МЛАДЕЖТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

ПРОБЛЕМИТЕ КАТО ОТПРАВНА ТОЧКА КЪМ СПЕЦИФИЧНИ ПОКОЛЕНСКИ ЧЕРТИ В БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД 1989-2009
 
 

Характерна особеност на всички тоталитарни режими е опитът за налагането на монопол върху младежта и всички нейни действия. Младежта, като социална група се разглежда като авангард. Тя въплъщава идеята за приемственост на идеите и  бъдещето на управляващата партия. 
Младостта е времето в което най-силно се формират политическите предпочитания на индивида. В този смисъл идеологическата подготовка и възпитание на младите е основен приоритет за този тип режими. Управляващата партия обединява младите хора в политически организации с подчертано идеологически характер, които имат за задача да формират лоялни на режима и идеите му последователи. В известен смисъл това е и опит процесът на  възпитанието на младите поколения да се откъсне от семейството и да бъде унифициран под ръководствто на господстващата политическа сила.
Такива примери са младежките организации на Нацистката партия в Германия –  Хитлерюгенд (където членове са само момчета), като  в началото на 1939 г. около 98% от всички младежи са обединени в тях. В Италия по времето на Мусолини младите са организирани и възпитавани в младежката политическа организация „Баллила”. Комунистическата партия на СССР създава своя младежка структура – Комунистически съюз на младежта (Комсомол). В Югославия по времето на Тито е създадена – титовата младеж, в ГДР – Свободната германска младеж,  режима на Националния съюз на Португалия създава  „Португалска младеж”. Всички те имат сходни характеристики и отношенията им с голямата организация са до голяма степен аналогични.
До 10 ноември 1989 година в България  мнозинство млади хора са обединени в единна младежка организация – Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС).  След 9 септември 1944 година по указание на ръковододството на БКП –младежката й организация  Работнически младежки съюз (РМС) започва работа с другите младежки организации членове на Отечествения фронт (ОФ) – ЗМС, ССМ, Народен младежки съюз „Звено”, младите радикали. Идеята е да се изгради единна младежка организация по подобие на ОФ. Така се стига до създаването на Комитети на демократичната младеж (декември 1947).  По инициатива на Георги Димитров е  изграден Съюзът на народната младеж (СНМ). След смъртта на Димитров през 1949 година организацията е преименувана на Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ).(1) През 1958 година се провежда IV конгрес на който съюзът се преименува на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС). Широко използваното му наименование е „комсомол”. То е взаимствано от руския език, като е търсен аналог с названието на младежката организация на КПСС.  Възрастта за членство е от 14 до 28 години, като за заемащите ръководни постове тя е 30 години. Почти невъзможно е да се определи реалният брой на младите българи организирани в  Димитровския младежки комсомол. Това донякъде се дължи на факта, че голям брой млади хора не членуват в ДКМС, защото завършвайки училище не продължават своето образование, а  започват трудовата си кариера. В повечето случаи трудовия процес ги отдалечава от организирания комсомолски живот, който е най-развит и доминантен в сферите на средното и висше образование. От една страна определянето на приблизителния брой на членовете е лесно, поради задължителния характер на членството за всички ученици и студенти. От друга страна, обаче, ръководните кадри на димитровския комсол заемат платени длъжности, чието финансово изражение, под формата на заплата, е в пряка зависимост с броя членове в дадения район. Така кадрите на всяко едно ниво са заинтересовани да поддържат колкото се може по-голям списъчен състав, за да може да формират от една страна по-голямо възнаграждение за себе си, а от друга да трупат политически актив, който да им помага по-лесно да се издигат в кариерата, като успешни млади ръководители. Това води до голямо разминаване между реално ангажираните с организационния живот млади хора и тези, които формално членуват в организацията. Нарастващият конформизъм, особено сред ръководния състав, създава предпоставки за  делегитимиране на организацията сред младежта и за очуждението й от дневния ред на младите хора. В края на 80-те години в  Комсомола се наблюдава капсулираност на ръководните кадри, известна самодостатъчност на организацията като цяло. Веднага след промените от края на 1989 година  задължителния характар за членство в ДКМС се  губи и броят на членовете пада драстично. Подобно процеси протичат след рухването на всички тоталитарни режими. Например от  края на Нацистка Германия до началото на 50-те години на ХХ век броят на младите германци членове на младежки политически организации (във Федералната република) спада от 98% на  4%, а  към края на 1967 пада двойно до  2%.
