МИТНИЧЕСКАТА МАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ СЕ ОКОПА В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

(ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА ЛЕГИЯ „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ” ЗА ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ПРОТЕКЦИЯ НАД КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ И КОРУПЦИОННИТЕ ПРАКТИКИ В ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ”)
 
 Легия  „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ”, чийто патрон е големият български революционер и държавник Стефан Стамболов, е създадена на 1-ви октомври, 2005 г., с цел да се бори срещу престъпността и корупцията, които са оплели държавната и общинската администрация като кукувича прежда и деформират живота и психиката на българите от всички поколения. Членове и сътрудници на организацията са писатели, журналисти, художници, университетски преподаватели, учители, лекари, бивши и настоящи офицери и сержанти от МВР, МО, съдии, прокурори, следователи, митнически и  данъчни служители, експерти по банково и застрахователно дело, като стремежът е да бъдат обхванати всички професионални съсловия, които формират гръбнака на държавния апарат и художествено-творческата интелигенция на България. Легията има изградени клубове във всички областни градове на страната и прилага всички позволени от закона форми за обществено въздействие и подпомагане на легитимните власти – беседи,  публикации, разработки. Създаден е и в момента се обновява анти-корупционен интернет-портал. Членове могат да бъдат само поканени от Управителния съвет достойни българи, които милеят за възраждането на отечеството и са готови да работят за разобличаването и наказването на всички корумпирани и незаконно забогатели политици, администратори и бизнесмени. Корупцията е истинският враг на Република България.
        В предходните години разработките, анализите и разследванията на Легията бяха предоставяни на всички основни български институции – Президент, Министерски съвет, Народно събрание, Главен прокурор, Национална следствена служба, Министър на вътрешните работи. Имало е случаи, когато вместо за каузата на правосъдието, информацията и доказателсвените материали са били използвани за финансов рекет и изнудване на нарушителите на закона. Последните, от своя страна, твърде често правят опити за търсене на възмездие и отговорност от членове от авторските колективи. По тази причина остават в сила решенията на Управителният съвет на Легия  „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ” както следва:
        Първо. Доколкото не съществуват гаранции срещу изтичане на конфиденциална информация и във връзка с все още съществуващата практика в България да се преследват не закононарушителите, а техните разкриватели и разобличители, членовете и сътрудниците на Легията няма да бъдат публично осветявани, освен по тяхно изрично желание.
        Второ. Интелектуалният продукт и доказателствените материали няма да бъдат предавани на български официални институции поради употребата им за користни и недостойни цели. Поместеният по-долу обобщен анализ е любезно предоставен в разширен вариант на наднационални правоохранителни органи, на представители на Европейския съюз, САЩ и световните финансови институции.
        Отделно от това, Легия  „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ” започва системно и последователно публикуване в средствата за масова информация на поредица от разследвания за вихрещите се в българските митници корупционни практики и протектираните от най-високо ниво контрабандни канали. Легията официално снема мораториума си върху критиките срещу новото ръководство на приходната агенция, което докато симулираше намерения за промени, обгрижи кадрите на безскрупулния Асен Асенов, за да приватизира престъпните му схеми.

 

 ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ОТ ЕРАТА НА ЖИВКОВ – КАДРОВИК И КОНСИЛИЕРИ НА БЪЛГАРСКИТЕ МИТНИЦИ

 Може да се приеме, че митническата мафия на България е родена в епохата на така наречения „зрял социализъм”, когато от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България. Контрабандните канали за благозвучност са били наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначавала държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, алкохол, цигари, злато, сребро, всякакви луксозни стоки и най-вече – наркотици. Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата по онова време носи десетки милиарди долари приходи. Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това – търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация. Другата голяма цел на контрабандата на лека и синтетична дрога в контекста на членството на България в СИВ е моралното и физическо дестабилизиране на „капиталистическия Запад” чрез наркоманизиране на младите хора там. Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”. Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането на стоките през границата без митническа проверка. Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия – “Тексим”, „Булет”, “Деспред”, “Разноизнос”, „Родопа”, „Булгартабак”, „Кореком”,  „Индустриалимпорт”, „Химимпорт”, „Техноекспорт”, „Техноекспортстрой” и други. Държавната контрабанда стартира с трафик на швейцарски часовници към Турция. Посредник е кадрови офицер от Управление „Инженерно” към Министерството на външната търговия, като контрабандната сделка е сключена между „Тексим” и фирмата „Арис-Жужу”, регистрирана в Бейрут на името на ливански търговец. Под надзора на първия зам.-министър на МВР Григор Шопов, организационното ръководство и функционалното разгръщане на контрабандната дейност е поверено на проверени членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Гранични войски и оперативни работници от ДС.      
        Но ако до 1989 година контрабандните канали са необявена официална политика на еднопартийно контролираните тайни служби, то във времето на така наречения посткомунистически демократичен период незаконният трафик се превърна в хранилка на периодически сменящите се партийно-политически елити чрез посредничеството на сенчестия бизнес. Според независими финансови експерти и специалисти от икономическите аналитични звена на МВР,  през годините от началото на прехода към пазарна икономика до края на 2008 г. от контрабанден внос, фиктивен износ и източване на ДДС през митниците българската държава е изгубила около 40 милиарда лева.
         През последните няколко години чрез своите анализи, публикации и доклади Легия „Българска анти-мафия” предостави на българската общественост и Европейските институции безспорни доказателства за срастването на управляващите кръгове у нас с организираната престъпност. Изнесени бяха потресаващи данни за корупционите схеми в българските митници, проектирани и протектирани от най-високите нива на държавната власт. Всички действали от 2002 г. насам канали за контрабанда на стоки и наркотици през Капитан Андреево, Капитан Петко войвода, Кулата, Калотина, Малко Търново, Варна, Пловдив, Перник, Аерогара-София, Илиянци, Кремиковци, Горубляне, крепнеха и набираха финансова мощ под благосклонния поглед на Асен Асенов като директор на Агенция „Митници”. Както уличените и съдените за престъпна дейност, така и лансираните в йерархията и пазените от дисциплинарно и наказателно преследване  митничари бяха лични негови назначения. Асенов непрекъснато парадираше с близостта си до държавния глава Първанов, министър-председателя Станишев, бившия вътрешнен министър Петков. Близост, перманентно проявявала се в съвместни ловни излети, задгранични командировки и тежки приеми в отбран списъчен състав.
        Под дипломатичния натиск на Европейския съюз и високопоставени представители на САЩ, а и благодарение на разкритията в независимите медии, най-безогледният в новата българска история покровител на корупционни схеми и персони – Асен Асенов беше уволнен през май 2008 г., но изградената от него престъпна пирамида продължи да действа с нова сила, за което спомогна съставът на  новоизбраното ръководство на Агенция „Митници”. В него безапелационно намериха място скандално известни лица,  работили дълги години в различни свои качества и длъжности за системата на държавно контролираната контрабанда. Тези данни бяха потвърдени по време на парламентарен контрол и от народния представител Атанас Атанасов, който поясни, че една от задачите на Второ главно управление на тоталитарната Държавна сигурност е била оперативното обслужване на граничните контролно-пропускателни пунктове и поддържането на агентурна мрежа в митниците за осигуряване на „скрития транзит”.
        За нов директор на мястото на Асенов бе назначен 68-годишният Христо Кулишев, чийто респектиращ стаж и планомерно израстване в митниците преди 10.11.1989 г. са съпътствани с кадрово досие във Второ главно управление на МВР. Според добре информирани източници от МС, основната заръка на министър-председателя Сергей Станишев към Кулишев се е побрала в следните няколко думи: „На добър час другарю Кулишев и запомнете: без резки и несъгласувани движения в системата”! Христо Кулишев бе начело на митниците по време на правителствата на Любен Беров и Жан Виденов, включително през периода на югоембаргото, когато стотици цистерни и влакови композиции с бензин бяха контрабандирани през западната ни граница. След 1997 г. НСБОП разкри редица крупни митнически гешефти, белязани от периода на неговото управление. Едната е свързана с дъщерната фирма на "Мултигруп" – "Бартекс трейдинг" и близки до нея дружества, които внесли незаконно над 300 000 тона захар между 1994 и 1998 г. Печална известност придобиха и така наречения "спиртен канал", ощетил бюджета с милиони левове, както и контрабандата на цигари през митническия пункт на Ново село. Бившият ревизор №1 Емил Димитров е установил, че от 1995 до 1998 г. в ГУ "Митници" са похарчени над 25 милиарда неденоминирани лева, без да е провеждан конкурс по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, както и над 200 милиона лева за подаръци, спонсорства и строежи на външни лица. Констатирани са и загуби за над 80 милиона лева от кредитиране на търговски фирми и от нарушения при капиталното строителство.  Като ръководител на Регионалната митническа  дирекция в София след юли 2002 г., Кулишев е в екипа на Асен Асенов и заедно с него би следвало да носи управленска отговорност за всички действали канали през подопечните му митнически учреждения – Аерогара-София, Кулата, Калотина, Драгоман, Перник, Горубляне, Кремиковци, Илиянци. В периода между 1997 г. и 2002 г., т.е. преди да бъде върнат в митническата система като директор на Регионална митническа дирекция-София, Кулишев, чието университетско образование е турска филология, за две години е управител на фирмата за юридически услуги "Интерюс" ООД. В нея съдружник с 41% е Валери Борисов. Същият е дългогодишен адвокат на скандалния собственик на бензиностанции в свободните безмитни зони – Фуат Гювен.
        Единственият от заместниците на Асенов, който запази поста си при последвалата промяна на върха, бе Румен Божинов. Името му дълго време бе спрягано за директорския пост, с който той се размина поради липса на професионален опит и подходящо образование. Така или иначе Божинов е назначен с протекциите на премиера Станишев и според запознати държи „златната акция” при вземането на управленските решения. Митнически служители разказват как той често се изявявал в ролята на „сив кардинал”  и „директор в сянка”, като за целта демонстративно провеждал пред свои колеги и подчинени телефонни разговори с министър-председателя,  с финансовия министър Орешарски, с шефа на ДАНС Петко Сертов, с депутати от БСП, с представители на едрия бизнес. През 1993 г. Румен Божинов започва да работи с един от най-ярките представители на червения капитал – Николай Банев. Банев е олигарх, мажоритарен собственик на ФИК "АКБ Форес", като в структурата на холдинговото акционерно дружество влизат над 100 компании от целия спектър на икономиката – тежка промишленост, лека промишленост, енергетика, туризъм, финанси, обслужващ сектор. Сред най-мащабните инвестиции на Банев и ФИК "АКБ Форес" ХАД са химическият завод "Полимери" АД  Девня, "Русалка холидейз", резиденция "Созопол" и ред хотели и къмпинги в планинските и Черноморските ни курорти. Николай Банев и ръководството на неговия холдинг са подсъдими в десетки дела за умишлен банкрут на над 100 приватизирани предприятия. Срещу него са заведени и десетки граждански искове от граждани на Созопол за узурпиране на частно имущество и неправомерното му използване. Съдебни дела се водят и за неизплатени заплати на работници и служители в многобройните му фирми. АКБ "Форес" е и почти едноличен собственик на Иракли, чийто плаж е незаконно присвоен от дружеството. Заграбена е и част от брега на Каварна. Близкият приятел на премиерския брат Георгий и главен съветник на Николай Банев – Румен Божинов е бивш управител на „АКБ компания за мениджмънт и сигурност”, която е част от финансовата империя "АКБ Форес". Впоследствие става изпълнителен директор на МОСТ АД – фирма за международен транспорт, спедиция и митническо агентиране, като притежава съсобственост и в редица други дружества с неясен произход на капитала. Тромавото по процедура прекратяване на фирмените му участия е причината Божинов да бъде назначен за заместник-директор на Агенция „Митници” едва половин година след овакантяването на поста от един друг доносник на бившото Второ главно – Димитър Толев.
        Вторият заместник на Кулишев – Христо Арабаджиев  е отговарял за КПП-тата по границите по линия на контраразузнаването. По собствените му самопризнания до  2007 г. е давал юридически съвети на безмитните оператори, през които преминаваше основната контрабанда на спиртни и тютюневи изделия. В началото на 2008 г. Европейската комисия определи безмитните магазини по границите за „разсадници на контрабанда и корупция” и ултимативно настоя пред българското правителство за тяхното закриване. През 2003 г. Арабаджиев е пълномощник на добричката фирма "Панчатантра" по дело срещу Министерството на финансите, свързано с предоставяне и удължаване на лицензи за безмитна търговия на ГКПП „Дуранкулак” и ГКПП „Кардам”. Две години по-късно Арабаджиев защитава благоевградски търговец по спор за вноса на 24 000 кг сурово кафе, влезли необмитени в страната.
        Третият заместник на Кулишев се казва Красимир Николов, за когото в ДАНС и МВР изобилстват сигнали за крупни далавери. Николов е бил „мозъкът” в измама с внос на китайски шперплат, ощетила държавната хазна с над половин милион лева. Близо 600 контейнера със шперплат са влезли у нас, без вносителите да платят нито лев мито. Стоката е транзитирана с редовен тарифен номер от Варна към Митница София, където е обмитявана с вече сменена тарифна позиция. Шперплатът е бил неправомерно деклариран като строителни платна, за да бъде третиран с нулево мито, вместо с реално дължимото от 8 на сто. Освен това се знае, че митата заедно с митническата стойност на стоките формират  облагаемата основа на ДДС, което значи, че държавният бюджет е ощетен и със занижен размер на данъка върху добавената стойност. Според софийски митничари, вносът със сменен тарифен номер е разрешен през  2006 г., но е продължил с известни периоди на кратки паузи до началото на 2008 г. През цялото това време Красимир Николов е „дясната ръка” на Христо Кулишев в РМД-София в качеството си на зам.-директор. Той е следял каналът да функционира без смущения по веригата. Много интересен е фактът, че по време на действието на канала, различни вносители са обмитявали внасяния шперплат с алтернативни тарифни номера. С други думи, тези, които са обявявали коректно тарифната позиция на шперплата, са плащали 8 процента мито на държавата и по-голям ДДС, а онези, които чрез митническа измама са декларирали строителни платна, за да избегнат плащане на мито, са се отблагодарявали на контролиращите канала митнически служители. Тази далавера се явява двойна кражба, тъй като 75% от неплатените мита е трябвало да отидат в европейския бюджет, а останалите 25% – да постъпят в българския. Оттук този случай търпи аналогия с милионите източени средства по ФАР, ИСПА и  САПАРД, заради които Европейската комисия наложи тежки санкции на България. Подчинени на Красимир Николов твърдят, че той поддържа лични контакти с фирмата  “К и К”, която е заподозряна за участие в контрабанда на джи ес еми, черна и бяла техника и пране на пари. Тази дейност, както и кражбата на ДДС са големият „принос” на България в касата на Европейската общност. Сред полицейски служители се говори, че “К и К” имат въведена такса “абонамент” за висши митничари. Не е известен само размерът и дали той зависи от ранга в йерархията.
        След избора на този „звезден” състав за ръководство на Агенция „Митници”, Легия „Българска анти-мафия” далновидно предупреди, че дълго очакваната от Европейския съюз и българското общество и не по-малко дълго обещаваната от управляващото мнозинство операция „Чисти ръце в българските митници” се отлага за времето след парламентарните избори през 2009 г. Вероятно едва тогава новият политически субект на властта ще се запретне да рине Авгиевите обори на най-обремененото с корупционни практики и най-експлоатираното за лични и партийни цели българско ведомство. Според Бойко Борисов – кмет на София и неформален лидер на партията с най-висок рейтинг в България “връщането на Кулишев е с единствената цел да се напълнят, макар и доста пълните каси на тройната коалиция“. В същия дух главният секретер на партия "Ред, законност, справедливост" Яне Янев призова премиера Станишев  чрез публикувана от медиите декларация незабавно да отзове от директорския пост Христо Кулишев, който „би бил много повече ковчежник на тройната коалиция, отколкото мениджър, загрижен за държавната хазна".  

