МАРТА СУГАРЕВА: В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОРИ И ИНСТИТУТ, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕМЕЙСТВОТО

ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ СА ТОЛКОВА ДЪЛБОКИ И СЪЩНОСТНИ, ЧЕ ТЕ СЪС СИГУРНОСТ ИМАТ ВРЪЗКА С ВСИЧКИ ВАЖНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСИ.

ТОВА, ЧЕ НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС НЕ СА НА НУЖНАТА ВИСОТА, СМЯТАМ, ЧЕ Е МНОГО ОПАСНО ЗА БЪДЕЩЕТО НИ КАТО НАЦИЯ И КАТО ЕТНОС, АКО ИСКАТЕ!

ВАЖНО Е ДА СЕ ВИДЯТ НАРОДИ С ДРУГИ НРАВИ, ПО-ВЪЗПИТАНИ И ПО-НЕВЪЗПИТАНИ, ТОГАВА ЧОВЕК ЩЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ СВОЯ ИЗБОР.

У НАС ЧЕСТО СЕ ПРЕСКАЧА ЕТАПА НА ДЕМОГРАФСКИЯ АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ, А НАПРАВО СЕ ОТИВА КЪМ ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА, КОЕТО Е АБСУРДНО.

НАУКАТА Е МИСИЯ, ПЪТЯТ Е ТРУДЕН И „ТРЪНЛИВ”, НО СИ СТРУВА УСИЛИЯТА, КАЗВА ОЩЕ  ПРОФ. СУГАРЕВА

Марта Сугарева е родена на 31 март 1951 г. в София. Завършва „Статистика” в УНСС. Доктор на социологическите науки с тема на дисертацията: “Българското семейство в контекста на съвременните европейски тенденции”. Ст.н.с.I ст. в Институт за изследване на населението и човека в БАН. Преподавател по Демография и Статистика в ПУ"П.Хилендарски". Дълги години преподава Социология на семейството в СУ. Наскоро излезе от печат книгата й „Демографското възпроизводство в европейските страни след Втората световна война” в съавторство с Камелия Лилова.

 
 

Г-жо Сугарева, в обществото темата демография предизвиква високи нива на емоционалност, особено във връзка с очакваните резултати от преброяване на населението. Има ли повод за притеснение за бъдещето на българския етнос, според вас?
Демографията е наука за възпроизводството на населението. Тя почива върху изучаване на статистически данни, демографския анализ (обработка на първичните данни чрез специфични методи), и интерпретацията на резултатите от анализа. Преди да се видят данните не може да се каже нищо относно демографското положение и тенденциите. Също така демографията не е наука за етносите. Тя е наука за населението. Населението на България се състои от различни етноси, но изучаването на самите етноси като такива е обект на друга наука – етнография. Не знам какво имате пред, какви притеснения имате пред вид? Един етнос може да бъде изправен пред различни предизвикателства – културни, исторически, политически и пр., но пак Ви казвам, това не е предмет на демографията.

С какво от демографската тематика най-често се спекулира в публичното пространство?

Не знам защо, но нашето общество е твърде слабо запознато с демографията като наука и с нейните изследвания. У нас има доста демографски изследвания, публикациите са по-малко и не са може би добре разпространени, но все пак, журналистите у нас като че ли не изпитват нужда да поглеждат към научните изследвания. Има чудовищно неверни неща, които се срещат по медиите, не знам коя от демографските теми е представена по-зле от другите. За раждаемостта чух наскоро, че в България миналата година било регистрирано, че бейби-бумът бил приключил, защото се родили по-малко деца през годината отколкото през предходните няколко години. Такова съждение показва абсолютна неосведоменост по основни теми в демографията, каквато е темата за демографския преход например. Да не говорим, че в Източна Европа след началото на демократичните промени раждаемостта спадна до безпрецедентно ниски равнища, след което, дори и да има известно увеличение, то като цяло страните от нашия регион все още са сред тези с най-ниски равнища на раждаемост в света.
Страните, в които показателят тотален коефииент за раждаемост (total fertility rate, англ.) е под 1,5 деца средна на една жена, се наричат страни със свръхниска раждаемост (lowest- low fertility, англ.). Нашата страна все още се намира в тази група.
Да се каже, че бейби-бумът е приключил миналата година не е спекулация, а нещо друго – незнание, липса на основни знания! Също – несправяне с данните. Тогава показаха по телевизията специалист по акушерство и гинекология, шеф на едни родилен дом в София, който обоснова тази неправилна теза въз основа на негови впечатления само от неговата болница. Това показва колко малко се познава ролята на демографа и на статистика при изследване и обяснение на подобни проблеми. За широката общественост дори тези научни области – демография и статистика – са почти напълно непознати.

