МИТНИЧЕСКА МАФИЯ В ПЛОВДИВ Е НЕДОСЕГАЕМА

КРЪСТНИК И КОНСИЛИЕРИ НА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ

    Легия „Българска анти-мафия” разработи и състави „Бяла книга на корупционните практики и скандалните лица в българските митници”, която по първоначален замисъл е предназначена за институциите на Европейския съюз. Официалните български институции години наред оставяха без последствие сигналите за пладнешкия обир на България чрез направляваните от висши държавни чиновници контрабандни канали. Всички разкрити от Полицията и Гражданското общество в България през последните години измами с акцизи и ДДС и обществено опасни канали за контрабанда на стоки и наркотици през граничните контролно-пропускателни пунктове и вътрешните митнически учреждения ставаха по времето на Асен Асенов като директор на Агенция „Митници”. Той ревниво пазеше и нагло покровителстваше назначените от него на отговорни постове доверени лица, от които се е изисквало безусловно помагачество на сивия сектор и незаконния трафик. Смяната на станалия известен от полицейските разработки като „Дебелия” с Христо Кулишев се възприе от медийната общност като неубедително управленско решение, доколкото самият Кулишев бе част от екипа на компрометирания директор. Никой не си въобразява, че 68 годишния стар нов шеф на митниците трескаво ще запретне ръкави да рине Авгиевите обори на своя предшественик. И все пак Кулишев заяви намерение в срок от 2 месеца да се освободи от ръководители в центъра и провинцията, които са опетнили честта на митническата професия. Легия „Българска анти-мафия”, чиято идеална цел е да запознава с криминалните процеси българските и световните институции, внимателно ще следи антикорупционните инициативи на новия директор, за да се убеди доколко намеренията му са искрени, а стъпките – адекватни и своевременни. Даваме му определените от самия него 60 дни толеранс, в които няма да критикуваме, а само ще помагаме чрез сигнали и информация за престъпни схеми и конфликти на интереси в подчиненото му ведомство. Ще предоставим на медиите, ГДБОП,  ДАНС и Прокуратурата серия от разследвания на нашите екипи, които свидетелстват за съществуването на организирана митническа мафия с прякото участие на високопоставени държавни служители.

    

            МИТНИЧЕСКА МАФИЯ В ПЛОВДИВ Е НЕДОСЕГАЕМА         

  

           КРЪСТНИК И КОНСИЛИЕРИ НА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ

            По стечение на определени обективни и още повече – субективни обстоятелства, най-мощният център на българската митническа мафия е оформен в Пловдив. В края на 2005 г. Националната служба за борба с организираната престъпност /впоследствие преименувана в ГДБОП/ разби канал за контрабанда на турски и китайски стоки с краен пункт – митница „Горубляне”. По информация от НСС /впоследствие преструктурирана и преименувана в ДАНС/ този канал съществува още от средата на деветдесетте години на миналия век, като от началото на 2003 г. дейността се засилва. Едно от разклоненията му е било насочено към митническите бюра в структурите на Митница „София” и Митница „Аерогара – София”, но основно е работено по направлението  ГКПП „Капитан Андреево” –  Митница „Пловдив”. Според изчисления на български неправителствени организации като „Коалиция 2000” и Центърът за изследване на демокрацията, само от контрабандата с китайско и турското карго България ежегодно губи около 500 милиона лева. Според изчисления на митнически служители и експерти от икономическите направления на полицията, загубите са двойно по-големи.

          Пловдивските канали, които винаги са действали с пълна интензивност, успяват да просъществуват дълго време заради висши протекции. След 2002 година насам в основата им стоят неотдавна освободилият поста на директор на Агенция „Митници” Асен Асенов и неговият заместник  Димитър Толев, който като зам.-директор на агенцията  и ръководещ дейността на мобилните митнически групи осигурява безпрепятственото транзитиране на турското и китайското карго от границата до обмитяващата митница Пловдив. Налице е опаретивна информация, че и след като Толев е освободен от високия пост  и се завръща в Пловдив, той продължава да координира и контролира схемите с митническите измами и нерегламентираните плащания по тях. Софийските митници в Горубляне, Илиeнци, Кремиковци, Суходол са лидерите в обработка на контрабандно турско и китайско карго до средата на 2002 г. След това Митница Пловдив поема около половината от трафика за страната. Върховен организатор и контролиращ процеса е Димитър Толев, който от 1993 г. до 1999 г. е началник на РМУ-Пловдив и познава в детайли контрабандните схеми и възловите играчи от подземния свят на стоковия трафик. За да бъде разчистен теренът за контрабандните канали, през 2002 г. Асен Асенов назначава под давлението на Толев негови протежета, служебно съпричастни към цигарените афери през летище „Крумово” и свободната безмитна зона – Павел Тонев и Иван Праматаров. На възловите места на Капитан Андреево са разставени най-корумпираните митничари, обслужвали по-рано контрабандните канали на Косьо Самоковеца, Доктора, Свинаря, Паскала и на убития през 2003 г. Тодор Толев – първи братовчед на скандално вездесъщия Димитър Толев.

          Като заместник-директор на Агенция „Митници” Димитър Толев се озовава в центъра на множество скандали, свързани с безогледно прокарване на нечисти корпоративни интереси. Но това, с което Толев е най-известен, е цигарената афера през аерогара „Пловдив”, разработена и осъществена съвместно с бившия банкер Христо Александров. Толев не крие близките си отношения с направилия стремглава кариера в банковото дело бивш сервитьор Александров и в средата на деветдесетте години двамата са неразделни на публични места и в обществени заведения. На 02.02.2006 г. Окръжен съд – Пловдив осъди Христо Александров  за това, че в качеството му на управител на финансово-брокерска къща „Пловдив” е издал  27 фалшиви банкови гаранции. Документите са били представени на тогавашния началник на Районна митница – Пловдив  Димитър Толев, за да обезпечат транзитното преминаване на голямо количество цигари от летище  „Крумово” до митнически пункт „Дунав мост”. Пред Окръжния съд  са представени доказателства, в това число и оригиналните митнически декларации, от които се вижда, че  банковите гаранции (предмет на документа с невярно съдържание) действително са отбелязани в тези митнически декларации и са послужили при осъществяването на транзитното преминаване на акцизни стоки през територията на страната, за които се е установило в по-късен момент, че са били продадени  в складовете на стоково тържище Илиенци, с което България е ощетена с над 7 милиона долара, представляващи неплатени  мита, данъци и акцизи. Финансово-брокерските къщи не са банкови институции и не могат да издават банкови гаранции за обезпечаване на дължими митни сборове. Същото се отнася за финансово-брокерска къща „Пловдив”, за която е изпратено уверение от БНБ, че няма право да извършва банкови сделки, в това число – поемане на поръчителство, гаранции и други обезпечения. Въпреки изискванията на законодателството, Димитър Толев приема фалшивите банкови гаранции и ги подписва с насочваща резолюция „За транзит”, която има задължителен характер за оперативните митнически инспектори. По този начин в периода от 1 март до 31 юли на 1995 г. в митнически пункт „Аерогара Пловдив” са регистрирани 61 митнически декларации за транзит с тирове на цигари въз основа на незаконно одобрени от началника на митницата Димитър Толев нелегитимни и фалшиви банкови гаранции. В тази крупна афера наказателно отговорни са две страни – лицето издало и подписало фалшивите банкови гаранции, каквито е нямало правомощия да издава, и лицето приело и подписало нелегитимните и юридически нищожни гаранции, каквито е нямало правомощия да приема и подписва. Христо Александров понесе своята наказателна отговорност. На Димитър Толев демонстративно е спестена наказателна отговорност въпреки яснотата на юридическия казус и неопровержимите доказателства.

