МАРИЯ НЕДЕЛЧЕВА: “ФРЕНСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ ГИ ЧАКА ТРЕТИ ТУР НА ИЗБОРИТЕ”

Мария Неделчева е родена в Гоце Делчев на 20 май 1979. Завършила е бакалавърска степен “Българска и френска филология” (Пловдив) и магистратура по “Сравнителна политика, Международни отношения” в Бордо (Франция).

Асистент-професор в Института по политически науки в Бордо (Франция).
Двойна докторантура по политически науки в Института по политически науки в Бордо (Франция) и в Свободен Брюкселски университет (Белгия). Тема на докторската дисертация : « Перспективите на европейската интеграция и тяхното влияние върху партийната политическа система в България, Румъния и Чехия ».


Едно интервю на Борислав Ангелов


Какви са изводите за Франция след президентските избори?

Резултатите от президентските избори дават отговори на многобройни въпроси, които от доста години засягат отношенията между избирателите, политиците и френската политическа система.
Първият извод засяга интереса на французите към политиката. Не, французите не са апатични към това, което става на родната им политическа сцена. Напротив, избирателна активност от 84% е истински плебисцит, доказващ, противно на поддръжниците на идеята за засилване на парламентаризма, че става дума за централните избори във френската политическа система (президентските) и че френските избиратели добре са асимилирали факта, че реформата от 2000 година за петгодишен президентски мандат (преди това 7–годишен) увеличава още повече правомощията на президента в изпълнителната власт. На тези избори французите изпратиха “двоен сигнал” на политиците : “изслушайте ни и ни дайте предложения за решение на проблемите!” С 84% избирателна активност (както и на първите президентски избори през 1965 година), френските избиратели легитимираха още веднъж 5-та Република (едно от предложенията на Байру и Роял беше свързано с желание за нова 6-та Република под предлог засилване на пряката демокрация и реформа на институциите).
Също толкова важно е, че за първи път от няколко години френските избиратели гласуваха “за”. На изборите през 2002-ра година, те гласуваха против Льо Пен, а на референдума за Европейска конституция те гласуваха, в известна степен, против вътрешната политическа обстановка. Това дава един начален, никак маловажен, стимул на новоизбрания френски президент, Никола Саркози, нужната легитимност, за да реализира предложения от него проект за френското общество и свързаните с това идеи. Този вот “за” обяснява и, че за първи път, страховете на французите не намериха “политически превод” в протестен вот, което пък даде отражение в ниския резултат на Льо Пен и крайно-левите партии. Красноречив е фактът, че тримата първи кандидата (Саркози, Роял и Байру), които представляват трите партии, които са в управлението от 1970-та година, успяха да тотализират гласовете. Екстремните формации (десни и леви) събраха 16% срещу 30% през 2002. От тази гледна точка, давайки гласа си за формации, ситуиращи се в централната част на политическата ос и с опит в управлението на страната, френските избиратели се откроиха спрямо други избиратели в останалите европейски страни.
Трети извод : биполяризацията ляво/дясно продължава да структурира функционирането на френската политическа система. Новото е очертаващата се ясно двупартийна система. Досега биполяризацията не означаваше само организиране на политическата система около оста ляво/дясно, а организиране около две партийни и електорални коалиции. От една страна алиансът на двете големи десни партии Съюз за народно движение/Съюз на френските демократи, а от друга страна – алиансът между социалистите, комунистическата партия, “зелената” партия и крайните леви. След 2002 година, тази “система на коалиции” малко по малко се разпадна вследствие на умишленото маргинализиране на малките коалиционни партньори. Проектът на Байру (“ни ляво, ни дясно управление”) не успя да разцепи оста, която вече повече от 30 години разделя френската политическа сцена. Въпреки изключително високия резултат (18%), Байру отслаби значително капацитета си да реформира политическата система, още повече, че след дебата между двамата кандидати, Роял и Саркози на 2 май, той заяви : “Няма да гласувам за Саркози “. С желанието си да създаде истинска “центристка” партия, той трябва да приеме и негативните последствия на предстоящите парламентарни избори през юни 2007 (без “местна коалиция” със Съюз за народно движение, партията чийто лидер е Саркози все още, шансовете на Съюз на френските демократи за спечелване на места в парламента значително намаляват…,което може би обяснява и защо след неговото изявление, доста депутати от тази партия декларираха подкрепата си за Саркози).
Четвърти, предпоследен извод, е свързан с предизвикателствата пред двете основни партии, Съюз за народно движение и Социалистическата партия. Те трябва да извървят до край пътя на започналите промени и да проявят повече “отвореност към актуалните обществени проблеми” на Франция. Резултатът на Байру показва, че такава еволюция може да бъде ускорена или забавена в зависимост от това доколко двете основни партии взимат предвид или не исканията, изразени от избирателите, които гласуваха за “центъра”. А тези искания, са искания за плурализъм, реформи и способност за правилна преценка и анализ на предизвикателствата пред Франция във вътрешен, европейски и световен план. В най-голяма степен това са исканията на център-ляво ситуиращите се избиратели. Оттук нататък социалистическата партия не може да разчита на стратегията за алианс с останалите леви партии. Тя трябва да предприеме вътрешна модернизация, цялостно преосмисляне на нейните позиции и идеи, да отвоюва отново необходимата легитимност и покаже способността си да управлява страната. В това отношение, Сеголен Роял направи няколко стъпки в тази насока, но като цяло социалистическата партия остава нестабилна.
Петият, последен засега, извод засяга конкретно действията на новоизбрания френски президент. Никола Саркози още в нощта на избирането си се обърна към милионите избиратели, които не бяха гласували за него. В същността на неговото послание се крие необходимостта от обединението на “двете Франции”, които така ясно се откроиха по време на кампанията. Както той самият каза : “За мен има само една Франция. И искам да ви уверя,че ще бъда президент на всички французи”. Това ще бъде и основното предизвикателство пред него: да затвърди позицията си на обединител на нацията и по този начин да отговори на мнoгoбройните отправени му по време на кампанията критики,че той “разделя, за да владее”. А за да успее да го направи, Никола Саркози трябва да вземе предвид (в рамките на възможното) и исканията на левите избиратели, които основно са насочени към запазване на т.нар. “acquis sociaux” (социални придобивки). На европейско ниво също се очакват конкретни предприети от него действия. В по-краткосрочен план, ще следим с интерес състава на новото предложено от него правителство и избора на министър-председател, реформите в икономическия сектор, неговата позиция спрямо Европейската конституция и участието му на срещата на върха през юни в Брюксел.

