МЯСТОТО НА МОЛДОВА В НОВАТА РУМЪНСКА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ

През последните месеци нараства активността на определени среди в румънското ръководство (и в частност на президента Траян Басеску), както и на някои от партиите, съставляващи управляващия в Молдова Алианс за европейска интеграция, насочена към практическата реализация на старата идея за обединение на двете държави. Така,  в края на април, по време на срещата си с председателя на молдовския парламент и временно изпълняващ длъжността президент на страната Михай Гимпу в Яш, Траян Басеску за пореден път посочи, че   „Румъния и Молдова са две държави с един народ и имат общо бъдеще”. Показателно е също, че породилото много спорове решение на Михай Гимпу (който е от прорумънски ориентираната Либерална партия) да обяви  28 юни за „Ден на съветската окупация" и ултимативно да поиска от Русия да изведе частите си, разположени в т.нар. Приднестровската молдовска република в рамките на миротворческата операция, беще обявено в същия ден, когато Басеску представи в парламента проекта за нова Национална стратегия за отбрана, в който Русия се разглежда като „източник на външна заплаха” за Румъния, то тъкмо заради присъствието на нейни умиротворители в Приднестровието.
 
Както е известно, срещу решението на Гимпу се обяви не само опозицията, а и другите партии от управляващата коалиция, като според молдовския външен министър Юрий Лянке „на преден план следва да поставяме не емоциите си, а националните интереси на страната”. Впрочем, за разлика от откровено прорумънски настроените либерали, останалите управляващи партии се обявяват против проектите за възраждане на т.нар. „Велика Румъния” и смятат за основна задача укрепването на националната молдовска държавност и политическото разрешаване на приднестровския проблем. „За голямо наше съжаление, Гимпу още не е излязъл от окопите от началото на 90-те – отбеляза в тази връзка почетният председател на Демократичната партия Дмитрий Дяков – СССР отдавна не съществува, но той продължава да воюва с него и постоянно ни натрапва собствените си кошмари”.
На свой ред, лидерът на алианса „Нашата Молдова” (която също е част от управляващата коалиция) Серафим Урекян предупреди Букурещ да не се намесва във вътрешните работи на страната му: „Въпреки че с Румъния сме повече от съседи, по-добре е тя да се занимава със собствените си проблеми и да не се бърка в нашите. Ако някой ден Молдова влезе в ЕС, тя ще бъде представена там като независима държава, а не като част от Румъния”. В крайна сметка, решението на Гямпу беше отменено.    
 

Въпреки това обаче, сегашното изостряне на ситуацията в региона се оказва от полза за румънското правителство, включително и по чисто вътрешнополитически съображения. Както е известно в столицата на северната ни съседка продължават масовите протести срещу предвиденото от правителството на премиера Емил Бок рязко съкращаване на бюджетните разходи. Въпросът вече беше разгледан от Конституционния съд, който обяви решението на кабинета за противоконституционно, в частта му, касаеща намаляването на пенсиите. Това обаче, не помогна особено за смекчаване на напрежението и над страната продължава да витае призракът на „гръцкия сценарий”. В подобна ситуация, възраждането на темата за „съветската окупация”, „руската заплаха” и необходимостта от „обединяване с братята ни отвъд Прут” се оказва доста полезно за отклоняване на вниманието. И все пак, вътрешнополитическите съображения са по-скоро второстепенен фактор при формулирането на румънската стратегия спрямо Молдова.    

