МЪГЛАТА НАД ВОЙНАТА В СИРИЯ

РАДИКАЛНИТЕ ИСЛЯМИСТИ ОЧАКВАТ ДА ЗАПЪЛНЯТ ВАКУУМА, КОЙТО ЩЕ СЕ ПОЯВИ СЛЕД СВАЛЯНЕТО НА АСАД

Краят на играта в Сирия наближава. Кралят загуби много от своите ресурси и е притиснат до стената, в нищожни възможности за бягство и победа. Най-доброто към което може да се стреми е достойно оттегляне, но дори това би било много на което може да се надява. Вариантите за краля или президента са: предложение на оттегляне, което означава изгнание в друга страна или битка до горчив край.

Пълно поражение

Западните сили и техните съюзници в региона ясно обявиха намеренията си: няма да се съглясят на нищо по-малко от пълна капитулация и вероятно съд за престъпления срещу човечеството, както в Дамаск, така и в Международния криминален съд. През цялото време се знаеше – и авторът на тази статия го е споменал регулярно – че истинската цел е Иран. Това се потвърди и от последните доклади на американци, които консултират Израел относно сценарии за следовенна Сирия. Изглежда Израел желае и е готов да съжителства редом с един Мюсюлмански братя-Ал Кайда режим, само и само Иран да загуби най-верният си съюзник в региона.

Развитието на конфликта през последните 18 месеца предизвиква сериозни съмнения за това дали всички тези, които подсрекават, финансират и оборудват бунтовниците са готови на компромис, като оставят Асад на поста му в замяна на въвеждане на обещаните от него реформи. Това би запазило отношенията между Дамаск и Техеран непокътнати и следователно е неприемливо.

Твърде късно ли е за намиране на „политическо” решение? Струва ли си да се обсъжда формула при която всички страни – бунтовници; техните попечители като: Саудитска Арабия, Турция, Катар и други; П-5 (Китай, Русия, САЩ, Франция и Великобритания); Иран; ООН; Арабската лига и т.н. – да седнат заедно на една маса лице в лице с Асад или неговия заместник, за да направят усилие за изработването на компромис? Фактът, че Иран не беше поканен на срещата в Женева е ясно доказателство, че мирното политическо разрешаване на конфликта не е приоритет. Вероятно, анти-правителствениете играчи, с обявяването още в самото начало на бунта, че Асад трябва да си върви, направиха търсенето на видимо политическо решение неприемливо.

Асад със сигурност ще се бори до горчивия край; той може да си мисли, че ще успее да победи обединените сили на бунтовниците, които засега са по-добре организирани и въоръжение, а и техните покровители публично обявиха, че възнамеряват да увеличат помощта си за тях. Това е открита война. Асад със сигурност знае какви са шансовете му, но може би предпочита да падне биейки се, отколкото да свърши като Кадафи. Той все още разполага със значителна запас от конвенционални и химически оръжия, както и с ракети. В Ливан Хизбула има хиляди ракети насочени срещу Израел и Хасан Насралах се закле да подкрепи Асад. Иран, който има огромни ресурси, ще го подкрепи на всяка цена, както и Ирак, където Малики открито подкрепя управлението на Асад поради някои секторни сходства. Така че, може да се очаква още повече насилие, като войната се прехвърли в съседните страни.

Кой ще спечели от цялото това насилие? Със сигурност това няма да е народа на Сирия в чието име се водят боевете! Радикалните ислямистки елементи ще са единствените печеливши. Това ли иска международната общност? По всички показателни санкциите наложени от Америка и Европа най-лошо засягат иранските режим и гражданите на Иран. Иран ще продължава да бъде отслабван, но това може да обедини иранския народ в подкрепа на режима. Ако желанието за избягване на още кръвопролития е истинско, може би все още не е късно да се предриемат мерките споманати в предшния параграф.

Има някои принципи относно войната в Сирия. Принципът, който Русия и Китай настояват да се прилага,  съобразена с тяхна риълполитика, е че смяната на който и да е режим трябва да става единствено и само в резултат на споразумение между народа на страната и външните сили нямат думата в този процес. Русия настоява, че не подкрепя Асад, а просто категорично държи да се спазва принципа. Либийският пример все още е пресен и със сигурност е фактор в общото нежелание за подкрепа на все по-крещящите искания към президента да абдикира.

