Народното събрание: Teриторията на Българската екзархия ясно очертава земите на българската народност!

Ниш, Пирот, Велес, Скопие, Охрид и Битоля са били част от диоцеза на Екзархията

На 28 февруари 2020 г. 44-то Народно събрание единодушно със 177 гласа подкрепи проекта на Декларация по повод 150 години от създаването на Българската екзархия, която е внесена от председателя на парламента Цвета Караянчева (ГЕРБ), Милен Михов (Обединени патриоти), Даниела Дариткова (ГЕРБ), Йордан Цонев (ДПС), Кръстина Таскова (Воля – Българските родолюбци), Драгомир Стойнев (БСП за България), Валери Жаблянов (БСП за България) и Валери Симеонов (Обединени патриоти).

Общество Нет припомня, че на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион, който при таен вот получава седем бюлетини, а Антим Видински – шест. Изборът не се понравил на Високата порта, Иларион Ловчански, заради връзки с дейците на Вътрешната революционна организация и е принуден да подаде оставка. Тогава вече на 16 февруари 1872 г., синодът избира за екзарх видинския митрополит Антим I, който вече е утвърден от султана. Иларион Ловчански застава начело на Кюстендилската митрополия, през 1879 г. е народен представител в Учредителното събрание, гробът му се намира в църквата „Успение Богородично“, която е била седалището на кюстендилския митрополит.

Началото на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. води до свалянето на екзарх Антим I е поста и неговото заточаване в Мала Азия. Антим I е обвиняван в патриотична дейност и симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I. В резултат на амнистия от март 1878 г. Антим I е освободен, оглавява Видинската митрополия и през 1879 г. става председател на Учредителното събрание и 1-то Велико народно събрание.

Българската екзархия съществува до Третият църковно-народен събор, който се провежда на 8-10 май 1953 г. и възстановява патриаршеския статус на Българската православна църква.

Общество Нет публикува пълния текст на документа:

„ДЕКЛАРАЦИЯ

по повод 150 години от създаването на

Българската екзархия

Всяка модерна нация и държава има върхови изяви, които не само будят гордост и подкрепа сред съвременниците на събитието, но оставят трайни следи на възхищение и признателност сред бъдните поколения. Подобно събитие, което се откроява и бележи важен етап от обществено-политическото и духовно развитие на българския народ, е учредяването на Българската екзархия. Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 г. и оповестена броени часове по-късно сред българите в Османската империя, тя узаконява връх в борбите на българското църковно-просветно движение и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна църква.

От деня на подписването на фермана Екзархията се превръща в единствената легитимна институция, която представлява българския народ пред османското правителство и пред външния свят до създаването на българската държава през 1878 г. В първоначалния ѝ обхват, посочен в чл. 10 от учредителния ферман, редом с другите български епархии в нейния диоцез влизат Нишка, Пиротска и Вéлешка епархия.

Територията на Екзархията ясно очертава земите на българската народност. Малко по-късно, по свое волеизлияние, към Екзархията се присъединяват и българите от три епархии – Скопска, Охридска и Битолска. Народното допитване показва, че повече от две трети от населението в тези земи категорично желае български учители и свещеници, въпреки че името България все още отсъства от картата на Европа.

Устремът на българските духовни водачи не е спрян и след решението на Вселенската патриаршия да обяви Българската православна църква за схизматична през 1872 г. Съображенията са политически, но са представени пред външния свят като канонически и се отстояват дълголетно.

След появата на бленуваното от векове свободно Отечество Екзархията още по-настойчиво подкрепя желанието на българите, останали извън пределите на Княжеството, за духовно обединение. Екзархийските духовни и просветни центрове се превръщат в ковачница на строители на българската държава – интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци и не на последно място – смели революционери. Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и другаде, самите те преки участници в българското националноосвободително движение, обучават хиляди деца не само на четмо и писмо, но и на беззаветна преданост и отдаденост към род и родина, език и вяра.

Ние, народните представители от Четиридесет и четвъртото народно събрание, имайки предвид огромната роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме убедени, че 150-годишният юбилей заслужава особено внимание, защото раждането и развитието на тази свята духовна институция възстанови мястото на България не само като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, но и като неотменим европейски цивилизационен фактор.“

28 февруари 2020 г.

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16625

Posted by on февр. 28 2020. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.