 РУМЪНИЯ И  „МОЛДОВСКИЯТ ФАКТОР” В ЕВРОПЕЙСКАТА ГЕОПОЛИТИКА    

„Молдовският фактор” в европейската политика се формира постепенно. Дълго време западната общност се опитваше да нивелира руското влияние в Бесарабия използвайки за целта външния натиск и разчитайки, че Молдова ще съумее значително да намали зависимостта си от Русия. Така, страната беше активно ангажирана в геоикономическия и силно политизиран блок ГУАМ (включващ, освен нея, Грузия, Украйна и Азербайджан), с чиято помощ тя трябваше да придобие нови външноикономически и политически функции. Паралелно с това, се полагаха усилия за постигането на определени договорки между Молдова и Украйна (по времето, когато в последната управляваха Юшченко и Тимошенко), противоречащи на руските интереси.    
Всъщност, по един или друг начин, „молдовският фактор” е проекция на проблема за руското присъствие в Приднестровието. В геополитическа план, и в частност от гледна точка на европейската сигурност, за НАТО и ЕС Приднестровието има много по-голямо значение, отколкото всички конфликти в Южен Кавказ, взети заедно. Вашингтон и Брюксел лесно биха склонили Приднестровието официално да престане да бъде част от Молдова, ако не беше руското военно присъствие и проруската ориентация на властите в Тираспол. Измежду европейските държави единствено Румъния вижда в Приднестровието (без оглед на руската политика) интегрална част от „румънския свят”.    

Дълго време Букурещ не извеждаше на преден план претенциите си към Молдова, търпеливо очаквайки приемането на Румъния в НАТО и ЕС. Щом това стана факт обаче, румънците демонстрираха амбициите си не само по отношение на Бесарабия, но и в Черноморския басейн, като цяло, оспорвайки правата на Украйна върху Змийския остров и постигайки по този въпрос важен стратегически успех, след   като Международният съд в Хага призна, в началото на 2009, юрисдикцията на Румъния над 79.34 % от спорната зона в Черно море, равняващи се на 9700 кв.км (от всичките 12 200 кв.км на зоната). В същото време, Букурещ обръща все по-голямо внимание на въпроса за Буковина, която, заедно с Бесарабия, е отнета от Румъния в резултат от пакта Рибентроп-Молотов. Както е известно, Румъния е втората по население (23 млн. души) и територия държава от Централна Европа, след Полша. Самата тя е обременена със собствени етно-политически проблеми и румънският елит е наясно относно ролята и функциите на страната си в политически план (което, за съжаление, не може да се каже за българския например). Приемането на Румъния и България в НАТО и ЕС съвсем не беше обусловено от постигнатите от тях икономически, социални или правни стандарти, а имаше изключително геополитическа мотивация. САЩ се стремяха да осигурят широк и стабилен черноморски излаз на НАТО, което им гарантираше контрол над Черноморско-Кавказкия регион, а в геополитическа перспектива – над Централна Азия и Евразия, като цяло.

В същото време, България (имайки предвид обективните исторически и политически фактори) не може да се разглежда като напълно надежден съюзник за решаването на тези задачи. Страната ни (каквото и да говорят управляващите) не демонстрира реални амбиции в Черноморския басейн и е по-заинтересована от южното и западнобалканското направления. Освен това, да не забравяме, че на фона на почти пълното ликвидиране на българската армия, румънците все пак съумяха да съхранят определен потенциал в отбранителната сфера и разполагат с далеч по-добре перспективи в това отношение. Параметрите на румънската икономика и също са по добри от българските. Тоест, на практика, единствено Румъния е в състояние да осъществява някакви „сдържащи” функции спрямо Русия в Черноморския и Балканския региони. Впрочем, румънската роля не се ограничава само с Черно море и Балканите. Румъния и Полша си остават класическата преграда между Европа и Русия като в перспектива тази румънска функция може да се усили, ако Украйна продължи да следва проруския си курс, наложен от новия и президент Янукович.

Румъния е част от източно-християнския свят, към който Западът традиционно изпитва недоверие и дори го разглежда като онтологичен противник. В съвсем близка перспектива (впрочем, дори и днес) Румъния ще се превърне в свързващо звено между евроатлантическото пространство и Евразия и в тази връзка геополитическата и роля само ще се усилва. Съзнавайки ролята и функциите на страната си, румънският елит, разбира се, няма да пропусне да предяви условията си на евроатлантическата общност по отношение реализацията на собствените си териториални и политически амбиции. Както е известно, Централна и Източна Европа излязоха от двете световни войни и периода на тоталитарно управление в състояние на крайна прострация и все още не са удовлетворени от начина, по който са очертани държавните им граници, както и по отношение на държавно-политическите си амбиции и историческите обиди. Своеобразен лидер и изразител на тези настроения в Централна и Източна Европа е Полша, но напоследък и Румъния гледа да не изостава от нея, подражавайки на поляците и възприемайки от тях както опита, така и методите им за външнополитическо въздействие. Освен това, следва да имаме предвид, че освен общата интеграция на Румъния в евроатлантическите структури, латинските държави, и най-вече Франция и Италия (а напоследък и Испания, и дори Португалия) я смятат за „сродна” латинска държава, пък макар и некатолическа.