    През целия тоталитарен период комунистическата партия и персонално нейният пръв ръководител държат монопола върху политическо възпитание на младежта. В Конституцията на Народна република България приета през 1971 година е записано, че „Възпитанието на младежта в комунистически дух е задължение на цялото общество”.(2) На БЗНС и  ОФ не се разрешава да създават младежки организации, като с решение на Полибюро на БКП дори за членове на БЗНС не могат да се приемат лица под 28 годишна възраст. В този смисъл младежта е особено важна за тоталитарния режим. Тя е осмислен политически ресурс със сериозен потенциал, който трябва да бъде контролиран.
     В отношенията БКП – ДКМС има силно изразен патернализъм. По време на целия период политически организираната младеж е под постоянния контрол на партията и е неин своеобразен кадрови „резервоар”. Комсомолът повтаря тежката организационната структура на комунистическата партия, което приучва отрано към бюрократизъм младите лидери. От една страна това е най-важната обществена организация след БКП в държавата (останалите са маргинализирани – ОФ, БЗНС, различни комитети), която формира много от ръководните кадри на партията. Огледалността на комсомола и голямата партия, от един момент,  не само създават добра възможност за професионална реализация в политиката на младите кадри, но и водят до привнасяне на негативни практики от партията към младежката й структура.
    Живков на два пъти знаково се обръща към младежта –  чрез своите тезиси за младежта през 1967 г. и с писмото до ЦК на ДКМС от 1978 година. Вторият документ „Учение и труд, жизнерадост и дръзновение” е особено важен за анализа на младежката проблематика и генерационни отношения в страната в края на 70-те и като отправна точка за случващото се през 80-те години. Генералният секретар на партията очертава редица стари и възникващи нови проблеми в работата с младежта. От една страна критикува партията за проявите на ретроградно мислене, патернализъм, неотчитане на новите реалности и формалния подход в комуникацията с младите хора.(3)  От друга набляга на негативните тенденции сред самата младеж – формализъм, липса на инициатива; лоша професионална реализация; дезеинтересираност от обществените, социални, професионални процеси; ширещо се „бележкарство”, безделие, потребителско отношение към живота. Важен момент е добавката към девиза ”Учение и труд” – „Жизнерадост и дръзновение”. Именно дръзновение, което е важно условие за развитие, за промяна, липсва на младежта в този момент. При анализ на писмото се вижда, че тонът му и забележките към комсомолската организация са изключително остри. В него директно пише: „Комсомолът не е успял в достатъчна степен да се превърне в истински и пълнокръвен изразител на потребностите и интересите на младежта…”.(4) Организацията няма влияние върху младежта, която не членува в нея и най-важното структурите й са се превърнали в „диспечерски пунктове за актива, откъснали са се от самия младежки живот”.(5)
Писмото е много тревожно по своя харатер. И ако трябва да се синтезира написаното в него то би звучало като: „Ситуацията е тежка и ако не направите това и това тя ще се влоши”. Освен критики в документа се дава картбланш на ръководните комсомолски кадри за самостоятелно действие, насърчават се за проява на инициативност, за търсене на нови подходи към младежта и нейните проблеми. Живков иска диференциран подход към младите хора, съобразно възрастови им, образователни, професионални различия.(6) Подход, който да не се опира единствено на икономически съображение, а на идеализма сред младите, който явно вече отсъства от ценностната им ориентация, липсва алтруизмът на по-старите поколения.(7)
По-старото “Aприлско поколение”, на младите през 50-те и 60-те години, има кауза, известен идеализъм, възпитано е в ценностите на партията. Мигрират, образоват се и започват професионална кариера основно младите. Тази генерация дължи много на тоталитарния режим – преместването от селото към града, новите социални придобивки, образование, промяна на социалния статус.(8) При следващите поколения това вече е даденост. Няма я признателността и спомена за тези политики на комунистическата партия. Поколението на родените след Априлския пленум е много различно. Това са младите през 80-те години с техните нови ценности, потребности, нагласи.
Въпреки масовият и колективен характер на димитровския комсомол той не успява да изпълни основната си задача да възпита младежта в идеите на комунистическата партия чрез колективистични дейности. Постепенно политическото възпитание на младежта се формализира. Писмото на Живков остава документ с пожелателно съдържание и не е разчетен правилно, нито от ръководните партийни кадри, нито от голяма част от научната общност. Години наред след написването му то води само до прояви на приповдигнатост, при цитирането му доминират хвалебствията, забелязва се нездрав оптимизъм, анализира се едностранчиво и повърхностно.(9)