          Тази крупна цигарена афера има своето продължение през есента на същата година. От митнически пункт „Свободна безмитна зона” – Пловдив, чийто началник тогава е сегашният директор на Районна митническа дирекция – Пловдив Павел Тонев, са транзитирани тирове с луксозни  цигари за аерогара „Пловдив”. В резултат на оперативно-издирвателната дейност на МВР е установено, че самолетите са излитали празни, а цигарите са били продавани на едро в Илиенци и в Пловдив. Куриозно е, че в един от случаите дори не е имало обявен полет, но по митнически документи износ е имало. През 2002 г. Районен съд – Пловдив постановява ефективни присъди  на  оформялите операциите по фиктивния износ митнически служители, които заявяват, че са действали под диктовка на ръководството на митницата. Натиск и заинтересованост от негова страна трудно могат да бъдат доказани, но за неупражнен контрол по тези случаи Димитър Толев подлежи на наказателна отговорност, каквато досега все още не му е търсена.

        

          На 22 февруари 2006 г. бе разстрелян в личния си джип в столичния квартал „Лозенец” соченият за най-крупен контрабандист в българската история – Иван Тодоров – Доктора.

След убийството криминалисти от Националната служба за борба с организираната престъпност работят по няколко водещи версии за възможния поръчител. По една от тях заподозрени са хора от обкръжението на осъдените за контрабанда и пране на пари – гръцките граждани братя Георгиос и Ираклис Антемидис. Говори се, че Доктора им дължал 400 000   евро за несвършена услуга. Другата работна версия на анти-мафиотите активно спряга името на Димитър Толев като поръчител, като са налице данни, че преди убийството на Иван Тодоров между двамата са възникнали остри противоречия във връзка с подлежащи на разпределение дялове от крупна контрабанда. Толев е стар съдружник на Доктора в гешефтите с акцизни стоки. Двамата работят заедно още от 1994 г., но първата разкрита дръзка далавера става през пролетта на 1995 г. Предмет на престъплението, ощетило държавния бюджет със 7 милиона щатски долара, са цигари собственост на Доктора, който използва като подставено лице Мохамед Салим Касем. Другият участник в схемата е бившият келнер и доносник на Второ управление Христо Александров. За тази афера стана дума в по-горните пасажи на изложението.

          СТАРИЯТ ОПИТ Е ПРЕДАДЕН НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ

         Изключително интересен е периодът след след 2003 до наши дни. При наличието на безпрецедентна безнаказаност и недосегаемост за правосъдието, неизбежно идва апетит за мащабни контрабандни схеми и операции, постижими за Димитър Толев от позицията му на втори човек в митническата йерархия и довереното лице на агентите на короната.  Контрабандата и измамата с турското и китайското карго през Пловдив вече нямат смислена алтернатива. За директори на РМУ-Пловдив и митница – Пловдив Толев посочва Павел Тонев и Иван Праматаров, които му дължат издигането си през годините. Подчинените му мобилни митнически групи не „тормозят” вносителите и водачките на стоката в камионите, насочени към Пловдив – бастиона на Толев.

          Схемата действа безупречно в продължение на четири години. Веднъж пристигнали в Пловдив, контрабандните пратки се поемат и прикриват от началничката на отдел „Митническо разузнаване и разследване” в Районно митническо управление – Пловдив  Дияна Стоянова. Дияна Стоянова е наказвана за служебни нарушения митническа служителка, завършила детска педагогика с четворка. Кариерата си в митницата дължи на Димитър Толев, с когото според пловдивските митничари от 1997 г. насам е в интимна връзка. След като Толев е назначен за зам.-директор на Агенция „Митници”, Дияна Стоянова е назначена без конкурс за началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване” в РМУ-Пловдив – специфична материя, която не отговаря нито на образованието й, нито на професионалната й квалификация, но затова пък е под прекия  контрол на благодетеля си Димитър Толев, който в национален мащаб отговаря за този ресор за периода до изгонването му от митниците в края на 2005 г. Започва възходът на Стоянова. Всяка година я награждават с морални и парично-предметни награди за „високи” постижения в работата. Митнически служители, които работят на един етаж с Дияна Стоянова, твърдят, че рядко я виждали. Зареждат се нескончаеми командировки в чужбина, София и основно – в Свиленград. Две седмици в месеца Стоянова е задължително в Свиленград. Според приближени на началника на тамошната митница Стефан Марашев, посещенията на Стоянова целят да се контролира процеса на формиране и разпределяне на нерегламентираните плащания от контрабандата и измамите през двата гранични контролно-пропускателни пункта – „Капитан Андреево” и „Капитан Петко воевода”. Сумата, която Марашев ежемесечно е отчислявал за Пловдив и София, се е движела между 150 000 и 200 000 евро. Ролята на Стоянова е била да пренася парите от свиленградската контрабанда, предназначени за ръководствата на РМД-Пловдив и Агенция „Митници”. Тя ги е предавала на Димитър Толев. Както бе споменато по-горе, дори и сега – три години след неговото отстраняване от митниците, той продължава да контролира потоците и да опекунства престъпните схеми чрез своите верни протежета. Служебните автомобили на директора на РМД-Пловдив Павел Тонев и на началника на Митница-Пловдив Иван Праматаров по няколко пъти седмично могат да бъдат видяни на стоянка пред дома на Толев в град Пловдив на ул. „Йосиф Шнитер” №8. Там са явките за разпределянето на парите от контрабандата, като Толев определя сумите за пловдивските участници във веригата според „заслугите”.

          Преди години с ролята на „муле” е нагърбен покойният шофьор на Толев – митничарят Георги Дребчев. Седмици преди да бъде убит през лятото на 1999 г. пред дома си с точен изтрел в сърцето, Дребчев  разпраща в различни редакции документни разкрития за бившия си доверител Толев с обещанието да предоставя още по-скандални факти. В една от работните версии на разследващите убийството, сред заподозрените фигурира и името на Димитър Толев. Случайно или не, малко след като в Агенция „Митници” тръгват слухове, че ръководителката на направление „Последващ контрол” Шинка Манова има амбиции за зам.-директорския стол на Димитър Толев, същата е простреляна смъртоносно на 10.10.2005 г. Изненадващо за мнозина, след погребението й Толев дава многобройни интервюта, в които приписва на известната като „частната митничарка на ВИС” Манова полу-божествени качества. Скоро след това Толев е принуден да си подаде оставката.

