МИНЧО ХРИСТОВ: АКТИВНАТА БЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА ОТНОСНО КОСОВО Е НЕУМЕСТНА И ДОРИ ОПАСНА

Минчо Христов е роден през 1962 г. в София, завършил е Хаванския университет, специалност “История на Латинска Америка”, доктор по политология в СУ “Св. Климент Охридски” и доцент в Техническия университет. Специализирал е в Института за Изследване на сигурността към ЕС, Университета на Сао Пауло, Колумбийския университет. Говори испански, френски, руски, португалски и английски. Независим депутат.


Намесва ли се Русия в енергийната политика на България? Какви ще са последиците от това?

Доколкото огромната част от енерго ресурсите, да не кажа почти всички, получаваме от Русия, естествено Русия има пряко отношение към енергийната политика на България. А ако имате предвид петролопровода Бургас-Александрупулис, който се ратифицира наскоро в парламента, самата идея за петролопровод, който да заобикаля проливите е добра. Този петролопровод ще осигури на България допълнителни приходи и ще увеличи нейната геостратегическа тежест. Друг е въпросът обаче какво получава България и какво получават частните фирми, които ще правят този петролопровод. И аз мисля, че тук е огромното разминаване между мен и мои колеги, защото се оказва, че българската държава ще получава една малка част от приходите, които ще генерира този петролопровод, а частни фирми ще получават огромния пай. Неизяснен остана за мен и това беше другата причина аз да се въздържа от това гласуване, проблемът кой ще поема екологичните и икономическите щети при евентуален разлив, както преките, така и непреките т.е. щетите за туризма. Отговор на този въпрос не беше даден. Считам, че българската държава трябва да защитава повече своите интереси и по-малко интересите на някои чужди енергийни фирми.


Каква трябва да е нашата позиция по въпроса?

Нашата позиция трябва да бъде отговорна. Българската позиция трябва да защитава интересите на държавата и интересите на хората. Нещо, което се случва все по-рядко през последните години.

Какви последици ще има за Балканите признаване на независимостта на Косово?

Трудно е да се определи днес какъв реално ще бъде ефектът, но той във всеки случай няма да е позитивен. Считам, че политиката на някои институции, както и на някои висши държавници не беше особено адекватна. България не би трябвало да заема тази активна позиция спрямо Косово. Това е проблем, който трябва да бъде решен от Великите сили, от самите участници в конфликта, също трябва да се чуе тяхната дума. И не подобава на една малка държава като България, където имаме подобни проблеми като косовския, да се месим и да пледираме за независимост на Косово, така както направиха някои български политици. Считам това за неуместно и дори крайно опасно.


Говори се за възможна аналогия в бъдещо време между Косово, Кърджали и региона. Как бихте анализирали подобни коментари? На каква основа стъпват?

Има доста логика в подобни анализи. Те стъпват на това, че както в Косово, така и в някои региони на България има етнически малцинства, които много умело и бих казал, изключително тенденциозно се манипулират от някои политици, както в едната, така и в другата посока. Аз съм виждал масови гробове в Босна и знам до къде може да доведе подобна ултра националистическа риторика и риторика свързана с омразата. За това аз съм изключително внимателен, когато говоря по тези теми. България според мен не трябва да се намесва по никакъв начин относно независимостта на Косово по простата причина, че Косово е само на 200 километра от София и заради това, че имаме много подобна ситуация с тази в Косово.


Какви, според Вас, трябва да са приоритетите на България във външната политика?

Както някой казваше – външната политика е продължение на вътрешната. Приоритет на външната политика на България трябва именно да бъде решаването на вътрешните проблеми на страната и на хората, които живеят в нея. Ще Ви дам един конкретен пример. На няколко пъти със Стела Банкова внасяме проекторешение за незабавно изискване на иракския дълг. Ето един проблем свързан с външната политика на България, който пряко касае проблемите на българските граждани, доколкото става дума за два милиарда долара, които биха могли да бъдат използвани пълноценно за решаване на тежките социални проблеми на българските граждани. За съжаление, парламентът категорично отхвърля това предложение, нещо за което няма логическо обяснение. Друг пример за външната политика това е участието на България в Иракската война, където сме изгубили до сега стотици милиони левове и продължаваме да ги губим. Подобен е случая и с участието ни в Афганистан и на други места. Предложили сме със Стела Банкова незабавно изтегляне от Ирак и прекратяване на т.нар. мисии в чужбина. За съжаление парламентът категорично и многократно отхвърля нашите предложения. Връщането на два милиарда долара в страната ще има благотворен ефект върху проблемите на българските граждани, на пенсионерите, липсата на пари за здравеопазване и т.н. Всички тези средства биха могли да бъдат пренасочени. Трети пример – предложили сме мораториум върху сделките за превъоръжаване на българската армия докато не се решат социалните проблеми. Отново срещаме невероятен отпор от страна на колегите, което трудно би могло да се обоснове от  логическа или от хуманна гледна точка.