 Започналата в началото на 80-те криза на социалистическата система като цяло се отразява чувствително върху младите поколения. Нико Яхиел пише: „Ерозирането на ценностната система беше особено характерно сред младежта”.(10) Серия от негативни тенденции се прояват сред „бъдещето на партията”. В началото на 80-те години  процесът на деколективизация и отчуждение на младите хора от дейността на комсомолската организация се задълбочава. Те предпочитат да прекарват свободното си време индивидуално или в малки неформални групи.(11) Една от основните идеи на тоталитарната държава, за организиране дори на свободното време на младежта, в този период, започва, все по-сериозно, да девалвира. Това е важен симптом за задълбочаващото се разминаване между младите и режима.
Комунистическата партия не успява да реши редица проблеми касаещи младежта. Особено наболял е жилищният проблем. Дефицитът на жилища засяга най-вече младите семейства. На този фон редица привилигировани групи получават дом с предимство – активни борци, номенклатурни кадри. Това дразни младите, видоизменя чувството им за справедливост, подкопава доверието към управлението. Държавата не може да отговори и на нарастналите потребности на младото поколение за прекарване на свободното време. Младите предпочитат западната музика, стоки, привлича ги този начин на живот.(12) Това е проблем с  който Живков, въпреки желанието си, не успява да се справи по време на цялото си управление. Още в началото на 60-те години се чуди защо младите предочитат да играят туист, а не старото българско хоро, предпочитат западни, а не съветски автомобили.(13)
Важен проблем е и липсата на единна координираща структура, която да отговаря конкретно за проблемите на младежта – множеството институти, звена и организации водят малко или много автономно от останалите съществуване.
Същевременно се наблюдават и ред други негативни процеси –  отчужденост от семейството, проблеми в училището, деформации в армията,  църквата не играе никаква възпитателна роля в живота на младежта. Липсват обективни социални регулатори за възпитание на младите хора. Единствената възпитаваща институция с по-сериозна социализираща роля остава училището, но то има ограничен времеви диапазон в живота на младата личност и е силно идеологизирано. След завършване на средно образование липсват институционалните модели на поведение, регулаторни механизми, примери за подражание. Получава се своеобразен вакуум в процеса на социализация и особено в гражданското възпитание на младото поколение. Тази ниска гражданска култура оказва силно влияние върху поскомунистическия преходен период, който се характеризира с липса на уважение към социалните институции, отсъствие на рекспект към държавността, наблюдава се политическа активност със стихиен и спорадичен характер. 
Още в изследване направено през 1973 г. от проф. Минчо Семов са отчетени негативните тенденции на обезлюдяване на селските райнони и масова младежка миграция към Столицата и големите градове. Това води до териториално-демографски дисбаланс и струпване на големи общности от хора на малка по площ територия.  Особена липса на млади хора се отчита в района на Странджа-Сакар. Комунистическата партия се опитва да разреши този проблем като инициира през 80-те години кампания по превръщането на тази част на страната в Република на младостта. Като стимул на заселилите се се предоставят редица привилегии – безплатно жилище, крупни за времето си суми пари, по-високи заплати,  опрощаване на данъци. Целта е този регион да се превърне в атрактивно място за живот и развитие. Начинанието обаче се проваля. Районът продължава да е на последните места по демографски и икономически показатели в страната за времето на целия преход. Миграцията, особено сред младите, произтича от самия характер на социалистическата система и води до редица отрицателни последствия – управленски дефицит за кадри по места, нарастваща престъпност, екологични проблеми, влошена икономическа ситуация. Интересно, че данните показват, че най-голямата група мигриращи са именно политически активните членове на комсомола.(14)
