МЕЖДУНАРОДНАТА ОЦЕНКА НА БАН Е ОГРАНИЧЕНА И ЕДНОСТРАНЧИВА

След почти 2 години очакване докладът за БАН от Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA) беше представен. Веднага възникна въпроса какво показва той. От ръководството на БАН бързо се похвалиха, че одитът потвърждава значимостта на академията, т.е. там всичко е наред. Това не е ново, в БАН вече 20 години се хвалят с постижения, които никой освен тях не забелязва. В настоящата публикация ще бъде разгледан критично проведения одит от принципна позиция, без да се навлиза в пикантни подробности или да се коментират отделните институти.

Комисията за оценка е формирана от 2 международни организации на учени, заети с провеждане на предимно фундаментални изследвания в университети и академии. Нормално е техните критерии да покриват само специфични изисквания. Това може да се обясни по-подробно. Всички европейски страни имат много научни центрове и академии занимаващи се с теоретични изследвания. Но освен тях в тези държави съществуват многобройни приложни звена – опитни станции, технологични и научни паркове и др. Те осъществяват практическите изследвания необходими за икономиката. У нас обаче в БАН са фокусирани почти всички ресурси на нацията. По времето на социализма университетите бяха силно ограничени откъм научна дейност и това положение се запазва и до днес. Когато говорим за наука и иновации, трябва да имаме предвид, че поради липсата на друга организация, БАН трябва да обхваща целия спектър от теоретични и приложни изследвания. Всеки българин знае, че това не е така и академията на практика е тотално (само)изолирана от реалната икономика. Този очевиден факт не е дискутиран от международната комисия. Ако трябва да бъдем справедливи никой не е и поискал това от тях, а и трудно може да се очаква екип, съставен предимно от теоретици, да може да коментира приложните резултати (по-точно липсата на такива) от дейността на БАН.
    Вторият недостатък на проведената оценка са поставените цели. Когато ръководството на БАН е задало поръчката е избрало и критериите съобразно резултатите, които се е надявало да получи. Най-общо, оценката на комисията се базира на анализ предимно на научните статии публикувани от съответните институти. Този параметър е важен, но далеч не единствения. Публикациите са по-скоро критерий за оценка дейността на отделните учени. Когато говорим за институции, финансирани с държавни средства, много по-съществени са подготовката на висококвалифицирани специалисти в приоритетни области, патентите, новите технологии и печалбата от тяхната реализация. България е малка страна и не може да си позволи да издържа организации, чиято дейност ще бъде насочена към абстрактни теми, неприложими у нас. Тези съображения не са отчетени от комисията и тя е базирала оценката си на чисто теоретични показатели. На практика одита просто потвърждава, че съответния институт има някаква бройка научни статии с които може да се индентифицира пред света, без да може обаче да прецени дали това води до конкретни ползи за финансиращия орган, т.е. държавата. Разбира се проверяващите не са виновни. В БАН отсъстват приоритетни направления и затова външните експерти и при най-добро желание не могат да отгатнат какви конкретни проблеми решават учените в България и дали това е съобразено с националните интереси и реалности.
    Съществен недостатък на международната оценка е начина по който е добивана информацията. Основен източник са докладите за самооценка, изготвени от ръководствата на съответните институти. Същите тези администратори вече много години ни убеждават, че в БАН всичко е наред и бълват тонове хартия с отчети събиращи прах из мазетата. Те са силно заинтересовани да излъскат, без отглед на похватите, своята дейност. Силно се съмнявам, че информацията предоставена на международните експерти е точна и коректна. Голяма част от нея, например публикациите на български и «готовите за реализация технологии» (които едва ли някой ще погледне), не могат да бъдат проверени (одиторте не знаят български) и са приемани на доверие. Това е съществен пропуск защото както знаем у нас е традиция информацията да бъде изкривявана и манипулирана, а ръководствата в БАН са много изтънчени в това. За по-голяма ясното ще дам и един пример. Известно е, че много български учени работят извън страната. В почти всички случаи става въпрос за участие в проекти, където съответния учен кандидатства и получава работата. Това е благодарение на неговите усилия и постижения, както и на наличието на пазар за труда на учените в Европа. Институтите на БАН нямат никаква заслуга, но се възползват от резултатите, защото «гурбетчиите» включват българските организации в научните публикации. Така тези статии се появяват в отчетите на институтите и съответно се преброяват от международните експерти. Но каква е заслугата на БАН? Изследователите са избягали в чужбина защото тука не са имали ресурсите и свободата да осъществят своите идеи, а у нас това се брои за актив.