А как оценявате работата на Ивайло Калфин?

Трудно ми е да бъда съдник на Ивайло Калфин като външен министър и като вицепремиер, но работата на  правителството я оценявам като слаба, особено ако се вземе предвид социалната политика. Например има един член 36-ти от договора за присъединяване, който позволява България да пусне отново трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлудуй” без никакви проблеми. Защо не и първи и втори блок, които с една малка инвестиция могат да стигнат нивото на трети и четвърти. Ето ви един конкретен пример от външната политика, който ясно доказва, че българското правителство по една или друга причина не желае да на своите блокове, при условие, че има всички налични възможности за това. Има точка от договора при присъединяване, за това говори и президента Първанов например. Т.е. има един странен разнобой между президента Първанов и правителството на България, което отказва дори да поиска  повторното задействане на реакторите на „Козлудуй”. Имайте предвид, че от първи януари по данни на националната електрическа компания се очаква сериозен дефицит на ток и вероятно режим на тока. Аз мисля, че не би трябвало да чакаме да почне режим на тока, за да търсим решение на проблема, а трябва сега.  Между другото, аз съм внесъл предложение за задействане на този член 36-ти, това предложение обаче отново не среща подкрепата на българските депутати, може би само трийсетина души подкрепят това предложение от 240.


Как бихте анализирали докладът на ЕК за България?

Аз лично не съм склонен да отдавам голямо значение на докладите на европейската комисия, защото това според мен е едни корумпиран орган. Това се доказва и от позицията на някои еврокомисари относно дейността на АЕЦ „Козлудуй” и желанието им да бъдат закрити тези мощности въпреки очевидните факти. Ясно е, че предстоят сериозни икономически катаклизми заради липсата на ток в целия регион, не само в България. Подчертавам, че един такъв еврокомисар изигра изключително негативна роля за затварянето на „Козлудуй”, оказа се, че никой никога по никакъв начин не е искал закриването на блоковете, още повече че многократно беше доказана тяхната абсолютна безопасност.

Знаете, че един друг човек, който допринесе изключително много за разсипване на българската енергетика и предсрочното затваряне на „Козлодуй”.  Меглена Кунева беше избрана пък за еврокомисар, което говори, че еврокомисията се движи от безпринципни и лобистки, защо да не кажем и криминални понякога интереси, които са в ущърб на една държава и облагодетелстват друга. В случая става дума че се накърнявя интереса на България, а се облагодетелства новата централа на Румъния в Черна вода.


Какви ще са ефектите от срещата Буш-Първанов?

Не съм склонен да придавам кой знае какво значение на тази среща. Един отиващ си президент на Америка беше тук. В дневния ред бяха два основни проблема  – Американските военни бази и независимостта на Косово, това поне бе обявено. Считам, че и двата проблема не работят в полза на България, нито независимостта на Косово, нито разполагането на американски бази. Затова вече внесохме със Стела Банкова предложение за денонсиране на самият договор. То вече е факт, вече е в парламента и чака да бъде разгледано от съответните комисии и от пленарна зала. Считам, че тези бази само ще увеличат опасността от терористични актове срещу български цивилни и военни обекти. Ще могат да бъдат използвани за нападение срещу трети държави, там ще може да бъде разполагано всякакво оръжие. Спомняте си, че преди един  външен министър – Соломон Паси,пледираше на тези бази да се разположи ядрено оръжие. Става ясно, че тези военни обекти са насочени главно и единствено срещу Русия, за което свидетелстваше категоричната реакция на президента Путин и редица висши политически дейци на Русия. Ето за това считам, че разполагането на тези бази беше груба грешка и би трябвало парламента да направи всичко възможно, за да я поправи приемайки проекта за денонсиране на базите.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

МЛАДЕН ДОЧЕВ: МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ СЛЕД ЦАРЯ И ГЕНЕРАЛЪТ Е ГОЛ

ГЕОРГИ ПРОДАНОВ: Р. ОВЧАРОВ ЩЕ Е „СИВ КАРДИНАЛ”

ТЪРСЕНЕТО НА МИНОТАВЪРА В ДЕСНИЯ ЛАБИРИНТ ПРОДЪЛЖАВА

ИЗБОРИТЕ УМРЯХА! ДА ЖИВЕЯТ ИЗБОРИТЕ!

Клуб „Понеделник 17.30”: Политически реалности след първите евроизбори

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=722

Posted by on юли 6 2007. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.