Десният завой на французите следствие ли от проблема с емиграцията, който беше един от основните акценти в реториката на Саркози?

Както казват французите, победата на десния кандидат е “без право на обжалване” (53,06%). Но може би за първи път те гласуваха за цялостни промени. Не само емиграцията беше център на дебатите около предизборната кампания. Със сигурност това е въпрос, пред който дълго време Франция отказваше на види реалността в очите. Както каза и самият кандидат Саркози “Франция не може да приюти цялата световна мизерия”. Трябва да признаем факта, че за първи път, той “каза на висок глас това, което другите не смееха”. Да, Франция има нужда от промени в тази сфера, въпреки че неговите опоненти се опитаха доста да демонизират предложението му за “избирателна имиграция”. Нека не забравяме, че едно от предложенията му е замяна на едногодишната виза с петгодишна такава въз основа на постигнати резултати. А това спестява много главоболия на доста хора, които ги имат, но поради сегашната система, са принудени да следват “бюрократичните процедури” наравно с тези, които са във Франция, за да се възползват от предимствата на социалната система. Освен това, той визираше и хората, които са във Франция, а отказват да правят каквито и да е усилия да се интегрират. Както каза той самият: “Обичаш Франция или я напускаш”! Това, разбира се, е позната реплика от репертоара на Льо Пен, но трябва да признаем, че Саркози успя да й придаде “човешки” вид.
Но, както казах в началото, това беше само част от основните акценти в кампанията на Саркози. Друг, може би още по-важен, беше свързан с 35-часовата задължителна работна седмица (реформа, предложена и гласувана от социалистите). Тази реформа доведе до голяма загуба на работни места, особено в малките и средни предприятия. Новото предложение на Саркози не е, това е важно, да ги анулира (все пак предимствата на тази реформа са повече свободно време за семейството и за почивка), а да даде шанс на тези, които искат, да работят повече. “Да работим повече, за да печелим повече” беше един от лозунгите по митингите му. И когато виждаме трудното положение на френската икономика, това решение изглежда повече от адекватно на фона на сегашната глобализация и конкуренция.

