МЛАДИТЕ ХОРА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Младите хора и гражданското общество -социологичесо изследване 

През декември 2005 г. Младежката програма на Фондация „Български център за джендър изследвания” завърши своята няколкомесечна изследователска работа по проблема за гражданското участие на младите хора в България. Публикувано е национално представително изследване ”Младите хора и гражданското общество”. Изводите и препоръките, които следват, са резултат на проведените социологическо изследване и групови дискусии (фокус-групи), задълбочени интервюта с представители на младежки политически организации, анализ на съдържанието на статии и интервюта в медиите с младежки лидери и от други изследвания на същата тематика, проведени от изследователския екип.

Методология

Изследването е проведено в периода 10-20 юни 2005 г. по поръчка на Фондация „Български център за джендър изследвания” от Ей Си Джи – Аналитично Консултативна Група, ООД. Данните са представителни за възрастовата група 16-30 години в страната. Реализирана е квотна извадка от 827 души по метода полустандартизирано интервю лице в лице.

 Основна цел на изследването:

  • Да се установят основни нагласи на младите хора (16-30 г.) по отношение на гражданското участие, различни механизми на участие и към НПО;
  • Да се установи вътрешна диференциация в рамките на групата;
  • Да се идентифицират фактори, които определят нивата на гражданска активност;
  • Да се формулират препоръки за насърчаване на гражданската активност.

 Теоретичният подход в основата на изследването

Настоящият анализ ползва като основни индикатори за гражданската активност на младите хора в България: 1) тяхната активност при следенето на обществено-политическите процеси, 2) виждането за ролята на държавата и 3) виждането за ролята на самите тях в обществения живот.

Материалът съдържа основните изводи от проведеното изследване, свързани със:

• Мненията и нагласите на младите хора в България по отношение на гражданската активност и участието в обществения живот;

•  Имиджа на неправителствените организации сред младите хора;

•  Определяне на целева група за потенциално бъдещо въздействие за повишаване на гражданската активност на младите хора

Основни изводи от изследването:

  1. Интерес към обществено-политическия живот:

Повече от половината от 16-17 годишните заявяват, че не следят обществено-политическия живот. В групата 18-25 г. този дял намалява до 25% и е по-малко от 1/5 в групата 26-30 г.

  • Най-младата група най-рядко се включва в обсъждане на обществено-политическите събития в семейството (35%), с приятели или на работа/училище (по 17%). Делът на тези, които участват в такива обсъждания, се увеличава с нарастване на възрастта, като достига до над 50% сред 26-30 годишните, обсъждащи в семейството и с приятели.
  • На въпроса кои обществено-политически проблеми ви интересуват най-силно

•  16-17 годишните посочват в свободни отговори на първо място образованието. Безработицата и възможностите за реализация на младите хора са другите два най-често споменавани отговора.

•  При 18-25 годишните образованието и безработицата също са най-значимите проблеми, но на трето място се прибавя бъдещото влизане на страната в ЕС като натрупванията при трите проблема са много близки (около 10%).

•  В най-възрастната група (26-30 г.) образованието отстъпва като приоритет и посочваните три проблема с най-голямо натрупване са безработицата, приемането на България в ЕС и здравното осигуряване.

  • Различните прояви на обществена активност (заинтересованост от управлението на държавата и общината, гласуване, участие в обществено-полезни инициативи, членство в неправителствени организации и партии) се оценяват цялостно като по-малко значими в по-ниските възрастови групи. Членството на младите хора както в партии, така и в граждански организации, не се смята за важно от цялата изследвана съвкупност, но в най-младата група тази нагласа е най-силно изразена.
  • В групата на 16-17 годишните готовността за включване в различни прояви на обществена активност (участие в подписки, демонстрации, полагане на доброволен труд) е най-ниска. Сред тях склонните да подкрепят обществено-полезна дейност чрез доброволен труд са 44%, докато сред 26-30 годишните този дял е 57% .
  • В изследваната съвкупност 16-30 г. делът на ангажираните в някакъв вид сдружения/неправителствени организация е 3,9%, като това включва ангажираните в туристически и спортни клубове. Вътрешното разпределение сред ангажираните в сдружения показва, че те са обхванати в най-голяма степен от туристически и спортни дружества, екологични организации и организациии за съвместно прекарване на свободното време. Сред ангажираните относително най-висок е делът на 18-25 годишните и на живеещите в областните центрове.

