МИТНИЧЕСКАТА МАФИЯ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ

МИТНИЧЕСКАТА МАФИЯ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ

Публикуваме без съкращения обобщения доклад на Легия „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ” относно контрабандата и корупцията в България за 2007 г.

СНИМКА: ДОКАТО УПРАВЛЯВАЩИТЕ ПАЗЯТ ГЪРБА НА АСЕН АСЕНОВ, ТОЙ Е СПОКОЕН ЗА КОРУПЦИОННИТЕ СХЕМИ В БЪЛГАРСКИТЕ МИТНИЦИ. РУМЕН ПЕТКОВ И АСЕН АСЕНОВ.

 
ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА ЛЕГИЯ „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ” ЗА ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ЧАДЪРИ НАД КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ, КОРУПЦИОННИТЕ ПРАКТИКИ И БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТТА В АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ”                                                                       

КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ – РОДЕНИ В СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО МИНАЛО И ВЪЗМЪЖАЛИ В ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРЕХОД

      През епохата на така наречения „зрял социализъм”, от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век, контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България. Както и в много други „братски” по онова време страни. Контрабандните канали благозвучно са били наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначавала държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и всякакви луксозни стоки. Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата по онова време носи десетки милиарди долари приходи. Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това – търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация. Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”. Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата. Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия – “Тексим”, “Деспред”, “Разноизнос”, „Родопа”, „Булгартабак”, „Кореком”,  „Индустриалимпорт”, „Химимпорт”, „Техноекспорт”, „Техноекспортстрой”…

      Ако до 1989 година контрабандните канали са необявена официална политика на еднопартийно контролираните тайни служби, то във времето на така наречения посткомунистически демократичен период незаконният трафик се превърна в хранилка на периодически сменящите се партийно-политически елити чрез посредничеството на сенчестия бизнес. Според независими финансови експерти и специалисти от икономическите аналитични звена на МВР,  през годините на прехода към пазарна икономика от контрабанда българската държава е изгубила около 20 милиарда лева. В тази сметка, обаче, влиза само така нареченият регистриран контрабанден внос, известен още като полу-контрабанда. При този метод една част от превозваните стоки се обявяват в документите, обикновено със силно занижени недостоверни цени, а друга част въобще не се обявяват. За да може това да се случва, съществуват няколко десетки техники на контрабанда и митническа измама. Приблизително на 10 милиарда лева се изчисляват загубите от нерегистрирания внос, така наречената „вдигната бариера”. Известен е още като „дива контрабанда”. При него превозните средства изобщо не фигурират във входящите дневници на съответния граничен пункт. Стотици камиони, самолети, цистерни, танкери и шлепове, превозващи цигари, алкохол, петрол и др. са преминали националната граница като фантоми. Една немалка част от тях са „превъртяни” през безмитните валутни магазини и бензиностанции, разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове. Загубите от фиктивня износ и реекспорт се изчисляват на  приблизително същия размер, характерен за полу-контрабандата – около 20 милиарда лева. При него високостойностните и високоакцизни продукти като цигари и горива, софтуер и хардуер, само по документи напускат границата на България, но се реализират в страната. Дори една част от стоките да се изнасят, каквито се многобройните случаи с амортизираното оборудване на обявени в ликвидация предприятия, това става на нереално високи цени. Печалбата се формира от възстановените на „експортьорите” от данъчните служби суми за акциз и ДДС. Но вдигнатата бариера е възможна и при износа на стоки за чужбина. В този случай операцията не се оформя с митнически документи. Но се осъществява с помагачеството на граничните полицейски и митнически служители. За пример може да бъде посочен периодът на наложеното спрямо бивша социалистическа съюзна република Югославия ембарго. Никой не знае колко стотици хиляди тонове петрол, храни и акцизни стоки са преминали безотчетно по суша и вода.

      За последните 17 години държавната хазна на България е ощетена с близо 50 милиарда лева от активното функциониране на входящите и изходящите контрабандни канали. Тези милиарди са в сиво-черната икономика и се мултиплицират по банков път и в сферите на търговията, услугите, туризма, строителството. С тези милиарди се купува „услужливостта” на държавници, министри, депутати и всякакви „отговорни фактори”.  Затова ръководителите на митниците винаги досега са били избирани според притежанието на няколко главни качества – покорство, лоялност, комбинативност, конфиденциалност и „финансов нюх”. Притежателите на тези качества са запазвали поста и влиянието си  в продължение на дълги години и в рамките на разнолики политически конфигурации на изпълнителната власт.

