МИХАИЛ ГРУЕВ: БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА МУТИРА В ОЛИГАРХИЧНО УПРАВЛЕНИЕ

Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971 г. в София. Завършил специалност история в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” през 1994 г. Защитава докторат по история през 2001 г. От 2002 г. е преподавател в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Преподава Най – нова българска история . Автор е книгите „Между петолъчката и полумесеца. (Българите мюсюлмани и политическият режим 1944 – 1959 г.)”, „Политическата култура на българите-мюсюлмани – проблеми на прехода от традицията към модерностт”.

Едно интервю на Валентина Думанова

 

 

ДПС стана на 18 години. Как определяте ролята на движението през този период?


Безспорно, ДПС е един от феномените на българския преход. Неговата роля следва да се оценява като сложна и противоречива – в зависимост от гледната точка. Ако погледнем към него от макроперспективата на официалната българска държава, би могло да се каже, че то й е необходимо, тъй като посредством контрола над един малък елит, тя държи огромен брой хора от българското население. Купувайки и корумпирайки този елит, тя е в състояние да контролира поведението на неговите гласоподаватели, да подържа лоялността им към нея (а не толкова към официална Турция например или към различни ислямистки или консервативни мюсюлмански течения) и да държи „под око” процесите и настроенията „отдолу”.


Ако феноменът обаче бъде разгледан през призмата на класическата либерална демокрация, без съмнение ролята му трябва да бъде характеризирана подчертано негативно. Известно е, че върхушката на Движението с малки изключения съставлява част от стария комунистически провинциален елит, който в значителна степен беше съпричастен към т. нар. „възродителен процес”. Тук не става дума и за очевидната му зависимост от бившата Държавна сигурност. Поради липсата на друг алтернативен или контраелит, в годините на прехода той много лесно се трансформира в посткомунистически, запазвайки отново в ръцете си контрола над своите сънародници и единоверци. Последният е подържан и продължава да бъде подържан с такава самоотверженост и решителност, че анемичната политическа демокрация в доминираните от Движението райони е тотално подменена от олигархично управление на неособено способни хора, компенсиращи тези си качества (или по-точно липсата на такива) с абсолютната си преданост към висшестоящите в тази своеобразна „хранителна пирамида”. Инакомислието тук се наказва не по-малко сурово, отколкото в годините преди 1989-та.


Ако погледнем обаче от гледна точка на средностатистическия турчин (или мюсюлманин), който всъщност е основният гласоподавател на Движението, нещата изглеждат по малко по-различен начин. Чрез него той се чувства значим в контекста на националния политически и обществен живот, има своето своеобразно политическо представителство. Именно посредством него той може да претендира не просто за работа, а за позиции в обществото, до които е невъзможно да достигне единствено благодарение на качествата си. Чрез перманентното стоене на ДПС във властта на различни нива селата и районите, в които той живее, изглеждат много по-добре или поне по-добре от тези, в които живеят българите. Заради това той има всички основания да продължи да гласува по същия начин, по който е гласувал до този момент. Докога обаче този модел ще продължи да функционира и кога в българското общество ще се установи нов консенсус, е все още рано да се каже.

Може ли да се говори днес за своеобразно завръщане на наследниците на комунистическия елит от 1944 – 1989 година?


Известно е, че самият комунистически елит в България съдържа в себе си три ясно обособени генерации. В този смисъл може да се твърди, че от достъп до различните етажи на властта са лишени единствено наследниците на първата сталинистка генерация. Що се отнася до следващите – тази на Живков и обкръжението му, и тази на т. нар. „технократи”, без съмнение те са представени изключително плътно. Един бегъл поглед върху заемащите ключовите постове в държавата би могъл да потвърди този извод – наследниците на фамилиите Живкови, Станишеви, Велчеви, Пръмови, Зайкови (Пирински) съставляват върха на съвременния български политически елит. Може би няма да бъде пресилено да се твърди, че доколкото има и нови и странични фигури, това се дължи на чисто биологическата невъзможност за стопороцентово възпроизводство. Впрочем това е и любопитен научен проблем, би могло да бъдат определени стоте ключови позиции в държавата и обществото и се направи анализ (чрез дълбочинни интервюта или привличането на други косвени сведения) за социалния и политически произход и минало на заемащите ги личности. Тогава бихме могли да говорим и за по-точни проценти на това явление.

Възможна ли е през 2008 – 2009 радикална смяна на политическия елит у нас?


Моето дълбоко убеждение е, че промяна във властта ще има, но тя няма да доведе до съществена промяна в описаните вече съотношения в политическия елит. Той е нещо по-сложно от простата промяна във властта. Той се изгражда, култивира, регулира и пласира в продължение на десетилетия. С подобна продължителност е и неговата подмяна. Любопитен е примерът в НДСВ – тази партия, дошла на власт в името на пълната промяна, съдържаше в своята върхушка толкова много фигури, свързани с миналото, колкото нямаше например в БСП. Предполагам, че и в бъдеще картината няма да бъде много по-различна.

Как гледате на правителството на тройната коалиция и последните процеси в НДСВ?


