МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ В СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА ВАЛЕНТИНА НИКОЛАЕВА

СЪВЕТСКИЯТ ДИСИДЕНТ И ЛИДЕР НА КРИМСKИТЕ ТАТАРИ МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ РАЗКАЗВА ЗА ЖИВОТА СИ, ОБСТАНОВКАТА В КРИМСКИЯ ПОЛУОСТРОВ, ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ И РАВНОСМЕТКИ
 
България- Симферопол

Мустафа Джемилев е депутат в украинската Върховна Рада вече пети мандат, кавалер на най- високите ордени на Украйна, номиниран е за Нобелова награда за мир. Председател е на Меджлиса на кримско-татарския народ. Въпреки, че тази организация не е регистрирана и никога никъде не се е регистрирала, с нея на практика се съобразяват всички.  В края на май беше поканен в Европарламента, за да запознае депутатите с проблемите на кримските татари. По време на сталинския режим близо 200 хиляди от тях са били депортирани от Крим и разселени предимно в Узбекистан и Сибир. В доклада  си пред ЕП” Проблеми и перспективи пред стабилността в Крим” Джемилев  наблегна, че териториалната цялост на полуострова е застрашена заради факта , че  остава руския ченоморски флот, подчерта основния проблем- липса на държавна грижа за устройването на завърналите се татари  и изтъкна нуждата от училища с обучение на татрски език. Джемилев за пръв път дава интервю на български журналист.

 
 

Бихте ли се представил?
Роден съм през 1943 г. в Крим. Бил съм на 6 мес., когато семейството ми е депортирано в Узбекистан. На тази възраст бях обявен и за враг на народа и за сътрудник на немците. По време на депортацията умират около 46 % от кримските татари, смъртността сред депортираните е много по-висока от тази в лагерите. Семейството ми попада в сравнително добре устроен район, затова съм оживял. В националното движение на кримските татари съм от 1961 г. Тогава създадохме нелегалната Организация на кримско-татарската младеж, със задачата да организира кримско-татарския народ за връщане в неговата исконна родина. Организацията просъществува 3 месеца. Последваха арести на лидерите й с обвинение  за антисъветска агитация и пропаганда. Нямаше нищо антисъветско в действията им, те бяха единствено насочени към връщането на кримско-татарския народ в неговата родина. По това време бях непълнолетен, нямах навършени 18 години и не ме съдиха, но попаднах под постоянния контрол на КГБ, все ме следяха. Въпреки това постъпих в Ташкентския институт за напояване и механизация на селското стопанство. Не се чувствах в свои води обаче, имах слаба техническа култура и познания. Исках да уча в Средноазиатския университет, във Факултета за източни езици, правих опити да постъпя в него. Не ме приеха, тъй като имаше държавни указания да не се приемат кримски татари в него, това ми го каза Хакимов, още помня името му, шеф от Държавната комисия по прием на студенти. Исках да уча „Арабски език и литература”. Не ми позволиха, защото  във факултета подготвяха агентурата на СССР, а какъв агент можеше да стане от мен – кримския татарин?! Така прескочих първата година за кандидатстване. От Селскостопанския  институт ме изключиха в ІV курс, година и половина преди завършването ми за антисъветска пропаганда сред студентите. Използваха това, че съм написал литературно-исторически  очерк за кримските татари през периода ХІІІ-ХVІІІ в. Тогава, на общо събрание в института казах: „Моля прочетете очерка, каква съветска власт през тези векове!” Но властта реши, че е националистически и антисъветски. Общо съм съден 7 пъти, включително и в годините на перестройката.

Как стана така, че не ви взеха в армията?
След изключването ми искаха да ме вземат в армията, но аз отказах. Казах ясно и категорично: „Аз  нямам врагове извън СССР,  моите врагове са вътре в СССР. Тези врагове не позволяват на мен и на другите ми събратя да се върнем в родината си – Крим”.