Тоест, можем да очакваме, че румънският елит няма да се откаже от претенциите си към Молдова и цялата т.нар. Бесарабия, т.е. претенциите му ще бъдат не само към Молдова, но и към Украйна. В Букурещ очевидно не са склонни да забравят триумфалния период в историята на страната, когато, в резултат от Букурещкия договор от 1913 и Версайската мирна конференция от 1919, в Румъния влизат  Трансилвания, Буковина, Бесарабия и българската Южна Добруджа. По онова време устието на Дунав – т.е. една от най-важните геополитически точки на континента и своеобразна „врата на Европа”, изцяло се намира в пределите на Румъния. Днешните румънски претенции към Украйна за канала „Быстрое”, показват, че в Букурещ не губят надежда някой ден това отново да стане факт.

Според някои анализатори, въпреки официалните румънски декларации, Румъния всъщност не се интересува особено от Приднестровието, което никога не е било част от румънската държава. Част от политическия елит в Букурещ е наясно, че то може да им създаде същите проблеми, каквито днес създава на Молдова. Между другото, тези румънски настроения и намерения все повече отразяват позицията на Брюксел, който разбира, че нивелирането на ролята на Приднестровието като „непотопяем руски самолетоносач” в предверието на Балканите и в непосредствена близост до Черно море, може да се осъществи по-лесно след евентуалния отказ на Молдова от тази неспокойна територия. Това обаче, е вече друга тема.

Междувременно, действията на Румъния създават впечатлението, че Букурещ провежда доста двулична, да не кажем коварна, политика спрямо „братска” Молдова, като очевидно не е заинтересован от икономическия  й просперитет, тъй като една икономически успешна Молдова ще бъде по-малко склонна да се обедини с Румъния. Тази румънска позиция е толкова ясно изразена, че няма как да не поражда негативна реакция в Кишинеу.

Впрочем, тук е мястото да отбележим, че молдовците още хранят известни илюзии по отношение на евентуалната румънска подкрепа за решаване на проблема с Приднестровието, както и за предотвратяване задълбочаването на проблема с Гагаузкия автономен район. Тоест, молдовският елит (или поне част от него) все още се надява на подкрепата на западната общност, към която Румъния е интегрирана, чрез ЕС и НАТО. Румънската стратегия обаче, не включва борбата на всяка цена за Приднестровието. Можем дори да предположим, че Букурещ вече е постигнал някакво негласно споразумение с Брюксел или Вашингтон за евентуалното инкорпориране на Молдова без Приднестровието. При подобно развитие, Молдова може да се окаже в състава на румънската държава, под формата на уния или автономия, даващи и известни права в политико-административната и икономическата сфери (по-долу ще се опитаме да анализираме, доколко молдовският елит е склонен да се задоволи с това). Показателно в това отношение е, че между Румъния и Молдова и до днес няма договор за взаимно признаване на държавната граница между тях, и то по вина на румънската страна.

Но, без да подценяваме усилията и намеренията на Букурещ, не бива да забравяме, че този въпрос може да бъде решен и одобрен от САЩ и ЕС само в контекста на по широката политика и геополитика. Освен това, подобни решения ще бъдат много тясно свързани с хода на геополитическата борба на европейския континент, и по-конкретно в Централна и Източна Европа, която се води между Германия (или, по-широк аспект, германско-френския тандем) и американско-британския блок за влияние и контрол в този изключително важен и обширен регион. Румъния, която традиционно дава предпочитания на партньорството си с Германия и Франция, напоследък все повече свързва реализацията на външнополитическите си амбиции със САЩ. Както е известно, Германия и Франция са заинтересовани от „по-голямото разнообразие в Източна Европа”, т.е. от запазването на суверенитета на държавите от региона (включително и на Молдова). В същото време, американската регионална геостратегия напоследък все повече залага на усилването (включително и териториално) на Румъния. 

