МЛАДИТЕ И РЕЛИГИЯТА: СЪДБАТА НА ВЯРАТА

Религиозните млади хора е по-вероятно да проявят благотворителност, да работят доброволно и да станат част от социална институция (дори нерелигиозна). По-малко вероятно е те да пушат, пият и използват наркотици. Възрастта на първия сексуален контакт при тях е по-висока и те са по-малко депресивни и затлъстели. Те по-малко се притесняват за материалните придобивки и е по-вероятно да се запишат в университет.   

Университетските преподаватели се оплакват от своите студенти, откакто свят светува, и това не е без причина. Но през последните няколко години повече от дузина професори, съдя от разговорите си с тях, забелязват ярка светлина идваща от тъповатите, купонясващи, анти-интелектуални маси, които ги наблюдават от випуск на випуск. Младите хора със силно религиозен бекграунд, казват професорите, често се справят по-добре отколкото други студенти, може би защото те са по-ангажирани с хуманитарните предмети и по-прилежни в ученето.

Ако търсите причината за това трябва да погледнете книгата „Души в преход” на социолога Кристиян Смит. Той е използвал данни от свое дълго проучване наречено „Национално изследване на младежта и религията”, в което е изолзвал статистически данни и интервюта, за да нарисува една картина, не непременно красива, на моралния и духовен живот на младите между 18 и 24 години в Америка.

Религията, разбира се, не прави хората по-умни. Но изглежда спасява младите хора от безсъдържателния и отчайващ морален релативизъм. Интервютата в религиозни и полу-религиозни млади възрастни показва неясните сили на моралния избор. Ето типична извадка от едно интервю за това как се отличава добро от зло: „Морално е как се чувствам, защото то идва от сърцето ми. Мога да го усетя. Може да почувствате кое е правилно и неправилно със сърцето си, както и със съзнанието си. През повечето време, аз винаги усещам, го чувствам със сърцето си и това ме кара по-лесно да реша кое е добро и кое лошо. Защото ако чувствам, когато правя нещо, аз го усещам в сърцето си, и ако чувството е добро, аз ще го направя”.

Господин Смит отбелязва, че постоянната употреба на „чувствам” вместо „мисля” или „обсъждам” е „промяна в езика, която изразява основния субективистки и емоционален подход към моралните доводи и рационални аргументи”. Той заключава, че такива млади хода „де факто се съмняват, че неопределена, обективна, споделена реалност може би съществува сред и около всички хора”.

Религиозните млади хора са принудени да мислят сериозно и да говорят открито за Големия въпрос от ранна възраст. Те вярват, че реалността, която е „някъде там”, може да бъде изучавана и разбрана. Техните отговори на въпросите от интервютата са по-уверени от техните нерелигиозни връстници. Аманда, млада жена от консервативно християнско вероизповедание, казва на интервюиращия: „Първо и най-важно, вярвам, че Бог, който съществува е всемогъщ и всезнаещ и е създал цялата вселена. Вярвам в това, което пише в Библията за него”.

Ядрото на реалността за студенти като Аманда, разбира се, е религиозно, но тяхната вяра в истинността на нереалната истина може доста да повиши тяхната сериозност в ученето, без да споменаваме словесната им яснота.

Но Аманда не е като повечето представители на своето поколение. Новите млади в Америка, пише Смит, са „най-малко религиозните възрастни в Съединените щати днес”. Едва около 20 % посещават религиозни служби един път седмично, а 22 % се отказват в сравнение със същото изследване със същата група младежи проведено пет години по-рано.

При липсата на някаква сериозна религиозна вяра или ясна идея за морал, много от младежите решават, че „кармата” е най-добрият начин за обяснение на света. В това понятие те влагат това, че „доброто поведение ще бъде възнаградено в този живот, а лошото ще получи това, което заслужава”. Същността изглежда е: „Каквото повикало, такова се обадило”. Както казва един студент: „Съдбата е кучка”.

По-добре да има нещо такова, защото няма много друго какво да мотивира нерелигиозните младежи към доброжелателно поведение. Смит обобщава: „Всяка идея за отговорност, човечност, трансцедентален повик за защита на живота и достойнството на другия или морален дълг в търсене на общото благо, почти напълно липсва сред тези респонденти”.

Социологът признава, че младите хора, които интервюира, не изглеждат „драстично по-малко религиозни от предишните поколения на тяхната възраст”. Това е традиционен етап от живота, когато без родителско напътствие или детски отговорности за отглеждане на дете, религиозните връзки се губят. Но периодът на подрастване – времето на напускане на дома и тяхната женитба, създаване на свой дом – днес нараства, защото хората се женят по-късно и остават финансово зависими от своите родители дори през 20-те си години. Времето без стабилно религиозно съблюдаване така се удължава, както никога досега.

А цената може да бъде висока. Религиозността не само помага на младите хора да си задавам морални въпроси, но води и до положителни социални резултати. Религиозните млади хора е по-вероятно да проявят благотворителност, да работят доброволно и да станат част от социална институция (дори нерелигиозна). По-малко вероятно е те да пушат, пият и използват наркотици. Възрастта на първия сексуален контакт при тях е по-висока и те са по-малко депресивни и затлъстели. Те по-малко се притесняват за материалните придобивки и е по-вероятно да се запишат в университет.

Защо тогава повечето млади са морално неориентирани и религиозно отчуждени? Смит предполага, че религиозните институции не са достатъчно ангажирани в образованието на децата дори в най-базисните принципи на вярата. А религиозните родители често бягат от тези задължение, вероятно защото вярват на „културния мит”, че нямат влияние върху децата един път влезли в пубертета. Ученият открива, че напротив, когато става дума за религиозна вяра и практика, „кои и какви са били и са родителите” е по-вероятно да се „стикова” с младите, отколкото с вярванията и навиците на приятелите им тинейджъри.

Странно, че повечето респонденти казват, въпреки че в настоящето са се отдалечили от вярата, че очакват да станат по-религиозни, когато достигнат зряла възраст и възнамеряват да възпитат децата си в своята традиционна религиозна традиция. Една млада студентка, която прекарва много време в пиене и пушене на трева, казва на своя интервюиращ: „Мисля че младите трябва, един вид да се възпитават и насочват в някаква религиозна посока”.

Автор: Наоми Шафер Рили (в. Уолстрийт джърнал / 2009 година) На снимката: Кристиян Смит. Заглавието е на Общество.нет

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5610

Posted by on Ное. 17 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31981 лв
 CHF =  1.79714 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21323 лв
100  RUB =  2.93876 лв
 USD =  1.7342 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.