Какво е общото за държавите от бившия Източен блок, което установихте в последната ви книга? С какво е уникална демографската история на България в разглеждания от вас период?
Бившият Източен блок се състои от две групи страни, които в демографско отношение са сравнително обособени: страните от бившия Съветски съюз и останалите страни от бившия Източен блок. Разбира се съществуват и други подгрупи, в зависимост от различната история на страните преди 1944 г. Нашата книга не е само за Източна Европа, а за всички европейски страни, за демографското им развитие след Втората световна война. Оформя се специфика на страните от Източна Европа, както в областта на раждаемостта, така и в смъртността. При мъжете например, смъртността след 60-те години на ХХ век има тенденция да стагнира и дори да нараства в някои възрасти, нещо, което е уникално, а причините все още не са обяснени. Като цяло смъртността в нашия регион е по-висока, а разликата в продължителността на живота между двата пола е по-голяма, в сравнение със страните от Западна Европа. Има и други специфики, които отбелязваме, правим и опити за обяснениена тези специфики.
За съжаление самите факти у нас не се познават, макар че има достатъчно статистически данни, дастъпни в интернет. У нас често се прескача етапа на демографския анализ на данните, а направо се отива към интерпретацията, което е абсурдно. Поради това може би книгата ще се чете трудно.
Нашата книга доста закъсня, данните поостаряха, но това не е най-голямата беда. Лошото е, че в една единствена книга не могат да се обхванат всички въпроси, дори и най-важните. Би трябвало да се работи много повече, за да може обществото да познава закономерностите и тенденциите в демографската област, както и спецификата на нашата страна спрямо другите европейски страни. Трябва да се познават също и населенията извън Европа, да има справочници, книги, публикации по медиите.
Част от тези въпроси се учат в училище по география, но науката е много по-напред от това, което се съдържа в учебниците. В интернет има богати бази от данни, които могат да се използват, но пак казвам – с помощтта на специалист. Иначе се получават неверни трактовки, тъй като за един и същ процес (например, за раждаемостта) съществуват няколко индикатора, а освен това трябва да се познават процесите в динамика, спецификата на страните и регионите… Не е много лесно! Има доста математика, която трябва да се прилага и най-вече – специфични методи, с които се анализират процесите. За един добър математик или икономист ще е нужно време и усилия, за да разбере „нашите” методи.

В средата на 90-те години един нов  за България социален феномен се открои с мащабите си – съжителството без брак. Може ли да говорим за криза на семейната институция у нас днес?
Ето това е една твърде обширна тема, за която, ако трябва да обяснявам, ще е нужно да напишем нова книга. В културните държави има не една, а много книги по тези въпроси. Говоря за научна литература. У нас няма дори и институт, който да се занимава, има един малък избираем курс по социологията на семейството в СУ, но това е крайно недостатъчно! Една подобна наука, за да се развива, за да бъде полезна на обществото, се нуждае от „критичен минимум” от кадри, които да притежават определени условия за работа, както и внимание от страна на обществото и медиите. Нашите млади кадри не са мотивирани да работят в науката, защото е много трудно, а заплатите са ниски. Това, че науката и образованието у нас не са на нужната висота, смятам, че е много опасно за бъдещето ни като нация и като етнос, ако искате! Някак си не се оценяват нито полезността на науката (говоря за социалните науки), нито трудностите, с които имат да се справят тези наука в настоящия етап на преход в нашата страна. В някои страни, напр. Белгия, има министерство за семейството.
Извинете, отклоних се от въпроса. В социологията на семейството се говори за „дезинституционилазиця на семейството” – поява на форми на семейството извън институцията на брака. Такива форми са например, безбрачните съжителства („на семейни начала”), които получиха голямо разпространение след 1989 г., но изследванията по тези въпроси все още са твърде малко. Преди 1989 г. беше забранено мъж и жена, които не са в брак, да спят в една стоя в хотел, например. Социалните норми бяха „рестриктивни”, а политиката на държавата беше насочена към стабилизацията на брака, към „здравото социалистическо семейство” – имаше такъв израз тогава. На разводите се гледаше като на нещо лошо и много хора продължават да мислят така. Вероятно причината беше желанието на държавата за по-висока раждаемост… Тези  въпроси са изключително сложни и трудни, а у нас някак си те не получават нужната гласност. Не се дискутират в обществото и не се познават дълбочините им. Става дума за това, че политиката на държавата беше силно про-наталистична, без тази цел да бъде добре обоснована. Казваше се тогава, че раждаемостта в България е по-ниска от тази в другите страни, но това не беше вярно! За увеличението на разводите и за намалението на браковете в Западна Европа изобщо не се споменаваше… И до днес у нас не се познават важни процеси, като тези, които в литературата насят названието „втори демографски преход”.
В научните среди се води дискусия доколко този преход е закономерен и как (и дали) се проявява извън Западна Европа. Самата теория е създадена от холандския демограф Ван де Каа, като той е имал пред вид само Северна и Западна Европа; за Източна Европа има съвсем малко изследвания и то от последните години.