През тези трудни за вас години чувствахте ли подкрепата на Запада, или на Турция, предвид на това, че сте мюсюлманин?
В началото абсолютно не! Подкрепата се усети през 1976 г., когато беше третия ми процес. В това време излежавах втората си присъда, срокът й изтичаше, когато ми повдигнаха обвинение за антисъветска пропаганда сред моите сълагерници. Всичко беше скалъпено, използваха даже писмата, които получавах. В тях се чувствало моето влияние. Тогава обявих гладна стачка, която продължи 303 дни, беше много тежко. Връзваха ме, хранеха ме принудително със системи, постоянно ми слагаха инжекции. После разбрах, че е тръгнал слух, че съм умрял. Майка ми дошла на свиждане, защото дълго нямах възможност да пиша, а и не ме  беше виждала, но началникът на затвора я отпратил. Казал й, че синът й  вече го няма в затвора. Тя помислила, че съм умрял. Отишла в Москва, при Сахаров, а той дал пресконференция, на която обявил, че Мустафа Джемилев може и да е умрял в затвора. Информацията за възможната ми смърт  стигнала до Турция и била отразена от турските медии. Излязла и в англиийския „Таймс”. Така в Ню Йорк, в католическия център, и в Турция ми организирали панихиди и чели заупокойни молитви, имало протести пред руските посолства на Запад. След гладуването все пак започна съдебен процес, този през 1976 г. На него дойде Сахаров със съпругата си. А където се появеше Сахаров в СССР, винаги идваха и западни журналисти. Обявиха процеса за засекретен,не пускаха хора. Докато милиционерите  я изтласквали, Елена Бонер, жената на Сахаров, ударила шамар на един от тях. После изкарарли Сахаров ш жена му извън града и ги пуснали да си ходят. Тогава западните вестници с дебели букви написаха „Арестуваха Сахаров”. Заедно с това, западните журналисти обясняваха и как върви процеса ми, така, че на Запад се разбра и за кримските татари, и кой е Джемилев. В нашата национална организация участваха стотици хора, но стана така, че мен ме възприемат за „лицето” на кримските татари

Работили ли сте някъде?
Основно в лагерите. И нископлатена работа като шлосер и други такива, черна работа.

Как виждате обществено-политическата ситуация в Крим и в Украйна изобщо след президентските избори. Татарите подкрепиха Юлия Тимошенко на втория тур. Очаквате ли реваншизъм от страна на новите управляващи в Киев?
Не бих казал, че може да се говори за реваншизъм. Напротив, виждаме, че Виктор Янукович се опитва да подобри отношенията си с нас. Защото той разбира, че кримските татари въпреки, че не са много, ние сме  около 13 % от населението на полуострова, са организирана политическа сила. Нашият електорат е концентриран и болшинството от него се съобразява с Меджлиса, като висш политически орган, приемащ политически решения за кого да се  гласува на избори. Затова В. Янукович е заинтересован да бъдем с него. По тези теми си говорихме открито на срещата ни на 13 май т. г. Аз го запознах с нашите проблеми, защото без значение кой как е гласувал, ние сме граждани на Украйна, той е наш президент и трябва да решава проблемите, независимо дали ни харесва или не. В. Янукович нееднократно постави въпроса аз да се включа в неговата коалиция като депутат във Върховната Рада. Отказах по няколко причини: първо, в тази коалиция са и комунистите; второ, ние сме за евро-атлантическата ориентация на Украйна. Ние сме против  оставането на Черноморския флот на РФ в Крим, в Севастопол и изобщо ние не приемаме положително сближаването с Русия. Ние сме за евро-атлантическо бъдеще на Украйна.

Не смятате ли, че с В. Янукович  Украйна се отдалечава от евро-атлантическото си бъдеще?
Да, така е, много се отдалечихме! В скорошната си реч пред народа той отбеляза, че асоциирането на Украйна към ЕС е негов приоритет. Получава се нещо много странно. За него приоритетни са едновременно отношенията със САЩ, ЕС и Русия. Въобще оказва се, че Украйна е с много приоритети.

Увеличава ли се представителството на кримските татари във властта?
Напротив, тяхното участие намаля два пъти. Във властта кримските татари са 3-4 пъти по-слабо представени, отколкото е тяхната пропорционална  численост. В някои институции процентът на кримските татари е: в Службата за безопасност на Украйна няма нито един татарин, там нашето представителство е  0 %, в прокуратурата – 3,2 %, в милицията – 3 %, в образованието – 4 %.