          В митница Пловдив освен Дияна Стоянова, друго главно действащо лице в обслужването на контрабандните канали за визирания период е началник сектор „Фирмен внос” Елка Бабева.  В сектор „Фирмен внос” са разставени нискоквалифицирани служители – или с много малък стаж, или със средно образование, които срещу допълнително нерегламентирано месечно възнаграждение от около 10 000 лева заверяват документите, предоставени им за работа от Елка Бабева. Ротации в сектора не са правени за периода 2003 – 2006 г., което е в противоречие със заповед на директора на Агенция „Митници”. От 3000 до 10 000 лева за камион според вида и теглото на стоката е подкупът за турско и китайско карго, които водачките са заделяли за митницата.

          Вносът на турско и китайско карго се приема за рисков, затова при него е задължително извършване на щателна физическа митническа проверка, при която превозното средство се разтоварва и стоката се брои поединично. В Пловдив голяма част от така наречените щателни физически митнически проверки са извършвани не на терминала на митницата, а в складовата база на вносителите. Така митницата по същество пази и прикрива контрабандните пратки, защото когато щателни митнически проверки не се осъществяват в предвидения за целта митническия терминал, се изолират възможностите за внезапни проверки на изхода на Кукленско шосе от специализирани служби на МВР, които биха установили несъответствията по документи, респективно съучастието на митническите служители в контрабандата.

          Контрабандата и измамата на турското и китайското карго е осъществявана по следната схема. През ГКПП “Капитан Андреево” преминава превозно средство, чието товарно помещение е натоварено примерно с 60 кашона кафе, 70 кашона шоколад и 30 кашона дънки, предназна­чени за вносител с местоседалище в Пловдив. Митническите служители от дежурната смяна на Капитан Андреево, които са част от веригата,  полагат заверки на два различни пакета от документи – фактура за действителните количества и фактура със занижени количества, обикновено за около 30 % от реалния товар, т.е. 15 кашона кафе, 20 кашона шоколад и 10 кашона дънки. В митническата декларация за транзит не се посочват точни данни и количества, каквито се вписват в така наречените товарни списъци. Товарните списъци са неразделна част от митническата декларация и трябва да я придружават, защото те са носителите на специфицираната информация. Измамата се прави по следния начин. Подготвят се 2 броя товарни списъци. Единият съответства на вида и количеството стока, описан в коректната фактура, а другият съответства на фактурата с недействителните количества. На ГКПП „Капитан Андреево” превозното средство не се пломбира, въпреки че пломбата е записана в митническата декларация за транзит. Типът пломби, използвани от митниците е такъв, че за да се постигне истинско пломбиране, металната пластинка трябва не само да се напъха от единия край на главичката на пломбата, но и да се покаже от другия край на главичката. Ако пластинката само леко се прокара, без да може краят й да се покаже от другата страна на главичката, пломбата не е заклещена и може във всеки момент да се извади от предпазния шнур на тира, като по този начин се осигурява достъп до товарното помещение. Точно това се прави на границата. Пломбата е прокарана през отворите на шнуровете на тира, но не е качествено пристегната. При ненадейна специали­зирана полицейска проверка по пътя се показва съответстващата на реалната физическа същност на сто­ките документация – фактура и товарен списък. Преди камионът да пристигне на терминала в Митница „Пловдив”, под ръководството на съответната водачка, в определен пловдивски склад се разтоварва онова количества стока, което е в повече от количествата по фалшивата фактура, т.е. 45 кашона кафе, 50 кашона шоколад, 20 кашона дънки. За тези стоки се спестяват плащанията на мита, акцизи и ДДС, като спестената сума се поделя между водачките и митничарите. След разтоварването, пломбата отново се поставя, като вече се пристяга според правилата, и камионът се отправя с фалшивите фактура и товарен списък към терминала на митница Пловдив, където реално се обмитяват 15 кашона кафе, 20 кашона шоколад и 10 кашона дънки. Налице е пълно съответствие между вида и количествата в товарното помещение и митническите документи. При това положение и на този етап никаква полицейска проверка не може да установи измамата. Напротив, точно в такива моменти са викани мобилни митнически групи, чиято проверка констатира коректността на декларирането и служи като параван на контрабандата. И митничарите, и фирмите вносители са „чисти”!   