КАК СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ИДЕЯТА ЗА „ОБЕДИНЕНА РУМЪНИЯ” В БРЮКСЕЛ, ВАШИНГТОН, МОСКВА И КИШИНЕУ    

Мнозина анализатори, както в Брюксел, Москва и Вашингтон, така и у нас, в България са склонни да приемат, че целият румънски политически елит, както и преоблавадащата част от молдовския, подкрепят обединението на двете държави, и само външните фактори са пречка това обединение да стане факт още днес. Истината обаче е съвършено различна.    
Така, що се отнася до Молдова, следва да отбележим, че в чисто исторически план, тя е била част от единната румънска държава само 40-тина години (става дума за територията на днешна Молдова), а през останалата част от близо 700-годишната си история е била повече или по-малко самостоятелно държавно образувание, което в продължение на няколко столетия е васално на Османската империя, после е част от Руската империя, а накрая – от Съветския съюз, обявявайки независимост след разпадането му, през 1991. През следващите двайсетина години, сред значителна част от гражданите на Молдова се наложи   идеята за „молдованизма”, в чиято основа е утвърждаването на молдовската национална идентичност. Според последните статистически данни (от 2004), 75,8% от гражданите на Молдова се самоопределят като молдовци, а само 2,2% – като румънци. При това, 78,4% от принадлежащите към първата група смятат, че езикът на който говорят, е молдовски, а 18,8% – че е румънски. Тоест, привържениците на самобитния характер на молдовския народ са абсолютно мнозинство от населението на страната.

В същото време, значително място в идеологията на „молдованизма” заема европейският избор, само че според нейните привърженици пътят на Кишинеу към Европа не минава през Букурещ. Както сочи едно проучване, проведено през март 2009 от социологическата агенция „Барометър на общественото мнение”, 60% от участниците смятат Русия за приоритетен партньор на Молдова, 20% смятат за такъв ЕС, 7,6% – Румъния, 2,4% – САЩ и 2,2% – Украйна. За присъединяване на страната (която в момента се ползва със статут на неутрална държава) към НАТО се обявяват само 13,8% от жителите, докато 65% подкрепят интеграцията и в ЕС.

Що се отнася до румънската политика спрямо Молдова, в основата и стоят ясно изразени геополитически, икономически и стратегически интереси. Така, пропагандирайки идеята за „интегрирането” на Молдова, определени кръгове в Букурещ разчитат, че това автоматично ше повиши геополитическия статут на Румъния и ще помогне за превръщането и в крупен играч в рамките на ЕС, чието значение е сравнимо с това на Полша например. Според тях, присъединявайки Молдова, Румъния ще може да постигне едновременно няколко цели. На първо място, както вече споменахме, обединението ще превърне страната в една от най-големите държави в Югоизточна Европа. Тъй като румънското население надминава 22 милиона, а това на Молдова (без да броим жителите на Приднестровието) е над 3,5 милиона, след евентуалното им обединение, населението на Румъния ще достигне 26 млн. души.

На второ място, Румъния ще се сдобие със значително количество евтина работна сила от Молдова. Макар че точно в момента този въпрос не е актуален заради тежкото положение на румънската икономика, която бе особено силно засегната от глобалната криза, ще напомня, че в навечерието на кризата, т.е. през 2007, дефицитът на работната сила в Румъния беше почти четвърт милион души. И тъй като кризата все някога ще приключи, попълването на румънския трудов пазар с евтината работна сила от Молдова, може да изиграе положителна роля за бързото възстановяване и развитие на румънската икономика. Освен това, Румъния ще разшири черноморските си граници, като паралелно с това ще постави под контрол част от континенталния шелф, богат на петролни и газови запаси. В тази връзка, отново ще припомним, че Румъния вече успя да отнеме (с помощта на Съда н Хага) Змийския остров от Украйна и не спира да претендира за принадлежащия на Украйна дунавски ръкав Быстрое, който би и осигурил контрол над цялата делта на Дунав.

Напъните на Букурещ за ускоряване „интеграцията” на Молдова се следят много внимателно от ЕС, НАТО, САЩ, Украйна и Русия, като всяка от тези организации и държави има собствена позиция относно румънските планове.