Това управление бележи рекорд в годините след 1989-та по липса на легитимно политическо представителство зад гърба си и по дефицит на обществена подкрепа. Само по себе си това е ясен симптом за подмяна на философията на българската политическа система. По същество тя мутира в олигархично управление, разликите между отделните субекти в което са пренебрежимо малки. Това доведе до пълна резигнация на огромен брой хора, на тяхното омерзяване и отвращаване от политически сили и фигури, на които в миналото са симпатизирали, въобще от обществените нрави у нас. Разцеплението в НДСВ и фактическото му изчезване като политическа сила (но не и като субект във властта) е само един от аспектите на тази „умора на материала”, за която става дума.

Има ли смисъл от т.нар. десни обединения според Вас?


Струва ми се, че в състоянието, в което в момента се намира българската десница (ако въобще продължава да съществува такава), всичко трябва да се опита. Възможно е, както много често се получава, нищо да не се получи, но си заслужава да се опитва. Ясно е, също така, че непременно значими слоеве от българското общество ще се опитат да получат представителство. В кой от субектите те ще разпознаят своите нагласи и очаквания все още не може да се каже – дали това ще бъде обединение между някои от съществуващите до този момент субекти, или ориентиралата се към тази ниша партия на Бойко Борисов, или ще се върви към конструирането на нещо ново – това ще покаже бъдещето.

До каква степен културата у нас влияе върху политиката?


Основният методологически въпрос тук е що е култура? Известно е, че съществуват около 300 определения за това. Ако вземем това на американския антрополог Херстковиц, който твърди, че култура е всичко неприродно, което ни заобикаля, може да се каже, че зависимостта между двете е абсолютна. Не може да те заобикаля разруха и корупция, обществена чалгизация и азисизация, и да имаме една функционираща политическа демокрация и автентично политическо представителство. Проблемът е обаче в устойчиви черти на националния характер, установени в миналото, които правят трансформациите по ориенталски протяжни и по байганьовски повърхностни, половинчати и в повечето случаи безсмислени.

Как според вас в учебниците по история ще се датира началото и края на прехода?


С това, струва ми се, в историческата наука няма проблем – долната граница е ясно очертана и безспорна – 10 ноември 1989 г. Все още се дискутира около горната – разумното, според мен е, тя да бъде поставена на 1 януари 2007 г., когато страната беше приета в Европейския съюз. Колкото и тенденциите, заложени преди това, да продължават да се проявяват и днес, все пак ясно е, че се залага рамка, която ще даде възможност за действително нова историческа траектория на страната ни. Впрочем в новия учебник по история за 6-ти клас е посочена именно тази периодизация.

Как гледате на българското село днес? Загубени ли са патриархалните ценности?


Традиционното българско село е вече безвъзвратно в историята. То обаче не беше унищожено в годините на прехода, както упорито се внушава на обществото, а още в края на 50-те години, когато селянинът беше лишен за дълъг период от време от земята си. Именно тогава, чрез паралелните усилия по изкореняването на религията и свързаната с нея празничност, бяха унищожени ценности като трудолюбието, вярата, честността и пр. Т. нар. „социалистическо селско стопанство” беше непроизводително и към края на съществуването на режима беше натрупало вътрешен дълг от около 1 млрд лева. Всичко това трябва да се отчита, когато се отправя носталгичен поглед назад. Опити за възраждане на селото чрез субсидии и дребни привилегии за живеещите и работещите в отделни райони на страната имаше и преди 1989 г. Те обаче се провалиха. Дали то може да бъде възродено чрез фермерския тип земеделие, зад което стои Европейския съюз, е все още рано да се каже. Във всеки случай надежда има и трябва цялото общество да застане зад този политически проект.

Какви книги четете? Имате ли любим автор?


Професията ми на университетски преподавател налага да бъда в течение с последните изследвания в антропологията и съвременната история. За съжаление това е за сметка на художествената литература, за която ми остава твърде малко време. Сред българската литературна класика особено любими са ми Захари Стоянов, Михалаки Георгиев и Чудомир. Напоследък следя израстването на автори от моето поколение – Георги Господинов и Алек Попов и много им се радвам.



ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ИВО ИНДЖЕВ: ПУТИН ИДВА ДА НИ ЗАТЕГНЕ ГАЙКИТЕ

ГЕОРГИ МЕТОДИЕВ: ЗВЕЗДИТЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ЕДИНСТВЕНО ОТ СЕБЕ СИ ИЛИ ОТ ДРУГИ ЗНАМЕНИТОСТИ

АСПАРУХ ПАНОВ: 2008-А ЩЕ Е СВЪРЗАНА С ПРИТАЕНО ОЧАКВАНЕ ЗА…

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: В МОМЕНТА ЕНЕРГИЯТА ЗА ПРОМЯНА Е СЪСРЕДОТОЧЕНА В ГЕРБ 

ДОЦ. Д-Р ВЕЛИЧКО АДАМОВ: ПОДГОТВЯМЕ ХОРА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА


Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=306

Posted by on ян. 20 2008. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24782 лв
 CHF =  1.67466 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21624 лв
100  RUB =  2.80223 лв
 USD =  1.65805 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.