МИТОВЕ ЗА РУСИЯ

РЕШЕНИЕТО НА ПУТИН ОТНОВО ДА СЕ КАНДИДАТИРА ЗА ПРЕЗИДЕНТ МОЖЕ ДА СТАНЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА МУ ПОЛИТИЧЕСКА ГРЕШКА

Сър Родрик Куентин Брейтуейт е роден на 17 май 1932. Британски дипломат от кариерата. Заемал постове в Индонезия, Италия, Полша, Съветския съюз и Форин офис. От 1988 до 1992 е посланик в Москва и отблизо наблюдава колапса на Съюза. През 1992-1993 е председател на Обединения комитет по разузнаване на Великобритания и съветник по външната политика на министър-председателя. Автор на книгите: През Москва река; Как светът се обърна наобратно; Москва 1942; Градът и неговите хора на война; Руснаците в Афганистан (1979-89). Удостоен за заслуги с рицарско звание от кралица Елизабет.

 

На Коледа през 1991 г., когато ние още не бяхме свалили нашите забавни шапки и  довършвахме пайовете си с кайма, Михаил Горбачов се появи по телевизията, за да каже на света, че подава оставка като президент на Съветския съюз. Погледнахме към Кремъл, който е от другата страна на река Москва – червеният флаг веейки се спускаше надолу за последен път.
Толкова много надежди бяха попарени оттогава. Но това не е причина да се откажеш от самата надежда. Голяма част от слуващото се в Русия днес е много непривлекателно. Но  противно на това, което вие можете да почерпите от западната преса, Русия не е Съветският съюз. Тя е сравнително отворена и просперища. Стотици хиляди руснаци пътуват в чужбина. Има повече руснаци, отколкото немци в интернет. И днес руснаците, които толкова ентусиазирано гласуваха за промяна през 1989 г., започнаха да искат да им бъде върнато правото да бъдат чути. Решението на Путин отново да се кандидатира за президент може да стане най-голямата му политическа грешка, тъй като кривата на неговата популярност започна да пада надолу.
Историците никога няма да се договорят по въпроса защо се разпадна СССР: те все още не са се споразумели защо пада Римската империя.  Но те могат да се отърват от някои митове: че това събитие, например, никой него е предвидил, или че по-компетентен политик, отколкото  Горбачов, би могъл по-добре да преодолее преходния период.
От 1960 г. насам започнаха да се появяват ясни признаци, че съветската система е в състояние на сериозен упадък: липсват потребителски стоки, примитивни условия на живот, грохнали фабрики, нефункционално селско стопанство, непропорционален акцент върху тежката индустрия и отбраната, темпове на растеж близки до нулата. СССР губи съревнованието със своя съперник по-време на Студената война. Хрушчов  вижда това, опитва се да реформира системата, и е свален.
Следващите 15 години Съветският съюз се носеше на вълните на високите цени на петрола. Даже и при тези условия дисидентът Андрей Сахаров открито предсказва, че без истински политически реформи икономиката ще изпадне в застой. Ръководителят на държавния орган по планиране насаме е също толкова мрачен. През 1985 г. старците от Политбюро, отчаяно се опитват да намерят някой, който би могъл да оправи нещата,  избират Горбачов – творчески, енергичен и – те се надявяха – ортодоксален.
Но той е смятал, че без радикални промени да се оживи системата е невъзможно. Неговото изказване пред ООН през декамври 1988 г. отбелязва първа крачка за отхвърляне на империята. През март 1989 г. Горбачов организира първите от временето на войната сериозни избори в една комунистическа страна. Но той се сблъска с познатия проблем: опитът да се реформира губещата работоспособност система може само още повече да я дестабилизира. В началото на 1990 г., две години преди разпада, аз написах в Лондон, че наближава хаотичният, но неумолим разпад на руската империя. И аз не бях сам в тази преценка.
Така че, защо анализаторите на американското разузнаване са стигнали до извода най-късно през април 1989 г., че Съветският съюз ще остане основният противник на Запада в обозримо бъдеще? Отговорът е политически, и даже социологически. По време на Студената война двете страни виждат нещата в черно и бяло. Официалните ръководители се придържаха към най-песимистичните аналитични изводи,  защото така е по-безопасно.  Военните говореха за заплаха, за да получат по-големи бюджети и по-съвременни оръжия.  През 1988 г. аналитик от ЦРУ разказва пред Конгреса, че той и неговите колеги никога наистина не са разглеждали фактори, които биха могли да доведат да разпада на Съветския съюз, защото „щяха да ни кажат, че сме луди“. Другите съветници от двете страни разделителната линия също са казвали на шефовете си това, което те са искали да чуят.
На Запад Горбачов го критикуват за това, че безразсъдно е решил да реформира системата вместо да я премахне. Но той също е бил затворник на околната си среда. Но през годините на своето управление, той измина дълъг път от комунизъм към нещо подобно на социалната демокрация: това е напълно разумен път за благороден човек.
Той може да бъде критикуван за това, че не се е справил с икономическите проблеми. Но той се е страхувал от тези сътресения, които носи със себе си радикалният преход към свободен пазар. Разхвърляните и хаотични реформи на Елцин в действителност донесоха неудържима инфлация и години на обедняване на много руснаци: неизбежната  цена, може би, на необходимите промени.
Най-неубедителната критика се състои в това, че Горбачов не е съумел да удържи духа на национализма. Към 1989 г. този дух излиза от бутилката. Той би могъл да изпрати танкове. Обаче вместо това той е решил да се опита да създаде истинска и доброволна федерация на съветските републики: повечето западни лидери предпочитат такова решение от кошмарната алтернатива на „Югославия с ядрени оръжия“ – кърваво разпадане на ядрена суперсила. Неговият опит е възпрепятсван от августовския путч през 1991 г. срещу него, а също и от настойчивите стремежи на Елцин сам да завземе цялата власт.
Така че, Русия се възраждаше в тази студена среда на зимата – гладна, бедна, унижена и дълбоко възмутена от загубата на своя статус. Даже тези руснаци, които са приветствали падането на комунизма и свободата, дадена им от Горбачов, го обвиняват в разрушаването на  тяхната велика страна.
Въпреки, че сега руснаците не го вярват, на Запад имаше истински подем на добро воля и желание да се помогне. В някои кръгове звучаха противната нотка на триумфализъм, и чувството, че сега ние бихме могби да подчиним руснаците на нашата воля. Някои наричат това реализъм, но това не е езикът на  държавническата мъдрост.
Западната политика отразява и двете тенденции. Ние четохме на руснаците нотации за тяхната корумпирана политика и за нарушенията на правата на човека. Ние давахме скъпоструващи и често без значение икономичискш  съвети. Ние настоявахме да приемат западните външнополитически цели, но игнорирахме това, което те смятат за свои законни интереси. Ние разширявахме НАТО въпреки собствените ни устни уверения за обратното. Ние бомбардирахме съюзника на руснаците Сърбия. Ние се намесвахме в съседните на Русия държави. Нашите съвети бяха поставени под съмнение и изгубихме доверието, тъй като руснаците сметнаха, че ние не съблюдаваме собствените си приниципи и не можем дори да управляваме нашата толкова възхвалявана либерална икономика правилно.
Успоредно, макар и необезателно в следствие на това, руската политика стана все по-мърлява. Високите нефтени цени отново се съедини с политическата инертност и парализира по-нататъшни опити за провеждане на фундаментални реформи.
Пет месеца след като бе спуснат флага, аз написах, че на Русия ще са и нужни десетилетия, може би, и цели поколения за преодоляване на нейните икономически, имперски и прочие трудности. Но това не беше, казах на Лондон, безсмислен оптимизъм, за да мисля, че Русия ще може с времето да създаде своя собствена, макар и несъвършена демокрация.
Това не бе предсказание. Но това все още изглежда като логично предположение.