        НИЩО СТАРО НЕ Е ЗАБРАВЕНО, НИЩО НОВО НЕ Е НАУЧЕНО

        Скоро след като бе назначен за директор, Христо Кулишев тържествено обяви на прес-конференция, че за 2 месеца ще прочисти българските митници от ръководните кадри, опетнили честта на митническата професия. Не два, а вече осем месеца след тези изявления, се вижда, че Кулишев или е обещавал откровени лъжи, или ако е имал искрени намерения, е бил подобаващо „мотивиран” да се откаже от тях. Той не само не освободи компрометираните митнически началници, публично известни като покровители на контрабандни канали и клиентелистки интереси, но изцяло възприе методите на Асен Асенов да „наказва” корупционерите чрез преместване от едно митническо учреждение в друго или изпращане в отпуск! Тези обстоятелства подозрително кореспондират с  тиражираната от различни посоки информация, че силната личност  в митниците Румен Божинов осребрявал статута си на „сив кардинал” чрез продажба на индулгенции. Той бил привиквал  компрометирани протежета на Асен Асенов в кабинета си и на места извън сградата на Агенция „Митници”, за да ги е задължава да пренасочват потоците към него и да се откупват за суми от 50 000 до 200 000 евро в зависимост от капацитета на управляваната митница. Доколкото засегнатите нямат интерес да свидетелстват публично, за това може да се съди само по косвени белези  –  фактическото им съхраняване на заеманите от тях длъжности. До служители от Централното митническо учреждение са достигнали хипотези, че Румен Цайса се е уредил със скъпото бързопроходно служебно БМВ 745 Li рег. № СА 3332 BX, за да обхожда  митническите учреждения, на които са възложени задачи за набиране и „целесъобразно” разпределение на отчисленията от „добре облечени бизнесмени”.Тези упорити слухове осветяват неприятния факт, че корупцията на най-високо ниво в българските митници преминава през  нерегламентирани такси за запазване на постове. Практиката не е нова, тя е рецидив от предишни управления, но само един-единствен път срещу нея бяха взети решителни мерки. През 2001 година, тогавашният директор на митниците Емил Димитров-Ревизоро отстранява от служба и запечатва кабинетите на своя заместник Мариян Абрашев и главния секретар на агенцията Илиян Матеев. Същите се възползвали от служебното си положение чрез рекет над нарочени за уволнение началници, за които впоследствие се застъпвали пред Ревизоро. Теч на информация за предстояща срещу тях акция осуетил ареста им на поредното място за получаване на митничарските куфарчета – РМД-Русе.
        Според телевизионни предавания и публикации в печатните и електронните медии, стоковата контрабанда и нарко-каналите продължават да обслужват управляващите върхушки на тройната коалиция. В национален ефир Христо Кулишев и неговият екип бяха директно обвинени в обслужващи интересите на престъпния свят бездействия и нерегламентирани практики от бившия служител на МВР и Агенция “Митници” Любомир Терзиев. Той е член на ръководството на Независимия  Национален съюз на офицерите в България и с разкритията си за корупционните схеми в българските митници пред вестник „Интернешънъл хералд трибюн” допринесе за уволнението на компрометирания бивш директор на Агенция «Митници» Асен Асенов. През последните години Любомир Терзиев стана любимец на широката телевизионна аудитория с документирани примери за действащи контрабандни канали и драстични конфликти на интереси, упражнявани от Павел Тонев (директор на РМД-Пловдив), Филип Кляшев (бивш зам.-директор на РМД-Пловдив), Стефан Марашев (бивш началник на Митница Свиленград) и Иван Праматаров (началник на Митница Пловдив). Пред Терзиев Христо Кулишев заявил, че не го интересували сигналите за действащите контрабандни канали. Според бившия митничар контрабандата е държавна политика и на практика пълни черните каси на политически партии, а митническите служители, които подпомагат незаконния трафик, остават на работа под закрилата на корумпираните си началници. Станалият скандално известен в страната сайт „Опасните новини” тиражира през миналата година версия за реанимирането на контрабандни канали. В разработки на медията се твърдеше, че старите играчи като Златимир Иванов -Баретата, Николай Маринов – Маргина и други известни подземни босове били предупредени да стоят настрани от контрабандните канали, които вече се контролирали от ДАНС в лицето на бандита-агент Алексей Петров. В тези материали отново бе замесено името на Румен Божинов като един от тарторите на "новите канали", който работел по заръка на най-високо политическо ниво. Божинов, пренасочил трафика на китайското карго и цигари през Варненската митница, използвайки посредничеството на изявения бандит Даниел Славов – Дънката. Няколко дни, след публикуването на тези новина, сайта opasninte.net бе затворен от ДАНС. А считаният за основен автор в него Огнян Стефанов бе зверски пребит с чукове. Упорито се говори в средите на митничарите, че отделните парчета от баницата, които достигат до най-висшите етажи в Агенция “Митници” са между 200 и 500 хиляди евро месечно. Те идвали главно от Варна чрез Дидо Дънката, от Бургас – чрез директора на РМД  Димчо Кирязов, от Свиленград – чрез зам.-началника на митницата Георги Костадинов, от Пловдив – с участието на директора на РМД Павел Тонев, от София – главно чрез МБ „Кремиковци” (включително чрез отдалеченото работно място на зеленчуковата борса в Слатина), от Последващия контрол на РМД-София и отдел”Обмитяване” на Митница-София. В тази връзка напоследък като заместник на Косьо Самоковеца все по-често изплува името на Даниел Славов – Дидо Дънката, който с покровителството на Румен Божинов вършеел във Варненска митница. Специалните служби знаят, че Дънката е бившата дясна ръка на Косьо Самоковеца по морските митници. Понастоящем бил в явно съдружие с ТИМ и освен с контрабанда се занимавал със заграбване на земи и строителство под безмълвния поглед на Община Варна и държавата.
        Броени дни след уволнението на Асен Асенов, директорът на регионалната митническа дирекция в Бургас Димчо Кирязов сам подаде оставка с мотив, заимстван от Дебелия – управленска умора. Името му е замесено в скандал, разразил се след обир на митнически склад в началото на годината. От склада били откраднати над 200 мастербокса цигари. Ревизията показала крупни злоупотреби, длъжностни присвоявания и липса на контрол от страна на ръководството на Бургазката митница. Самопризнания за кражбата направил митническият инспектор Христо Григоров, който публично потвърдил, че Димчо Кирязов е взел от него 10 хиляди евро с обещанието да го прикрива. Христо Кулишев мистериозно не освободи Кирязов с лековатото обяснение, че нямало да приема оставки под натиск от медиите. Според бургазки митничари обаче, именно натиск, и то от най-високи места в управлението, е запазил поста на техния шеф. Същият многократно е засичан в шикозни бургаски заведения в дискретната компания на генералния директор на “Лукойл България” – Валентин Златев. За последния се знае, че е сред от спонсорите на управляващата БСП. Широко известна е, също така, близостта му с премиера Станишев, с когото се познават още от студентските им години в Московския държавен университет. Според изследванията на неправителствени организации, загубите за България от контрабандата с горива надхвърлят един милиард лева годишно, което би могло да бъде доказано по метода на огледалната статистика. Всъщност, досега никой не е посмял да инициира  засечка между изнесените за България петролни продукти и документално отчетените като официално внесени у нас. Миналата година от Българската петролна и газова асоциация обявиха в нарочна пресконференция, че  около 30% от горивата, които се реализират на нашия пазар, са в сектора на сивата икономика. Председателят на асоциацията г-н Андрей Делчев в прав текст заяви, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда.
        Престъпленията срещу акцизния режим са много опасни и в сферата на незаконната търговия с цигарени изделия и алкохол, доколкото там загубите за националния фиск достигат умопомрачителни стойности заради огромните обороти на тъмно. Не е пресечена контрабандата на молдовски и румънски цигари през морските ни митници и на пристигащите от Македония, Хърватия и Сърбия през митническите учреждения от западната ни граница. Главният експерт в Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов  и председателят на Асоциацията на производителите и търговците на тютюн и тютюневи изделия Емил Димитров са обединени около оценката, че държавният бюджет губи приблизително 150 милиона лева  годишно от неплатени акцизи върху контрабандно внесени цигари. В същото време изследване на МБМД  сред близо 5000 човека показало, че 14,6 процента от тях си купуват и пушат контрабандно внесени цигари без бандеролни лепенки. Все така тежко е положението с нелегалния алкохол, като много тревожни данни бяха изнесени миналата година след ареста на бившия заместник на ГДБОП Иван Иванов.  Тогава официалната позиция на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас бе, че приходите от акцизи върху спиртни напитки, които държавата събира, не надвишават 15 % от дължимите. Така например, повече от 82 хиляди бутилки алкохол с фалшиви бандероли  бяха иззети от Икономическа полиция в Пловдив при акция през месец октомври миналата година. От полицията информираха, че конфискуваният алкохол бил от няколко марки на три винпрома, а фалшивите бандероли, облепени на бутилките, били с перфектно качество. Иззетото количество само при една акция на полицията в Пловдив е осезаемо повече от близо 55-те хиляди бутилки алкохол с фалшив бандерол, които са задържани от българските митници за цялата 2008 г. Неслучайно главният прокурор Борис Велчев изрази неудовлетворението си от работата на Агенция „Митници” на съвместно заседание на бюджетната и икономическата комисия в Народното събрание на тема „Противодействие на сивата икономика”. Той сравни разкриваемостта на митниците с годишния оборот на един средно голям български магазин. Оттук следва обоснованият извод, че не е реалистично да се очакват удовлетворителни резултати от една администрация, която е заменила противодействието на сивата икономика с откровено съдействие. При разследването на контрабандния внос на бандероли, произведени в турски нелегални фабрики, служители от ГДБОП констатирали, че митничари от ГКПП „Капитан Андреево” са пропускали пратките без да ги регистрират документално. От получилите подобаваща медийна разгласа разпечатки на разговорите стана ясно, че споменаваният в тях като “Дебелия”, е високопоставен представител на митниците, който е покривал преписките за контрабанда.  