      ЗАКОНЪТ Е ЗА КОН, А НЕ ЗА МИТНИЧЕСКИ ДИРЕКТОР

Медийната общност, антикорупционните граждански сдружения, а правоохранителните органи – в още по-голям обем, разполагат с документирана  информация за действието на мафиотизирани структури от висши държавни служители под прякото ръководство на директора на Агенция „Митници” – Асен Асенов. За продължителното действие на контрабандните канали е необходима стройна организация, подкрепяна и направлявана от  най-високите йерархически нива в администрацията. След като през лятото на 2007 г. полицията разби действалия години наред контрабанден канал за мобилни телефони през Аерогара София, служителите от ГДБОП заявиха, че при акцията съзнателно не е търсено съдействието на Агенция „Митници”, защото в други случаи, когато това е ставало, операциите винаги се проваляли поради изтичане на информация. Над включените в нерегламентирани схеми за пирамидално разпределяне на парични средства митнически служители са разтворени защитни управленски чадъри. Обикновенно, за скандални случаи на злоупотреби от митничари се разбира по неофициален път, като Агенция „Митници” признава за тях постфактум и обещава да извърши проверки и накаже виновните едва след масирани запитвания на журналисти или просто след като полицията си е свършила работата. Най-пресният пример е миналогодишната ноемврийска акция на анти-мафиотите срещу контрабандата с турско карго през митническо бюро „Кремиковци”, за която от митниците мълчаха повече от два месеца.

Всички разкрити през последните години обществено опасни канали за контрабанда на стоки и наркотици през Капитан Андреево, Капитан Петко войвода, Кулата, Калотина, Малко Търново, Варна, Пловдив, Перник, Аерогара-София, Илиянци, Кремиковци, Горубляне, ставаха и стават не просто по времето на Асен Асенов като директор. Уличените и съдените за престъпна дейност са лични негови назначения, които той толерира, защитава и укрива от представителите на медиите и правосъдието. Невероятно, но факт – вече трета поредна година директорът на българските митници неправомерно и деморализиращо протектира назначената от него за митнически ръководител Маргарита Пецанова, срещу която се води наказателно дело в Софийски градски съд за тежки длъжностни престъпления. Маргарита Пецанова е уволнена от Емил Димитров – Ревизоро на 1-ви декември 2001 г. Възстановена е на работа лично от Асен Асенов три дни след встъпването му в длъжност. Това е единственният случай на назначаване от Асенов на уволнен служител без спечелено дело срещу заповедта за уволнение. В началото на юли 2005 г. е образувано следствено дело срещу назначената от Асен Асенов без конкурс за началник на Митница София – Маргарита Пецанова, за нанесени щети в размер на повече от 10 милиона лева. Разрешила е на фирма “Маргинед” да изнесе от склад под митнически контрол и да продаде без да са били  платени мито и ДДС, лекарства на стойност 50 милиона лева. По същият начин е допуснала внос и на строителни материали от Турция, алуминий и медни катоди, като е нанесла щета на бюджета в размер на 9 милиона лева. Обмитила е 162 цистерни след като стоката е била разтоварена и не е извършен физически контрол. Стоката в тях е обмитена като пропан-бутан и не е ясно дали вътре не е бил бензин. Докато Пецанова оглавява Митница-София, през административните структури на нейно подчинение преминават контрабандно и чрез митнически измами хиляди тонове бяла и черна техника за бита, месни продукти, компютърни компоненти, мобилни телефони, текстилни произведения. Наред с Пецанова, персонифициран събирателен образ на безстопанственост и инкорпориране с подземния свят в София е и разстреляната на 10.10.2005 г. директорка на дирекция “Последващ контрол” в Агенция “Митници” – Шинка Манова. И двете дължат шеметните кариери и безнаказаността си на Асен Асенов. Така или иначе, влиянието на директора на Агенция „Митници” не се оказва достатъчно, за да спасят едната от борческа екзекуция, а другата от съдебен процес. На Пецанова е определена мярка за неотклонение парична гаранция и въпреки императивната норма на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, срещу нея не са предприети дисциплинарни мерки. Цитираната разпоредба постановява временно отстраняване от работа на държавен служител при всички случаи, когато срещу него се води наказателното производство, свързано с длъжностни престъпления. Нещо повече – Асен Асенов стига още по-далеч в случая с Пецанова, като отказва да изпълни специалното искане на Софийска градска прокуратура за временното й отстраняване. И към ден днешен Пецанова продължава противозаконно да се води и явява на работа, като е преназначена от своя покровител на длъжност старши експерт в Централното митническо управление – София.