Така, държавите от ЕС постепенено започват да осъзнават в каква рискована игра може да ги забърка Румъния, станала член на Съюза само преди три и половина години. Въпреки изкушението да разширят още малко източните граници на ЕС, в момента водещите държави в него и Съюзът, като цяло, не са склонни да подкрепят обединяването на Румъния и Молдова, най-малкото, защото това ще означава допълнително икономическо натоварване (да не забравяме, че Молдова се смята за най- бедната държава в Европа), при това на фона на продължаващата финансово-икономическа криза. Имайки предвид и политическите и социалните проблеми, които ще произтекат от обединяването, то със сигурност би се превърнало в много неприятно изпитание за Брюксел, да не говорим, че развитието на събитията по този сценарий може много сериозно да влоши отношенията на ЕС с Русия и Украйна – нещо, от което  Съюзът най-малко се нуждае в момента.       

Позицията на НАТО е малко по-различна. Както е известно, Северноатлантическият пакт традиционно следва стратегия за постепенното „обкръжаване” на Русия със свои държави-членки, с цел да формира по този начин своеобразен „пояс на сигурност” около западноевропейското „ядро”. От тази гледна точка, процесът на обединяване на Румъния (страна-членка на НАТО) и Молдова (която не е част от пакта и по конституция, формално, е неутрална) ще означава, от една страна, географското разширяване на блока, а от друга – поредното му доближаване до руските граници.  Тоест, с обединяването на Румъния и Молдова, НАТО получава възможност изцяло да „затвори” за Москва югоизточната част на Европа, което е стратегическа цел на Северноатлантическата организация, с чието постигане отпада и необходимостта от присъединяването на Украйна към нея, тъй като НАТО, на практика, ще наложи пълен контрол над целия Черноморски регион. В същото време обаче, подобно развитие може да създаде и много сериозни проблеми за пакта. Както е известно, в него не могат да членуват държави, имащи териториални проблеми. А в Молдова от дълги години тлее конфликт с т.нар. Приднестровска република, да не говорим за все по-ясно декларираните румънски териториални претенции към Украйна (за делтата на Дунав, за Буковина и т.н.). Имайки предвид тази „особеност”, не можем да изключваме, че самите членки на НАТО няма да допуснат обединяването между Румъния и Молдова, тъй като „ползите” от него за пакта със сигурност ще са много по-малко от проблемите.     

Що се отнася до позициите на Украйна и Русия по въпроса, те са еднозначно отрицателни, като това особено се отнася за Киев, където са наясно, че създаването на „голяма Румъния” само ще стимулира претенциите на Букурещ към територии, принадлежащи на Украйна. Москва също е против ликвидирането на независимата молдовска държава, но ако не успее да попречи на това, вероятно би се възползвало от него за да постави под пълен контрол Приднестровието, което пък автоматично би обезмислило всички възможни ползи от „обединяването” за НАТО или ЕС.    

Изводът е, че плановете на Букурещ за обединяване с Молдова не се подкрепят нито от ЕС, нито от повечето ключови членки на НАТО, да не говорим за Украйна и Русия. Възможно е те да се подкрепят от определени кръгове в САЩ, които вероятно разчитат, че една проамерикански ориентирана „Голяма Румъния” би могла да изпълнява ролята на „патрон” в региона на Югоизточна Европа, сходна с тази на Полша в Североизточна. В същото време, сегашната американска администрация, и лично президентът Барак Обама, които се стремят да следват политиката си на „презареждане” на отношенията с Русия, нямат никакъв интерес от каквито и да било усложения на ситуацията в региона. Между другото, появата на „Голяма Румъния”, претендираща за ролата на покровител на региона, не е в интерес и на България и то не само заради възможността да бъдат възобновени претенциите на Букурещ към Южна Добруджа, а най-вече защото нито Балканите, нито страната ни се нуждаят от каквито и да било регионални „покровители”, независимо дали става дума за Румъния, или пък за Турция.    