Друга негативна тенденция, която се проявява през 80-те години в свързана с начина на живот и стериотипите за успех у младите хора. Предходните десетилетия са най-успешният период за  времето на съществуване на тоталитарния режим, пикът на икономическия му и културен подем. Същевременно това не е достижение на отделния индивид или семейната среда, а на държавата като цяло. Така нарастването на благосъстоянието променя нагласите на младежта към труда, развлеченията, битието. Всички те се приемат за даденост. Признаците на икономическа криза в последното десетилетие на режима съвпадат с нарастналите очаквания на младите в личен план. Материализмът, консуматорското отношение към живота  започват отчетливо да доминират над идеализма шумно пропагандиран от комунистическата партия.(15) Ценност вече са придобивките на всекидневното, дефицитните стоки, облеклото, чистия кариеризъм, прагматизма. Идеите (политически, социални) сами по себе си не са първостепенни, а дори напротив – превръщат се в обект за подигравки от останалите. Това рязко контрастира с иделите на първото комунистическо поколение, което е основен участник в такива масови младежки инициативи, като например „Бригадирското движение”, строежа на прохода Хаинбоаз. Така новата ситуация на младежта не само започва да се различава от официалната политика на БКП, но и да навлиза в антагонистични отношения с нея.
Новите поколения са чувствително по-образовани от предходните, откъдето идва и едно нарастнало самочувствие като цяло, което се проявява в отношенията спрямо по-старите членове на обществото. След появата на елитните езикови гимназии тази генерационната разлика се задълбочава. Младото поколение е много по-освободено в мисленето, възприятията, възгледите си.(16) При него я няма културната изолация, която е част от живота на по-старите генерации (края на 40-те и 50-те години). То опознава света чрез проникващите западни филми, световни автори, чужди списания. Именно по-образованите млади хора се превръщат в основен резервоар за перманентните емиграционни вълни, които влияят отрицателно на демографския, икономически, социален и не на последно място политически живот в България по време на прехода.
Начинът на живот,  вследствие на урбанизацията, навлизането на нови технологии (в промишлеността и домакинствата), също допринася за задълбочаване на генерационните различния. Дори използваният език на всекидневно ниво сред младите и този на по-старите поколения се различава в своите жаргонни форми, в употребата на нови думи, словосъчетания, чуждици.(17)
Същевременно се засилва егоизмът у новите генерации.(18) Възпитавани с примера на саможертвата на предишните поколения, с алтруизма пропагандиран от на комунистическата партия, в нея обаче започват да се наблюдава точно обратното – егоистични нагласи, влошаване на междуличностните отношения на всекидневно ниво, грубост. Нарастват явления като алкохолизма, насилието сред младите. Особено тревожно е насилието, което се проявавя на всички нива на младежка социализация – семейство, детски градини, училище, в казармата.  В своите изследвания „Научноизследователския институт за младежта” (НИИМ) постоянно се „натъква на побоища в училище”.(19)
Постепенно изчезват характерните за по-старите поколения – трудолюбие, скромност, пестеливост. Младите се формират под влияние на добилата изключителна популярност поговорка: „Учи, за да не работиш”. Старите ценности се изместват от нови. Жизнелюбието у младите се цени повече от пестеливостта. Традиционното трудолюбие постепенно се отрича, но както отбелязва проф. Митев „част от младежите изоставят стария образец на отношение към труда без да достигнат до новия”.(20)
Същевременно в организационния живот и формалните отношения се наблюдава засилващ се конформизъм, скованост в поведението, сервилничене пред по-високопоставeните, институционален страх, опортюнизъм, липса на инициативност, на креативност, на социална активност. В изследването „Съвременният млад човек” проф. Петър-Емил Митев установява регреса на социална инициативност у младите хора в сравнение с по-старите поколения. Дори тя е по-ниска, отколкото при групата на пенсионерите.(21) Това неиминуемо води и до регрес на потенциала за ювентизационен натиск у по-младите.
Сред младежта, мислена и възпитавана като относително хомогенна социобиологична група, започва динамичен процес на разпад на по-малки социални общности. Протича своеобразна атомизация на младежта. Неформалните групи преживяват своеобразен бум именно през този период. Спойващата роля на комсомола като монолитен младежки регулатор става все по-имагинерна. 
Ангажиранността на партийното ръководство с вътрешнопартийните, социално-икономически, етнически и международни проблеми, особено през втората половина на 80-те години, неглижира допълнително младежките въпроси. Този вакум се изпълва от различни неформални групи. Младежта, за разлика от 50-те и 60-те години вече не се идентифицира с партията и нейното ръководство. В своята статия „Великото време на интелигенцията” Желю Желев пише за появата на  „остри форми на очуждение между поколенията”.(22) Между застарялата партия и  формализираната й младежка организация от една страна и младежта от друга се получава разминаване.