Разбитият през миналата година контрабанден канал за мобилни телефони и компютърни компоненти е бил  само една нишка от гигантския трафик на азиатското карго през Софийското летище, разработен след 2002 г. от началничката на Митница „Аерогара-София” Боряна Емилова. Тя е едно от първите кадрови решения на Асен Асенов, ориентирани към стимулиране на стоковата контрабанда. Арестуваните като основни организатори Георги Георгиев – Пурата, Радослав Живков – Джими и Ивайло Разложки – Тихия лично са събилали подкупите, които чрез Емилова са стигали до цитаделата на митническата власт. Ивайло Разложки е личен приятел на Асен Асенов и в Интернет беше поместен красноречив снимков материал за техни съвместни празненства в шикозни ресторанти. През всичките тези години, вносната контрабанда и измамите в особено големи размери с азиатски стоки имат своето естествено и реципрочно продължение в незаконния износ на валута извън България. Илюстрация на това бе проведената на 19.02.2008 г. в Аерогара-София съвместна акция на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), МВР и Софийската градска прокуратура за задържане на китайски граждани, митничари и служители от Министерството на транспорта, опитали се да изнесат нелегално 350 000 евро от страната. Точно тази престъпна група е била следена в продължение на два месеца, като са били пропуснати няколко трансфера на пари през границта. Служителите на агенция “Митници” са осигурявали безпрепятственото преминаване на лицата, пренасящи чуждестранната валута с личния си багаж.
      Скоро след като застава начело на Агенция „Митници” през февруари 2002 г., Асен Асенов изпраща своя кумец Иван Кожухаров за заместник-началник на Митница Калотина, но де факто последният я управлява еднолично чрез гарантиран от кума му монопол върху най-важните решения. За отбелязване е, че Иван Кожухаров е единственият в системата на Агенция „Митници”, който е назначен от Асен Асенов едновременно на две работни места – като началник на отдел „Внос и износ на стоки” към дирекция „Митнически режими и процедури” на Централното митническо управление – София, и същевременно като зам.-началник на Митница Калотина, наричана още „държава в държавата”  заради срастването й с организираната престъпност и кланово-патриархалния шуро-баджанашки начин на управление.
От края на 2002 г. до средата на 2003 г. през митницата е осъществен контрабанден внос на стотици камиони с контрабандни китайски стоки. Организатор на канала е Николай Методиев – Пилето, чиито действия са покровителствани от зам.-началника на митница Калотина и кумец на директора на Агенция “Митници” – Иван Кожухаров, известен с прякора си Пингвина. Агенция “Митници” призна за разкритата от медиите и полицията контрабанда през Калотина и през 2005 г. уволни четирима от най-низшите изпълнители. Уволнените заявявиха в ефира на гледани телевизионни предавания, че са действали под натиска на високопоставени началници и че са събирали пари за тях. Във връзка с тези обстоятелства Националната следствена служба привлече като обвиняем Николай Методиев – Пилето, който вече в съда отговаря за контрабандния внос на превозени от 178 тира стоки за периода 2002 – 2003 година през ГКПП – Кулата и ГКПП – Калотина на обща стойност над 3,5 милиона щатски долара. Престъплението е извършено в съучастие с митнически служители от двете ГКПП-та и водачи на товарни автомобили (ТИР). Контрабандният внос бе повод през есента на 2006 г. да бъде поставено под въпрос членството на България в Международния съюз за автомобилен транспорт (IRU). Това обстоятелство хвърли голямо петно върху международния авторитет на Република България. Според оперативна информация, през 2006 г. през Калотина е преминавала основната контрабанда на цигари, наркотици, навлизащи през Кулата китайски стоки и главно навлизащо през Капитан Андреево турско карго. Въпреки, че Калотина е гранична митница и би тябвало да транзитира чуждестранни стоки към вътрешните митници, там са обмитени внушителни количества товари, влезли през други гранични учреждения, в това число и Капитан Андреево. Впоследствие стоките са реализирани в тържищата на Илиянци, Хасково, Димитровград… Как е станало възможно това? Агенция Митници спуска съвсем неправомерно и неофициално списъци с индикативни цени за обмитяване на стоките в България, като най-ниските са на Калотина. Според споразумение с Турция, стоките, които се внасят от там, са с нулеви ставки на митата и за целите на преференциалния внос следва да се прилага сертификат за произход или ако стоката е на стойност до 6 000 евро – стандартен текст за произход върху търговската фактура. Малка част от фирмите-вносителки  представят сертификат за произход, тъй като същият подлежи на регистрация от митническите учреждения  в Турция. Турските власти не биха издали сертификат на недостоверно ниските цени, още повече, че фирмите-износителки по документи не съществуват. Турските фактури са попълвани на българска територия от митнически посредници, като всяка фактура не надвишава 6 000 евро и ползва преференции на базата на изписан върху тях текст. Естествено, тук става въпрос за мащабна измама. За да може да измести товаропотока към своя кумец в Калотина, Асенов издава заповед, която важи само за Капитан Андреево. Тя постановява, че за да се ползват преференции при обмитяването, фактурите трябва да бъдат заверени от турска страна, което е невъзможо, тъй като преобладаващата част от тях са фалшиви и писани в България. Така потокът е пренасочен изцяло към Калотина и митническо бюро „Драгоман”, където такава заверка не се изисква. Към известната като „Първа частна митница Калотина” и към митническо бюро „Драгоман” е дестинирана съществена част от турското карго, тоест стоките с най-висок корупционен потенциал. Този факт бе признат от бившия шеф на „Краун Ейджънтс” в България Франк Фъргюсън. На семинар в Сандански, той бе цитиран от медиите да казва, че най-много загуби България търпи от вноса на турски и китайски стоки, които са декларирани със занижена стойност или въобще не се обявяват.