Защо загуби Сеголен Роял? Каква ще е съдбата й оттук насетне?

Първо, трябва да признаем сравнително добрия резултат, постигнат от Роял на тези избори. След фиаското през 2002 година, нейното представяне беше повече от добро. Но веднага след току-що казаното, идва време за критиките. Критики, които не спряха през цялата кампания. Тези критики са два вида: външни на партията и свързани с вътрешни противоречия. Извън партията и по време на цялата кампания, основният й недостатък беше липсата на конкретни проекти и даващи противоречиви сигнали действия. Докато Саркози заложи на регистъра на “как ще станат нещата”, тя заложи на “какво трябва да се направи”. Да, но не това явно са очаквали избирателите. Тотална липса на конкретност, мнoгoбройните и “грешки” (ще останат в аналите посещението й в Китай, облечена в бяло, символ на траур в тази страна, и заявлението й ,че “Франция трябва да взема пример от китайското правосъдие за по-бързо разрешаване на проблемите”; грешният отговор на зададения й въпрос “колко атомни подводници има Франция”, въпрос, който придобива голяма важност като се има предвид,че президентът на Републиката има право да задейства “червения ядрен бутон”; прибързаното й изявление за “свободен Квебек”, позицията й спрямо Иран, непознаването на образователната система във Франция и нейните проблеми…). Най-слабото й място беше свързано с познанията в икономиката, а именно там Саркози се откроява като компетентен. Постоянно цитираща фразата “Социалните партньори ще преговарят и ще видим” на фона на взеизвестното трудно постижимо разбирателство между френските “социални партньори” не беше особено добра стратегия за привличане на избиратели, очакващи решаване на проблема с безработицата и реформиране на социалната система. Тази липса на конкретност пролича и в дебата между двамата претенденти, който се проведе на 2 май. На този дебат, освен стратегическата грешка с неподготвеност по доста неща, тя допусна и тактическа такава като прояви повече от необходимата доза агресивност, на моменти дори граничеща с презрение. Постоянно прекъсваща думите на Саркози (дори когато той отговаряше на нейните въпроси), агресивна и често неотговаряща на конкретния й зададен въпрос, тя “успя” да придаде на Саркози, който по начало прояви завидно хладнокръвие и спокойствие, още “по-хуманен вид”. Многозначителен е фактът,че дори симпатизантите й отбелязаха, че на фона на нейното поведение, Саркози се открояваше със знания по конкретни въпроси, структурираност на предложените от него промени, яснота и завиден самоконтрол.

Другата причина за нейната загуба идва от самата Социалистическа партия. В нощта на 6 май, първите критики вече се чуха. А това е показателно за предстоящите промени във вътрешен план. Важното е, че първите, които я критикуваха, бяха именно нейните опоненти на предварителните избори за определяне на кандидат, Доминик Щрос-Кан и Лорен Фабюс. Трябва да признаем, че т.нар. “тенори на социалистическата партия”, не демонстрираха голяма подкрепа към нея по време на кампанията. Но пък и тя не търсеше тази подкрепа открито. Едва февруари месец, когато пролича, че има пропуски в нейната кампания (важни фактори бяха малко закъснялото откриване на конкретната и политическа програма на 14 февруари, докато Саркози беше вече повече от месец официално в кампания и оставката на Ерик Бесон, неин съветник, изготвил икономическата част на програмата й и по-късно присъединил се към Саркози), те привидно демонстрираха единност. Малко наивно беше от нейна страна да мисли, че може да победи без подкрепата особено на Доминик Щраус-Кан. Признат единодушно, дори от противниците му, като експерт и способен да опонира на Саркози, именно той е инициатора на социалдемократизацията на Социалистическата партия и оттук-нататък, най-вероятно той ще бъде водеща фигура в предстоящото “разместване на пластове” в партията. При всички случаи, неговите привърженици, докрай не одобряваха кандидатката и се предполага,че това също е оказало влияние за нейната загуба.
Що се отнася до нейното политическо бъдеще, както вече споменах, засилващите се критики във вътрешен на партията план, най-вероятно ще го предопределят. Крайно време е френската социалистическа партия да преосмисли идеите си, някои от които непроменени от 20 години, трябва да преосмисли идентичността си и предложените от нея решения на проблемите на съвременното френско общество. В по-краткосрочен план, ако тя успее да спечели място на предстоящите парламентарни избори, това ще засили позициите и в самата партия. Нека не забравяме и че сегашния Генерален секретар на социалистическата партия , Франсоа Холанде, е неин “съпруг” (по силата на френските закони, те « съжителстват » без официално да са сключили брак). Неговата позиция индиректно засилва и нейната. Освен това, тя все още е президент на областта Поату-Шарент, което е допълнителен ресурс на легитимност на местно ниво. Не бива да подценяваме и способността й да търси “подкрепа от народа” (пример по време на кампанията придобилите известност “участващи дебати”), за да затвърди позициите си в партията. В това отношение беше показателен фактът, че в речта си в ноща на 6 май, тя заяви пред събралите се симпатизанти: “Разчитайте на мен, за да продължим и довършим започналите промени”.