Влияе ли промяната на семейните модели върху процеси като нарастналата агресия и насилие, особено сред младежта?
Разбира се, влияе. Най-вече липсата на адекватни научни обяснения за тези промени ми се струва, че води до липса на психологически стабилитет у младите. У тях се насажда чувството, че са нещастни, ако например, родителите им са разведени. И други подобни неща, които не са „изчистени” в съзнанието им. Натрупани са твърде много догми и твърде много причини те да се чувстват нещастни и ощетени…
Насилието по филмите и по телевизията, в компютърните игри, не може да се прояви в реалния живот, ако човек живее с добро самочувствие, с доверие към близкитке си и към държавата, към нейните институции. Трябва да се помисли за младите, за тяхното самочувствие и самоуважение, тъй като в тази област съществуват „плашила” на всяка крачка, които подронват нашето самочувствие! Дори и по-беден да е човек, той може да има вяра в себе си, ако чувства подкрепата на близките си, както и на приятелите, на училището, университета… Ако се чувства полезен и обичан.

Много политици и общественици, разглеждат революциите в Арабския свят, като следствие от бума на раждаемостта и неевропейската брачност в тези страни. Смятате ли, че най-мрачните прогнози на Малтус се сбъдват?
 За Малтус също се знае твърде малко и твърде фрагментарно. Неговите „прогнози” са коригирани, както от него самия – в по-късните издания на книгата му , така и други автори, работили след него. Той не е предвидил подобни процеси. Само е подчертал, че хората трябва съзнателно да контролират своето възпроизводство в границите на възможностите за изхранване на семейството си. Сега условията на демографско възпроизводство са качествено различни от времето на Малтус (края на 18-ти и началото на 19-ти век), тъй като съществува съвременната ефективна контрацепция, жените в развитите страни масово са икономически активни и имат собствен доход, не са икономически зависими от мъжа си, говоря за общия случай. Такива са тенденциите, естествено, че има и жени, които са зависими. За Арабския свят не бих могла да се произнасям компетентно, не го познавам добре. Демографските процеси са толкова дълбоки и същности, че те със сигурност имат връзка с всички важни обществени процеси. Но разкриването на тези връзки изисква много добри познания и е по-добре да се работи в колектив от няколко различни специалисти, когато се третират отговорно подобни сложни въпроси. Аз съм работила с математици, географи, историци, социолози, етнографи, психолози, лекари – винаги наличието на подобни специалисти води до по-добри резултати от демографския анализ. Аз самата съм специалист по статистика, икономически науки и социология – отново няколко науки, както виждате. В случая би трябвало да се питат специалисти и по политология – една наука, която е добре развита у нас, така ми се струва.