От друга страна „Павел” от Свиленград е осигурявал прозорец през границата, през който да влизат фалшивите бандероли. По случая  е разпитван бившият шеф на Агенция „Митници” Емил Димитров-Ревизоро. Според негови интервюта, високопоставеният представител на митниците, който е разполагал с реална власт да покрива преписките за контрабанда е могъл да бъде единствено бившият директор на Агенция „Митници” Асенов. Същевременно свиленградски митничари се кълнят, че зад името на изтеклия от разработките като Павел, който е осигурявал канала за контрабандния внос на фалшивите бандероли, всъщност стои директорът на регионалната митническа дирекция в Пловдив – Павел Тонев. Той нееднократно бил инспектирал Капитан Андреево точно в дните, когато пратките с фалшиви бандероли преминавали през граничния пункт. Тези твърдения донякъде обясняват защо пловдивската полиция само при една проведена акция залавя бутилки с фалшиви бандероли в приблизително двойно по-големи количества от разкриваемостта на Агенция „Митници” за цяла година. Мнозина си спомнят, че на 25-ти март 2008 г. бе арестуван заместник-директорът на Главната дирекция за борба срещу организираната престъпност (ГДБОП) Иван Иванов. Същият е  предупреждавал  производители на спиртни напитки за готвени разработки и предстоящи операции срещу тях. Сред  прикриваните от арестувания зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов за далавери с фалшиви бандероли от Турция се оказали собствениците на Винпром "Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев, така наречените „Пещаци”. В полицейските среди фирмата им усилено се спряга като основнен спонсор на БСП, което обяснява защо проверката срещу тях по повод констатациите на ГДБОП бе повърхностно проведена и набързо приключена. В разпространената от медиите справка от полицейската разработка,  предоставена на ВКП, е посочено, че алкохолните босове са ощетили бюджета с 1 млрд. и 200 млн. лева от невнасяне на акциз. Фалшивите бандероли за алкохолните продукти на Винпром „Пещера“ АД  са  доставяни от Турция през ГКПП „Капитан Андреево”. Знае се, че инвестиционната активност на Пещаците се простира далеч зад производството и търговията със спиртни напитки, като солидни средства са насочени в сферата на строителството и туризма. Тяхна собственост е и  „Галакси проперти груп”, която само до момента е построила и експлоатира търговски центрове и ваканционни комплекси на разгърната площ от над 200 000 квадратни метра. В административната сграда тип „стъклен небостъргач” на гигантския жилищен комплекс „Роял сити” в Пловдив работи близо половината от персонала на Винпром "Пещера". Директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев често е забелязван да посещава кабинетите на Атанас Петров и Антон Щерев на Пловдивския булевард „Дунав”. Служебният Форд „Фокус” търпеливо го изчаква на паркинга пред „Роял сити”, докато той се съвещава с Пещаците. Понякога митничарско-корпоративните оперативки протичат и в култовото заведение „Ефир”, което се намира на 100 метра разстояние по диагонал от административната сграда и се държи от брата на Антон Щерев. Пловдивски митничари твърдят, че след Агенция „Митници”, Винпром "Пещера" е вторият работодател на Павел Тонев. Макар неофициално. Директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев и началникът на Митница-Пловдив  Иван Праматаров се прочуха покрай привлеклия вниманието на прокуратурата контрабанден канал на турско и китайско карго, обслужван в Пловдив.  Констатирано е, че са били подправяни документите на стотици тирове, а загубите за държавната хазна са за милиони. Тези измами са категорично установени и надлежно доказани с технически експертизи от органите на Икономическа полиция – Пловдив. Само за периода 1 януари – 31 юни 2005 година са били довписвани и забелвани с коректор фактурите и товарните списъци на 28 тира с вносно турско карго. Полицаите коментират, че подобни измами, които са дръзки длъжностни престъпления, редови митнически инспектори не са могли да извършват на своя глава,  без съгласието и напътствията на техните началници,  т.е. без да са разчитали на протекция в случай на нужда. По случая с проведеното разследване от сектор „Икономическа полиция” към РДВР – Пловдив оперативни служители са категорични, че  всички митничари от сектори „Внос” и „Щателни митнически проверки” към Митница „Пловдив” са участвали в документните измами. Преписката с мнение за повдигане на обвинения е предадена през декември 2005 г. на Районна прокуратура – Пловдив, като наказателни производства за длъжностни престъпления са образувани в началото на май 2006 г. само на трима служители от сектор „Фирмен внос”. Същевременно същите дори не са временно отстранени от работа съгласно императивното изискване на алинея 2 към чл. 100 от Закона за държавния служител, съгласно която „при всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления извършени от него в качеството му на длъжностно лице, органът по назначаването го отстранява временно от работа”. Според уважаван прокурор от ВКП, погазваната години наред от директора на РМД-Пловдив  Павел Тонев горепосочена законова разпоредба е съставомерно деяние по член 387 от Наказателния кодекс на Република България за злоупотреба с власт и служебно положение. Лековатите обяснения на митническия шеф за неспазената разпоредба на закона са, че обвиненията срещу тримата негови служители не били влезли в съдебна фаза. Законът за държавния служител, обаче, е категоричен, че основанието за отстраняване е провеждане на наказателно производство, каквото в случая е налице, а именно следствие към ОСС-Пловдив. Тримата разследвани публично заявявили, че не приемат да бъдат ползвани като изкупителни жертви при положение, че са действали по указания „отгоре” и то не само те, а и другите им колеги. Действително разследванията са насочени към част от дребните изпълнители, а не към истинските организатори и покровители в лицето на цялото митническо ръководство в Пловдив.
        Освен, че не са изпълнявали свои основни преки и контролни задължения,  директорът на РМД-Пловдив и началникът на Митница-Пловдив години наред безогледно са се възползвали от служебното си положение, което на практика е било подчинено на преследване на користни лични и семейни интереси. Така например, на през месец март 2004 г., без да са били налице необходимите нормативноопределени условия, директорът на РМУ-Пловдив Павел Тонев приел банкова гаранция в полза на „Тойота Тиксим” ЕООД – Пазарджик в размер на 30 000 лева, която банкова гаранция представлява само 30 на сто от дължимия общ референтен размер от 100 000 лева. Ако се докаже в съда, че е предоставил на фирма “ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД  неследващи се преференции при транзит на стоки, като е спестил на фирмата задължение за обезпечаване на още 70 000 лева, директорът на РМУ-Пловдив ще попадне под ударите на чл. 220 ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, в който се постановява, че длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право да се заема съответната държавна длъжност. Управител на едноличното дружество с ограничена отговорност “ТОЙОТА ТИКСИМ”  за град Пловдив по време на предоставянето и действието на преференцията през 2004 г. е била Ваня Стоянова Тонева, която е съпруга на директора на РМУ-Пловдив Павел Тонев Тонев. Настъпилите вредни последици са от имуществен и от неимуществен, морален характер. Имуществените вреди се изразяват в намаления със 70 процента, т.е. със 70 000 лева, размер на дължимото обезпечение на мита, данъци и акцизи. Според практиката на Върховния съд, имуществени вреди за над 8000 лева се оценят като престъплания в особено големи размери. Неимущественият аспект на вредните последици се съдържа в нарушения от Павел Тонев Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Съгласно този кодекс държавният служител не може да използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси.
        В аналогични конфликти на интереси е затънал и началникът на Митница Пловдив – Иван Праматаров. От 2001-ва до 2006-та години, тъстът на Праматаров – Костадин Панайотов обмитява в митница Пловдив китайски стоки на занижени цени чрез „Монолит – 1994” ООД. Факт е, че срещу тази фирма никога не е била задействана процедура на оспорване на декларираните митнически облагаеми стойности. Същевременно, по информация на митнически служители, Иван Праматаров няколко години последователно не е декларирал конфликт на търговски, финансови и делови интереси между дейността на тъста си, който обмитява стоки, и функцията си в администрацията, в която работи като началник на митница. Двамата са свързани лица съгласно Параграф 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител. Ако това е вярно, Праматаров е нарушавал разпоредбите на чл. 29 а, ал. 1 от Закона за държавния служител, а в тази връзка и чл. 313 от Наказателния кодекс, който предвижда до три години лишаване от свобода за лица, които затаят истина в писмена декларация.  Иван Праматаров е известен и на разследващи служби на няколко страни членки на Европейския съюз. За него има косвени доказателства, че покровителства операциите на международна организирана престъпна група за легализиране на крадени автомобили. Налице са данни, че през 2005 г. и 2006 г. през митницата в Пловдив са обмитени няколко стотици крадени автомобили. В схемата са замесени и пловдивски полицаи, както и лица от Германия, Италия, Австрия и други европейски държави. Схемата е действала по следния начин. На противозаконно отнети в България луксозни автомобили са пренабивани номера на шасита и двигатели на регистрирани в европейски страни превозни средства. Откраднатите и преномеровани возила са представяни за обмитяване в пловдивската митница като собственост на частни лица, които уж били влезли с тях от чужбина в България временно, но впоследствие решили да продадат автомобилите в страната. Авторите на далаверата са разчитали, че леките коли с оригиналните номера на шасита и двигатели не биха напускали съответната европейска държава по месторегистрация. За това са били отговорни европейските информатори на тукашната автомафия, които са подбирали номера на автомобили – собственост на хора, главно възрастни пенсионери или лица със заболявания, за които е могло да се предполага, че не биха осъществявали международни пътувания.