В същото време, фактът че обединяването с Молдова не се подкрепя, нито от ЕС, нито от НАТО, нито от Украйна и Русия, нито дори от сегашната американска администрация, съвсем не означава, че Букурещ ще спре да работи в тази посока. Между другото, фактор за това (макар и не първостепенен) е и склонността към рисковани политически действия и непресказуемостта на сегашния румънски президент Басеску. В тази връзка си струва да припомним, че в един материал на американския журналист от румънски произход Роберт Хорват, появил се през юни т.г, срещу Басеску се отправят обвинения, че още по времето на комунистическия диктатор Чаушеску се е занимавал с нелегална оръжейна търговия и продължава да е причастен към този бизнес и днес. Твърди се например, че Басеску е свързан с продажбата на голямо количество оръжие на колумбийската марксистка партизанска групировка ФАРК и дори лично се е срещал с един от лидерите на ФАРК (която, между другото, е и сред най-големите наркокартели на планетата) Луис Едгар Девиа Силва (Раул Рейес) и то по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ, през април 2008. Същите обвинения отправя към президента и Симона Фика в голяма статия, публикувана наскоро в румънския вестник „Романия Маре”, където се твърди, че Басеску е свързан с такива скандално известни международни оръжейни трафиканти, като Семьон Могилевич, Виктор Бут и Раул Рейес. „Романия Маре” лансира тезата, че тъкмо това е било причината за внезапното посещение на шефа на ЦРУ Леон Панета в Букурещ, през май 2010. Междувременно, колумбийското правителство съобщи, че при операция на колумбийската армия срещу ФАРК са били заловени и известно количество ракети, произведени в Румъния.    

Да се върнем обаче, към политиката, която Басеску провежда спрямо Молдова. Посещението на румънския президент в Кишинеу, през януари 2010, имаше знаково значение по няколко причини. На първо място, след трудната си победа в последната президентска кампания (декември 2009), Басеску трябваше да получи допълнителна легитимност, вече не само като румънски държавен глава, а и като „президент на всички румънци”, към които той включва и жителите на Молдова. Впрочем, този курс бе определящ за президента още при предишния му мандат. На второ място, това посещение трябваше да ознаменува успеха на „презареждането” в отношенията между Букурещ и Кишинеу. Ако доскоро (т.е. по време на управлението на молдовския президент Воронин, смятан за твърд привърженик на „молдованизма”) отношенията между двете държави бяха доста напрегнати, сега изглежда, че предишните прегради пред подобряване на двустранните отношения вече не съществуват.

Дали обаче, това подобряване ще доведе, в крайна сметка, до „румънизацията” на Молдова? Едва ли. Както вече споменах по-горе, и в двете държави има не само поклоници на идеята за „интеграцията на двете румънски държави”, но и нейни убедени противници. При това, поне що се отнася до Молдова, вторите са повече. Сама по себе си, идеята за нормализацията на отношенията между Букурещ и Кишинеу е много важна, особено за Кишинеу. Всяка година румънското правителство отпуска над хиляда стипендии за студенти от Молдова, което не е малко за една толкова бедна държава, да не говорим, че румънските паспорти, с каквито разполагат вече над половината молдовски граждани, им отварят вратите на т.нар. „Стара Европа”, давайки възможност да си търсят работа там. В същото време обаче, нито един от молдовските политици не би искал да се откаже от позициите на лидер на независима държава, с всички изгоди от това положение, особено ако един ден страната все пак стане член на ЕС (и то самостоятелно, а не като част от Румъния). В този смисъл, никой сериозен местен политик не е склонен да размени сегашното положение на Молдова срещу статута на румънска провинция. Което обяснява и очевидната промяна в тона на външнополитическите изявления на сегашните молдовски управляващи и отказа на по-голямата част от участващите в Алианса за европейска интеграция партии да подкрепят обединяването с Румъния.

Освен това, следва да сме наясно, че и в самата Румъния мнозина гледат скептично на възможността за обединяване с най-бедната държава в Европа и смятат молдовците за своеобразни „руски румънци”, а пък Приднестровието – за „комунистически оазис”, който трябва да бъде отделен от Бесарабия. Една част от румънските политици действително биха искали интеграцията на Бесарабия, но не са склонни да отдават особено значение на такива, важни за Кишинеу, ценности, като „териториалната цялост на Молдова”. Напротив, противниците на съюза с Румъния в Кишинеу смятат за първостепенна задача „обединяването” на двата бряга на река Днестър (т.е. на Молдова и Приднестровието), а не на двата бряга на Прут (т.е. на Молдова и Румъния). Тоест, процесът на нормализация на молдовско-румънските отношения няма линеен характер. В него са налице немалко подводни течения, които не позволяват да смятаме, че усилията на „президента на всички румънци” (за какъвто опитва да се представи Басеску) и на прорумънското малцинство в управляващата в Молдова коалиция, действително ще доведат до обединението на двете държави.