“Открадна” ли Саркози от гласовете на Жан-Мари Льо Пен?

Според данните, публикувани след втория тур, 60% от избирателите на Льо Пен са гласували за Саркози, а 16% за Роял. И двата процента са важни. От една страна, това е неоспоримо, Саркози успя да привлече една голяма част от избирателите на Льо Пен. « Втвърдяването на тона » (според френския израз) на Саркози със сигурност разколеба привържениците на Льо Пен и това се отрази на неговия резултат на първия тур. Тук е мястото да споменем и един друг фактор, който оказа влияние на « скачен съд ». Втвърдяването на тона Саркози беше придружено със “смекчаване на демоничния образ” на Льо Пен, наложен от неговата дъщеря Марин Льо Пен (зам.председател на партията). След години демонизация, бяхме свидетели на репортажи, акцентиращи върху “човешкия образ” на Льо Пен (показващи го в една доста по-позитивна светлина: говорещ за семейството си и загубата на баща си, трудните му моменти….). Тепърва ще се анализира в каква степен това е изиграло роля, още повече, че вече се чуват гласове на вътрешна опозиция срещу предполагаемия лидерски пост на Марин Льо Пен след оттеглянето на баща й. Но за момента всичко е в рамките на вероятността. Той самият не е излязъл с конкретна декларация за по-нататъшните си действия.
Другия процент, 16% в полза на Роял, е свързан с моменти от нейната кампания, които може би се оказаха грешен стратегически ход. Визирам специално нейното предложение за “френския флаг, развяващ се от всеки дом” и започването на нейните митинги с Марсилезата (френския национален химн, досега запазена марка на Льо Пен, но по време на тази кампания подет и от двамата основни претенденти), както и някои нейни предложения за « решение на проблемите на младите престъпници с помощта на кадри от армията ». Но като цяло, гласуващите за нея привърженици на Льо Пен, по-скоро изразиха протестен вот срещу Саркози.

Превърна ли се той в политически пенсионер и какво предстои на националистите?

Освен разочарованието на Льо Пен, малко наблюдатели обърнаха внимание на произнесената от него фраза след обявяването на резултатите от първия тур : “Явно съм се излъгал. Излъгал съм се, че французите искат промяна. Френските избиратели не я заслужават “. Една така привидно безобидна фраза не би могла да бъде произнесена от лидер, който претендира за управление. Това означава, че той подценява избирателите и техния капацитет за преценка на ситуацията. А това е нещо, което френските избиратели не прощават на своите политици.
Що се отнася до неговото политическо бъдеще, струва ми се, че преди парламентарните избори би било трудно да кажем със сигурност каквото и да било. Най-малкото дотогава, Льо Пен ще остане на лидерската позиция, а и след това, независимо от резултата, едва ли ще се оттегли, без да е сигурен в качествата на своя бъдещ наследник. На това ниво също вече се чуха гласове, критикуващи ръководителката на кампанията му, Марин Льо Пен (негова дъщеря и евентуален бъдещ лидер на партията), но най-вероятно последната дума ще я има отново той. Такива крайни партии са откровено лидерски и смяната на лидера и евентуалните свързани с това промени зависят и от други фактори. В случая с Фронта на националистите на Льо Пен от една страна е важна изолацията на партията му в парламента в Париж (няма нито един народен представител от ФН) и бъдещото му представяне на парламентарните избори, но от друга знаем за новосъздадената в Европейски парламент партия “Идентичност, традиция, суверенитет” , която успя да се организира вследствие на идването на българските представители на Атака и румънските им колеги от Партията за Велика Румъния и факта,че до 2009-та година, Жан-Мари Льо Пен запазва мандата си на европейски депутат. Най-малко заради този си пост, той не може да бъде сметнат за “политически пенсионер”…все още !


