво, продажно, наивно, колосално тъпо мнозинство, което именно е склонно да се лъже, да се продава, да бъде залъгвано, сиреч да проституира. Това е кастата на немислещите – с такива е пълно у нас. Лъжат ги право в очите, те примигват, и вярват на лъжеца. Опряна на това мнозинство от… тиквеници просперира нашата арогантна олигархия. Тя вече знае как да го обработва и да го кара да проституира дори и с най-святото. Но народът не е този “народ”, за който става дума тук, и който именно е социалната основа на олигархията. Пък и на комунизма преди това – защото да се залъгваме, та у нас нямаше ни най-малък опит за масово противодействие на жестоката диктатура. И това беше възможно тъкмо заради нейната “социална основа”, съставена именно от овцете, за които говоря. Народът обаче не са те, а той се състои от мислещата и имащата здраво чувство част на обществото. Той именно у нас се нуждае от истински водачи, и също така трябва да си отгледа и своята интелигенция. Това, което у нас минава за “интелигенция”, а именно продажниците от сорта на Вежди, Панто, Божидар, Любо, Недялко и пр. измет, не е никаква интелигенция. Те просто са еманация и слуги на нашата арогантна олигархия и се разпознават тъкмо по своята най-очебийна арогантност. За сметка на това всичко кадърно, интелигентно, чисто и идеалистично у нас е поставено под похлупак и на него не му се дава да расте и да се изяви. Страхуват се от него, защото тъкмо там се крие най-опасната “взривна смес”, която може да разклати олигархичната власт. Същото става и с ония немногочислени политици-идеалисти, каквито, предполагам, има във всяка партия. Обаче засега, повтарям, във всяка партия доминират тъкмо мръсниците, най-нечистоплътните именно в морално отношение политици. Затова и “демокрацията” ни е така мръсна, че направо вони…
Иска се, значи, “хигиена”. Иска се чистота. Иска се съвест. Тия, които искрено милеят за България, трябва да се научим да ги разпознаваме, да ги насърчаваме и подкрепяме. Иска се здрав усет и някаква имунизация против… лъжата. Аз друго не виждам като изход. Повратът може да дойде именно ако всичко тръгне вътре в нас, в душите първо на най-добрите. Щом като в държавата ни властта е в ръцете тъкмо на най-лошите, то те ще бъдат застрашени само ако добрите и най-добрите започнат да вдигат глава и да издигат глас. Позорно е да се мълчи. Позорно е да се стои със скръстени ръце. Позорно е само да се мърмори. Всеки, който е стигнал до ръба на отчаянието, трябва да започне да се свестява и първом себе си да спаси. Ако все повече хора почувстват силата у себе си, повратът няма как да не дойде. Ако продължаваме да сме злобни и бездейни мърморковци, доникъде няма да стигнем. Никаква пощада не заслужават нашите насилници. Те вилнеят защото ние мълчим и сме слаби. Като почувстват силата ни, ще се стъписат. Като почувстват смелостта ни, ще почнат да треперят. Иска се всекидневен натиск отначало от малцина, а той ако е настойчив, все повече и повече ще увлича нови и нови хора. Ако обаче показваме недоволството си само “от ден до пладне”, безобразията ще продължат. За което ще сме си виновни единствено ние самите – не някой друг…
Ето това казах на онова момче. Казах му да ходи и да се запише в която си иска партия и да започва своята битка. Ще го гонят, ще го презират, ще се опитват да го смажат, но той трябва да е готов на всичко. Иска се борба. Важното е човек да има ориентир. Важното е да живее с някакви принципи, на които държи и от които никога няма да отстъпи. Ако е силна личност, и властта няма да го промени, да не говорим пък за парите. Властта е по-голяма съблазън от парите даже, защото тя носи наред с всичко друго и много пари. Но все пак идеалистите са движили историята, вземете дори и нашата: нима не са идеалисти и Левски, и Ботев, и дори Стамболов?! Аз затова, впрочем, в наши дни подкрепям Костов: защото за разлика от всички други политици само у него забелязвам някакъв чист идеализъм – каквото и да говорят враговете му. Те са му врагове именно защото той ги превъзхожда: мръсниците винаги са единни в омразата си срещу кадърните. Щом те са “добрите”, аз заставам с “лошия” Костов. Костов заради идеализма си е способен на разумни думи и на разумни дела. За мен това е критерия: да открия в думите на политика нещо разумно. Открия ли го, давам своя глас за него. А пък лъжците получават само моето презрение.
А демокрацията си можем да “очистим” и да сложим на крака само по демократичен начин. Не може да се върви към демокрация с недемократични средства. Здравата демокрация се крепи на здрави ценности и на здравото съзнание на мнозинството от нацията. Ако оздравяваме собственото си съзнание, ако побеждаваме собственото си неверие, само така помагаме на българската демокрация да стъпи на крака. Всеки човек със здрави ценности “заразява” без да иска даже тия, които са около него. Така появата и на един-единствен мислещ човек е начало на поврата към по-добро. Идва момент, когато промяната става неудържима като лавина. Тогава именно продажните ни политици ще се разбягат като плъхове. Тогава именно ще настъпи празника на народната воля. Дано този ден дойде по-скоро. Но това вече зависи само от нас…

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=676

Posted by on мар. 15 2007. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.20686 лв
 CHF =  1.71384 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23656 лв
100  RUB =  2.56728 лв
 USD =  1.70072 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.