НАДЯ ПЕТРОВА: НАШАТА ПУБЛИКА Е ОСОБЕНА

ОПЕРАТА Е КАТО МНОГОЦВЕТЕН КРИСТАЛ, ВСЯКО КЪСЧЕ ИМА СВОЯТА КРАСОТА

Надя Петрова е родена през 1941 г. в София. Завървшва консерваторията и в продължение на 33 години е оркестрант (първи цигулки, концерт-майстор) в оркестъра на Софийската опера. Изявява се още, като диригент, автор на проза. Написалата е книгите „Четири приказки за музикалните инструменти”, двутомника „Приказките на операта”, книга за Никола Николов „Магията на мига”,  стихосбирките „Камбаната на сърцето”, „Насаме с многоцветието”.

 

Госпожо Петрова, Вие сте разностранен талант. И все пак какво общо има един професионален цигулар с поезията и прозата?
Мисля, че когато в музиката няма поезия и в поезията няма музика, те престават да бъдат това, което са. А увлечението ми към музиката и поезията се корени в детството ми. Моята майка пишеше стихове и много рано започна да насажда в мен любовта към изкуството. Свиря от 6 годишна, а на 14 започнах да правя първите си поетични опити. Майка ми, като силно критичен човек беше душата на моята цигулка.
Фактически през целия ви живот до сега ви е хранила музиката. Другото е глезотия за душата ли е?
Не точно. Другото е необходимост. Седна ли да пиша мога да го правя по 24 часа в денонощието без прекъсване. А ако ме накарета да свиря повече от 2-3 часа, означава да ме убиете. Значи писането е необходимост, а свиренето професия. И се получава едно съчетание между цигулката и поезията.
Как се роди първата ви книга?
Тя е посветена на големия глас Никола Николов и се нарича „Магията на мига”. Това е една студия върху изпълнителското изкуство. Една нарисувана картина остава с векове прекрасна, няма как да се смени, гледаш Леонардо, гледаш Рембранд, всичко е така, както са го нарисували. Това важи и за прозата, драмата, поезията. Шекспир си е Шекспир и в днешно време. Докато изпълнителското изкуство е изкуство на мига. Има хора, които предпочитат да слушат запис. Но той не е точен. Изпълнителят е пял или свирил така с микрофон пред себе си. И ако в следващ момент реши да повтори същата  пиеса, той ще звучи по друг начин.
Защо точно Никола Николов? В операта има и други страхотни гласове.
Защото по-обичан актьор от Никола Николов надали е имало в България. Това е единствения човек, който три пъти е носен на ръце от публиката от операта до дома му. Носеха го млади хора, студенти. При това публиката е българска. Нашата публика е особена – тя не замеря никого с домати и яйца, тя просто си отива, когато не и се харесаш или пък просто ръкопляска и толкова.
Книгата ми не е биография на един актьор в пълния смисъл. Това са спомените на един човек от оркестъра, който е следил всичко, което става на сцената, и е бил съпричастен.
Вие сте съвременничка на операта преди и след промените. Какво беше тогава и сега?
Идеализмът беше по-голям сред изпълнителите. Не се забравя вълнението преди премиери. Безкрайно съм щастлива, че имах преимуществото да бъда съвременница на Златния век на Софийската опера. Той беше преди промените и преди да си отидат от този свят големите ни изпълнители. Това са гласове, които не се повтарят.
Имахме 8 диригента, един от друг по-добри, всичко беше изпипано, всеки имаше своята личност. Сега са млади диригенти, които още нямат опит. Имахме диригенти, които бяха и композитори – една Радосвета Бояджиева, Иван Маринов, Руслан Райчев, Атанас Маргаритов…
Като материална база сега не е ли по-комфортно?
Сигурно базата е по-добра. Предполагам, че и заплащането сега е по-добро. Аз бях със 110 лв. заплата. Това бяха много малко пари. Отивахме на турнета само с държавната командировка. Пътувахме много често, но бяхме много ниско заплатени. Сега хонорарите са значително по-високи, с много по-добри условия. Дори имат възможност да откажат някое турне.
Трудно ли е издаването на една  книга?
Безкрайно трудно. Трябва да имаш пари, за да я платиш, а това е лудо скъпо. Така беше за книгата ми за Никола Николов. Дадоха я в Музикално издателство през 1986 г., харесаха я и самият той се ангажира да купи 1000 броя. Общо се набра над 4000 тираж, но за беда „Книгоразпространение” спря дейността си, книжарниците се превърнаха в бинго зали. След дълги перипети книгата излезе през 1992 година. Трябваше да платя 10 000 лева, а това беше ужасна сума за мен, непосилна. Ами с 20 000 лв. можеше да си купиш апартамент. Това беше реалността.
Какво стана в крайна сметка?
Не успях да я продам. Подарявах. Остана ми само един личен екземпляр. Обаче се радвах, нали първата ми книга видя бял свят.
Как ви приемаха по време на турнета по света? Работили сте на Запад, в Америка…
Добре. Но тамошната публика, в Америка, не е като нашата. Няма тази подготвеност. Българската публика е на много високи ниво като вкус, но за съжаление тя намяля. Колкото повече изчезват белите коси от салоните, толкова по-малко са посетителите. Аз затова започнах да пиша книги за операта и затова се залових с просветителска дейност в тази посока. Беше ми много болно как постепенно залите остават празни, как младите хора нямат интерес към този род изкуство. Но и те не са виновни, никой не им е разказал за магията на операта. В Америка е точно така, те не познават операта. Някои се срещаха за първи път с нея и им беше много приятно. Имахме спектакли и в Италия, Испания, Германия… Това бяха бляскави турнета. На Запад хората ръкопляскаха дори и на декора. На „Борис Годунов”, когато се вдигаше завесата и се видеше разкошната сцена на площада пред Кремъл за коронацията на Борис, публиката ръкопляскаше 5 минути само на декорите.
На всички днес казвам, че когато зазвучаваха дървените духови инструменти, все едно, че небето се отваряше и Господ се навеждаше да чуе, да се полюбува на красотата.
Операта е като многоцветен кристал, всяко късче има своята красота. Тя включва всички видове изкуства и занаяти. Човек трябва по някакъв начин да се докосне до нея, за да я разбере. Това целя с моите книги. Искам да съм вълшебницата, която прави нещата достъпни и след спектакъл хората да казват – ние бяхме на друга планета.
Какво ви предстои?
Обичайните неща. Продължавам с тъй наречената просветителска дейност – концери, „Приказки на операта” ще имат 3-ти том,. В най-близък план това е представянето на стихосбирката „Насаме с многоцветието” в зала „Вяра” на Столична библиотека на 28 май от 17.30 часа.



ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ТИ СИ ПЪЛЕН НЕЩАСТНИК!

БУКОВСКА И ГЕРО ВЗРИВЯВАТ ПУБЛИКАТА В СТРАНАТА С КОМЕДИЯТА “СРЕЩИ В СРЯДА”

ЕВГЕНИЯ РАЕВА: ХУБАВИТЕ НЕЩА НЕ СТАВАТ ОТ НИЩО

СНЕЖНА СКУЛПТУРА СЪТВОРИХА ЧЕТИРИМА БЪЛГАРИ В АМЕРИКА

МАКЕДОНИЯ НА КРЪСТОПЪТ

ВИЛНЮС И ЛИНЦ – ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА ПРЕЗ 2009 Г.

ВАСИЛ ДИМИТРОВ: ВЕЧЕ Е СЪЗДАДЕНА ЕДНА НОВА ПУБЛИКА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2234

Posted by on май 6 2009. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “НАДЯ ПЕТРОВА: НАШАТА ПУБЛИКА Е ОСОБЕНА”

  1. Книгата за която пишете Магията на мига е невероятна, преди време имах щастието да попадна на нея и я зачетох, така я зачетох, че трябваше да стига до самият край.Приятно е да разбереш че всеки един миг е твоят живот, не утре или после или след месец, всяка една стотна ти избираш дали да си щастлив или с какво да се занимаваш, всичко зависи от нас, стига да сме живи и здрави.Благодаря виза това интервю и се надявам след време пак да ни пишете. Блога ви е разкошен и често го посещавам.Операта за мен е най хубавата музика, най- силна и реална.

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.