    Още в началото на доклада от комисията заявяват, че «не смятат за подходящо да коментират генерално дали да бъде запазена или променена системата за изследвания и проучвания в България», както и каквито и да е аспекти от управленската политика на БАН. Така оценяващите се (само)изолират от основните причини за упадъка на академията, а отам и на науката у нас като цяло. Именно начина на управление и хората стоящи начело на БАН от десетилетия са проблем. Нека припомня, сегашния председател Академик Съботинов преди това е 12 години заместник-председател, а същото важи за ръководителите от всички нива. Тези хора винаги са имали пълномощия да извършват реформа в БАН, но нищо не са направили. На международните експерти най-вероятно е спестестена информацията, че БАН е единствената научна организация в света, която сама решава за какво и как да изхарчи предоставените и обществени средства, без да се съобразява с мнението на правителството и без да подлежи на проверка от никой в страната. С подобни привилегии не се ползва никоя друга българска институция. А както е известно привилегиите пораждат лични интереси и развращават хорат.
    На края могат да бъдат посочени и някои положителни страни на международната оценка. В доклада са направени десетки полезни и уместни препоръки. Вежливо и без обобщения, но настоятелно са критикувани редица елементи от управленската политика на БАН. Ако академията се съобрази с тях това значително ще подобри средата за правене на наука в България. За съжаление експертите са работели с много предварително наложени ограничения и съзнателно лимитиран достъп до информация. Техните изводи и препоръки са ценни но едностранчиви и непълни. Най-съществения пропуск е, че БАН е оценявана без да бъдат отчитани нуждите и приоритетите на България. Виновник за ограничения резултат е ръководството на БАН, което поръчвайки (и заплащайки от бюджета) проверката е заложило само желаните от него теми на обсъждане. За аднинистрацията на академията няма начин да не е било ясно от началото, че одита ще бъде импотентен, но най-вероятно такава е била и целта. За пореден път данъкоплатеца е платил нещо от което няма нужда и трябва да се потърси отговорност за това безобразие. Това е учебникарски пример за защита на тясно съсловни интереси в ущърб на обществото. За мене е очевидно, че поради затвореността на БАН като система и личните интереси на нейните несменяеми и безочетни ръководители, всяка реформа на науката у нас ще бъде блокирана или изкривявана. Науката в България засега остава заложник на група 60 – 80 годишни «феодални старци». В случая обаче изразходването на 100 милиона годишно е политически въпрос и изпълнителната власт най-накрая трябва да осъзнае, че реформата на академията е наложителна и за съжаление може да бъде наложена само отвън. Освен това трябва да се помисли за децентрализация и създаване на конкуренция в научната сфера, както и за насърчаване на мобилността на учените в рамките на страната.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ – Любомир ВЪЛКОВ

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА НАРОДА – Лъчезар ПОПОВ

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: “БАЛКАН” БЕШЕ БИСЕРЪТ В КОРОНАТА НА БЪЛГАРИЯ

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: НИЕ СМЕ ПРИЧИНАТА ЕС ДА ПОМИСЛИ КАК ДА СТАНЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН

БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО – проф. Димитър ЛУДЖЕВ

АЛИ ХАМЗИН ЧЛЕН НА МЕДЖИДЛИСА НА КРИМСКО-ТАТАРСКИЯ НАРОД

ПРОФ. ГРИГОР ВЕЛЕВ: ЛИБЕРАЛ-ГЛОБАЛИЗМЪТ Е ВРЕМЕННО ТЕЧЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ МИНЕ И ЩЕ ЗАМИНЕ

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ПРАВОТО, ЗА ДА ПРЕБЪДЕ СВЕТЪТ

ОЦЕНКА НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ -Муравей РАДЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2779

Posted by on Дек. 9 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25438 лв
 CHF =  1.67509 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19904 лв
100  RUB =  2.78819 лв
 USD =  1.66016 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.