2. Разбиране на отношението между държава и граждани

Налице е небалансирано и противоречиво разбиране за ролята на държавата в обществения живот от една страна и автономността на индивида и гражданското общество от друга:

  • Преобладава схващането, че е необходимо държавата да гарантира основен доход на всеки, да не допуска различия в материалния стандарт и да се грижи за възпитаването в определени ценности.
  • В същото време е разпространено разбирането, че ако правилата накърняват личния интерес, нарушаването им е по-скоро допустимо – например когато се отнася за неплащане на пълния размер на социалните осигуровки и ползване на незаконни копия на филми и музика.

Последната тенденция насочва вниманието към липсата на достатъчна яснота за границите на свободата и ефекта на гражданското поведение на всеки човек върху благосъстоянието на всички. В комбинация с посоченото разбиране за ролята на държавата, тази неяснота подсилва фрустрацията от липсата на загриженост от страта на последната, капсулацията на индивидите и формирането на егоистични нагласи („Държавата не се грижи за мен, трябва да се спасявам сам, откъде накъде ще съм загрижен за другите”; „Държавата не се грижи културата да е достъпна, затова съм в правото си да свалям пиратски филми от интернет” и др. под.)

Като допълнение към горния проблем се идентифицира наличието на „конфликтна култура” – на отношенията с държавата да се гледа или като на загубена кауза или като на конфликт, сблъсък, а не като на диалог и потенциална възможност за решаване на проблемите:

  • На въпроса кой е най-ефективният начин, по който хората могат да повлияят на решенията, които се взимат от правителството, 43% не дават отговор или заявяват, че такъв начин няма;
  • Сред отговорилите, делът на посочилите конфликтни форми на взаимодействие (стачки, протести и др.) надвишава повече от два пъти посочилите диалогични форми (срещи, преговори и др.) – 37% срещу 14%.

3. Имидж на неправителствените организации

Визията на изследваната съвкупност за неправителствените организации се характеризира със следните основни белези:

  • Неясен имидж и липса на формирана представа за полезността на неправителствените организации – сред 40% от анкетираните понятието не предизвиква асоциации, а до 1/3 не могат да дадат отговор доколко различни видове НПО са полезни за обществото.
  • Въпреки това анкетираните различават видовете неправителствени организации и оценките на далите отговор за тяхната полезност, се различават: например организациите за защита на хората със заболявания и увреждания и за опазване на околната среда се оценяват като много полезни за обществото, докато тези за защита правата на етнически и религиозни малцинства и на хората с хомосексуална ориентация – като не толкова полезни .
  • Ангажираните в НПО млади хора (16-30 г.) са около 4% като това включва туристическите и спортни клубове.
  • Ангажираните в НПО младежи са обхванати в най-голяма степен от туристически и спортни дружества, екологични организации и организации за съвместно прекарване на свободното време и в по-малка степен – в организации, които се занимават с правозащитни дейности, граждански контрол и др. под.)

На теоретично ниво организациите се възприемат от младите хора като един от най-ефективните и легитимни начини, по които може да се участва в процесите на взимане на решения, а съществуването им еднозначно се приема като необходимо.

Имиджът на НПО е размит, но младите все пак разпознават функциите им. Тази имидж се повлиява от медиите и от непосредствения опит, който младите хора придобиват от участието си в гражданския сектор.

4. Целева група за бъдещо въздействие

Въз основа на разработените индикатори изследването идентифицира целева група, работата с която може да доведе до реални резултати за повишаване на гражданската активност на младите хора в България.

Целевата група беше идентифицирана въз основа на три критерия, базирани на теоретичния модел на изследването: 1) наличие на заинтересованост от обществено-политическите проблеми; 2) схващане на ролята на самите млади хора за решаване на проблемите им като важна и 3) готовност за лично ангажиране в обществено-полезни инициативи чрез полагане на доброволен труд . В така подбраната група е налице предварителната нагласа и чувствителност, необходими за постигане на ефективни резултати.

