Мери Уорлик: САЩ не са решавали за строежа на „Южен поток“

За Сърбия е най-важно да се свърже с български газопровод, а това е приоритет и на Европейския съюз, казва Мери Уорлик, заместник помощник държавен секретар на САЩ, отговаряща за сектор „Енергетика“ в държавния департамент. Съпругът й Джеймс Уорлик беше посланик в София, докато тя изпълняваше същата длъжност в Белград.

Интервю на Ясна Петрович-Стоянович за сръбския в. „Политика“.

Съединените щати не са имали никаква роля в решението за строежа на „Южен поток“, а самото решение да се прекрати целия проект дойде от Европейския съюз, който помоли България да спре строителството, за да може той да влезе в съгласие с Третия енергиен пакет и правилата и регулациите, които важат в ЕС, казва още г-жа Уорлик.

В Белград се срещнахте с премиера Александър Вучич. Предложихте ли му нещо конкретно по въпроса за енергийната сигурност на Сърбия?

Мисля, че сега е точния момент да се върна в Сърбия и да продължа разговорите с представителите на правителството, от там, откъдето сме ги оставили по време не предишните ми посещения. Освен с премиера разговарях и с министрите на външните работи и енергетиката, разбира се за енергийна сигурност, която смятам за важна за Европа и за този регион.

Видима е зависимостта на Югоизточна и Централна Европа от един единствен източник на снабдяване с газ, заради което е важно да се стигне до промени, тоест да има и различни източници, посоки и начини за снабдяване. Само така ще се стигне до сигурност в енергийния сектор.

Когато говорим за диверсификация, преди всичко мисля за различни видове и източници на енергия и пътища по които тази енергия да дойде до крайния потребител. Същевременно, когато за видове енергия, не мисля само за газ, но и за електричество. Особено за възобновяеми енергийни източници и усилията, които се полагат да се влага повече в тези източници. Това е важна област и за Сърбия, защото вашата страна се е ангажирала до 2020 година да добива 27 % от енергията си директно от възобновяеми източници.

Колко реалистично е втечнен природен газ да идва от Америка до Хърватия, от остров Кърк и после до Сърбия?

Днес има голямо количество от този газ на пазара. Това не е само газ от Съединените щати, а и от Австралия и други страни. Отношенията предлагане и търсене са решаващ фактор в този бизнес. В Европа съществуват терминали за източване на такъв газ. В Гърция има терминали, а има идея в Александруполис да се изгради още един терминал, който е интересен за Сърбия и региона.

И САЩ и Европа силно поддържат изграждането на терминала в Кърк, защото този газ ще снабдява част от Европа и този регион. Но сега много зависи от хърватското правителство. Затова трябва да изчакаме формирането на новото правителство там и след това да се вземе решение как ще продължава този проект. Другият проблем е несъществуващата инфраструктура, но сме оптимисти, че ще се свърши и това.

Доколко покупката на ток от обновяеми източници е реала при положение, че Сърбия и сега има най-ниската цена на електричеството в Европа?

Всичко, което е свързано с тарифи и промяна на цените е тежко за всяко правителство, включително сръбското. Знам, че на държавно ниво е договорено, че цените ще се повишават постепенно и това е нещо, което окуражава, защото цената на електричеството в крайна сметка трябва да е пазарна. Тези пари, които се печелят от по-скъпия ток могат да се използват за нови инвестиции.

Доколко реално е, по ваше мнение, газопроводът „Южен поток“ отново да заживее?

Когато говорим за този въпрос той се обхваща изграждането на повече нови газопроводи в Европа. Въпросът е дали те наистина отговарят на нуждите от диверсификация. Всеки нов газопровод е нова инфраструктура и изисква много пари. Ние не смятаме, че „Южен поток“, „Турски поток“ или „Северен поток 2“ води до диверсификация. От друга страна, знаем, че руският газ е много важен за Европа и потребителите зависят от него. По-важно е да се мисли за газопроводи, които са недостатъчно използвани, а вече ги има, вместо да говорим за нови. По съществуващите ще се доставя газ от други направления и източници до крайните потребители много време преди да чакате да се изградят нови. Сърбия също се е ангажирала да се придържа към правилата на Третия енергиен пакет и трябва да се съобразява с това.

Доколко втечнения природен газ е конкурентен по цени с руския?

Както казах, има глобален пазар на втечнен природен газ и той постоянно нараства. Изчисленията са на глобално ниво в следващото десетилетие потреблението да нарасне с 55 %. Съществуват значителни запаси от този газ, но вярвам, че в този момент е много по-важно как да се докара този газ до крайния потребител.

Е, как, щом това е ключовият въпрос?

Първото и основно нещо е инфраструктурата. От друга страна, трябва да се започне с някои първоначални инвестиции, за да направите това, което ви е необходимо. Затова са необходими стратегически и финансови решения, които не са леки. Но, когато имате инфраструктурата, този газ ще дойде до Европа.

В.Политика“ (Сърбия)

9 септември 2016

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13273

Posted by on сеп. 10 2016. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30921 лв
 CHF =  1.79237 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.26204 лв
100  RUB =  3.08703 лв
 USD =  1.74394 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.