Но ситуацията в Сирия засяга поне още два други принципа. Единият засяга неприкосновеността на човешкия живот и вторият се отнася до националния интерес. Почти всекидневните кланета представялват предизвикателство за индивидуалната и колективна съвест: може ли някой да мълчи пред лицето на подобни събития? Разбира се, поради факта, че светът се „храни” основно от западните медии, човек може да остане с впечатление, че единствено режимът е виновен за изстъпленията, което въобще не е така. Източници от ООН постоянно ни уведомяват, че „въоръжените групи” са по-равно ангажирани в убийствата. Кофи Анан е предпазлив в искането „и двете страни” да спрат насилието. Въпреки това, поради факта, че режима е по-добре екипиран със смъртоносни оръжия, дори след като опозицията се сдобива с все повече и повече такива оръжия от различни, известни източници, отговорността пада основно върху режима. Докато заклеймявате кървавото насилие в страната, няма нужда да нарушавате баланса между двете страни. Режимът трябва да бъде заклеймяван като по-отговорен, точно както ние сме по-критични към правителството на Израел за несъразмерното използване на сима в отговор на палестинските атаки.

Принципът на националния интерес има два аспекта: аргумента за силите на историята и този за трудния национален интерес. Най-добре е двата да се препокриват, както е в сирийския случай Добре е да си на правилната страна в историята, въпреки че не винаги  е доказателство коя е правилната страна във всяка ситуация. По-важно е да си на страната на печелившия, а в случая има много малко съмнение кой ще е той. Толкова много страни инвестират толкова много в този конфликт, че просто не могат да си позволят да загубят или да отстъпят. Въпрос на време е новият египетски президент Морси, да мине на страната на сирийската опозиция. Накоро той посети Саудитска арабия, където му предложиха значителна помощ и където със сигурност саудитският крал го е помолил да се присъедини в битката или войната, за да защити неговите любими сунити в Сирия.

Беше добре, че Индия  гласува в подкрепа на резолюцията, на която Русия и Китай наложиха вето. Разбира се, бихме се почувствали „добре” ако бяхме се въздържали, но по-важното от това да се чувстваме добре е това какво е добро за нас. Нашите интереси се простират отвъд Сирия, след като имаме интереси в целия този регион – енергийни източници, 6 милиона индийски работници и роднините им, които живеят с парите изпращани у дома. Сирийските съседи, които са решени да се отърват от Асад, със сигурност няма да забравят, кои са били приятелите им, когато са имали нужда от тях. Кувейтците все още не са забравили двойнствената позиция на Индия по времето, когато Садам Хюсеин се опитваше да превземе страната им през 1990, въпреки че това не подобри отношенията му с Индия, което отчасти е фактор за нашите подобрени отношения със Саудитска арабия.

Светски режим

Каквото и да се говори за Баатиския режим, той е светски. Той не преследва никой на базата на това, че е сунитк или от каквото и да е друго вероизповедания, с изключение на Мюсюлманското братство. Международната общност трябва да е, въпреки че не изглежда да е, загрижена за съдбата на малцинствата в Сирия след свалянето на Асад. Едва едва се чува шепот в западните медии по този въпрос. Проблемът е реален. Мюсюлманските братя ще търсят отмъщение, когато има се отдаде възможност. Това вече се случва и със сигурност ще ескалира в бъдеще.

За жалост, нито един глас не чу от опозиционните групи по този въпрос. Техните спонсори трябва да ги посъветват да го направят. Не е достатъчно да се включат мнения в декларации подготвени от „приятелите на Сирия”. „Какво ще стане след Асад” е въпросът, който трябва да ангажира вниманието на всички тези, които искат да се отърват от него, не толкова в смисъл на това кой ще поеме властта, а в смисъл на това, което трябва да случи в малцинствените групи в Сирия. Как ООН ще гарантира сигурността им? Със сигурност, международната общност трябва да поеме отговорността за тяхната безопасност. Би било добре Индия да подчертае този аспект.

Авторът Чинмая Р. Гарекхан е бивш постоянен представител на Индия в ООН.

Анализът е публикуван във в. Хинду

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5100

Posted by on авг. 2 2012. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.