Иван Кожухаров е отговорен за контрабандна схема с петгодишна давност за търговия с безбандеролни цигари през ГКПП Кулата, като криминалисти изчисляват щетите на около 30 милиона годишно. Контрабандния внос на цигари никога не е спирал, за което говорят и многобройните залавяния на количества в търговски размери при акции на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”  и „Гранична полиция” в участъците при Калотина, Драгоман и Олтоманци.  Най-новото доказателство за безотказното действие на контрабандния завод, в какъвто е превърната Калотинската митница, дойде на 19.02.2008 г. с вестта за арестуването от сръбските гранични власти на двамата митничари, заловени при опит да пренесат със служебен автомобил на Агенция „Митници” 500 стека цигари, марка „Карелия". Според български полицейски източници задържаните в Пирот Стефан Стайков и Васил Котев са сред главните организатори на канал за нелегален внос на цигари у нас. Стековете се внасяли от Сърбия, а вече у нас около Калотина и Драгоман се продавали на роми, които пък ги пласирали в София и в страната. Според митничари, колегата им Васил Котев се е ползвал с личните протекции на Асен Асенов и Иван Кожухаров, за което говори и фактът, че до неотдавна контрабандистът е бил ръководител на митническото бюро на свободната зона в Драгоман. Без подобна височайша подкрепа е немислима регулярната употреба на служебен бус за пренасянето на контрабандни цигари през границата. Двамата български митничари-трафиканти са осъдени по бързата процедура и в момента вече излежават ефективната си присъда „лишаване от свобода” в затвора в Пирот. Многобройни са примерите за организиране, укривателство и помагачество на акцизна контрабанда от служители, които по закон и презумпция са призвани да й противодействат. В контекста на поговорките, че не е луд този, който яде зелника, а онзи който му го дава, и, че рибата се вмирисва от главата, заслужава да бъдат припомнени следите факти. През януари 2006 г. МВР  разби организирана престъпна група за контрабанда на цигари с участието на двама митнически служители от митнически пункт “Капитан Петко Войвода” на митница Свиленград – Тодор Баджаков и Иван Герджиков. На 30.05.2007 г. Русенския окръжен съд призна митничарите за виновни и ги осъди условно на две години и половина лишаване от свобода. Единият от тях – Тодор Баджаков е назначен от директора на Агенция “Митници”  Асен Асенов, цитираме „да подпомага ръководството на митница Свиленград за създаване на по-добър контрол на транзитно преминаващите и влизащи в страната превозни средства, стоки и лица на митнически пункт “Капитан Андреево””. Контрол по изпълнението на тази своя безпрецедентна заповед № 81/28.03.2002 г. Асен Асенов още по-безпрецедентно възложил на самия себе си! По информация на митнически служители от Свиленград, широко огласена от медиите, с тази Заповед №81/28.03.2002 г. на Стефан Таушанов и Тодор Баджаков е даден картбланш да контролират нерегламентираните плащания на сумите от контрабандата през митница Свиленград и да ги репатрират към София.

 

      НЕСАНКЦИОНИРАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ АКЦИЗНИЯ РЕЖИМ КАТО ФОРМА НА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