Една от парадигмите в западната политология на 60-те и 70-те години, която става особено актуална след младежките движения от 1968 година, изследва конфликта между поколенията. Комунистическата партия категорично отхвърля идеята за съществуването на подобен въпрос в българското общество и го определя като проблем единствено на западните общества. Станка Шопова, първи секретар на ЦК на ДКМС, член на президиума на ОФ пише: „Напоследък на Запад много се говори за „пропаст”, за разрив между поколенията… Но у нас, в социалистическа България, реалността е съвсем друга” (23) Подобна политика на възприемане на конфликта между поколенията като капиталистическа измислица се наблюдават във всички източноевропейски страни.(24)
През 80-те години обаче започва да се руши митът за уважението между различните генерации, изчезва респекта към по-старите налаган от режима. Този процес е уловен и в изкуството като излизат поредица от филми (едно от основните средство за прекарване на свободното време в органичения откъм забавления тоталитарен режим е киното, оттам и влиятелната му социална роля в периода), които третират темата за генерационните проблеми и насилието.(25)
Наблюдава се съществено покачване на нивата на младежка престъпност.(26) За това спомагат редица фактори. От една страна, икономическата криза води до дефицит на стоки, моралният упадак, сред част от младите, ги подтиква към извършване на престъпления с цел набавяне на пари и вещи, които не могат да притежават. От друга страна разликата в начина на живот и социалния статус на част от населението и на средностатическите граждани допълнително катализира този процес.(27) Започва да процъфтява спекулата,  нелегалната търговия, особено с валута (чейнчаджийство), измамите на чужденци, грабежите, появяват се първите кражби на коли, магистрални нападения, обири по домовете.  Данните от 1970 до 1990 година показват, че броя на осъдените за престъпления лица е най-голям във възрастовата група 18 – 29 години.(28)  Това съвпада с един процес на подмладяване на престъпността в световен мащаб.(29) Младежката престъпност в най-голяма степен предпоставя по-нататъшното развитие на престъпността като цяло и най-вече на нейните рецидивни форми. Рецидивистите са формирани в младежка възраст и продължават „дейността” си години наред.  Това се доказва и от един от основните проблеми на българския преход – престъпността.
Ръководството на партията си дава сметка за поредицата негативни тенденции свързани с младежта. Белег за съществуващата криза в комсомолската организация е и факта, че възрастта за членство в края на десетилетието е увеличена от 28 на 30 години. Това е следствие от застоя на различни ръководни нива, дефицит на кадри по места, намаляваща членска маса и застаряването на населението в страната като цяло.
На конгреса на ДКМС през 1987 година се чуват много критични изказвания за състоянието на младежта и за организационното и идейно състояние на комсомола.(30) Отначало Живков решава, че трябва да се действа твърдо спрямо инакомислещите и особено срещу нарастналия брой младежки неформални групи. Последните погрешно са възприемани като една от причините за кризата сред младежта.(31) „Разформировани” са принудително групите на рокери, формираните по музикални предпочитания – пънкари, ню уейв, металисти, рокаджии и други. Вземат се административни мерки с изразен репресивен характер. Приета е заповед Р9789 от 1985 година на Министерство на народната просвета, която забранява на учениците да се движат в група повече от двама и да са навън след 22 часа. Тя засяга и младежи на 18-19 години, които са в последните класове на средното училище и фактически са пълнолетни граждани.
Реакцията на младите е допълнително недоволство от режима, очуждение и търсене на различни алтернативни форми за прекарване на свободното време (най-често събирания по домовете). Забраненото привлича с още по-голяма сила, принцип, който важи в най-голяма степен за младите хора. Мерките не дават резултат, а дори напротив задълбочават разрива. Публичните предупреждения и сигнали стават особено тревожни. Показателна е статия на директора на НИИМ проф. Петър-Емил Митев в която пише: „Ако не се вземат мерки, може да се достигне до абсурно положение, при което в обществото има един-единствен „дисидент” и това е младежта.”(32)
На националната партийна конференция в началото на януари 1988 г. Живков решава да смени тактиката за разрешаване на проблема. Заявява, че не трябва да се пречи на „изявата на самодейни групи, самодейни сдружения, на други самодейни форми за изява на хората”.(33)  Както се вижда от изказването му, дори езикът използван от него тотално се разминава с този на новите генерации. Той не може или не иска да приеме, че светът около него се е променил. Нови и много различни са младите социобиологични групи.