          Чувството за безнаказаност и недосегаемост в пловдивската митница дотолкова притъпява предпазливостта на митничарите, че през 2004-та и 2005-та години решават да изневеряват на тази добре смазана контрабанден механизъм. Разликата се състои в това, че вместо смяна на фактури и товарни списъци, измамата се извършва, като митничарите извършват забелвания с коректор, задрасквания и най-вече – допълнителни вписвания върху оригиналните фактури и товарни списъци. Пример: ако във фактурата и товарните списъци е имало 30 кашона кафе  и 50 кашона маратонки, след довписванията  изглежда, че стоката е била 30 пакета кафе и 50 чифта маратонки. А най-често, ако се касае за внос на 2000 чифта маратонки, с коректор е забелвана последната 0, така че количеството да стане 200 чифта. Подобен подход е използван и по отношение на митническине облагаеми стойности. Ако за дадено количество и вид е посочена цена примерно 3000 долара, или с коректор са забелвани последните 2 нули, или преди тях е довписвана точка или десетична запетая, за да се получи цена 30.00 долара, тоест 100 пъти по-малка от обявената във фактурата, която и без друго е силно занижена. Тези измами са категорично установени и надлежно доказани с технически експертизи от органите на Икономическа полиция – Пловдив. Констатирано е, че са подправени документите на 28 тира с турско карго, и то само за периода 1 януари – 31 юни 2005 година. Полицаите коментират, че подобни измами, които са дръзки длъжностни престъпления, редови митнически инспектори не биха могли да извършват на своя глава,  без съгласието и напътствията на техните началници,  т.е. без да разчитат на протекция в случай на нужда. По случая с проведеното разследване от сектор „Икономическа полиция” към РДВР – Пловдив оперативни служители са категорични, че  всички митничари от сектори „Фирмен внос”  към Митница „Пловдив” са участвали в документните измами – Елка Бабева, Румен Илиев, Атанас Атанасов, Стоян Кисов, Маргарита Нешева, Валери Хрисимов. Преписката с мнение за повдигане на обвинения е предадена през декември 2005 г. на Районна прокуратура – Пловдив, като наказателни производства за длъжностни престъпления са образувани в началото на май 2006 г. само на трима служители от сектор „Фирмен внос” – Елка Бабева, Маргарита Нешева и Валери Хрисимов. Същевременно същите дори не са временно отстранени от работа съгласно императивното изискване на алинея 2 към чл. 100 от Закона за държавния служител, съгласно която „при всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления извършени от него в качеството му на длъжностно лице, органът по назначаването го отстранява временно от работа”. Оправданието на директора на РМД-Пловдив Павел Тонев за неспазената разпоредба на закона е, че срещу тримата не били повдигнати обвинения за съд. Законът за държавния служител, обаче, е категоричен, че основанието за отстраняване е провеждане на наказателно производство, каквото в случая е налице, а именно следствие към ОСС-Пловдив. Дори прехвърлянето на преписката от Районна към Окръжна прокуратура-Пловдив Районният прокурор Димитър Ангелов обосновава за бр. 110 на вестник „Седмичен акцент” с „разследване на мащабна измама”. Тримата разследвани публично заявяват, че не приемат да бъдат ползвани като изкупителни жертви при положение, че са действали по указания „отгоре” и то не само те, а и другите им колеги. Действително разследванията са насочени към част от дребните изпълнители, а не към истинските организатори и покровители в лицето на цялото митническо ръководство в Пловдив, менторирани от Димитър Толев. Освен това, едни съдебни производства срещу редовите служители биха задължили органите на прокуратурата под наказателна отговорност да бъдат подведени и директора на РМД-Пловдив Павел Тонев и началника на Митница „Пловдив” Иван Праматаров за безконтролност и безстопанственост. Факт е, че и тримата разследвани споделяли пред свои колеги митничари, че е договорено прекратяването на наказателните им производства, като Елка Бабева дори е цитирала пред свои колеги името на прокурора, оказващ незаменимата помощ. И действително към настоящия момент, на тримата разследвани не са внесени обвинителни актове в съда въпреки неоспоримите документни доказателства за техните престъпления. Замитането на следите им е проведено и по линия на административния чадър на митническото ръководство. Така например, във връзка с приемането на Република България в Европейския съюз от началото на 2007 г. се наложиха промени в числеността на кадровия състав на Агенция „Митници” и съкращения на персонала. Съгласно утвърдена от директора на българските митници Асен Асенов процедура за съкращенията на персонал са определени критерии за подбор на служителите. Прието е при подбора за подлежащи на съкращаване служители да бъдат приоритетно посочвани лица с дисциплинарни наказания и наказателни производства. Въпреки това, разследваните за мащабни измами /според определението на районния прокурор на Пловдив Димитър Ангелов/ Елка Бабева, Маргарита Нешева и Валери Хрисимов не са включени в списъка на подлежащите за съкращаване. Напротив, въпреки твърдението на пловдивската прокуратура, че следствените действия срещу тях не са приключили, и тримата нарушители триумфално са възстановени на предишните им постове след многобройни месеци на ползвани отпуски и болнични. Това не е изолиран случай, доколкото в множество митнически учреждения на страната редица служители с лоша слава, в това число и началници, запазиха постовете си. Вместо тях са съкратени високвалифицирани служители с чисто съдебно и  дисциплинарно минало. Специално в пловдивския казус, чрез прикриването на низшите изпълнители се цели да бъде отклонено вниманието от главните организатори на контрабандния канал, захранвал години наред с незаконни доходи ръководството на митниците и протектиращите ги политически фигури.       

          По случая с „мащабната измама” не е потърсена нито дисциплинарна, нито наказателна отговорност на една от основните покровителки на документните измами, интимната партньорка на Димитър Толев – Диана Стоянова. За да следи изкъсо доходоносните канали на китайското и контрабандното карго, тя е издействала от директора на РМД-Пловдив Павел Тонев Заповед №1-4412-0677 още от 03.12.2003 г., в която се нарежда при предстоящ внос на определяните  като рискови стоки с произход от Азия и Турция да се уведомява РМД-Пловдив (на практика Диана Стоянова). „След анализ на получената информация ще бъдете своевременно информирани за осъществяване на физическия контрол върху стоките съвместно със служителите на РМУ-Пловдив” – се разпорежда в горецитираната заповед. Почти всички карго-пратки се проверяват под прякото ръководство на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване” в РМУ-Пловдив Диана Стоянова. Подписите на същата фигурират във всички протоколи за щателни митнически проверки, касаещи вносните операции със стоките с подправени фактури и товарни списъци. Диана Стоянова носи пряка служебна и управленска отговорност, каквато по причини, свързани с благодетеля й Димитър Толев,  не й е потърсена.

     

          В Митница „Пловдив” вносът на контрабандно карго е осъществяван от различни фирми, които  периодично са подменяни чрез пререгистрации. В случая с документните измами, две от фирмите са регистрирани на несъществуващи адреси на имената на безимотни роми от „Столипиново”. Най-голяма активност е проявена от ЕТ „Стоп – Стоян Пейчев”, „А.И.С.” ЕООД, чийто подставен управител Кирил Стоянов е клошар,  „Вилд 66” ЕООД, която се води на Татяна Георгиева, но реално е на нейния съпруг и бивш митничар от Митница – Свиленград Георги Георгиев и на неговия скрит съдружник – началника на митницата Стефан Марашев. Основният поток от контрабандата обаче минава чрез посредничеството на Ширин Газиюмерова Ибрахимова, която е изключително близка с директора на РМУ-Пловдив Павел Тонев. Една голяма част от вносовете й са осъществени чрез нейната фирма „Спийд 2001”. Първоначално „Спийд 2001” ЕООД се представлява и управлява от едноличния собственик Ширин Газиюмерова, но на 08.10.2004 г. се осъществява пререгистрация на дружеството в ООД, в което  като съдружник е вписан Хайан Ахмед Абед. При друга част от вносовете Ширин е преносителка на митническите декларации и външнотърговски документи, но никъде не фигурира в тях. Правните норми за митническо представителство забраняват такъв тип поведение, но е обяснимо, че никой митнически инспектор не би приложил педантично законовите изисквания спрямо близката приятелка на най-големия местен началник Павел Тонев. Ширин държи най-големия дял от турското и китайското карго, като вносовете й се подлагат на физически проверки само по документи. За нея се твърди, че пренася наркотици, включително и на неофициалния лидер на ПКК в България Имрахим Барзат, с който нееднократно е била засичана в барчето на Митница „Пловдив”.

         Контрабандата по гореописаната схема се е извършвала с висшето покровителство на Димитър Толев и под контрола на директора на РМУ-Пловдив Павел Тонев и началника на Митница- Пловдив Иван Праматаров.  Освен че не са изпълнявали свои основни преки и контролни задължения,  двамата години наред са се е възползвали от служебното си положение, което на практика е било подчинено на преследване на користни лични и семейни интереси. Това личи от кратките справки за всеки един от тях, факти от които са тиражирани от национални и пловдивски електронни медии и печатни издания.