      Към написаното по-горе следва да бъдат добавени нарушенията на акцизния режим в страната. Известно е, че от средата на 2006 г. Агенция „Митници”  иззе от НАП на законова база администрирането и събирането на вътрешния акциз. Публична тайна е, също така, че повече от половината от алкохолните напитки в страната се продават с фалшиви бандероли. Това означава, че за по-малко от половината от реализираните на пазара количества постъпват акцизи в републиканската хазна. Схемата функционира по следния начин. Множество фирми, част от тях с репутация на големи данъкоплатци,  поръчват нужното или по-малка част от действително нужното им количество бандероли, но облепват с тях между 20 и 30 % от търгуваните бутилки. Останалата част от количествата се облепват с фалшиви бандероли, които се произвеждат в Турция и се внасят през Капитан Андреево, а в по-редки случаи се внасят и като пощенски пратки. След продажбата на количествата с фалшивите бандероли, съответстващата им бройка, получена от държавата, се връща с мотив, че не е осъществена предвидената търговска реализация. От Агенция „Митници” съставят протокол за унищожаване на истинските бандероли, чрез които не са извършени продажби, респективно на съответната фирма се възстановяват парите за акциза на уж  нереализираните в търговската мрежа количества алкохол. Според оперативна  информация, „печалбата” се разпределя  поравно между търговците и митницата. Количеството на унищожените през 2007 г. от Агенция „Митници” бандероли и тяхната обща левова стойност представлява размерът на измамата, т.е. щетата за държавния бюджет. Неслучайно от митниците категорично отказват да съобщават данни за количеството на върнатите и унищожените бандероли. Това е информация табу, ревниво пазена в тайна. Според криминалисти обаче, фискалните загуби от тази далавера през миналата година са в диапазона между половин и един милиард лева. Тази схема с акцизното източване на бюджета намери потвърждение и в официалната позиция на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас, официално изразена от тях в серия от прес-конферинции, организирани през миналата година. Според тях, приходите от акцизи върху спиртни напитки, които държавата събира, не надвишават 15 %. Представители на браншовата организация се шегуват, че като не преследва престъплениятята срещу акцизния режим и техните автори, властта провежда социална политика, защото дава възможност на народа да пие алкохол на достъпни цени. На 21.02.2008 г.,  по време на дебата по внесения от опозицията вот на недоверие към кабинета, председателят на парламентарната група на Обединените демократични сили – Йордан Бакалов връчи на премиера Сергей Станишев сигнали за корупция в управлението. Единият от материалите е анализ за измами и контрабанда в агенция "Митници", според който държавата губи 500 млн. лв. от нелегалната продажба на спиртни напитки. Основанията за тревога нарастват още повече, ако към тези умопомрачителни цифри се прибавят и загубите от  контрабандата в петролния сектор. В средата на февруари, на пресконференция на Българската петролна и газова асоциация, нейният председател г-н Андрей Делчев заяви, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда. Около 30% от горивата, които се реализират на нашия пазар, са в сектора на сивата икономика, като загубите за държавата през миналата година са за над 200 милиона лева. Тези процеси не са неизвестни на специализираните правоохранителните органи, но съществува страх да се удари по крупните играчи в акцизната мафия без благоволение свише!  Не е трудно да се предположи, че в България властимащите не гледат с добро око на инициативи, които биха разкрили понякога твърде тесните им взаимоотношения с крупни фигури от престъпната диаспора. В средата на миналата година генерал Ваньо Танов подаде оставка като шеф на Главната дирекция за борба с организираната престъпност, която публично обоснова с обстоятелството, че в България съществува политически чадър над стоковата и акцизната контрабанда!

 

      ТОЧНИТЕ ХОРА, НА ТОЧНОТО МЯСТО, В ТОЧНОТО ВРЕМЕ

      Още като новоназначен директор, Асен Асенов разставя на възлови постове по всички нива от йерархията лица с нюх и склонност към комбинации и гешефти. Мнозина от тях са стар контингент на Икономическа полиция, НСБОП, НСС. Те са опосредстваната му връзка с подземния свят за целите на подялбата на печалбата от контрабандата. Ползват се с безрезервната му подкрепа. Дисциплинарни мерки срещу доверени нему лица Асенов неохотно предприема само след извършени арести за престъпления срещу митническия режим, пространно отразявани от средствата за масово осведомяване. Специалните служби знаят, че Асен Асенов обслужва сенчестите групировки още преди да оглави българските митници. Замесен е в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера. При първата – промишлени количества захар изчезват край Бургас, защото били „отмити” от дъждовете. При втората пък спиртът уж се изпарил в атмосферата. А в действителност, в Обединени захарни заводи – Горна Оряховица са били внесени много по-големи количества спирт от официално декларираните, за които впоследствие е взето решение да бъдат оправдани с фири и „естествени” загуби. Подписът на Асенов стои и под двата административни акта. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Печели собственикът на „фирите” – „Мултигруп”. Със сигурност са спечелили и внедрените агенти на частната корпорация в държавната  администрация. На 29.05.2002 г. Асен Асенов е назначен за Директор на Агенция „Митници” по лично настояване на тогавашния министър на финансите Милен Велчев след съгласуване с екс-премиера Симеон Кобургготски. Фалшифицирани са резултатите от проведения няколко седмици по-рано пред комисия под председателството на тогавашния ресорен зам.-министър Гати Ал Джибури конкурс, излъчил за победител друг кандидат. След като разбира, че е загубил в надпреварата за поста на митничар №1, Асенов незабавно заминава за Русе, за да посрещне завръщащия се по онова време от задгранична командировка Милен Велчев с оплакване, че не е спечелил конкурса и трябва да се действа изпреварващо спрямо предстоящото обявяване на името на победителя пред медиите. За трите месеца временно изпълняващ длъжността директор на Агенция „Митници” след уволнението на Емил Димитров – Ревизоро, Асен Асенов е успял да докаже на министър Велчев колко „полезен” може да му бъде и че напълно споделя неговите идеи за развитието на българските митници. Всъщност новата стара бизнес-концепция на Агенция „Митници” е приета и препотвърдена с пълно единодушие на яхта край Монако по време на партия бридж от най-важните персони, имащи отношение към движението на вносно-износните стокови потоци. Участници в заверата са Милен Велчев – министър на финансите, Пламен Петров – министър на транспорта, Мирослав Севлиевски – ковчежник на НДСВ и депутат по онова време, Спас Русев – бизнесмен и неофициален спонсор на Симеон Сакскобургготски, Петър Петров Амигоса – наркотрафикант и главорез, и разбира се Иван Тодоров Доктора – най-изтъкнатият контрабандист на цигари в историята на България.