Как се отнасят към Меджлиса, към Вас лично и към Вашите съратници специалните служби на Украйна?
Много внимателно гледат на нас. Наблюдава се двойнствено отношение. От една страна, Киев разбира, че кримските татари са опора на украинската държавна власт в Крим, че са важни за съхраняването на целостта на страната. Ние сме категорично против всякакви проруски движения, целящи присъединяването на Крим към Русия. В това отношение сме съюзници на властта. Същевременно обаче, особено от  Русия и от руските медии постоянно идва замърсяване на обществения живот в Украйна и то по повод на нас. Публикуват материали, според които кримските татари ще поискат независимост на Крим, след като станат повече и по-силни, когато се завърнат всички, останали в районите на депортация. Това е несериозно, но навлиза в съзнанието на хората. Неотдавна бях във Вашингтон и се срещах и с нашия посланик там. Той също ме пита има ли такава вероятност, показа ми и някакви статистически данни за увеличаване числеността на кримските татари на полуострова. Проблеми на властта ние можем да правим и сега, независимо от нашата численост и сега, ако не се уважават нашите права. Това сме го правили и през съветската власт. Стига обаче правата ни да се спазват, защо ни е да създаваме проблеми?!

Все пак  кримските татари не искат ли Крим да е само татарски, самостоятелна държава, както например Косово?
Не бих го казал така. Бих казал, че това са нереални неща, дори в далечна перспектива. Дори и всички изселени кримски татари, живеещи в постсъветското пространство, да се върнат, те ще формират 17 % от населението на полуострова. Дори да станат 50 % от населението на  Крим през следващите десетилетия, през следващия век, не можем да говорим за тяхна независима държава. Ние не сме болшевики, че да разсъждаваме така. Какво, да почнем да принуждаваме другото население да имигрира, да се чуди къде да ходи, или да ги депортираме. По този повод веднъж се пошегувах с руски журналисти, докато обсъждахме същия въпрос. Казах им, че някога голяма част от Украйна е била в Кримското ханство и че от време на време си сменяме ролите. Те не проявиха никакво чувство за хумор и написаха, че Меджлисът иска не само Крим, но и части от Украйна. Затова отбелязах, че се наблюдава двойнствено отношение към нас. У нас има вече такъв израз „В Крим единствените украинци са кримските татари”.  Отношението към нас много зависи от самото мислене на даден човек, как той лично се отнася към нас. Сегашният  вътрешният министър Александър Могилев, който преди да влезе в правителството беше началник на милицията в Крим, открито ни  нарича петата турската колона, предатели, говори за нас с фашистки уклон. Затова, когато го назначиха за вътрешен министър, аз сезирах Главна прокуратура с цел започване на наказателно преследване срещу него. Оттам ми отговориха, че Ал. Могилев изразява собствени мисли в съответствие с чл. 34 от конституцията, визиращ свободата на словото. Това е абсурдно! По тази логика аз също мога да обиждам другите етноси.

Вашият заместник Рефат Чубаров, на срещата си с представителя на ЕС в Украйна Жозе Тейшейр и дипломати от ЕС през  май т. г., заяви, че украинските политици няма да имат волята сами да приемат Закона за възстановяване правата на депортираните по национален признак лица. Означава ли това, че кримските татари ще разчитат и провокират външен натиск това да се случи?
Този закон се коментира от много време. Даже го бяхме приели, но тогавашният президент Леонид Кучма, му наложи вето. После  Виктор Ющенко твърдо ни обеща да снеме това вето и сам да внесе проектозакона повторно, но не спази обещанието си.  След това и Ю. Тимошенко изготви нов проектозакон. Нейният беше съвършено изпразнен от съдържание и декларативен. Отне ни доста време да я накараме да го оттегли. Сега готвим нов законопроект. На кръгли маси, които правихме с  международни експерти се реши, че най-удачният проектозакон е този, който аз внесох в  канцеларията на парламента от свое име. Наскоро разбрах, че е отхвърлен от експертната комисия.

Все пак ще има ли такъв закон?
Не е ясно. Зависи от политическата воля на В. Янукович.

А той има ли такава воля?
Поставя ми условия. Иска да сме съюзници.

Но Вие му отказахте коалиция, значи ли, че и закон няма да има?
Този въпрос ще се уреди, без значение дали ще се коалираме или не, без значение дали ще сме съюзници или не. Това е нужно на страната, за стабилността й, за справедливостта, за това Украйна да е демократична държава.