 

          ПАВЕЛ ТОНЕВ ТОНЕВ

          На 29. 03.2004 г., без да са налице необходимите нормативноопределени условия, директорът на РМУ-Пловдив Павел Тонев приема и подписва банкова гаранция в полза на „Тойота Тиксим” ЕООД – Пазарджик в размер на 30 000 лева, която банкова гаранция представлява само 30 на сто от дължимия общ референтен размер от 100 000 лева. С това, че е предоставил на фирма “ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД  неследващи се преференции при транзит на стоки, като е спестил на фирмата задължение за обезпечаване на още 70 000 лева, директорът на РМУ-Пловдив е осъществил състава на чл. 220 ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, в който се постановява, че длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право да се заема съответната държавна длъжност. Управител на едноличното дружество с ограничена отговорност “ТОЙОТА ТИКСИМ”  за град Пловдив по време на предоставянето и действието на преференцията през 2004 г. е Ваня Стоянова Тонева, която е съпруга на директора на РМУ-Пловдив Павел Тонев Тонев. Настъпилите вредни последици са от имуществен и от неимуществен, морален характер. Имуществените вреди се изразяват в намаления със 70 процента, т.е. със 70 000 лева, размер на дължимото обезпечение на мита, данъци и акцизи. Според практиката на Върховния съд, имуществени вреди за над 8000 лева се оценят като престъплания в особено големи размери. Неимущественият аспект на вредните последици се съдържа в нарушения от Павел Тонев Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Съгласно този кодекс държавният служител не може да използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси. Освен това Павел Тонев не е декларирал конфликт на търговски, финансови и делови интереси между дейността на съпругата си и функцията му в администрацията, в която работи? Така той е нарушил разпоредбите на чл. 29а, ал. 1 от Закона за държавния служител, а в тази връзка и  чл. 313 от НК, който предвижда лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева за лица, които затаят истина в писмена декларация. Такава декларация е тази за конфликт на интереси, която задължително се подава от всички държавни служители ежегодно до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация. След като този скандал придобива широка публичност през 2005 г., Ваня Тонева е временно изтеглена като управител на пловдивския офис на  “ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД. 

          Разчитайки на сложността на митническата материя и невъзможността тя да бъде познавана в детайли от органите на МВР и жонглирайки с фактите по собствено усмотрение, пред служители на РЗБОП и Икономическа полиция – Пловдив  Павел Тонев дава обяснения, които целят да ги въведат в заблуда за извършеното от него деяние.

          От една страна той твърди, че съпругата му не е управител на фирма “Тойота-Тиксим” ЕООД – Пазарджик, на която е предоставена преференцията и към момента на даването на обясненията му през 2006 г. дори вече не е управител и на „Тойота-Тиксим” ЕООД – Пловдив, следователно не е налице нарушен от него конфликт на интереси.  Безспорен е фактът, че към момента на предоставянето на неследващата се преференция в полза на “Тойота-Тиксим” ЕООД – Пазарджик, Ваня Тонева е била управител на „Тойота-Тиксим” ЕООД – Пловдив. Това е видно и от разпространената в Интернет справка в регистър „Булстат”. Да си управител на пловдивския клон на дружество с месторегистрация в гр. Пазарджик не те прави независим от управителя и същевременно – собственик на дружеството, което се занимаващ се с митническо оформяне на стоки. Според Правилника за прилагане на Закона за митниците служител и работодател са свързани лица, а е ясно, че Директорът на РМУ-Пловдив Павел Тонев е приел с намаление от 70 %  банкова гаранция, чийто титуляр е именно “Тойота-Тиксим” ЕООД -Пазарджик. Освен това митническото бюро в Пазарджик също е под контрола на РМУ-Пловдив, чийто директор е Павел Тонев. От друга страна Павел Тонев и съпругата му Ваня са свързани лица по смисъла на Параграф 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител. Т.е. в случая е налице двойна свързаност. От една страна между Ваня Тонева и нейния работодател – управителя на “Тойота-Тиксим” ЕООД –Пазарджик, който я е назначил за управител на “Тойота-Тиксим” ЕООД – Пловдив, а от друга страна – между Ваня Тонева и нейния съпруг Павел, който като директор на РМУ-Пловдив трябва да контролира “Тойота-Тиксим” ЕООД.

          Друг опит да бъдат заблудени органите на МВР се съдържа в твърденията на директора на РМУ-Пловдив Павел Тонев, че „Тойота-Тиксим” ЕООД – Пазарджик е представила в РМУ-Пловдив необходимите за приемането на гаранцията документи – счетоводен баланс за 2003 г., отчет за приходите и разходите за 2003 г., лиценз за извършване на международни автомобилни превози и договор за доставка между „ТМ АУТО” ООД и „Тойота Тиксим” ЕООД. Това, което Павел Тонев затаява пред органите на МВР е, че цитираните от него документи са задължителни в случаите на приемане от митническите органи на обща банкова гаранция за режим „транзит”, когато с нея се обезпечават 100 процента от дължимите суми на референтния размер.  С така цитираните и представени пред РМУ-Пловдив документи  отговорното лице по транзита “ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД  е доказало пред митническите органи удовлетворяване на заложените в Приложение №18 г към чл. 275, ал. 4 към ППЗМ критерии „Достатъчен опит”, „Контрол на превозите” и „Достатъчен финансов ресурс за изпълнение на задълженията”, които критерии не осигуряват право за ползване на банкова гаранция със 70-процентно намаление, т.е. в размер на 30 на сто от референтния размер. Удовлетворяването на тези критерии може да служи като основание за приемане на банкова гаранция в размер на 100 процента от дължимия референтен размер. В случаите на  намаляване на общата банкова гаранция до 30 на сто от референтния размер, както е направил  Павел Тонев, отговорното лице по транзита трябвало да удовлетворява, по силата на чл. 275 ал. 2 от ППЗМ, и критерия “Тясно сътрудничество с митническите органи”. Павел Тонев явно е приел за достатъчно съпружеското сътрудничество, а не Приложение №18г от ППЗМ,  според което тясно сътрудничество между отговорното лице по транзита и митническите органи  е налице, когато отговорното лице използва в управлението на своите транзитни операции специфични мерки, които предоставят на митническите органи по-добри възможности за контрол и защита на държавните интереси. Такава предвидена в Приложение №18  мярка е вписването в митническите декларации за транзит на допълнителни данни, когато такива данни не са задължителни по общия ред. Във всички митнически декларации за транзит с отговорно лице по транзита “ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД такива допълнителни данни не са вписвани, а и приелият банковата гаранция с 70-процентно намаление от референтния размер – Павел Тонев не е отправил към отговорното лице по транзита такова подлежащо на спазване изискване чрез свой писмен индивидуален административен акт.

          Прави впечатление, че със злоупотребата си Павел Тонев е престъпил режима на банковите гаранции за транзит – похват използван от неговия  благодетел и учител Димитър Толев  десет години по-рано в цигарената афера през аерогара „Пловдив”. Другата прилика между тях е, че засега и двамата успешно избягват наказателната си отговорност благодарение на широко разтворените над административни чадъри.