 

       КУХИЯТ РЪСТ НА МИТНИЧЕСКИТЕ ПРИХОДИ КАТО ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ

      Директорът на българските митници ще впише името си в аналите с  политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи, целяща отклоняване на  общественото вниманието от контрабандните скандали и корупционния климат в ръководеното от него ведомство. Откакто Асен Асенов застана начело на българските митници през 2002 г., прес-службата на ведомството бе превърната в имидж-мейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените тези на директора за рекорди в събираемостта на митническите приходи. Асенов се хвалеше ежемесечно с номиналното увеличение на митническите постъпления, без да обяснява, че то се дължи на повишените обеми на вноса, в това число – вноса на стоките с най-голям фискален принос, каквито са енергоносителите. Белег за агресивно нарастващия внос е лавинообразно разширяващия се с всяка изминала година дефицит на външнотърговското салдо –  5,3 милиарда лева за 2004 г., 7,9 милиарда лева за 2005 г., 10,3 милиарда лева за 2006 г. и 14,3 милиарда за 2007 г. Други причини за номиналния растеж на митническите постъпления бяха и са световната инфлация като цяло и драстичното увеличение на  международни цени на енергийните суровини в частност. Освен това, през последните години непрестканно се повишаваха акцизните ставки и се определяха нови стоки за облагане с акциз. Тези изводи се потвърждават и от анализите на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет. В декемврийския обобщаващ бюлетин на министерството за 2007 г. между другото се казва, че „основните фактори, който продължават да влияят върху приходите от косвени данъци, са ръста на вноса в страната, нарастването на цените на основни суровини и горива, …увеличените ставки на акциза през 2007 г. и др.”

Множество финансови анализатори приведоха научнообосновани доказателства, че отчетеното влияние на тези макроикономически фактори не само неутрализира номиналния ръст на приходите, но го превръща и в отрицателен. Така например за  2005 и 2006 години бе налице реален спад на митническите приходи с 1,8 процента, което е видно от следната таблица.

 Източници  на данните:
– За обема на митническите приходите и техния номинален ръст в  абсолютни  цифри и проценти – Агенция „Митници”;
– За обема на вноса и неговия номинален  ръст в абсолютни цифри и проценти, както и за нивата на годишната инфлация – Национален статистически институт

 

      Реалният спад в събираемостта на митнически постъпления за 2007 г. трудно може да бъде изчислен, защото с влизането на България в Европейския съюз стоковите обеми, дестинирани от страни-членки, престанаха да са обект на митническо облагане, което да позволява съпоставка с годишните бази от предходни периоди. За сметка на това, обаче, е видимо и количествено изчислимо продължаващото източване на ДДС при внос на стоки посредством българските митнически учреждения, което свидетелства за неотслабващото действие на контрабандните канали.

В следващите редове са посочени най-новите данни на Националния статистически институт на България относно параметрите на външнотърговския оборот през 2007 г. С помощта на безпристрастните числа от статистиката се разкриват огромни загуби, за които пропагандата машина на Асен Асенов упорито мълчи. Съвкупната данъчна основа за ДДС през  2007 г. е 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки от трети стран -нечленки на ЕС /17 милиарда  и 760 милиона лева/, на събраните мита /193 милиона 13 хиляди и 300 лева/ и на касово постъпилите в бюджета акцизи от внос /57 милиона  106 хиляди и 100 лева/. Тази данъчна основа е приблизителна и следва да нарасне допълнително, защото към нея не са добавени сумите на дължимите при внос продуктови такси и тютюневи вноски, за чиито размери шефът на митниците Асенов тенденционно не предоставя информация. Това изчисление има своята нормативна регламентация в чл. 31 от ЗДДС (в сила до 31 декември 2006 г.), където данъчната основа при внос е дефинирана като митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. В действащия от началото на 2007 г. Закон за данък върху добавената стойност, принципът на изчисление е запазен, като само е терминологично преформулиран в чл. 26, определящ данъчната основа на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчиците във връзка с доставката, увеличено с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката. Облагането на изчислената с наличните данни данъчна основа в размер на 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева с актуалната 20-процентна ставка на данъка върху добавената стойност дава дължима  сума в размер на 3 милиарда 602 милиона 23 хиляди 820 лева, а събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2007 г. е  3 милиарда 511 милиона 620 хиляди и 900 лева, т.е. със  90 милиона 402 хиляди 920 лева по-малко от реално дължимия. Тази загуба, например, е равна на разходния бюджет за политиките на Министерството на културата за цялата 2007 г. Загубите от несъбран ДДС през предходните години бяха много по-впечатляващи, не на последно място и поради облагането на вносните потоци от страните-членки на ЕС, които формираха близо две трети от стоковата съвкупност на българския импорт. За последните четири години точната сума на загубите за държавния бюджет от недосъбрания от българските митници ДДС възлиза на 3 милиарда 946 милиона 542 хиляди 920 лева, т.е. почти 4 милиарда лева. По години загубите са както следва: 1 милиард и 151 милиона за 2004 г., 1 милиард и 300 милиона за 2005 г., 1 милиард и 405 милиона за 2006 г. и 90 милиона и половина за 2007 г. Ако легалните, лесно изчислими и видими с невъоръжено око загуби от несъбран от митниците ДДС за четири  години са 4 милиарда лева, какъв ли е истинският размер на нелегалните загуби от контрабандата и митническите измами през този период като цяло? Навярно 3 пъти повече, както твърдят криминалисти и финансисти. Основания за техните твърдения се откриват и в огледалните сравнения на външнотърговския стокооборот, както и в съпоставката между местното производство и потребление на стоки, от една страна, и официално обявяваните обеми на вноса и износа на стоки, от друга. Напълно закономерни и разбираеми са регулярните протести и прес-конференции на различните браншови организации, които негодуват от контрабандата и митническите измами. В действителност, реалният сектор у нас е основният потърпевш от нелоялната конкуренция на онези, които търгуват на нереално ниски цени, защото не плащат вносни и вътрешни налози на държавата.

