Накъде върви газопроводът между Иран и Пакистан?

Gazoprovod Iran PakistanЗа новите контури на регионалната геоикономика

През февруари Пакистан подписа голямо споразумение с Катар за внос на втечнен природен газ за срок от 15 години. Съгласно договора, през първата година Исламабад ще може да внася до 1,5 млн. т., а след това да увеличи обема до 3,75 млн. т. на година[i].

За сключването на сделката между Исламабад и Доха значително влияние оказа Вашингтон. „Санкциите на САЩ се запазват, заради това съдбата на газопровода Иран – Пакистан остава под голям въпрос. Освен това Исламабад сключи газови сделки с други играчи на пазара на много по-ниски цени“ – цитира помощника на министъра на енергетиката на САЩ Джонатан Елкинд пакистанската The Express Tribune.

Очевидно е, че по този начин Белият дом тласка Исламабад към реализацията на газопровода ТАПИ[ii], който ще съедини Туркменистан, Афганистан, Пакистан и Индия. Стойността на проекта се оценява на 10 млрд. долара, с мощност — 33 млрд куб. м. на година. Строителството се планира да бъде завършено към декември 2019 г.

Gazoprovodi Iran Pakistan

„Исламабад никога не се е отказвал да купува ирански газ. Вносът на катарски втечнен природен газ не може напълно да осигури потребностите на Пакистан за газ. Естествено е, че ще бъдат разглеждани и алтернативни пътища на доставки, включително ТАПИ“, – предава думите на директора на  Националната иранска компания за износ на газ Али Реза Камели канал PressTV.

Стойността на ирано-пакистанския газопровод „Мир“[iii] е 2,5 млрд. долара. Проектът включва строителство на завод за производство на втечнен природен газ, инфраструктура и прокарване на тръба по територията на Пакистан. Общата дължина на газопровода е 1700 км.

Иранският участък е дълъг 900 км. и вече е построен. Основната част на тръбопровода от пристанището Гвадар до Навабшах (711 км.) ще бъде построен от китайска страна, където ще го съединят с вече съществуващата газопреносна транспортна система на Пакистан. Участъкът от пристанище Гвадар до границата с Иран (80 км.) трябва да се построи от пакистанското правителство.

Пропускателната способност на терминала за втечнен природен газ е 500 млн. куб. фута на ден. Реализацията на проекта позволява на Пакистан ежедневно да получава до 21 млн. куб. м. ирански газ.

Автор: Кирил Джавлах (РЕГНУМ)

Превод от руски: Борислав Ангелов (политолог)

Уточнения (бележки) на преводача:

[i] Споразумението е на стойност от 16 млрд. долара и се подписва на 10 февруари 2016 г. в Доха по-време на двудневното посещението на министър на петрола и природните ресурси на Пакистан Шахид Хакан Абаси в Катар, който определя сделката за Пакистан като „game changer“. Този договор се определя като едва ли не най-рентабилният в целият свят за втечнен природен газ. С него се задоволяват около 20 % от енергийните нужди на Пакистан, който е известен със своя енергиен глад. Официално старта на водене на преговори от страна на Исламабад за покупка на втечнен природен газ от най-големият производител на втечнен природен газ в света Qatargas е от юли 2013 г.

[ii] ТАПИ (Туркменистан – Афганистан – Пакистан – Индия) – споразумението за газопровода датира от 2010 г. с дължина от 1 735 км., който трябва да транспортира газ от Туркменистан през Афганистан в Пакистан и след това до Индия. Този газопровод се подкрепя от САЩ, като алтернатива на газопровода „Мир“. Разработва се от Азиатската банка за развитие. Официалното изграждане на проекта започва в Туркменистан на 13 декември 2015 г. Представя се като модерно продължение на Пътя на коприната. Слабото звено в този проект е Афганистан и от тук произлизат много неясноти по сигурността на доставките на газ през него и дали ще се пусне в експлоатация до 2019 г. Индия вижда възможност газопровода да бъде продължен до Казахстан и от тук да се свърже с Русия, но това няма как да бъде подкрепено от САЩ.

[iii] Ирано-пакистански газопровод „Мир“ – през 1995 г. след шест години разговори Техеран и Исламабад подписват предварително споразумение за строителството на газопровода „Мир“, четири години по-късно се присъединява към него и Индия. Китай започва да проявява интерес към газопровода през 2008 г. През 2009 г. след дългогодишен натиск от страна на САЩ Индия се оттегля от проекта, но не е затворила напълно вратата за евентуално бъдещо включване в него. Китай разглежда проекта като част от Китайско-пакистанския икономически коридор (China-Pak Economic Corridor − CPEC) и от Евразийския сухопът мост, известен като новият път на коприната. Участието на Китай в проекта води до сблъсък с интересите на САЩ в региона и най-вече с нейната визия за преминаването на различните газопроводи в цялото Евразийско пространство. В перспектива Иран вижда участие в газопровода и на Бангладеш, който са поканени за участие през 2010 г. Русия проявява интерес към строежа на проекта през 2007 г., но Исламабад се съпротивява и от тогава насам само декларира готовност за участие, на която и Техеран не отговаря. Саудитска Арабия от години се опитва да оказва влияние върху Пакистан за този газопровод, като предлага в замяна помощ за разрешаване на енергийните въпроси в страната. Засега се предвижда към декември 2017 г. газопроводът „Мир“ да започне да функционира, който и без това е установил рекорд по продължителност на обсъждане и съгласуване, заради което неслучайно получи името втори Бушер, който е печално известен с перипетиите на руско-иранския контракт за строителството на АЕЦ „Бушер“.

1 март 2016 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13032

Posted by on мар. 1 2016. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25438 лв
 CHF =  1.67509 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19904 лв
100  RUB =  2.78819 лв
 USD =  1.66016 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.