*    *    *
Същевременно перестроечните процеси на Горбачов повлияват особено силно голяма част студентите в този период. Това е поколението на родените през 60-те години. Поради задължителния характер на изучаване на руски език след 3 клас, в цялата образователна система, родените по това време говорят или най-малкото разбират руски език. Именно чрез руските перестроечните издания, които са достъпни у нас, могат да се четат свободно, по това време вече пропагандират идеите за гласност, преустройство (особено сп. Огоньок, в. Литературная газета, руската телевизия,) тези млади хора, както и голяма част от интелектуалците, оформят своите политически възгледи. Това допълнително разделя младите от застаряващото партийно ръководство, част от което не споделя възгледите на Горбачов, с когото вече е във влошени отношения и Тодор Живков. Представителите на това поколение до голяма степен са млади романтици, които вярват в идеите за реформи, в промяната на системата, в демократизирането на обществото, в новия курс на перестройката, в по-доброто бъдеще. При тях се проявяват странна смесица от социални (леви) и либерални идеи, които неизбежно в даден момент достигат до колизия, поради взаимоизключващите се базови постановки, особено в икономическата сфера. Имат идея за промяна, но не знаят как точно ще се осъществи, накъде ще тръгнат процесите, какво ще донесе например гласността, свободата, стопанската либерализация и т.н. В известен смисъл то би могло да се нарече идеалистично-наивистично поколение.
Голяма част от тази перестроечната студентска генерация се оказва излъгана в очакванията си за прехода. Ентусиазирани в началото (много стават членове на неформалните организации, синдикати, социалдемоктатически партии, екологични организации) скоро след промените мнозинството от тях се оказват „непригодни” за новите икономически реалности. Много от тях са представители на социалнопрофесионални групи като инженеро-техническата интелигенция, заети в промишлеността и селското стопанство, интелигенцията, служащи в бюджетната сфера.(34) Не намерили желаната себереализация те търсят закрила от държавата и много от тях се маргинализират социално-икономически, недоволстват от прехода, стават неустойчиви в нагласите си, превърщат се в политически аутсайдери, реваншистки настроени, търсят възмездие и справеделивост. Те, до голяма степен, наред с пенсионерите, са едни от най-губещите от посттоталитарната трансформация на социалната структура.
Относително малка, но влиятелна, поради участие на повечето й представители в обществения, икономически, политически преходен елит, е  групата съставена от  деца и внуци на част от партийната номенклатура, на упражняващи различни професии, които позволят пътувания отвъд „Желязната завеса”. Това са наследници на дипломати, външнотърговски работници, на различни партийни кадри, кореспонденти зад граница, разузнавачи, много от които учат в училища и университети зад граница, както на Изток, така и на Запад, попадат под влияние на нова социална среда, по-образовани са, говорят чужди езици. Прагматизмът при тях е водещ, ценност са кариерното личностно развитие, образованието. То би могло да се обозначи като индивидуалистично посттоталитарно поколение. Голяма част от неговите представители се включват активно в демократичните процеси по време на прехода в целия политически спектър. Те, според социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, са една от причините за генерационната асиметрия в трансформационния процес – „повечето млади от стария елит тръгват в „синя” посока и обратно”.(35) Интересно, че голяма част от тях, прегръщат основно идеите на англосаксонския либерализъм и рязко отхвърлят тоталитарния режим и биографиите на своите родители на които дължат образованието и социалния си статус. Това може да се определи като своеобразен политически „Едипов комплекс”. При тях често се наблюдава и фиксация по отношение на Русия и всичко руско, което се демонизира, отхвърля, заклеймява. Именно сред тях се формират най-яростните отрицатели на предишния режим, раждат се най-крайните идеи за лустрация, възмездие, нерядко се наблюдава национален нихилизъм с често фаворизиране на специфични обществени групи (малцинствени) за сметка на доминиращия етнос, чуват се най-радикалните предложения за реформи.
Съществува и немалка група млади хора, които потомствено са свързани с противници на тоталитарния режим. Това са наследници (деца, внуци, правнуци) на репресирани по време на тоталитарното управление, на стари буржоазни фамилии, монархисти, царски офицери, на членове на големите политически организации – легионери, земеделци, социалдемократи, демократи. Те са възпитавани в семейна среда, която е крайно негативно настроена спрямо комунистическото управление.  Тези фамилии губят от идването на власт на БКП в социален и материален план. Повечето са преследвани, изселвани, собствеността им е национализирана, много от тях са с провалени професионални кариери. Новите генерации израстват в антикомунистическата атмосфера на своите семейства, с разказите и спомените на близките си. Основни канали за получаване на политическа информация за тях са предаванията на нелегалните западни радиостанции.(36) Отношението на тази група млади хора към режима, ако не негативно,  в най-добрия случай е лишено от ентусиазъм и вяра в легитимността му. Прозападните наласи у него са подчертано доминиращи. Потомствените антикомунистически настроени млади хора се включват дейно във възстановяването на демократичната политическа система. Те са основното младежко ядро при студентските протести и възстановяването на историческите партии  веднага след 10 ноември. Първите лидери на всички опозиционни младежки и студентски организации произлизат от антимомунистически семейства.
Много млади хора през 80-те години започват да се занимават с престъпна дейност. Те са слабо образовани (рано напуснали системата), не приемат образованието като ценност, търсят бързи начини на лично обогатяване на всяка цена, настроени са авантюристично, цинични са. Физическата сила става ценност именно в този период. Тя не се ражда спонтанно в месеците след 10 ноември. Тези младежи увеличават равнището на паразитност на социалната структура като формират една не малка и по-специална група от българското преходно общество, съставена от т.нар. мутри, рецидивиращи престъпници, крадци, рекетьори, хулигани, проститутки.(37) Физическите дадености и безкрупулността стават определящи за благосъстоянието, личния просперитет, социалния престиж и най-важното са индикатор за личния авторитет, особено в първите преходни години. Процесът на силово първоначално натрупване на капитал преминава към следващата фаза на легализация на бизнеса, която до голяма степен зависи от политическа конюнктура и неиминуемо води тези млади хора до търсене на контакти и изграждане на двустранна система от зависимости с различни политически организации и лидери.(38) Тези биологично млади хора (мафия, борци, мутри) създават големи и влиятелни социални мрежи от свои връстници, организирани в силни йерархии.  Според социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев – „Всъщност именно тази особеност – че нахално обитават центъра на обществото – дразни най-много и създават усещане за голяма престъпност”.(39) Те могат да се определят като първостепенен обществен дразнител по време на прехода, точно както активните борци в последното десетилетие на тоталитарния режим. Разликата е, че едните са млади, а другите стари. Докато участниците в съпротивитителното движение имат предимно социални придобивки, то привилегиите на организираните престъпници са недосегаемост, безнаказаност, наглост.
Невъзможността или нежеланието на институциите на държавата да спрат перманентния тормоз от страна на тези маргинални групи върху обеществото пронизва целия преход. Това още повече влошава социално-психологическото състояние на перестроечното поколение, което прави преоценка на историята, на реформите, на миналите си желания за промяна. Всичко това под знаменателя на голямо политическо разочарование.
Изводът, който може да се направи, че всички проблеми сред младежта през 80-те години предпоставят участието на младите не само в политическите, но и в социално-икономическите процеси от началото на прехода. Тенденциите заложени тогава създават специфичен контекст в който субект и обект на случващото се са и много млади хора. Негативните явления сред определени групи от младежта оформят тяхното поведение и нагласи в изграждането на демократична България.
 