 

 

      ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА И ИМА ЛИ СИ КРУШКАТА ОПАШКА?

      Едва ли има друга държава в света, освен България, която така явно и несмущаемо да неглижира корупционните практики в митническата си администрация! Но проблемът дори не се заключава толкова в наличието на криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за милиарди левове, а по-скоро във факта, че митническата система на България е настроена да обслужва тези криминални интереси, включително в лицето на висшето й ръководство. Оттам произтича и ниската разкриваемост на митнически и валутни нарушения. Така например, размерът на наложените от Аген­ция „Мит­ни­ци” глоби през 2007 г. е 10,9 милиона лева, като делът им в общата събираемост на митническите приходи клони към абсолютната нула – 0,2 %. Символичните постъпления от административно-наказателната дейност на мит­ниците са индикатор за фактически отказ от основната функция на митническата институция – да противодейства на контрабандата и измамите. Милиардите левове загуби от митниците и лъжите на техния директор отдавна са прераснали в опасност за правовия ред и националната сигурност за Република България. Фаворизацията и протекцията му над негови служители, замесени в корупция, клиентела, безстопанственост и служебни злоупотреби е доказателство за заинтересованост от двойните стандарти в митническата ни администрация, от които имат изгода и външни за нея лица и среди. Желаещи анонимност поради страх за живота си митнически служители разказват за стройна вертикална система на корупционни разплащания в Агенция „Митници”. Разказват още за безнаказаност, самодоволство, недосегаемост. Самият Асен Асенов и приближени нему многократно са засичани да казват, че държат на апетитна хранилка министри и десетки депутати от управляващото мнозинство. Директорът на Агенция „Митници” нееднократно е парадирал, че споделя ловните излети и официалните приеми на първите държавни мъже и на видните представители на едрия капитал. Плашил е любопитни журналисти с Румен Петков, хвалил се е с оказана на Георги Първанов помощ при набирането на средства за кандидат-президентската му кампания. Изтъквал е, че докато Сергей Станишев е премиер, постът му на митничар №1 е непоклатим.

      Обикновените български граждани няма как да знаят пикантни подробности от добре охраняваните кулоари и коридори на властта. Но всички забелязват без особено усилие анти-корупционното безветрие, което започва да се превръща в запазена марка на настоящото правителство. Дори един безспорен лобист за България – Джефри ван Орден охарактеризира нашата страна като корупционно блато, в което блаженно се разхождат алигаторите на мафията. „Трансперънси интернешънъл” ни залепи етикет на „устойчиво корумпирана европейска страна, а американският мозъчен тръст „Фондът за мир” ни определи като „почти провалена държава”! Оповестеният на 4 февруари междинен доклад на Европейската комисия заяви на управляващите в прав текст, че през първата година от своето членство в ЕС България не е показала убедителни резултати в ключови области като борбата с корупцията по високите властови етажи и организираната престъпност. Аналогичен извод, че „контрабандата и корупцията в различните й форми в държавната администрация на България продължават да са сериозни проблеми, въпреки известния прогрес”, се съдържа и в доклада на Държавния департамент на САЩ за международната стратегия за контрол на наркотиците, публикуван на сайта на дипломатическото ведомство на 01.03.2008 г. Освен Европейският съюз и Държавният департамент, през последните няколко години практически не остана нито една сериозна международна организация или медия, която да не е критикувала контрабандата и „кошмарната” корупция в българските митниците. Абсолютно същото повтарят от години с факти и аргументи, имена и цифри в своите анализи и публикации Легия „Българска анти-мафия”, Коалиция 2000, Центърът за изследване на демокрацията и десетки български печатни и Интернет издания. Удивителен е фактът, че след като от Брюксел окачествиха безмитните ни магазини като „развъдници” на  организирана престъпност, от които, според думите на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, България ежегодно губи по 400 милиона лева, управляващите взеха решение да ги закрият, при положение, че години наред не можаха да принудят Агенция „Митници” да осигури адекватен контрол върху тяхната дейност. Кабинетът „Станишев” изгори юргана, но запази въшката, т.е. взе решение за ликвидацията на безмитните ни магазини, каквито функционират в много европейски  страни, но не потърси отговорност от митническото ръководство, което с безконтролност и користни подбуди ги превърна в първоразрядни канали за контрабанден внос на акцизни стоки.