А разчитате ли на помощ за това от ЕС, вие бяхте гост на Европарламента?
Аз вече говорих по този въпрос в Европейския парламент. През последните дни го обсъждахме с представителя на Върховния комисариат  на Комитета за бежанците при ООН, той също се интересува от законопроекта. Решихме, до края на годината още веднъж  да направим  кръгла маса с участието на авторитетни международни експерти. Аз му казах, че в Украйна много от  нещата  зависят не от мнението на  експерти, а от това как ще се договориш с властта. Затова предложих главният комисар на Върховния комисариат за бежанците, а също и колегата му от Върховния комисариат за националните малцинства Кнут Фолебек да се срещнат с В. Янукович и да го убедят, че този закон е важен.

Смятате ли, че сегашното правителство на Украйна стои здраво?

Изглежда , че стои здраво и няма проблеми. Но аз знам, че в самата Партия на регионите има големи проблеми. В нея немалко хора не се разбират помежду си. Самата ни опозиция още не се е отърсила от поражението.

Вашата организация подготвя Международен форум по въпросите за възстановяване правата на кримските татари в тяхната Родина, обезпечаване на сигурността им и гарантиране на развитието им в Украйна. На 18 май т. г. татарските общности по света почетоха паметта на загиналите при депортацията им през 1944 г.  Разчитате ли на Европа за този форуми евентуално и на егидата на някоя световна организация?
Това е форум на Меджлиса и в случая не говорим за това да се проведе под нечия егида. От Парламентарната асамблея на Съвета на Европа проявиха интерес и заявиха, че задължително ще участват. Ще водим разговори и с Европейския парламент и с ОССЕ.

Поддържате ли връзки с евродепутати, които да Ви съдействат Европейският парламент да обърне повече внимание на кримските татари?
Когато събирах подписи в Парламентарната асамблея на ЕС срещу Ал. Могилев, от 12 страни се подписаха, включително от България. Сега събирам подписи под проекторезолюция за кримско-татарския проблем Очаквам, че дори и депортацията ни да не се признае за геноцид, то Голодоморът в Украйна през съветско време ще бъде признат за престъпление против човечеството.

Има ли шовинизъм в Украйна?
Да, разбира се.

 Какъв: руски, украински, татарски?
Руски, с украинците нямаме такъв проблем, въпреки, че имаше сблъсъци с техни крайни националисти. Татарски шовинизъм няма

Турция продължава ли да Ви оказва помощ?  В началото на м. май т. г. турският външен министър Ахмет Давутоглу посети Украйна, а също и Крим. По време на срещата си с новото украинско ръководство, както и с лидерите на кримските татари той изрази готовност Турция да продължи да оказва държавна помощ на кримските татари. Реши се още Турция и Украйна да създадат съвместна зона за свободна търговия

Засега това са само  разговори. Украинската политика е такава, че често има  договорености, но те на практика не се реализират. Турската страна говори за либерализиране на двустранните отношения, а украинската се съгласи. Реализацията  на тези проекти е неясна.

Да се върнем на поддръжката на Турция за татарите. Каква е нейната помощ: морална, материална? Как се финансира Меджлисът?

Меджлисът се издържа, на първо място, от дарения от нашите съотечественици. От бизнесмени също. Турция не дава пари направо. Има донорски програми като „1000 дома”, която завърши. По нея давахме пари на най-нуждаещите се. Също така, с турска помощ реставрираме училища, купуваме оборудване за тях, има и културни програми.
Годишно пращаме по 25-30 студенти да се обучават в турски светски ВУЗ-ове. Техни преподаватели идват тук и провеждат конкурсни изпити. Гледаме  да не пращаме наши младежи в турски религиозни ВУЗ.

Имате ли богати татарски бизнесмени?
Не чак богати. Богатите на средства, но бедни духовно, не ни дават пари. Средно богатите, но патриотично настроените, те дават пари за организацията.

Колко пари постъпват в Меджлиса месечно?
Тези, които работим в Меджлиса, получаваме символични възнаграждения от около 1 000 гривни. Имаме и сътрудници в региона, които получават половината от тези пари, средства отиват за бензин, за техника и т.н. Грубо, на месец за разходи отиват 80 000 гривни, толкова харчим. Спонсорите ни знаят долу-горе какви са ни месечните разходи.

Какви са вашите лични доходи?
Като депутат във Върховната Рада получавам много прилична заплата за украинските стандарти – около 30 000 гривни. Пенсията ми е около 14 000 гривни. Общо на месец ми се събират около 35 000 гривни  Семейството ми живее предоволно с около 8 000 гривни на месец. Останалите отиват за Меджлиса.