А крадените в България и уж временно внесени у нас автомобили никога не са били дестинирани от граничен пункт до митница Пловдив с изискуемия от митническото законодателство транзитен документ. За всички обмитени в митница Пловдив крадени автомобили не са били регистрирани в ГКПП транзитни митнически декларации, а обмитяването е ставало с молби, одобрявани от началника на митницата. Възможно е Иван Праматаров да бъде арестуван извън границите на Република България по начина, по който бе задържан в Гърция Костадин Хаджииванов, известен с прозвището Коце Маца. Хаджииванов беше арестуван в началото на септември миналата година с европейска заповед за арест по обвинение за контрабанда на цигари. Седмица по-късно с решение на гръцки съд същият бе екстрадиран в Германия. Българското правителство не можа да даде задоволително обяснение на факта защо европейската заповед за арест на Хаджииванов е била предадена на гръцките власти, а не на МВР в София, в който факт непредубедените наблюдатели видяха поредното доказателство за недоверието на европейските органи за ред и сигурност в ефективността на работата на техните български колеги.
        Не стихват безобразията и в свиленградската митница, където след закъснялото с години уволнение на Стефан Марашев, по същество управлява неговата дясна ръка Георги Костадинов. Говори се, че именно той е човекът, събирал от началниците на смени огромен процент от рушветите, които поемали към София.  През есента на 2008 г. български медии разтръбиха, че бизнесмени – баща и двамата му сина събирали спонсорски пари от името на Румен Божинов. В Свиленград и децата знаят кои са Паришевите и техния дългогодишен „бизнес” покрай митницата и безмитните бензиностанции и магазини. Чрез посредничеството на Георги Костадинов на събирачите били ежемесечно предавани 300 000 евро от Ново село и Капитан Андреево. Отчисленията идвали от контрабанда на стоки-менте, амфетамини за Арабския свят и хероин за България и Европа. По трасето минавали фалшиви Версаче, Армани, Найк, Адидас, Пума, Долче и Габана. През 2006 г. сръбските сили за сигурност разбиха контрабанден канал за внос на стоки и дрога. Арестуван е един от лидерите на сръбската мафия Фарук Кадрич, който поддържал широка мрежа за контрабанда на наркотици, текстил, скъпоценни метали, бяла и черна техника в Нови пазар. Разследващите органи  установили, че камионите, с коите са контрабандирани пратките са били с българска, македонска и босненска регистрация. Специално българските камиони са били собственост на същият този зам.-началник на Свиленградската митница Георги Костадинов. Благодарение на него и подчинени нему митнически служители,  натоварваните в Турция тирове преминавали през митническия пункт на Капитан Андреево без проверка и се насочвали към главния склад на Кадрич в Илиянци. Оттам хероинът и контрабандното карго били предестинирани в Сърбия, Босна, Черна гора и  Хърватска през граничните пунктове „Градина” и „Връшка чука”. Отскоро в Митница-Свиленград временно изпълняващ длъжността на началник е един друг „герой” от  митничарските хроники – Филип Александров. Въпреки, че е близък приятел на съпруга на депутатката от БСП Евгения Живкова – Андрей, новият ВРИД енергично се хвалил пред своите подчинени, че като дойдел Бойко Борисов на власт, той щял да бъде новият директор на Агенция “Митници”, който ще раздава постове и длъжности, а най-сладките парчета от баницата щели да бъдат само за “свои хора”. Като бивш началник на митническия пункт „Калотина”, Филип Александров успява да се измъкне сух от разкритата контрабанда на китайско карго на  Николай Методиев – Пилето.  Стоките в камионите измамно са обявявани като строителни материали, като за стотици от тях не са били редовно приключвани транзитните операции,  заради което през лятото на 2007 г.  България бе на косъм от изключване от Международната организация на превозвачите IRU. Тогава изгърмяха редица дребни пионки, чиято единствена вина е, че са изпълнявали устните заповеди на Филип Александров и на кумеца на Асен Асенов – Иван Кожухаров. Като зам.-началник на Митница-Калотина Иван Кожухаров, известен повече като Пингвина покровителства стоковата контрабандата и трафика с наркотици и безбендеролни цигари. Така си е помогнал да построи за една година струващата 500 000 евро с обзавеждането вила край София, доколкото едногодишната му държавна заплата е 4000 евро. Имотът се води на името на приятелката на Кожухаров – Илияна Рангелова, която от години е безработна и няма официални доходи. След като осигури на „преуморения” началник половингодишен отпуск, новото ръководство на Агенция „Митници”  си го върна на заместник-началническия пост в Калотина и след едноседмичен „труд” отново го изпрати в продължителен отпуск – този път по бащинство… Сред тамошните митничари се говори, че Кожухаров се е откупил за 300 000 евро.
        Навярно мнозина си спомнят, че през 2007 г. към дирижираната от Иван Кожухаров Митница Калотина, бяха насочени стоковите потоци с най-висок корупционен потенциал. Въпреки, че Калотина е гранична митница и би тябвало да транзитира чуждестранни стоки към вътрешните митници, там бе направено точно обратното. За крайно обмитяване под режим „Внос” бяха насочени внушителни количества товари, влезли през други гранични учреждения, в това число и най-вече през Капитан Андреево. Впоследствие стоките са реализирани в тържищата на Илиянци, Хасково, Димитровград. Този абсурд става възможен след като Агенция Митници спуска съвсем неправомерно и неофициално списъци с индикативни цени за обмитяване на стоките в България, като най-ниските са на Калотина. За да може да измести товаропотока към своя кумец в Калотина, Асенов издал заповед, която важала само за Капитан Андреево. Тя постановявала, че за да се ползват преференции при обмитяването, инвойс-фактурите трябва да бъдат заверявани от турска страна, което било невъзможо, тъй като преобладаващата част от тях били фалшиви и печатани в България. Така потокът е пренасочен изцяло към Калотина и митническо бюро „Драгоман”, където такава заверка не се изисквала. Към известната като „Първа частна митница Калотина” и към митническо бюро „Драгоман” е дестинирана съществена част от турското карго, която е обмитявана на десетократно по-ниски цени от реалните. Този факт бе признат от бившия шеф на „Краун Ейджънтс” в България Франк Фъргюсън. На семинар в Сандански, той бе цитиран от медиите да казва, че най-много загуби България търпи от вноса на турски и китайски стоки, които са декларирани със занижена стойност или въобще не се обявяват. Показателен и недвусмислен е фактът,че  и при новото ръководство на Агенция „Митници” се оформиха центрове за митническа обработка на карго-потоци с преференциални правила. Един от тези центрове през втората половина на отминалата година е митницата във Варна, където е обмитявана преобладаващата част от азиатските стоки. Според митничари, оттам се оттичат контрабандни цигари от Румъния и Молдова, както и нелегален внос на месо от Китай, което е с 40% по-евтино от борсовите цени в Европа. Всички китайски стоки, които са обмитявани във Варна, са с облагаеми стойности около 30 на сто по-ниски от тези в останалата част на страната съгласно неофициалните индикативни списъци, спуснати от София. При такава икономическа изгода, дори няма нужда да се упражнява чиновнически натиск върху вносителите да обмитяват точно там. Друг е въпросът, че с течение на времето, „мизата” за митничарите драстично скача, което принудило вносителите да обмитяват стоките си в Солун и Констанца. Според заповед от Централното митническо управление азиатският внос, обмитяван във Варна, подлежи на 100-процентен щателен физически контрол, което и на теория, а още по-малко и на практика е абсолютно невъзможен. От десетина митнически служители се очаква да са в състояние да проверяват щателно обмитяваните среднодневно между 40 и 50 контейнера на ден. Нека, за да вникнем по-задълбочено в абсурда на афишираните с пропагандна цел мерки, разграничим частичната от щателната физическа проверка на едно превозно или преносно средство. При частичната проверка брезентът на камиона се повдига от задната или от едната странична част и определено количество от пакетираните стоки се отварят и сверяват с написаното в митническата декларация. Такава проверка отнема 10-15 минути, а в случаите, когато стоката е натоварена на контейнер – поне половин час, доколкото разтоварване е възможно само отзад, при това задължително минимум на 3-4 реда кашони, за да бъде избегнат рискът от измама по метода „тапа”.  При щателната проверка цялото карго бива разтоварено, след което се отварят и преброяват всички или почти всички опаковки, за да се установи същинското им съдържание. Следва обратното натоварване на стоката в камиона или контейнера, ако нейният вид и количество отговарят на декларираните в митническите документи. За такава щателна митническа проверка, извършвана от поне трима митнически служители, са необходими около 5-6 часа. Това означава, че във Варненската митница са били възможни не повече от 5-6 щателни митнически проверки на ден, а само броят на обмитяваните контейнери с китайска, виетнамска и арабска местоотправност е бил десетократно по-голям. Очевидно дезинформацията за сто-процентен щателен митнически контрол е целяла да отклони вниманието от ударното обмитяване на пратките с драстично занижени митнически стойности, което е довело до огромни загуби за националния и европейския бюджет от несъбрани мита и ДДС. В този ред на мисли, милиардите левове загуби от българските митници ежегодно са реална опасност не само за бюджетното здраве и националната сигурност на Република България. Те подкопават фискалните устои и правовия ред на Европейския съюз като цяло. Първо, защото като член на ЕС България е длъжна да внася 75 процента от събраните мита в касата на общността. И второ, защото в свободна циркулация към останалите членки на съюза обилно текат контрабандно влизащите у нас стоки от Ориента, нарушаващи права върху интелектуална собственост и несъответстващи на стандартите за високо качество и функционална безопасност.
        България е единствената държава в Европейския съюз, която така явно и несмущаемо неглижира корупционните практики в митническата си администрация! Но проблемът дори не се заключава толкова в наличието на криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за стотици милиони, дори милиарди левове, а по-скоро в обстоятелството, че митническата система на България е настроена да обслужва тези криминални интереси, включително в лицето на висшето й ръководство. Оттам произтича и ниската разкриваемост на митнически и валутни нарушения. Така например, размерът на наложените от Аген¬ция „Мит¬ни¬ци” глоби през 2008 г. е 6 617 166 лева, като делът им в общата събираемост на митническите приходи (8 314 189 976 лв.) клони към абсолютната нула – 0,079 %. Символичните постъпления от административно-наказателната дейност на мит¬ниците са индикатор за фактически отказ от основната функция на митническата институция – да противодейства на контрабандата и измамите.