Накрая, следва да имаме предвид още нещо. Навремето, мнозина анализатори предсказваха, че провъзгласяването на независимо Косово може да породи своеобразен „ефект на доминото”, стимулирайки сепаратистките претенции в различни райони на Европа. Две години по-късно, тези прогнози се оправдаха с появата на две нови самопровъзгласили се държави, в лицето на Абхазия и Южна Осетия, втвърдяване позициите на такива квазидържавни образувания, като Севернокипърската турска и Приднестровската молдовска републики и ръст на сепаратистката активност в редица чувствителни точки, като Страната на баските например. Евентуалното обединяване на Румъния и Молдова би имало не по-малко негативни последици и отново ще провокира „ефекта на доминото”. То би стимулирало например обединяването на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието с Русия, или пък на Албания и Косово и създаването на т.нар. „Велика Албания”. А, както е добре известно, претенциите за „величие” на Балканите, независимо, дали става дума за Румъния, Албания, Турция, Сърбия или която и да било друга държава от региона, са изключително опасни за стабилността му, като цяло. Което съвсем пряко касае и България.

Петър КИРИЛОВ    

Център за регионална сигурност   

 


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
 

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД: ГЕНЕРАЦИОНЕН ДИСКУРС Калоян
МЕТОДИЕВ

ОНБ ПРИТЕСНЕНИ ОТ ПРЕДЛАГАНИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗБОРНОТО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

МЛАДЕЖТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ – Калоян
МЕТОДИЕВ

ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ДЪРЖАВАТА РЕФЛЕКТИРА ВЪРХУ
РОДИТЕЛИТЕ -КАЛОЯН МЕТОДИЕВ РОДИТЕЛ НА СЕДМИЦАТА В МАРТИ ОНЛАЙН

НАКРАТКО ЗА БСП ИЛИ 20 ГОДИНИ СЛЕД НЕЙНОТО ПРЕИМЕНУВАНЕ

НАРЪЧНИК НА МЛАДИЯ РОДИТЕЛ

АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ В ШВЕЦИЯ

С ПОВИШАВАНЕ НА ДАНЪЦИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УВЕЛИЧИ ПОТРЕБЛЕНИЕТО – Йордан
ТОДОРОВ

ЛОВ НА ГМО ВЕЩИЦИ ЗАПОЧВА У НАС?

ВСЕ ПО-СИЛЕН НАТИСК В ДАНИЯ ДА СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗАПЛАТИТЕ НА
БАНКОВИТЕ
РЪКОВОДСТВА

ПРЕКАЛЕНО ДЕБЕЛ СЪМ, ЗА ДА ХОДЯ В ЗАТВОРА

РАДИО К2 ОСТАВА В ЕФИР

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: ВАК В СВОЯТА ТРАДИЦИЯ Е ИЗВОР НА
КОРУПЦИЯ

СОЦИАЛИЗЪМ ЗА БОГАТИТЕ

ИМЕТО НА МИСТЕРИОЗНИЯ РАЗУЗНАВАЧ ПЛАМЕН АТАНАСОВ
ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗПЛУВА НА НЕОЧАКВАНИ МЕСТА

КАЗУСЪТ РАДИО К2 СТАВА ВСЕ ПО-СКАНДАЛЕН

ТЕЗАТА ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ ПОСТЕПЕННО СЕ
ТОПИ

БОРИСОВ ПЕЧЕЛИ БИТКА, ГУБИ ВОЙНАТА!

ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: РЕКТОРИТЕ НА НЯКОИ ВУЗ-ОВЕ СА СЕ
ПРЕВЪРНАЛИ В КРУПНИ БИЗНЕСМЕНИ

ВЪЗРАСТТА
НА
ЛИДЕРА
-Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3301

Posted by on юли 14 2010. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.