Какво е положението с духовниците ви, Меджлисът се занимава и с религиозни проблеми?
Председателят на Духовното управление на кримските мюсюлмани също е член на Меджлиса, уважаван човек. Духовниците не ни достигат. Някои ги обучаваме сами, други, все пак, изпращаме в Турция, но не и в Саудитска Арабия. Стараем се там да не изпращаме, т. к. там има крайни религиозни течения. Ако без разрешението ни ислямски емисари искат да вземат наше момче, ние не можем да го спрем, но обясняваме на родителите, че е опасно. Не е тайна, че там има различни ислямски течения. Младежите се завръщат съвсем други от там.

Докъде стигнахте с идеята за откриване на Ислямски университет в Крим?
Имаме такава идея, но липсата на пари ни пречи да я реализираме. Нямаме пари, нямаме кадри. Реализирането й без тях е много трудно. На фона на всички останали проблеми обаче, това не е остър проблем. И без университет съумяваме да подготвяме духовни кадри. Те се обучават от нашето мюфтийство, за повишаване на квалификацията ги изпращаме в Турция. Ислямският университет не ни е приоритет засега. По важното устройването на тези татари , които се връщат в Крим.

Вие самият ходите ли на джамия?
Много рядко. Не ми достига време.

А кога започнахте да ходите?
След като съветската власт си отиде. Съвсем доброволно

Религиозен човек ли сте?
Да, разбира се. Вярващ съм.  Много по вярващ от  тези, които се самовзривяват, които не мисля, че са вярващи. Тяхното не е религия, а фанатизъм, противоречащ на основните ислямски принципи.

Кримските татари искат да издигнат в Симферопол, столицата на Автономна република Крим огромна съборна джамия, срещу което възроптаха много немюсюлмани, имаше и сблъсъци и жалби в съда. Ще я има ли тази джамия?

Излезе решението на касационната съдебна инстанция, което отменя всички предходни решения на съда и задължава градските власти в Симферопол да издадат нужните документи за строителството на джамията. Заради нея имахме много остър разговор със симферополския кмет. В него му заявихме, че като ни отказва съответните строителни документи, създава условия за междуетнически конфликт. Тогава пресата писа, че съм заплашил руснаците, че няма да могат да се върнат в Русия, което не беше така, изкривиха ми думите. Важното е, че вече има развитие и веднага щом сме готови със строителните документи ще пристъпим към строителството на джамията.

Като стигнахме до Турция искам да ви питам, смятате ли, че управлението в Турция е проислямистко, като се отчита, че съпругите на президента, а и на премиера, са със забрадки?
Това е тяхна гледна точка. Не мисля, че имат толкова много поддръжници в страната. Тук при нас това не се пропагандира, срещат се малко жени със забрадки.. В това отношение Крим винаги е бил по-различен, дори в рамките на Османската империя. Ислямът на полуострова винаги е бил по-толерантен. Вземете например Успенски манастир в Бахчисарай, построен със средства от кримския хан.

Ще бъде ли демилитаризиран Крим?
Не изключвам да се промени датата 2042-година и  Върховната Рада да гласува за незабавното извеждане на ЧФРФ от Крим. Нищо не е вечно.

През м. май м. г., по време на І-вия Световен конгрес на кримските татари в Крим, делегатите учредиха международната обществена организация „Световен конгрес на кримските татари”, със седалище в Симферопол и председател Рефат Чубаров. Организацията има и Координационен съвет от 19 души от различни държави, в т. ч. г-н Хошгюн Насуф от „Асабай”- България. Какви са досегашните резултати от работата на организацията? Как се оценява българският принос в нея?
Засега особени резултати от работата на СККТ няма. С татарите от България контактуваме отскоро, когато водени от кмета на гр. Ветово  д-р Рейхан Хабил, дойдоха при нас и разговаряхме. Чрез своята организация „Асабай” те водят организационен живот, което е хубаво, но не са така добре организирани както в Румъния. Обяснението е просто и то не е свързано с по-голямата численост на кримските татари там, а с това, че Румъния им оказва по-голяма поддръжка: годишно им дава около 1 мил. евро, имат квотна парламентарна система и т. н.