СТАТИЯТА
Е ПУБЛИКУВАНА В СПИСАНИЕ "МИНАЛО” , КНИЖКА 2/ 2010, ISSN – 1310 – 3415

 
 Бележки:
 
1. Кратък политически речник, Партиздат, София, 1972
2. Чл. 39, ал. 1 в сборника Български конституции и конституционни проекти, изд. Д-р Петър Берон, София, 1990, с. 63
3. Живков, Тодор. Учение и труд, жизнерадост и дръзновение. Писмо до ЦК на ДКМС, изд. Народна младеж, София, 1979, с. 20-21
4. Пак там, с.70
5. Пак там, с. 71
6. Пак там, с. 24, 59
7. „Нека си спомним първите младежки бригади, младите хора, които прокарваха Хаинбоаз…” Живков, Тодор. Цит.съч., с. 53
8.  Виж Симеонов, Петко. Голямата промяна: 1989-1990. Опит за документ. Изд. Български писател, София, 2005, с. 48
9. Виж Младежта и бъдещето. Автори: Евгени Апостолов, Меглена Ачкова. изд. Народна младеж, София, 1986, с. 115
10. Яхиел, Нико. Тодор Живков и и личната власт. Спомени, документи, анализи, изд. М-8-М, София, 1997, с. 253
11. Велев, Иван. Интереси и дейности в сферата на свободното време, в сборник Младежта – проблеми и изследвания, изд. Народна младеж, София, 1985,  с. 187, 193
12. Живков, Тодор. Цит.съч., с.64
13. Съветска България през три британски мандата. Из архива за Форин офис за събития и личности в България 1956-1963. Посланик Антъни Линкън (1960-1963), изд. Би Би Си Лондон – Българска редакция, 1994,  с. 148
14. Семов, Минчо. Потенциални преселнци, изд. Народна младеж, София, 1973,  с. 37
15. Митев, Петър-Емил. Съвременният млад човек. Специфични нравствени черти. Резултати от социологически проучвания.  изд. Народна младеж, София, 1980 с. 74
16. Митев, П.Е., Социлистическата младеж и…, сп. Социологически проблеми, 1-2, 2003, с.139
17. Пак там, с. 138
18.  Семов, Минчо. Младежта в перспективата на 80-те години. Проблеми и тенденци. Статия в сборник Младежта – проблеми и изследвания, изд. Народна младеж, София, 1985, с. 207
19. Митев, Петър-Емил. По това време директор на НИИМ в статия озаглавена Градивната енергия на доверието, в. Народна култура, 33/14 август 1988, с.5
20. Митев, Петър-Емил. Цит.съч., с.37. Виж подробно и  с. 34-40
21. Пак там, с. 61-64
22. Желев, Желю, Великото време на интелигенцията, в. Култура 30/22 юни 1988
23. Шопова, Станка. Стареенето и старите хора в България. Изд. на ОФ, София, 1983, с. 121
24. Критика на тази теза развива Еремин, Юрий. Митът за конфликт между поколенията. Изд. на ОФ, София, 1977
25. По известни са „Всичко е любов”, „Не знам, не чух, не видях”, „Дом за нашите деца” и други.
26. Каракашев, Веселин. Младежка рецидивна престъпност. Университетско изд.”Климент Охридски”, София, 1990, с. 50-52
27. По-висок стандарт показват деца на външнотърговски работници, номенклатурни кадри, работещи за валута зад граница, упражняващи професии свързани с търговия на дефицитни стоки (плод и зеленчук, безалкохолни напитки, месарници), работещи на бензиностанции, барамани.
28. Каракашев, Веселин. Цит.съч., с. 19
29. Пак там, с. 24
30. Изказване на проф.Петър-Емил Митев пред конгреса, което е изключително остро и критично (звуков файл от личен архив на проф. Митев)
31. Яхиел, Нико, Цит.съч., с. 354
32. Митев, Петър-Емил. Градивната енергия на бъдещето, в. Народна култура, 32/7 август 1987, с.4
33. Живков, Тодор. Преустройството – дело на партията, дело на народа. Доклад пред НПК (28.01.1988), изд. Партиздат, С, 1988, с. 37 , цит. от Яхиел, Нико. Цит.съч., с.354
34. Ерменов, Боян. Социалната трансформация и групова маргинализация в условията на преход. сп. Население, изд. Институт по демография на БАН, София, 1/2000, с. 90
35. Какво се случи? Разказ за прехода в България и малко след него, автори Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, изд. Труд, София, 2008, с. 50
36. Радио Свободна Европа, радио  Дойче веле, радио Би Би Си, радио Гласът на Америка,
37. Ерменов, Боян, Социална трансформация и групова…, с. 92
38. По известни, първоначално наричани борчески, групировки са ВИС, СИК, Корона Инс, Аполо и Болкан и други. От една страна те могат да финансират политици, да им служат като групи за натиск, за набиране на гласове, а в замяна получават лицензи, разрешителни, протекции.  Лидерите на повечето подобни формирования не доживяват до 40 години, а се превръщат в част от криминалата хроника на българския преход
39. Какво се случи? Цит.съч.,с. 100
 
