МОХАМАДУ МАНСУР Н’ДАЙЕ: ПУСТИНИЗАЦИЯТА Е ПОЧТИ ТОЛКОВА ОПАСНА КОЛКОТО КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

41 % ОТ ЗЕМЯТА НА ПЛАНЕТАТА Е ЗАПЛАШЕНА ОТ ПУСТИНИЗАЦИЯ

Мохамаду Мансур Н’Дайе е началник на кабинета на изпълнителния секретар на Конвенцията за борба с пустинизацията на ООН. Пясъците по целия свят бавно настъпват като всяка година превръщат големи пространства почва в пустиня. Тяхното неумолимо настъпление превзема села, ферми и водни източници, като превръща милиони хора по света в бегълци. Пустинизацията не е само екологичен проблем, а също свързани с намалаяваща храна и вода, загуба на работни места и масова емиграция. Последната среща на секретариата се проведе в град Чифенг, в автономния монголски регион на Китай, откъдето всяка година тръгват пясъчни бури, които достигат чак до Пекин. Доктор Н’Дайе разговаря с К.Башиир за борбата с пустинизацията, нуждата от устойчиви политики – „нулева деградация на земя до 2030”.

Как определяте заплахата от пустинизация?
Пустинизацията е голям глобален екологичен проблем – съизмерим с глобалното затопляне. Пустинизацията увеличава и влошава ефекта от климатичните промени. Днес, някъде около 2 милиарда души са засегнати от нея и от деградацията на почвите. 41 % от земната маса на планетата е заплашена от пустинизация. Най-големите пустини на света се разрастват с тревожна скорост. Пустини в Китай, Монголия, Западна Индия и Африка нахлуват в съседните региони. Стотици хиляди хектари безводните и полу-безводните региони по света се превръщат в пясъчни дюни всяка година. Това означава, че все по-малко и по-малко хектари остават за земеделие, отглеждане на добитък и свързаните дейности, които осигуряват живот за стотици милиони жители на планетата, особено най-бедните. Пустинизацията причинява бедствия като пясъчни бури, които буквално покриват огромни части обитаема земя. Водоносните пластове изчезват, а биоразнообразието в голямата си част намалява. Ако не възстановяваме засегнатите земи и не спрем настъплението на пустините ще имаме огромен световен недостиг на храна, вода и горива, както и невиждана масова миграция.

Каква е причината за пустинизацията?
Деградацията на почвата и пустинизацията е дълъг процес. Той включва елементи като изсичането на горите, разрастването на пасищата, прекомерната култивация, натиска от населението, индустриализацията и неправилната обработка на земята. Естествено сухия климат, дългите периоди на засушаване и бурните ветрове са добавка към антропогените причини.

Каква ще е ролята на предстоящата конференция Рио +20 в борбата с пустинизацията?
Ролята на Рио +20 ще бъде изключително решаваща, доколкото световните лидери могат да вземат смели решения, за да начертаят целта за „мрежа за нулева деградация на почвите”. Ние настояваме за такъв договор до 2030. Пустинизацията е почти толкова опасна колкото климатичните промени. Международните инициативи за климатичните промени и биоразнообразието трябва да са свързани със стъпки за спиране на пустнизацията. За съжаление хората не са наясно с влиянието на пустинизацията за разлика от климатичните промени. Срещата Рио +20 може да вкара пустинизацията в дневния ред на устойчивото развитие. Тя може да даде и някои правомощия на Конвенцията на ООН за борба с пустинизацията.

Стъпките за установяване на пустинизацията и възстановяването на разрушените почви са много скъпи и изискват време. Как бедните страни ще се справят с това предизвикателство?
Разбира се, битката с пустинизацията изисква дългосрочни усилия и инвестиции. Алтернатива няма. Необходми са регионалните, суб-регионални и национални планове за Африка и Азия, за да отвоюва пустините и да възстанови продородните земи. Развиващите се страни трябва да обединят техните програми за изкореняване на бедността със стратегиите за борба с пустинизацията. Разбира се трябва да отделят и средства от годишните си бюджети за това. Спасяването на почвите трябва да е приоритет. В Африка няколко страни се обединиха, за да формират 12 000 кв.км. „велика зелена стена” – започваща от Сенегал до Джибути с участието на местните общности. Участието на хората е от ключово значение за спасяваенето на земята. Китайският проект „велика зелена стена” е в напреднала фаза и вече започва да дава резултати.

Какви са начините за възстановяване на деградиралите почви?
Повече от 2 милиарда хектара разрушени почви в различни части на света могат да бъдат възстановени. Техните включват зелесяване и управляемо земеделие за есествена регенерация. Инициативи на малки общности като засегнатите земи не се използват за пасища, намаляване на земеделието, трябва да се отглеждат бързоразтящи култури, да се засаждат високи дървета, които са есествена бариера срещу ветровете. Националните правителства могат да изграждат големи зелени пояси, като дават приоритет на горите и програмите за ограничване на пясъка. В Китай, където пустините са 27 % от площа на земята, много пари се инвестират в анти-пустинни програми. Страната осъзна, че пустинизацията и нейните проявления като пясъчните бури трябва да се спрат, за да се поддържа икономическото развитие.

в. Хинду (Индия)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4671

Posted by on юли 1 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “МОХАМАДУ МАНСУР Н’ДАЙЕ: ПУСТИНИЗАЦИЯТА Е ПОЧТИ ТОЛКОВА ОПАСНА КОЛКОТО КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ”

  1. Николай

    Ми, че те пустините си ги има вече бе ! Виж климатичните промени тепърва започват…..

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.