Мултикултурализмът – конникът на апокалипсиса


Сократ е първият, който разсъждава за космополитизма, още пред 2400 години. Емануел Кант пък разглежда обединеното човечество като „венец на историята“, Ленин лансира идеята за обединение на цялото човечество чрез ликвидирането на раздробеността на народите, а пък Волтер мечтае за една обединена Европа. В природата на човек е да мечтае, обаче замисляме ли се за последиците от нашите мечти?

Мултикултурализмът е политика, насочена към запазване и развитие на културните различия. Идеологията, която обосновава тази политика, твърди, че културите трябва да съществуват паралелно с цел тяхното взаимно проникване, обогатяване и развитие в общочовешкото русло на масовата култура.

Концепцията за мултикултурализма се появи за пръв път в Канада в края на 1960-те години. След две десетилетия получи широко разпространение и в Европа. През 1980-те години принципите на мултикултурализма влязоха в политическата практика на повечето европейски страни. Отказът от използвания по-рано (през ХIХ-ХХ вв.) асимилационен модел за интеграция на имигрантите и преходът към мултикултурния модел беше обусловен от сериозните проблеми, с които се сблъскаха европейските страни. Многобройните имигранти, главно от Третия свят, които наводниха Европа, не проявяваха готовност да се асимилират. Нещо повече, те се обединяваха в различни етнически общности, което им помагаше не само да оцеляват в новите за тях условия, но и активно да защитават своите права, включително правото на запазване на културата, традициите и обичаите, донесени от родината им.[1]

В началото мултикултурализмът започва да се разглежда от политиците, като инструмент, който ще подпомогне за „взаимното обогатяване на културите“ и „построяването на хармонично общество“. Разликата обаче от традиционната либерална идеология или политическия либерализъм е в това, че те акцентират върху индивидуалните права на всички граждани, докато мултикултурализмът слага основния акцент върху правата и свободите само на етническите и религиозните малцинства. Мултикултурализмът е сред ключовите идеологически инструменти на глобализма в усилията му за обединяване на популациите и ликвидиране на границите.

През последните 30 години във всички европейски държави се прилагаше, под различна форма, политиката на мултикултурализмът, като резултатът от тази целенасочена политика е, че днес всички държави от Европейския съюз страдат от имиграционните ислямски потоци от мигранти. Те стават все по – ускорени и придобиват глобални измерения. Като една от основните причини за тях, както преди, така и сега е диспропорцията в равнището на живот в слабо развитите страни и региони и силно развити държави от Западна Европа. Друг значителен фактор е и климатичните промени, които се наблюдават в Африка и Азия, както и да не забравяме и военните действия. Съвсем естествено е бедните да имигрират там, където са капиталовите потоци. Разделението на трудовия пазар винаги е съществувало. Обичайно имигрантите заемат тези работни места, за които не се изисква никаква квалификация или „черната“ работа, която местното население избягва. Обаче приобщаването на имигрантите в Западна Европа е съпътстван с непреодолими предизвикателства. Въпреки факта, че се намират в нова страна, имигрантите носят със себе си своите ценностни представи, вярата и манталитета си. Те трудно се приспособяват и трудно пускат корени, а това положение освен затруднение спрямо интеграцията, затруднява и собственото им идентифициране сред местното население. Старият континент е изправен пред мюсюлманско предизвикателство, а именно той трябва да интегрира маргинализираното, но бързо растящо мюсюлманско малцинство, в което мнозина коренни жители на континента виждат заплаха за колективната идентичност и традиционните ценности на европейското общество.

Демонтажът на националните идентичности посредством смесването на народите, културния релативизъм, премахването на социалните стандарти и квалифицирането на всяка опозиция на този процес като „крайнодясна“ или направо „фашистка“, са част от днешния ден на Европа и САЩ. Цензурата в западното общество е достигнала до изключително високо ниво. Всяко нетолерантно изказване, на когото и да е било, води до съдебно преследване от фалшивите правозащитни организации. Това ли се нарича свобода, това ли е свободата на словото?  Неотдавна канцлерът на Германия Ангела Меркел, обяви „мултикултурализмът се провали“, но това не е нещо ново. На практика политическите настроения в Европа отричат мултикултурализма, като цяло. Единствените хора, които успешно се възползваха от краха на мултикултурните  ценности, бяха точно „крайно“ националистическите формации и вълната от популисти, както в Европа, така и САЩ. Оказва се, че точно историческата обремененост на Европа, както и липсата на разграничение между етнонация и мултикултурна нация, са нашата най-голяма пречка за осъществяването на практика на мултикултурните ценности. И в крайна сметка понятието “култура” не е пряко създадено, кореспондирайки с пола или расата, а с ценностите, вярванията и поведението. Точно в това се таи дълбоката важност на мултикултурализма – той влияе върху обществените нагласи, възприемането на демокрацията, участието в политическите процеси, правораздаването, предприемачеството и институциите в свободния пазар.[2]