Материали на „ИноСМИ.Ru“ и "The Financial Times"
Превод от руски и английски: Борислав Ангелов, политолог

 
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ПИРОМАНИ ИЛИ ТЕРОРИСТИ-ПОДПАЛВАЧИ БРОДЯТ НОЩЕМ В СОФИЯ? – Петър ХРИСТОЗОВ

АКРОБАТИКА С ДАТИ ИЛИ КАК СИНЯТА КОАЛИЦИЯ САМА ИЗКОПА ГРОБА В КОЙТО Я БУТНА ГЕРБ

ДЮНЕРЪТ НЕ Е САМО ХРАНА, НО И ВИД КУЛТУРЕН СИМВОЛ

СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА НЕВЕЖЕСТВОТОпроф. Емил ХОРОЗОВ
 
 

ЕЛИ ТОНЧЕВА: ПРЕДИМСТВАТА НА ОБУЧЕНИЕТО В ЧУЖБИНА СЕ ИЗМЕРВАТ НЕ САМО С ОСЕЗАЕМОТО

ВОЛОДЯ ПОПОВ: ОБЩЕСТВОТО НЕ СЕ УПРАВЛЯВА С ЖЕЛАНИЕ, А С ПОДГОТОВКА И ОПИТ

СЛУЧАЯТ С ГЕЙ БРАКОВЕТЕДжон СТОСЕЛ
  

ЩЕ СТАНАТ ЛИ СЪБИТИЯТА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК РЕКВИЕМ ЗА ЕДНА БИВША ООН?А.Б.Борисов
 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4198

Posted by on Дек. 25 2011. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.