Какво е участието на кримските татари в работата на Международната организация по съвместно развитие на тюркската култура и изкуства /TURKSOY/ и на Парламентарната асамблея на тюркоговорящите държави? Готовност за такова те заявиха по време на конференцията в Алма-Ата.
Засега не предвиждаме да участваме в други подобни конференции, т. к. финансовите ни възможности са ограничени. По правило ни канят да участваме в такива конференции. За съжаление, не можем да се възползваме от всички покани. Един от резултатите от работата на Световния конгрес на кримските татари е организирането на научна конференция, в която аз също взех участие, са практическите действия по преминаването на кримско-татарския писмен език от кирилица на латиница.

Защо е нужно това?
Арабската азбука е неприемлива за нас, кирилицата – също. Те не отразяват всички наши звукове. Освен това, голяма част от диаспората ни, напр. в Румъния, ползва латиницата. Постепенно всички тюркски народи приемат латиницата.
 
Мислите ли, че Турция прилага политика на асимилация спрямо кримските татари?
Не, Турция няма такава политика. Тя иска да съхрани многообразието на тюркския свят и това го подчертават винаги и казват, че се гордеят, че има и тюрки- християни, юдеи и от други изповедания.

Вие отдавна оглавявате Меджлиса, доволен ли сте от работата му?
Около 70 % от кримските татари поддържат Меджлиса, според последните социологически проучвания. Лично аз не съм доволен от неговата работа, защото има много проблеми, а ние можем да решим само част от тях.

Защо организацията  не е регистрирана, в нея идват европейски депутати, представители и ръководители на световни организации?
Меджлисът не е организация, а представителен орган на кримско-татарския народ. В него няма само единомишленици, а и хора с противоположни позиции и идеи. Когато приемаме решения, ние спорим бурно. Например, по повод войната в Ирак се събрахме и подготвихме 3 проектодекларации: първата, напълно осъждаща САЩ и настояващ за тяхното изтегляне от Ирак; втората, напълно оправдаваща действията на САЩ и третата – компромисна. Накрая, от 26 присъстващи члена на Меджлиса, 18 гласуваха в подкрепа на третата. В нея изразявахме съжаление за случващото се, за началото на войната, като същевременно отбелязвахме, че тази война не е война между християнския и ислямския свят.

Вашето лично мнение за войната в Ирак?

Моята гледна точка не се възприема добре на някои от местата, където се изказвам. На конференция в Иран възникна спор дали ислямският свят трябва да се обедини, за да изгони САЩ от Афганистан. В този контекст аз казах, че синът ми Ендар е в украинския военен контингент в Ирак, казах, че  не съм го изпратил да убива иракчани, а да се бори срещу тероризма. Той замина по свое желание, беше на 26 години тогава.

Как ще коментирате израелско-турският конфликт за случая с хуманитарния конвой от кораби, плаващи към ивицата Газа?
Този път Израел не действа адекватно. Да стреляш по цивилни в хуманитарен конвой не е човешко, не е умно. Израел видя, че корабите са под турски флаг, но постави под заплаха двустранните отношения при условие, че единствено Турция от целия ислямски свят поддържа дипломатически отношения с него. Войниците му трябваше да са по-внимателни, има политически средства …

Може ли се каже, че  в Крим съществува ислямски радикализъм? Такива схващания се лансират в рускоезичната преса на полуострова. Материално кой ги поддържа?
Във всеки случай поддръжката не идва от Турция, нито от държавата, нито от ислямски организации там. По-скоро поддръжката идва от арабския свят, мисля, че радикалните течения се разбират кой кого да поддържа. Саудитска Арабия поддържа преди всичко уахабитите, от тях има малко тук, на полуострова. В целия Крим има 236 мюсюлмански настоятелства, които се занимават с верските въпроси. Повечето от тях са създадени по инициатива на Меджлиса. В тях има много наши хора. Само 26 мюсюлмански настоятелства се считат за независими и не се подчиняват на Духовното управление на кримските мюсюлмани.

Може ли да се каже, че кримските татари могат да разчитат едновременно на подкрепата на ислямския свят и на Запада?
При свое гостуване иранският посланик ни говори, че западната демокрация е пълна глупост, че истинската е ислямската демокрация. Аз му отвърнах, че половин век сме се борили с мирни средства да се върнем в родината си, заради което съветската власт  ни пращаше  по затворите  и психиатриите и ни репресираха. Помолих го да ми посочи един ирански вестник, който да е написал поне една дума за кримските татари. А „гнилият Запад” създаваше комитети, по радиостанциите постоянно говореше за нас. Той не каза нищо. Тогава, в онези години не ни поддържаше и официалната турска преса, а само опозиционната. Официозите се ослушваха какво ще каже Кремъл, опасяваха се да не поддържаме кюрдите.