Безспорно може да наречем Швеция най-мултикултурната държава в Европа. Гражданите и са на път да се сринат, защото държавата им е достигнала критичната точка, от която няма връщане назад! Всеки се занимава с въпроса за предоставяне на убежище, а не вижда по-голямата заплаха: ислямизацията на Европа и последващото недоволство на европейците. На мюсюлманите в Швеция още преди последната вълна от мигранти се падаха 80% от изнасилванията. Само за първите 7 месеца на 2013 г. повече от 1000 шведски жени са изнасилени от мюсюлмански имигранти само в Стокхолм, като около 300 от тях били по-малки от 15 г. Реакцията на шведите? Неудобната статистика се премълчава и дори властите оправдават насилниците. Швеция е на второ място в статистиката с 53,2 съобщени изнасилвания на всеки 100 000 жители. Само Лесото, една малка държава в Южна Африка, е с по-голям брой отчетени изнасилвания от тези в Швеция.[3]

В края на 90-те години в Швеция е утвърден закон „За противодействие на джендърните стереотипи у децата”. На практика това означава: няма момичета, няма момчета. Забранено е да се прави полово разграничение, има някакво „то” в къси панталонки и както го възпиташ, такова ще бъде. За триумф на прогресивното мислене над примитивните полови (сексуални) различия са прилагани специални препоръки: на девойките им предлагали да облекат момчешки костюмчета, а момчетата да навличат разноцветни полички. [4] През 2013 г. депутатът от шведския парламент Виго Хансен подал за разглеждане законопроект, задължаващ мъжете да си вършат „малката нужда” задължително седнали, тъй като това щяло да осигури джендърно равенство.  Тези свръх мултикултурни разбирания водят до изкривяването на европейските/християнските ценности.

Според някои политици и анализатори мултикултурализмът разделя, а не събира. То слага бариери между малцинството и мнозинството, като гетоизира първото и ерозира второто. Според ентусиастите истинското мулти-култи още не се е състояло. Според тях Западът, с колониалната си вина, трябва да се съобрази и да направи компромис към имиграционните общности, но България не трябва да се включва в това число. Постоянно някои западни страни се опитват да ни учат на демокрация, толерантност и да ни втълпяват, че ние имаме морален ангажимент към тях.

Понеже историята е вечната учителка на народите и мерилка за морал, можем да установим, че морален ангажимент за хората от Африка и Близкият Изток имат точно тези либерални лидери на западните страни, които ни налагат приемането на мигранти със изопачената думичка – солидарност. Някога да сте чували за българска колониална империя? Не сте? Няма и да чуете, защото никога не е имало. Докато всеки е чувал за английска, френска, финландска, португалска, испанска, холандска, германска колониална империя. Франция например е владяла почти цяла Северна Африка, както и Сирия, Ливан и Мадагаскар. Англия пък е владяла цяла Източна Африка, както и Индия, и Пакистан. Малко е известен факта, че 40 милиона роби са продадени от Африка за работа в захарните плантации в САЩ, като ¼ от тях са измирали по път, а всяка съпротива, всяко въстание е било смазвано с цената на много кръв. В завладените страни е извършван и тотален ресурсен грабеж – злато, диаманти, подправки и всякакви полезни изкопаеми. Как мислете че са построени Лондон и Париж? Чрез тотален икономически грабеж. Българският народ няма морален ангажимент към тези грабени от вас народи, но виж вие имате!

 Борислав Бориславов (студент по политология, ЮЗУ „Неофит Рилски“)

27 април 2017

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

[1] Федосеев, Александър, „Мултикултурализмът унищожава европейските народи или какво се случва с побърканата Eвропа? „https://frognews.bg/news_100786/Multikulturalizmat-unishtojava-evropeiskite-narodi-ili-kakvo-se-sluchva-s-pobarkanata-Evropa/

[2] Христова, Веселка, “Мултикултурализмът се провали” Perşembe, 30 Haziran 2011 19:22, http://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-28/899-%E2%80%9CMultikulturalizmat-se-provali%E2%80%9D.html

[3] http://komentator.bg/50114/

[4] http://www.blitz.bg/svyat/shvedite-sa-gotovi-da-ostavyat-varvarite-da-im-razksat-detsata-i-zhenite_news402492.html

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13443

Posted by on апр. 27 2017. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “Мултикултурализмът – конникът на апокалипсиса”

  1. Иван

    Хиляди пъти съм чувал за финландската империя, факт.

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.