На изборите имаше интересни участници. Например Фредерик Ниу кандидат на партия “Лов, риболов и традиции”. Каква партия е тя?

Създадена под формата на “асоциация” през 1989-та година, партията “Лов, риболов, природа и традиции” има официално за цел да защитава известен брой “традиционни ценности”, характерни за областите във Франция с преобладаващо селско население. Но зад “официалния етикет”, може да се доловят ясните интереси на “лобито” на ловците, които не престават да се борят на европейско ниво за повече права и удължаване на срока на сезоните за традиционния лов на дивеч във Франция. Евроскептици и яростно критикуващи Брюксел, но също така станали известни тази година покрай това,че не подкрепиха “Пакта за защита на природата”, те имат свои представители на местно ниво. Нейн лидер и основател е Жан Сен-Жозе, който на президентските избори през 2002 успя да спечели 4,23% от гласовете. Спрямо него, тазгодишният кандидат на партията на президентските избори Фредерик Ниу спечели едва 1,15%. Като цяло би било нереално да смятаме, че кандидатът на ЛРПЦ е имал дори минимален шанс да спечели повече. По-скоро, това е стратегия, която все пак осигури видимост на партията в продължение на месеци. А именно тази “национална видимост” би им осигурила и представители на местно ниво на следващите такива избори.
Според мен друг по-колоритен кандидат беше Жозе Бове,. Един от лидерите на алтермондялисткото движение във Франция, той е известен и с борбата си срещу ГМО (генно-модифицираните организми) и “бързото хранене” и американската доминация, символ, на която е веригата Мак Доналдс. Действията му, известни като “гражданско неподчинение”, насочени срещу ГМО (изтръгване на посевите) и Мак Доналдс (демонтиране на една от сградите през 1999) му струваха престой в затвора (10 месеца през 2003) и многобройни присъди. Подкрепящ “не”-то на Европейската конституция, той осигури представителство на анти-либерално настроените избиратели. Като цяло обаче избирателите, които го подкрепиха, бяха хора, които разчитаха на него, за да успеят да наложат в публичното пространство сюжети, които по принцип трудно биха намерили място там (пример с ГМО).

Как ще повлияе ситуацията на предстоящите парламентарни избори през лятото?

Преди парламентарните избори, ще има трети тур на президентските избори и той няма да бъде пред урните, а в лагера на Социалистическата партия. Той ще предопредели и изхода на изборите през юни. След критиките в изборната нощ, изглежда,че все пак социалистите ще “стегнат редиците” в името не единството до парламентарните избори. Но това едва ли ще им осигури победата. Напротив, вероятността те да загубят тези избори е голяма и то не само заради вътрешни противоречия. Нека не забравяме,че във Франция по традиция след избора на президент, парламентарните избори му осигуряват необходимото мнозинство за прокарване на реформите (т.нар. феномен на “съвпадащо мнозинство”). Досега в историята на Франция е имало три “съжителства” (Президент и Министър-председател от различни политически партии) и тези периоди са свързани с мнoгoбройни междуличностни конфликти, блокажи в изпълнителната и законодателна власт. Освен това, партията на Саркози (СНД беше превърната от него в истинска “бойна машина”, с добре имплантирани местни структури и с голям потенциал за мобилизация. След обявяването на името на новия премиер и екипа на неговото правителство, СНД ще разполага със солидни аргументи, за да призовава избирателите да ги подкрепят “до край”, т.е. и в парламента. Но оттам-нататък, именно тези избиратели ще имат последната дума. А тя никога не е за подценяване…

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=690

Posted by on май 10 2007. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.