        НЕЩАСТИЕТО ЗА ДЪРЖАВНИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ БЮДЖЕТ Е ЩАСТИЕ ЗА ПАРТИЙНИТЕ КАСИ И ЛИЧНИТЕ БАНКОВИ СМЕТКИ

        Асен Асенов бе човекът, превърнал прес-службата на приходната агенция в имидж-мейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените му тези за „рекорди” в събираемостта на митническите налози. Политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи целеше отклоняване на  общественото вниманието от постъпателното превръщане на митническата система в дъщерна фирма на мафията. На публиката се подхвърляха полувинчати номинални цифри, без те да се съпоставят аналитично с ежемесечно оповестяваната от Националния статистически институт информация за обемите на вноса и неговата стокова структура, както и за инфлационните индекси. Манипулационният подход е обективно постижим и изкусителен за ръководството на митниците благодарение на комплекс от нормативни и фактически обстоятелства. На базата на двустранно споразумение с Агенция "Митници", НСИ получава в началото на всеки месец файл с първични записи за предходния, които включват 25 необходими за външнотърговската статистика полета от митническата декларация или както се нарича афициално – Единен административен документ (ЕАД). НСИ извършва задълбочени проверки на получените масиви за валидност на използваните кодове на стоки; за допълнителните мерни единици на стоките, за които има изискване да се посочи такава информация; за кодовете на страните партньори; за вида транспорт; за превоз в контейнери; за кода за преференции; за средната цена за по-важните стоки; както и за съвместимост между отделните полета в Единния административен документ. По правило, откритите от НСИ грешки се коригират /преди за откриването и коригирането на грешките се грижеше секторът за информационно обслужване към МФ/, а при необходимост от допълнително уточняване или извършване на справка с първичния документ се отправя искане до Агенция "Митници" за допълнителен оглед и последващи корекции. Провереният и коригиран файл се подлага на допълнителна обработка и чак тогава НСИ си позволява да оповестява официални данни за обемните и структурните характеристики на стокообмена. Надеждността на прилаганата методология й придава тромавост във времето, от което би се възползвало с конюнктурни намерения всяко недобросъвестно ръководство на Агенция „Митници”. Практиката на Асен Асенов от последните години показа стриктно придържане към точно този подход. На базата на гореразяснената методика директорът на митниците винаги е разполагал с изпреварващи спрямо НСИ данни за стокообмена и неговите фискално-стокови параметри, но никога не ги е обявявал, за да не може да се прави съпоставка между тях и реалното състояние на приходите от митниците.
        Ето, че и новият директор на митниците Христо Кулишев се изкуши от добре смазаният механизъм за  промиване на  мозъци с манипулативни данни за несъществуващи фискални постижения. На 14 януари българската общественост бе залята с поредната вълна от самовеличаещи се хвалебствия.  За 2008 г. Агенция „Митници"  била внесла в републиканския бюджет 8 314 189 976 лева, което представлявало преизпълнение на годишния план от 331 милиона лева (4,2  %). През 2008 година били събрани 1,283 милиарда или 18,3% повече в сравнение с 2007 година. По гореописаните причини НСИ обяви данните за външнотърговския стокооборот почти месец по-късно – на 11 февруари, от които се разбра за драстичния скок в обема на вноса. И като усреднени величини, и като величини на стоките с най-значим фискален принос! С други думи, истината не само за реална липса на повишена събираемост на митнически вземания, а за драматичния им спад, идва месец по-късно от спекулативно обявяваните „рекордни приходи”, когато в общественото съзнание вече трайно се е загнездила недобросъвестната манипулация. Освен това, НСИ се ограничава предимно в изнасяне на обективни данни, докато от митниците тенденциозно поднасят полувенчата информация в рамките на рекламни пи-ар акции. И това се прави не само в началото на всяка година, а се повтаря ежемесечно със стратегическото намерение многократно повтаряната лъжа да се превърне в истина, а неосветената истина да се неглижира и забрави като такава.
        Внимателният анализ на макроикономическите показатели и точният прочит на числата от статистиката категорично опровергават поднесените от митническото ръководство дезинформации за увеличаващи се приходи. Зад тенденциозните спекулации прозират опити за окопаване във властта и за прикриване на мащабните оттечки от митническите измами, което ясно личи от следната таблица за реалното състояние на митническите приходи:

Източници на данните:
– За обема на митническите приходите и техния номинален ръст в  абсолютни  цифри и проценти – Агенция „Митници”;
– За обема на вноса и неговия номинален  ръст в абсолютни цифри и проценти, както и за нивата на годишната инфлация – Национален статистически институт.
Забележка: В горната таблица са дадени приходите от митнически операции при внос, съставляващи мита, акциз и ДДС. От нея са изключени постъпленията от вътрешния акциз и от глоби.


        През 2007 г. приходите от внос са били 3,762 милиарда лева, а през 2008 г. са се покачили до 4,288 милиарда лева. Така номиналното увеличение на митническите приходи от облагаем внос през 2008 г. възлиза на 14 %, равняващи се на 526 милиона лева. Същевременно обемът на облагаемия внос през миналата година е нараснал с  21,2 % в сравнение с този през 2007 г. През 2008 г. са внесени от страни нечленки на ЕС стоки на обща стойност от 21 милиарда 522 милиона и 200 хиляди лева, което е със 3 милиарда 758 милиона и 600 хиляди лева повече от стойността на реализирания внос през 2007 г.  в размер на  17 милиарда 763 милиона и 600 хиляди лева. Съпоставката между повишения обем на вноса и нарастналите приходи от внос формира отрицателен ръст на митническите вземания в размер на 7,2 на сто. При отчетеното съвместно влияние на инфлацията за януари – декември 2008 г. спрямо същия период на 2007 г. и на увеличения обем на вноса, спекулативно обявеният от ръководителя на българските митници Христо Кулишев ръст на приходите се оказва един позорен и откровено симптоматичен спад в размер на 19,5 %.       
        За неотслабващото действие на контрабандните канали  свидетелства по безспорен и несъмнен начин и продължаващото източване на ДДС при внос на стоки посредством българските митнически учреждения. Съвкупната данъчна основа за ДДС през  2008 г. беше 21 милиарда  774 милиона 854 хиляди и 327 лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки (21 милиарда  522 милиона и 200 хиляди лева), на събраните мита (220 милиона  960 хиляди и 859 лева) и на касово постъпилите в бюджета акцизи от внос (31 милиона  693 хиляди и 468 лева). Облагането на данъчната основа в размер на 21 милиарда  774 милиона 854 хиляди и 327 лева с актуалната 20-процентна ставка на данъка върху добавената стойност дава дължима  сума в размер на 4 милиарда 354 милиона 970 хиляди и 865 лева, а събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2008 г. е 4 милиарда 32 милиона 570 хиляди и 37 лева. Това означава, че са събрани с 322 милиона 400 хиляди и 828 лева по-малко от реално дължимия ДДС, която сума на практика представлява щетата за държавния бюджет. Тези изчисления са базирани на официалната статистика на МФ, БНБ, НСИ и Агенция „Митници” и притежават своята необорима нормативна регламентация в чл. 26 от Закона за данъка върху добавената стойност. За последните години точната сума на загубите за републиканската хазна от недосъбрания от българските митници ДДС са както следва: 1 милиард и 151 милиона за 2004 г., 1 милиард и 300 милиона за 2005 г., 1 милиард и 405 милиона за 2006 г, 90 милиона 402 хиляди и 920 лева за 2007 г. и 322 милиона 400 хиляди и 828 лева за 2008 г.
        България е единствената държава в Европейския съюз, която позволява на митническата си администрация да калкулира такива крупни бюджетни загуби!  Ако легалните, видимите с невъоръжено око кражби на ДДС за 2008 година приближават 322 милиона и половина лева, истинският размер на нелегалните щети от контрабанда, фиктивен износ и акцизни измами са поне петкратно повече. Основания за подобни твърдения се откриват в огледалните сравнения на външнотърговския стокооборот, както и в съпоставката между местното производство и потребление на групи от стоки, от една страна, и официално обявяваните обеми на вноса и износа на стоки, от друга страна.  Един от изтъкнатите функционери на Българската социалистическа партия и кмет на Благоевград – Костадин Паскалев съвсем наскоро обяви в национален телевизионен ефир, че споменатите по-горе нерегламентирани практики са в основата на финансирането на всички управляващите партии без изключение. Това означава, че вместо да влизат националния, а в известна част и в европейския бюджет, милиарди левове от неплатени мита, акцизи и данък върху добавената стойност се вливат черните каси на управляващите партии и техните лидери. А хвалбите с повишаващи се приходи в резултат на прогресивно нарастващ внос за сметка на вътрешното производство приличат на пир по време на чума. Закономерни са регулярните протести на различните браншови организации, негодуващи от контрабандата, която задушава и унищожава реалния сектор у нас. При достигнатото през 2008 г. отрицателно външнотърговско салдо от 14 милиарда и 371 милиона лева може да се направи верен извод за едно национално стопанство, изправено пред плашещи неконкурентоспособност и импортна зависимост. От тях в по-малка или в по-голяма степен произхождат непосилно тежките за съвременното българско общество проблеми като безработица, емиграция, инфлация, бедност и различните форми на престъпност като начини за биологическо оцеляване.