Състоянието на българските митници предизвиква асоциации за пладнешки обир, разпад и безхаберие, като примерите, онагледяващи подобен извод, са безчет. Периодично гърмят скандали, а след тях и по някой друг предпазен бушон, заловен при акция на спец-службите в момент на взимане на дребен подкуп. А “МИТНИЦИТЕ СМЪРДЯТ ОТКЪМ ГЛАВАТА”, както преди месеци вестник “Земя” озаглави една своя потресаваща поредица от разследващи материали за кражбите и далаверите на Асен Асенов и компания. Странното е, че българският премиер и председател на социалистическата партия не обърна никакво внимание на публикациите във вестника, чийто редакционен екип и електорат са с леви и демократични политически убеждения. А иначе, в страната видимо расте социалното напрежение заради нежеланието на правителството да извършва по-осезаеми индексиращи плащания на редица съсловни групи и на пенсионерите. Обяснението е до болка познато – липса на достатъчно бюджетни средства. Същевременно от митниците изтичат милиарди, а от устите на управляващите – голословни декларации за нулева толерантност към престъпността и корупциията. Въпросът е на кои първи няма да им издържат нервите през идващата пролет – на европейските чиновници с дипломатичните маниери или на широките народни слоеве, отрезвели от поредното политическо предоверяване?!

 

Автор: Легия „Българска анти-мафия”

             ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ:

http://www.nsi.bg/ImpExp/ImpExp.htm

      ЛЕГИЯ  „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ”
 
Легия  „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ”, чийто патрон е големият български революционер и държавник Стефан Стамболов, смазал за броени години престъпността в младата българска държава след Освобождението, е създадена на 1-ви октомври, 2005 г., с цел да се бори срещу престъпността и корупцията, които са оплели държавната и общинската администрация като кукувича прежда и деформират живота и психиката на българите от всички поколения. Наши членове и сътрудници са писатели, журналисти, художници, университетски преподаватели, учители, лекари, бивши и настоящи офицери и сержанти от МВР, МО, съдии, прокурори, следователи, митнически и  данъчни служители, експерти по банково и застрахователно дело, като стремежът е да бъдат обхванати всички професионални съсловия, които формират гръбнака на държавния апарат и художествено-творческата интелигенция на България. През 2007 г. бе завършен най-важният етап от организационното структуриране на Легията – вече са изградени клубове във всички областни градове на страната. Нашите методи на борба включват всички позволени от закона форми за обществено въздействие и подпомагане на легитимните власти – беседи,  публикации, разработки. Създаден е анти-корупционен интернет-портал. Членове могат да бъдат само поканени от Управителния съвет достойни българи, които милеят за спасението на отечеството и ще работят за разобличаването и наказването на всички корумпирани и незаконно забогатели администратори и бизнесмени. Корупцията е истинският враг на Република България.

      В предходните две години разработките, анализите и разследванията ни бяха предоставяни на всички основни български институции – Президент, Министерски съвет, Народно събрание, Главен прокурор, Национална следствена служба, министър на вътрешните работи. Впечатленията ни са, че вместо за каузата на правосъдието, информацията и доказателсвените материали, там някъде по веригата,  са използвани за финансов рекет и изнудване на нарушителите на закона. Последните, от своя страна, правят опити за търсене на възмездие и отговорност от членове от авторските колективи. По тази причина Управителният съвет на Легия  „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ” взе две важни решения.
Първо. Доколкото не съществуват гаранции срещу изтичане на конфиденциална информация и във връзка с все още съществуващата практика в България да се преследват не закононарушителите, а техните разкриватели и разобличители, членовете и сътрудниците на Легията няма да бъдат публично осветявани. Никой от тях няма и такива амбиции предвид идеалната цел на организацията и членството и работата в нея.                   Второ. Интелектуалният продукт и доказателствените материали няма да бъдат предавани на български официални институции поради употребата им за користни и недостойни цели. Те ще бъдат любезно предоставяни на наднационални правоохранителни органи, на независими медии и на представителите на Европейския съюз, САЩ и световните финансови институции.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=854

Posted by on мар. 6 2008. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.