 


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
 

ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ДЪРЖАВАТА РЕФЛЕКТИРА ВЪРХУ РОДИТЕЛИТЕ -КАЛОЯН МЕТОДИЕВ РОДИТЕЛ НА СЕДМИЦАТА В МАРТИ ОНЛАЙН

НАКРАТКО ЗА БСП ИЛИ 20 ГОДИНИ СЛЕД НЕЙНОТО ПРЕИМЕНУВАНЕ

НАРЪЧНИК НА МЛАДИЯ РОДИТЕЛ

АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ В ШВЕЦИЯ

С ПОВИШАВАНЕ НА ДАНЪЦИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УВЕЛИЧИ ПОТРЕБЛЕНИЕТО – Йордан
ТОДОРОВ

ЛОВ НА ГМО ВЕЩИЦИ ЗАПОЧВА У НАС?

ВСЕ ПО-СИЛЕН НАТИСК В ДАНИЯ ДА СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗАПЛАТИТЕ НА
БАНКОВИТЕ
РЪКОВОДСТВА

ПРЕКАЛЕНО ДЕБЕЛ СЪМ, ЗА ДА ХОДЯ В ЗАТВОРА

РАДИО К2 ОСТАВА В ЕФИР

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: ВАК В СВОЯТА ТРАДИЦИЯ Е ИЗВОР НА
КОРУПЦИЯ

СОЦИАЛИЗЪМ ЗА БОГАТИТЕ

ИМЕТО НА МИСТЕРИОЗНИЯ РАЗУЗНАВАЧ ПЛАМЕН АТАНАСОВ
ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗПЛУВА НА НЕОЧАКВАНИ МЕСТА

КАЗУСЪТ РАДИО К2 СТАВА ВСЕ ПО-СКАНДАЛЕН

ТЕЗАТА ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ ПОСТЕПЕННО СЕ
ТОПИ

БОРИСОВ ПЕЧЕЛИ БИТКА, ГУБИ ВОЙНАТА!

ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: РЕКТОРИТЕ НА НЯКОИ ВУЗ-ОВЕ СА СЕ
ПРЕВЪРНАЛИ В КРУПНИ БИЗНЕСМЕНИ

ВЪЗРАСТТА
НА
ЛИДЕРА
-Калоян МЕТОДИЕВ


Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3192

Posted by on май 14 2010. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.