        КОГАТО НЯМА ПИЛОТ В САМОЛЕТА, НА КРИВАТА РАКЕТА КОСМОСЪТ Й ПРЕЧИ

        Милиардите левове загуби от митниците отдавна са прераснали в реална опасност за правовия ред и националната сигурност за Република България. Фаворизацията и протекцията над висши митнически ръководители, замесени в корупция, клиентела, безстопанственост и служебни злоупотреби е доказателство за липса на политическа воля за борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Неслучайно в публикувания на 12 фувруари от Европейската комисия междинен доклад за България се съдържа поредната нелицеприятна констатация, че "данните за всички предприети действия по случаи на корупция показват низходяща тенденция през втората половина на 2008 г. в сравнение с първата половина на годината и тази негативна тенденция изглежда продължава през ноември и декември 2008 г."   
        За да започне оздравителен процес в българските митници и тяхното откъсване от прегръдката с мафията, Легия „Българска анти-мафия” препоръчва да се направят в спешен порядък следните няколко структурно-организационни стъпки!
– Операция „чисти ръце”, която да отстрани от постовете им и предаде на ВКП, ДАНС и МВР корумпираните висши митнически началници в центъра и по места, за които гражданските организации и медиите неуморно изнасят покъртителни данни през последните месеци и години;
– Оценка на дейността на всяко едно административно звено и свързаната с това персонална оценка на работата на неговия ръководител. Оценките трябва да обхванат всички звена от смяна на граничен пункт до дирекция в Агенция “Митници”;
– Преразглеждане действията на оперативните звена за
определен период назад и да се установи дали е имало професионализъм и
добронамереност при неговото осъществяване или е бил реализиран
тенденциозно и с ниска ефективност. Да се изработи логика на
осъществяването на последващ контрол с оглед влиянието му върху
установени рецидиви при извършване на нарушения и престъпления.
Търсене на свързани лица и пресичане на опити за контрабанда и митнически
измами от  представители на организираната престъпност, когато има данни
или съмнения за такива;
– Анализиране на митническата документация в архив за определен
ретроспективен период по отношение на високостойностни и акцизни стоки и
преоценка на действията на митническите служители, участвували в
обмитяването на стоките. Досъбиране на дължими митни сборове и лихви
по тях;
– Съставяне на списъци на лица и фирми с установени рецидиви на
извършване на митнически нарушения и престъпления и обработване на
техните стоки и багажи с особено внимание и при специален режим в бъдеще.
        Нескончаемите лъжи на политиците от тройната коалиция и на самия министър-председател, че ще бъдат стартирани ефективни, а не както досега – само декларативни, анти-корупционни реформи предизвикват сериозно напрежение в българското общество и раздразнение сред евро-атлантическите партньори на нашата страна. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен заяви, че повечето мерки на българското правителство за борба срущу корупцията и организираната престъпност са само неизпълнени обещания за бъдещи действия. В Брюксел председателят на Европейската комисия  Жозе Мануел Барозу лично поиска от министър-председателя да види конкретни резултати в борбата с корупцията, а не само политически декларации. От българското правителството се очакват осезаеми и трайни резултати, особено в сферите, в които най-много се набляга в докладите и становищата на Еврокомисията – борба с корупцията, съдебната система и административната реформа. Обезверени от пристрастността и комерсиализма на административните и правоохранителните ни органи, западноевропейските ни партньори започнаха или сами да залавят и екстрадират наши бандити в страни от ЕС, или да предоставят доказателства за техните престъпления с предписания за неотложни действия. Затова след публикуването на междинния доклад на Европейската комисия нейният говорител Марк Грей посочи в интервю за БНР, че цялата отговорност за поетите обещания лежи върху българските власти, защото Брюксел не може да разбие мрежите на организираната престъпност у нас.
        Като че ли най-точната симбиоза между обществените настроения в България и Европейския съюз са синтезирани в думите на  бившият председател на комисията по външна политика на Европейския парламент – Елмар Брок. При неотдавнашното си посещение в нашата страна, той каза, че „най-доброто, което трябва да направят българското правителство и парламент, за да не ни бъдат наложени предпазни клаузи, са бързи промени. Ако кабинетът не е в състояние да предприеме подобни стъпки и мерки, трябва да бъде сменен”. А за непосредствената опасност от налагане на предпазни клаузи и дори за изключването на България от Европейския съюз предупреди авторитетният френски вестник „Монд”, позовавайки се на свои високопоставени източници от редица европейски столици.
        Досега българският премиер Станишев традиционно реагираше  на
европейската и световната критика със заклинания за реформи. В последно
време опитва и варианта със сърдитите обвинения за двойни стандарти, но дано
да си дава сметка, че номерът не минава. Защото ще стигнем до приказката за
виновната ракета и калпавия космонавт, от който страдат няколко милиона
български пасажери. В това число и беловласите наивници, които все още
вярват в мита за „модерната лява партия”, способна да им възкреси сигурността, благоденствието и ентусиазма от младостта.

Автор: Легия „Българска Анти-мафия”


Докато бившият вътрешен министър Румен Петков ревниво
пазеше гърба на екс-шефа на митниците Асен Асенов
(снимката отгоре), последният използваше „професионализма”
си в услуга на корупционните схеми и контрабандните канали.
След като се справи с конкуренцията на Румен Петков в партията
и правителството, премиерът Сергей Станишев еднолично пое
контрола над митниците и бди като орлица над новия мафиотски
клан, представляван от Христо Кулишев, Румен Божинов и
Красимир Николов  (снимката отдолу).


Румен Петров Божинов, известен още като „Цайса”,  формално е заместник-директор на Агенция „Митници”, но на практика е нейният неформален директор. След уволнението на Асен Асенов, той е спряган за новият „касиер” на тройната коалиция. Въпреки, че е висш държавен служител, обича да се представя като „общ посредник в бизнеса”, включително и в официалната интернет страница на ведомството http://www.customs.bg/bg/page/68. Новият му бизнес са контрабандните канали, в които от първостепенна важност е посредничеството между трафикантите и митническите началници, от една страна, и висшето ръководство на БСП, от друга страна. На снимките по-долу е бързопроходното служебно БМВ на Румен Цайса, с което същият инспектира  митническите учреждения, за да е сигурен в целесъобразното разпределение на отчисленията от „добре облечените бизнесмени”.


На новия стар шеф на митниците Христо Кулишев – кадрови офицер на тайната полиция от тоталитарното минало на България, е възложена поредната мисия – да запази статуквото от ерата на предшественика му Асен Асенов. Премиерът Станишев го е назначил с думите: „На добър час другарю Кулишев и запомнете – без резки движения в системата на митниците”!


Димитър Толев е доносник на Второ Главно управление
на МВР от времето на Тодор Живков и активен участник
в създаването на системата на „скрития транзит”.
Известен е като кръстник и консилиери на контрабандните
канали в Южна България. Той все още направлява
корупционните схеми, вече зад кадър и чрез протежетата си
в Пловдивската митница – Павел Тонев и Иван Праматаров.


Едно от  пълномощните на тъста на шефа на Пловдивската
Митница – Иван Праматаров, който години наред е внасял китайски
стоки на занижени цени с подкрепата на своя високопоставен роднина.


Уведомително писмо, с което директорът на РМД-Пловдив
Павел Тонев предоставя незаконна преференция на фирма, в
която съпругата му е назначена за управител. Този документ
уличава в недопустим конфликт на интереси висш държавен
служител и е класически пример за злоупотреба със служебно
положение.


Ваня Тонева е управител на Пловдивския клон на търговска фирма, на която съпругът й Павел Тонев в качеството му на длъжностно лице е предоставил неследващи се преференции в драстично нарушение на режима за  банковите гаранции.


„Скромната” вила на кумеца на бившият директор на митниците Асен Асенов – Иван Кожухаров, известен с прякора „Пингвина”. Построена е за една година и струва 500 000 евро с обзавеждането. Едногодишната държавна заплата на Иван Кожухаров е 4000 евро. Имотът се води на името на приятелката на Кожухаров – Илияна Рангелова, която от години е безработна и няма официални доходи. Като зам.-началник на Митница-Калотина Пингвина покровителства стоковата контрабандата и трафика с наркотици и безбендеролни цигари. След като осигури на „преуморения” началник половингодишен отпуск, новото ръководство на Агенция „Митници”  си го върна на заместник-началническия пост в Калотина и след едноседмичен „труд” отново го изпрати в продължителен отпуск – този път по бащинство. Сред тамошните митничари се говори, че Кожухаров вече се е откупил за 300 000 евро. Откупки като тази са позволили на новите шефове на Агенция „Митници” Румен Божинов и Красимир Николов да инвестират чрез подставени лица в имоти подобни на този от снимките. Само че не в Мало Бучино, а в китното гръцко градче Аспровалта. Техни съседи са не по-малко скандалните митнически началници Румен Данев и Петко Петков.

 


ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:

ГЕРБ ГОТВИ СВОИ ЗА ШЕФОВЕ НА ДАМС И ДАНС

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ БОЙКО БОРИСОВ?

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: ЧЕНГЕТА ОТ ТОТАЛИТАРНИТЕ СЛУЖБИ ОБГРИЖВАТ КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ

ШЕСТ ВЛИЯТЕЛНИ ФАМИЛИИ УПРАВЛЯВАТ В БСП – РУСЕ

ДЕ ДА ИМАХМЕ И НИЕ ТАКИВА НОВИНИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2038

Posted by on февр. 16 2009. Filed under Скандално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.21044 лв
 CHF =  1.72899 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20773 лв
100  RUB =  2.50532 лв
 USD =  1.66185 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.