Вашето мнение по кюрдския въпрос в Турция?
Сега се правят правилните стъпки, открива се кюрдски телевизионен канал. На хората, които се самоопределят като кюрди трябва да се даде възможност да развиват своята култура и език. Правят се крачки в тази посока. Категорично съм против организации като ПКК и техните терористични действия. От самото начало ние сме против такива действия. Те са неприемливи. Няма такава цел, дори и най-благородната, не струва кървавите действия и не ги оправдава. Аз често ходя в Турция, срещам се и с турци, и с кюрди като с роднини. С ПКК, разбира се, не се срещам

Има ли опозиция Меджлисът?
Пред американски студенти във Вашингтон и пред преподаватели изнасях лекция за Меджлиса.  Професорът, който ме представи каза, че движението на кримско-татарския народ е едно от най-старите и демократичните в бившия СССР. Тогава една дама ме попита имаме ли опозиция, а аз й обясних, че в Меджлиса не е събрание от единомишленици, а представителство на народа ни, в него спорим, всеки отстоява мнението си, а и имаме различни мнения. Говорих и за неголямата организация „Национално движение на кримските татари”, която по съветско време се приемаше за ултра марксистка. От това движение считаха, че проблемите на кримските татари трябва да се решават единствено в рамките на СССР, бяха против контактите ни с дисиденти като Сахаров, Григоренко и др. Сега те също съществуват и само плюят Меджлиса. Дамата се успокои, че сме демократично движение, щом имаме опозиция.

Вие как се устроихте в Крим?
Аз се върнах доста отдавна, по съветско време, след шестия процес срещу мен през 1986 г. Казаха ми, че отчитайки хуманността на съветския съд и това, че децата ми са непълнолетни, ми дават условна присъда от 5 години. Тогава Горбачов звънна на Сяхаров и му каза, че може да се върне. Сахаров отвърнал, че сам няма да се върне и му дал списък с 23 дисиденти, мен ме сложил на четвърто място. Списък със същото съдържание бил даден и от Рейгън на Горбачов на срещата им в Рейкявик. Така, че там се е решило освобождаването ми, не в съда. Тогава при освобождаването ми жена ми ми каза, че преди три дни в затвора е умрял дисидентът Владимир Марченко. Той гладуваше с искане да се освободят политическите затворници. След това отидох от Магадан, където ме съдиха, в дома на Сахаров, тогава и се видяхме за пръв път с него. Говорихме до 3 часа през нощта какво ще правим по-нататък. После отидох в Узбекистан, където исках да обединя силите на движението ни. Написахме на Горбачов да се съобрази с нашите конституционни права. Започнахме тактика да се връщаме в исконните си родни места, да обясняваме, какво става. Така се върнах през 1989 г.  После аз и роднините ми продадохме си домовете в Узбекистан и си купихме дом, на завзета територия, която после узаконихме. 

 
 
 Валентина Николаева и Джамилев в офиса му


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: БЕЗ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО КОМУНИКАЦИЯТА Е НЕПЪЛНОЦЕННА

ИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В
ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ

ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА Е ТИХАТА ПОБЕДА

РУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е
ЛИПСАТА НА
ПРАВИЛА

ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

AКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е
ЕДИН
МНОГО ПОЛОЖИТЕЛЕН ФАКТ

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: МАСОВАТА КУЛТУРА Е МИТОЛОГИЯ

О.Р. ГЕН. ЦВЕТАН ТОТОМИРОВ: АРМИЯТА ДНЕС ОСТАВА В СЯНКАТА
НА
ПОЛИЦИЯТА

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ВАСИЛ КОЛАРОВ-ВНУК: КАТО ГЛЕДАМ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ – ТО Е
ЧАЛГАТА

МАРГАРИТ ГАНЕВ: ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАУКАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ
АНГАЖИРАНИ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: С ВСИЧКИ НЕ МОЖЕШ ДА ИГРАЕШ

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: ОТ КРИЗА СЕ ИЗЛИЗА ВИНАГИ С НОВИ ПРАВИЛА

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА
ПАРИ, МАКАР
ДА ГИ ЗАРАБОТВА

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА
МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3320

Posted by on юли 26 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.