Доколко нарастващите емиграционни потоци могат да се разглеждат като шанс за положителна промяна и доколко като социален проблем?
Струва ми се, че и по двата начина могат да се разглеждат. Хората е добре да познават и други народи, да пътуват и да опознават света. Така повече ще ценят България. Ще искат да бъдат полезни на страната си, стига да успеят да се стабилизират в професията си, в бита и в семействата си. Ламтежът за по-висок жизнен стандарт смятам, че е нещо временно, хората ще го преодолеят, ще се „наситят”, както човек се насища на всяко благо… Важно е да се видят народи с други нрави, по-възпитани и по-невъзпитани, тогава човек ще може да направи своя избор. Аз вярвам в българите, в техния добър вкус, в способността им да харесат хубавото и да го приложат в собствения си живот. „Силно да любят и мразят”, както е казал поетът.
Сега ще трябва да се „премъчим”, децата ще живеят известно време с баба и дядо – няма как! Важното е да не се изпуска най-главното – стремежа към правдата и доброто, към красивото, към добрите отношения между хората. Да пазим също и природата, и животните, градовете и селата ни да стават по-чисти и по-благоустроени. Децата ни да се учат, учителите ни да имат морала и достойнството на своите предшественици от епохата на Възраждането.

Демографията не е наука на емоциите, но все пак откроявате ли тенденции, които ви дават повод за оптимизъм за България днес?
Науката по дефиниция се стреми към установяване на обективната истина. В БАН и в университетите има много поводи за оптимизъм, които трябва да се поддържат  и продължават. Към тези принципи се стремя да се придържам в собствения си живот, както и да поддържам подобни възгледи у по-младите ми колеги. Но всичко това трябва да става с ясното съзнание, че науката е мисия, че пътят е труден и „трънлив”, но че си струва усилията.

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ПРОФ. РАЛИЦА КОВАЧЕВА: БЪЛГАРСКАТА НАУКА Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД СЕРИОЗНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

РЕФАТ ЧУБАРОВ: ПРИЗНАНИЕТО ЗА КРАХА НА МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА Е ПРОЯВА НА БЕЗПОМОЩНОСТ

ЛЮБОМИР СИРКОВ: ДНЕС ОТНОВО НИ Е НУЖНА НОВ ТИП СПОЙКА

ПРОФ. ЦАЧЕВСКИ ЗА РИСКА ОТ ПОВТОРЕНИЕ НА „КОСОВСКИЯ СЦЕНАРИЙ” НА БАЛКАНИТЕ

ОГНЯН МИНЧЕВ: ПОНЯКОГА ЛИЦЕМЕРИЕТО Е ПО-ОТБЛЪСКВАЩО ОТ АРОГАНТНОСТТА

Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ: КИТАЙСКАТА КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ СЕ ПРЕХВЪРЛИ ТУК

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е НЕТОЛЕРАНТНА ИДЕОЛОГИЯ, СЪЗДАВАЩА НОВИ КЛИВИДЖИ НА ОМРАЗА

ПРОФ. АНГЕЛ ДИМОВ: НАРОДЪТ НИ Е МНОГО ДОВЕРЧИВ

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ВЪВ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ, А В НИСКИТЕ ДОХОДИ

ПРОФ. ТОЛЯ СТОИЦОВА: БЪЛГАРИНЪТ СЕ РАДВА КАТО НАРУШАВА ПРАВИЛАТА И СЕ ХВАЛИ С ТОВА

ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ДОГОВАРЯН МЕЖДУ ЕЛИТА НА СОЦИАЛИЗМА И ЗАПАДНАТА СИСТЕМА

ИВАН ГЕНОВ: ТОВА КОЕТО СТАВА Е ТЕАТЪР НА АБСУРДА

ИВАН НЕЙКОВ: КОЛКОТО ПО-МАЛКО ВНАСЯМЕ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ЩЕ ПОЛУЧАВАМЕ

ПРОФ. ЧАВДАР НИКОЛОВ: МИСЛЕЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ БИВАТ ИЗОЛИРАНИ

ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО ЖЕЛАЕ ДА ЗНАЕ КОИ СА СЪТРУДНИЧИЛИ НА ДС

ДОСТЕНА ЛАВЕРН: БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е СИВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА, КЪДЕТО ГАЛОПИРАТ ТРОЯНСКИ ЖРЕБЦИ

ДИМИТЪР ИВАНОВ: ИМА ЯСНИ АНАЛОГИИ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3787

Posted by on мар. 30 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.