  

          ИВАН ТОДОРОВ ПРАМАТАРОВ

          За него подчинените му се шегуват, че е най-добрият митничар сред трактористите и най-добрият тракторист сред митничарите. Каламбурът е почерпен от страстта на началника да разказва на служебни събрания случки от частния си земеделския бизнес и да коментира цените на морковите и фъстъците. Иван Тодоров Праматаров се прочува като началникът, оставил Митница Пловдив на автопилот. Дали е упражнявал безконтролие с користни подбуди или поради неспособност да разбира и прилага сложната съвременна митническа материя, не е ясно. Негови подчинени твърдят, че са верни и двете допускания.

          Разкрития за големи злоупотреби в митница Пловдив с митническите икономически режими бяха направени през изминалите години от различни медии. Измамите са правени чрез активно усъвършенстване на стоки – режим, при който няма плащане на митни сборове и държавни вземания, защото временно внасяните в България чуждестранни стоки, подлежат на обратно изнасяне след като бъдат обработени в български фирми. Голямото източване е ставало с използването на  разходни норми, които формират  нереален рандеман в ущърб на бюджета и в полза на осъществяващите измамата фирми и прикриващите ги митничари. Рандеманът е това полезно количество продукт, което се получава от обработката на временно внесената стока и което трябва да се реекспортира. Когато невярно се обяви, че при обработката на 100 временно внесени единици се получават 50, а не реални 90, задължението е да се реекспортират 50. Останалите реално произведени 40 единици остават в България без заплащане на митни сборове, но се обявяват в документацията като отпадък, който уж се унищожава. Комисия от Инспектората на Агенция “Митници” установява, че през 2003-та и 2004-та години в Пловдивска митница няма случай при разрешавене на режими за активно усъвършенстване да е извършвана проверка на рандемана. При разрешаване на режима, рандеманът следва да бъде заявен от фирмата, което желае да се ползва от него. Митническите служители се произнасят по предложения рандеман, като или го приемат, или го отхвърлят. За вземането на алтернативно решение те следва да изискват допълнителна информация, данни и документи. Дори одобрили рандемана при поставянето на стоките под режим на активно усъвършенстване, те следва да извършват внезапни и планирани проверки в мястото на усъвършенстването на продукта по време на технологичния срок за производство и да съставят актове за митническа измама при констатиране, че одобреният рандеман е подвеждащ. Нищо такова не е правено в митница Пловдив, за което носи пряка отговорност Иван Праматаров. Най-вероятната причината е тази, че печалбата от фалшивите рандемани се разделя между вносителите и митническите инспектори. Констатация за това, че не са извършвани такива проверки се съдържа в предоставен ни от служител на Инспектората към агенция „Митници”  Протокол №33/09.06.2004 г. по повод извършена от  Инспектората планова проверка в Митница Пловдив.

          От документи, станали публично достояние, се установява, през от началото на 2003 г. до средата на 2005 г. в митница Пловдив е действал контрабанден канал чрез колетни пратки. Източван е ДДС за стотици хиляди левове. Така например, чрез колетна пратка фирма е изнасла за Германия 2 диска с графични изображения на детски електронни игри. Пратката е оформена в Пловдивска митница с ЕАД №3000/1-13527/2004. Тези два броя дискове дори не съдържат  програмни продукти за електронни игри, а само изображения. Обявената в ЕАД цена на износа е 28136 евро, или 54931 лева. По мнение на програмисти, реалната цена на интелектуалния продукт на тези два диска не надвишава 4-5000 лева. Т.е. реалната митническа стойност е била многократно и изкуствено завишена. Целта за това е да не бъдат начислени или да бъдат възстановени, ако са били начислени, суми за ДДС в размер на 20 на сто от стойността на сделката, т.е. 10986 лв. Това е така, защото според данъчното законодателство производителите не начисляват ДДС при извършване на експортни сделки , а търговците, които го начисляват, подават молба пред данъчните органи за възстановяването на ДДС след извършването на износната операция. През последните години от България е изнесено, главно за Турция и Гърция, морално и физически остаряло оборудване, “продадено” на десето­­кратно по-високи цени от реалната му стойност. В страната на вноса оборудването се внася като скраб, а печалбата на износителя-търговец се формира от  сумата на възстановения ДДС. Понеже експортната цена е била раздута, респективно и сумата на ДДСо е голяма. Данъчни служители твърдят, че подобни далавери през последните години са масови при износа на софтуер, като се посочват фактурни стойности на нереално високи нива.  

          Заради много случаи на подобни финансови престъпления и на основание на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма и Закона за мерките срещу изпиране на пари, директорът на Агенцията за финансово разузнаване е утвърдил Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма /Заповед №РД-20-255 от 07.10.2003/. Тези правила регламентират критериите за разпознаване от митническите органи на съмнителни операции и сделки, както и взаимодействието между органите на Агенция “Митници” и тези на Агенцията за финансово разузнаване. Митническите органи са длъжни незабавно да информират служителите на Агенцията за  финансово разузнаване за случаите на митнически операции, изпълващи 16 вида критерии, измежду които са износът на стоки с очевидно завишени стойности и износът на фалшификати с декларирана стойност, характерна за оригинални стоки. Износът на детски картинки, събрани в две дискчета, и то на главозамайващата стойност от почти 55000 лева, отговаря на тези задължителните критерии, осъществявал се многократно и е загадка защо директорът на митница Пловдив Иван Праматаров не е уведомил нито веднъж Агенцията за финансово разузнаване в изпълнение на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.

          От 2001-ва до 2006-та години, тъстът на Праматаров – Костадин Панайотов обмитява в митница Пловдив китайска стока на занижени цени чрез „Монолит – 1994” ООД. Факт е, че срещу тази фирма никога не е била задействана процедура на оспорване на декларираните митнически облагаеми стойности. Същевременно Иван Праматаров няколко години последователно не е декларирал конфликт на търговски, финансови и делови интереси между дейността на тъста си, който обмитява стоки, и функцията си в администрацията, в която работи като началник на митница. Двамата са свързани лица съгласно Параграф 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител. Така Праматаров е нарушавал разпоредбите на чл. 29 а, ал. 1 от Закона за държавния служител, а в тази връзка и чл. 313 от Наказателния кодекс, който предвижда до три години лишаване от свобода за лица, които затаят истина в писмена декларация. Според вътрешна информация Павел Тонев е прикрил Праматаров, като му е осигурил възможност да попълне със задна дата нови декларации за съответните години, в които да декларира наличие на конфликт на интереси, т.е. от които да личи, че Праматаров не е затаявал истини, т.е. не е лъгал държавните органи. При една техническа експертиза в лабораториите на МВР, измамата би могла да бъде лесно установена.