5. Препоръки към неправителствените организации

В заключение могат да се формулират следните препоръки към сектора като цяло и в частност към НПО, които желаят да активизират дейността си сред младите хора и да ги анагажират по-активно в свои дейности:

1) Най-благоприятна за въздействие е възрастовата група 18-25 години , чиито представители проявяват най-висока степен на чувствителност от всички респонденти (от групата 16-30 г.). 16-17 годишните имат слаб интерес и като цяло се вълнуват от проблеми с много по-лично измерение и сами се определят като „ малък съм ” и „ рано ми е още ” . Гражданите над 25 години са обхванати предимно от въпроси, свързани с реализацията на пазара на труда и в семеен план, и ако не са били ангажирани преди това, вероятността тепърва да се включат активно не е голяма.

•  Активизиране на връзките с обществеността и разширяване извън целевите групи . Необходимо е постигане на определено ниво на насищане на общественото пространство като цяло с информация за неправителствения сектор и дейностите, които осъществяват различните НПО. Ефектът ще бъде толкова по-голям, колкото по-широки групи от обществеността обхваща. Това ще намали общото ниво на незапознатост и произтичащ от нея скептицизъм. Активизирането на отделни организации в тази посока ще доведе до положителен резултат за сектора като цяло, а последното на свой ред в дългосрочен план ще ползва и всяка отделна организация.

•  Активизирането на връзките с обществеността ще има по-голям положителен ефект, ако е по-скоро дългосрочно , с постоянна наситеност във времето, отколкото ако залага на кампанийни пикове и агресивен информационен подход. Полезно е използването на цялото ветрило от възможности за достъп до обществеността (не само печатни и електронни медии, но и интернет и директен контакт).

•  Целенасочено представяне на положителни примери –дейности, довели до реален резултат и решаване на конкретен проблем на конкретен човек или група (например конкретни хора, които са получили помощ или проблемът им е бил решен със съдействието на дадена НПО да разкажат от първо лице за това по начин, който да достигне до повече хора).

•  Търсене на нови възможности и измерения на сътрудничеството с държавни, общински, академични институции.

•  Задълбочаване на сътрудничеството между организации, работещи в една и съща област и формиране на коалиции или пулове от организации.

•  Атрактивност на дейностите .

Приложение:

Следите ли информациите за политически и обществени събития?

 

Всички анкетирани (16-30 г.)

16-17 г.

18-25 г.

26-30 г.

Да, редовно

16%

6%

14%

23%

Да, понякога

58%

40%

60%

60%

Не

26%

54%

26%

17%

Кои въпроси от обществено-политическия живот ви интересуват най-силно?

 

Всички анкетирани

16-17 г.

18-25 г.

26-30 г.

Неотговорил/не се интересувам

13,5%

43,3%

22,1%

18,0%

Безработица

13,8%

6,3%

11,0%

25,1%

Образование

10,3%

22,1%

11,7%

6,2%

ЕС

9,4%

2,5%

10,8%

16,9%

Реализация на младите хора

5,9%

3,2%

9,5%

4,9%

Здравно осигуряване

4,1%

1,2%

3,2%

12,6%

Вие лично ангажиран ли сте по някакъв начин с НПО?

Всички анкетирани

3,9

Целева група

8,9

Разпределение по видове организации

Тип организация

Дял от ангажираните

(база 32 души)

За съвместно практикуване на спорт и туризъм

31,2

За опазване на околната среда

28,1

За съвместно практикуване на дейности в свободното време (хоби, литература, други)

21,9

За защита на човешките и гражданските права на всички граждани

12,5

За решаване на местни проблеми

12,5

За защита на правата на етнически малцинства

9,3

За осъществяване на научна и изследователска дейност

9,3

За наблюдение и контрол върху администрацията

9,3

Друга

2,8

За защита на правата на религиозни малцинства

6,3

За равнопоставеност на жените

6,3

За противодействие срещу корупцията

6,3

За защита на интересите на хора със заболявания и увреждания

3,1

За равнопоставеност на хората с хомосексуална ориентация

Процентите надхвърлят 100, тъй като някои от запитаните са ангажирани с повече от една организация

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=593

Posted by on февр. 18 2006. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30423 лв
 CHF =  1.69865 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20368 лв
100  RUB =  2.89847 лв
 USD =  1.65706 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.