 

          ПЛОВДИВСКИТЕ ШЕФОВЕ 6 ГОДИНИ ПРИКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

          През 2005 г. в Пловдив е залят с киселина гард на туристическия предприемач Ветко Арабаджиев. Жертвата се казва Георги Петров и е известен на специалните служби с участието си в наркоканали от Турция през България за Западна Европа. За него се знае още, че е работил в тясна връзка с бароните на контрабандата в България – Иван Тодоров – Доктора и Константин Димитров – Самоковеца. След инцидента и възстановяването си е покрит в Пампорово, като новота му поприще вече са строителното предприемачество и туризма. Неотдавна след заседание на парламентарната комисия по вътрешна сигурност депутатите Атанас Атанасов и Татяна Дончева обявиха пред медиите, че парите от дрога, контрабанда и проституция се перат най-мното в строителството. До същите изводи са достигнали  редица западноевропейски наблюдатели и служители от Държавния департамент на САЩ. През 2001 година Георги Петров успява да внедри своя брат Васил Петров в Митница-Пловдив като инспектор. Изрично е настоявано братът да работи в отдел „Митническо разузнаване и разследване”, която структура по компетентност отговаря за физическите проверки и борбата с контрабандата и митническите измами. По предложение на директора на РМД-Пловдив Павел Тонев, Васил Петров е назначен за началник сектор „Борба с контрабандата и анализ на риска”. Близо две години Васил Петров е нямал право да упражнява тази длъжност, защото Законът за Държавния служител не позволява на лица без завършено висше образование да заемат ръководни постове. През времето, докато Васил Петров  следва задочно, той обаче де факто изпълнява тази длъжност, която специално за него и извън всякакви нормативни изисквания директорът Павел Тонев определя в заповедите за разпределяне на персонала като „отговорник на звено за митническо разследване на контрабандата и митническите измами”. Разбира се такава административна единица „звено” в структурата на Агенция „Митници” не съществува. Така, както и не съществува длъжността „отговорник” в единния класификатор на длъжностите в държавната администрация. Пловдивски митничари твърдят, че Васил Петров, който по съвместителство е и шофьор на служебния автомобил на Павел Тонев, е овластен да определя избирателно субектите за физическа проверка. Камионите на вносителите, които извършват отчисления за черната каса на митницата изобщо не се появяват в терминала за физически проверки, а документите им се обработват с предимство в сектор „Внос”. За сметка на това, редица изрядни търговци се оплакват, че товарите им се подлагат на продължителни проверки и съпроводена с тенденциозно чакане пред гишетата документална обработка след отказа им да дават пари на ръка.

          Ръководството на Пловдивдивската митница цели шест години подред прикрива от правосъдието скандален случай на извършено от Васил Петров престъпление. Инцидентът е оживено коментиран сред магистратите от града на тепетата. През месец Юли, 2002 г. вносител на месни продукти предявява за обмитяване пред Митница Пловдив  29 тона и половина замразено говеждо. Според митничари, Васил Петров си поискал от представителя  на фирмата 500 американски долара, за да не бави освобождаването на пратката. Вносителят категорично отказал да плаща рекет, което му коства тридневно разтакаване и в крайна сметка съставяне на акт за митническо нарушение от Васил Петров.  Години по-късно официално се  установява, че актът е съставен тенденциозно и неправомерно, защото фирмата-вносител „Стоко” ЕООД печели съдебното дело, като наказателното постановление на началника на Пловдивската митница е отменено.      

          На 25.07.2002 година около обяд, Михаил Гошев, по онова време стажант в отдел “Митническо разузнаване и разследване”, занася на тогавашния началник на сектор „Внос” в Митница-Пловдив Ванеслав Дамянов 4 броя митнически декларации, между които и ЕАД №  4-28555/22.07.2002 г. за внос на въпросните 29 тона и половина замразено говеждо месо. На гърба на всичките митнически декларации присъства текст, че е извършена щателна митническа проверка и че е съставен съответния протокол с пореден номер №769/23.07.2002. На гърба на всичките митнически декларации, в това число и на ЕАД№ 4-28555/22.07.2002 е поставена заверка от служителя от ДВСК Димитър Каракашев, която потвърждава верността на  декларирания митнически тарифен номер, както и заверка на митническия служител Васил Петров, в която няма и намек за констатирано митническо нарушение. Малко преди да му бъдат занесени декларациите, Ванеслав Дамянов е слизал в халето за физически контрол и с очите си видял протокола за щателната митническа проверка №769/23.07.2002 към ЕАД№ 4-28555/22.07.2002, в който протокол липсвал текст за констатирани митнически нарушения. След проверката на митническите документи началникът на сектор „Внос” се убеждава, че са изпълнени всички нормативно определени условия за освобождаването на стоките от митнически контрол и разрешава вдигането им. Часове по-късно Васил Петров се обажда по телефона и заявява, че за вече вдигнатата стока е съставил акт за митническо нарушение и обвинява Дамянов, че неправилно е освободил стоката от митнически контрол. Съставеният акт за митническо нарушение е начало на административно-наказателно производство по силата на чл. 36, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, което производство повелява задържане на всички оригинални митнически, търговски и транспортни документи по вносната операция от страна на актосъставителя и оформянето им в административно-наказателна преписка, която се води по компетентност от отдел „МРР”.  Вместо това актосъставителят Васил Петров изпраща митническа декларация за стока с АУМН в оперативния сектор „Внос” ведно с още три идентични деклации без никакви констатации и податка за наличие на нередност, без да  уведоми устно или писмено за съставения акт. Съгласно изискването на буква “г” от арабска подточка 1.4. към римска точка V. на Указанията на Директора на Агенция „Митници” за работа на митническите служители с ЕАД (рег. индекс 44-00-0085/22.05.2000 г.), митническите служители, извършили проверката, описват констатирани различия и действителните данни за дължимите митни сборове. Видно от клетка “J” на гърба на ЕАД №4-28555/22.07.2002 г. такова действие не е извършено от компетентните за това служители от отделите „Тарифна политика” и „Митническо разузнаване и разследване”, участвали във физическата проверка на стоката.

        Осъзнал, че е нарушил законоустановения ред, Васил Петров решава да прехвърли вината върху началника на сектора за внос и извършва довписване в протокола за щателната митническа проверка №769/23.07.2002, като посочва номера и датата на съставения от него акт за митническо нарушение. По-късно началникът на сектор „ЩМП” Любомир Стойчев и ветеринарният доктор Димитър Каракашев заявяват пред съда, че когато на 23.07.2002  са подписали съставения на същата дата протокол за ЩМП №769, в него не се е съдържал текст за съставен акт за установяване на митническо нарушение №970/25.07.2002 г. Това е нямало как и да стане, защото самият  акт за установяване на митническо нарушение №970/25.07.2002 г. е съставен 3 дена по-късно от съставянето на протокола за ЩМП. Актосъставителят Васил Петров е преправил протокола за ЩМП №769/23.07.2002 впоследствие, за да замаже неадекватните си, непрофесионални и нормативно необосновани действия. По този начин обаче, той е преправил съдържанието на официален документ, за което деяние чл. 308, ал. 1 от Наказателният кодекс на Република България предвижда лишаване от свобода до 3 години. Вместо да предприемат дисциплинарни мерки спрямо провинилия се Васил Петров и да уведомят за неговите действия органите на прокуратурата за преценка по компетентност, директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев и началникът на Митница-Пловдив Иван Праматаров решават да накажат началника на сектор „Внос” Ванеслав Дамянов. Запознати твърдят, че благодарение на тесните връзки между шефовете на пловдивските митница и прокуратура, на Ванеслав Дамянов е повдигнато обвинение за престъпление по служба и внесено в съда. В хода на съдебното производство по безспорен и категоричен начин се доказва невинността на Ванеслав Дамянов и незаконосъобразността в действията на Васил Петров като длъжностно лице. Към доказателствената съвкупност е приобщен  Протокол №978/05.10.2006 г. на Базовата научно-техническа лаборатория към МВР-Пловдив, в чието заключение се казва, че авторът на довписването в протокола за ЩМП №769/23.07.2002  Васил Петров /по собствените му самопризнания пред съда/ го е извършил с химикална паста, различна от химикалната паста в останалата част от текста, т.е. в друго време от основния първоначален текст. Случва се нещо безпрецедентно в историята на Пловдивския апелативен район. Апелативна прокуратура – Пловдив оттегля протеста на Окръжна прокуратура – Пловдив срещу оправдателната присъда на Ванеслав Дамянов, издадена от Пловдивския окръжен съд. Апелативният съд в Пловдив потвърждава оправдателната присъда на ПОС с Решение №110/07.05.2007 г. От своя страна Върховният административен съд отменя наложеното от Пловдивската Митница на Ванеслав Дамянов административното наказание „Порицание” с Решение №5992/22.05.2008 г. Случва се обаче и още нещо безпрецедентно в историята на Пловдивската митница. Нейното ръководство в лицето на Павел Тонев и Иван Праматаров 3 години подред препятстват работата на съдебното следствие, като под различни предлози не изпращат на съда оригинала на протокола за ЩМП №769/23.07.2002. Шест години подред злоупотребяват със служебно положение, като набеждават и съкращават от работа невинен служител с висок авторитет на голям професионалист, същевременно прикривайки квалифицирано престъпление и неговия известен извършител Васил Петров. С дези си действия и бездействия и Праматаров, и Тонев подлежат на наказателна отговорност по един куп членове от НК. Доскорошният директор на митниците Асен Асенов е бдял над тяхната недосегаемост като майка орлица и според осведомени, настойчиво е лобирал за тях пред Пловдивската прокуратура. Абсолютно същото е правил и местният им благодетел Димитър Толев.

    

           Европейската комисия вече се умори и изнерви да отчита слаби резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта у нас. Учудващо е, че компрометирани високопоставени държавни чиновници като регионален митнически директор и началник на ключова митница, каквато е Пловдивската, продължават да бъдат галени с пачи пера от административните си ръководители. И продължават да бъдат държани на безопасно разстояние от и без това късите ръце на българските правоохранителни органи. Дали пък и защото тези ръце не са били своевременно напълнени с част от заграбеното?!

   Автор: ЛЕГИЯ „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ”

   

Легия  „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ”, чийто патрон е големият български революционер и държавник Стефан Стамболов, смазал за броени години престъпността в младата българска държава след Освобождението, е създадена на 1-ви октомври, 2005 г., с цел да се бори срещу престъпността и корупцията, които са оплели държавната и общинската администрация като кукувича прежда и деформират живота и психиката на българите от всички поколения. Наши членове и сътрудници са политици, писатели, журналисти, художници, университетски преподаватели, учители, лекари, бивши и настоящи офицери и сержанти от МВР, МО, съдии, прокурори, следователи, митническип и  данъчни служители, експерти по банково и застрахователно дело, като стремежът е да бъдат обхванати всички професионални съсловия, които формират гръбнака на държавния апарат и художествено-творческата интелигенция на България. През 2007 г. бе завършен най-важният етап от организационното структуриране на Легията – вече са изградени клубове във всички областни градове на страната. Нашите методи на борба включват всички позволени от закона форми за обществено въздействие и подпомагане на легитимните власти – беседи,  публикации, разработки. Създаден е анти-корупционен интернет-портал. Членове могат да бъдат само поканени от Управителния съвет достойни българи, които милеят за спасението на отечеството и ще работят за разобличаването и наказването на всички корумпирани и незаконно забогатели политици, администратори и бизнесмени. Корупцията е истинският враг на Република България.

        В предходните години разработките, анализите и разследванията ни бяха предоставяни на всички основни български институции – Президент, Премиер, Министерски съвет, Народно събрание, Главен прокурор, Национална следствена служба, Министър на вътрешните работи, Министър на външните работи. Впечатленията ни са, че вместо за каузата на правосъдието, информацията и доказателсвените материали, там някъде по веригата,  са използвани за финансов рекет и изнудване на нарушителите на закона. Последните, от своя страна, правят опити за търсене на възмездие и отговорност от членове от авторските колективи. По тази причина Управителният съвет на Легия  „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ” взе две важни решения.

Първо. Доколкото не съществуват гаранции срещу изтичане на конфиденциална информация и във връзка с все още съществуващата практика в България да се преследват не закононарушителите, а техните разкриватели и разобличители, членовете и сътрудниците на Легията няма да бъдат публично осветявани. Никой от тях няма и такива амбиции предвид идеалната цел на организацията и членството и работата в нея.                 

Второ. Интелектуалният продукт и доказателствените материали няма да бъдат предавани единствено на български официални институции поради употребата им за користни и недостойни цели. Те ще бъдат любезно предоставяни и на наднационални правоохранителни органи, на независими медии и на представителите на Европейския съюз, САЩ и световните финансови институции.

  


 ПОСЛЕДНИТЕ 5:

НЕЛИ КУЦКОВА: ОБЩЕСТВЕНАТА ПОТРЕБНОСТ ОТ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ЗАКОНИ Е МНОГО ГОЛЯМА

 ГЕРБ СГРЕШИХА!

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: КОНЯТ МИТИНИЦИ Е УМОРЕН, А ЕЗДАЧИТЕ?

МУНИР БОКЧАРИ: В ТУНИС МЛАДИТЕ ХОРА СА ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ НАРГИЛЕТО

ПЕТЪР СТОЯНОВ: КОРУПЦИЯ ИМА ТАМ, КЪДЕТО ДЪРЖАВАТА Е ПОСРЕДНИК

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1227

Posted by on юли 4 2008. Filed under Скандално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31114 лв
 CHF =  1.6916 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2241 лв
100  RUB =  2.8732 лв
 USD =  1.64813 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.