МАРГАРИТ ГАНЕВ: ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАУКАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ АНГАЖИРАНИ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

МНОГО СЪМ НАУЧИЛ ОТ МАСОНСТВОТО, ТЪЙ КАТО ТАМ НИКОГА НЕ УПОТРЕБЯВАМЕ ИЗРАЗИ ОТ ТИПА „ТИ НЕ СИ ПРАВ” ИЛИ „ТИ ГРЕШИШ”, А Е ПРИЕТО ДА СЕ КАЖЕ „АЗ ИМАМ ЕДНО ПО-РАЗЛИЧНО ВИЖДАНЕ” ИЛИ „АЗ МИСЛЯ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ОБСЪДИМ И ОЩЕ ЕДИН ВАРИАНТ”

ТОВА, КОЕТО МЕ ТРЕВОЖИ В ОБЩЕСТВЕНАТА НАГЛАСА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕС Е ОЧАКВАНЕТО ТОЙ САМО ДА ДАВА, КАЗВА ОЩЕ МЕЖДУНАРОДНИЯТ НИ ЮРИСТ

 
Роден през 1959 година в град Попово. Доктор по международно право от 1991 година. Доцент във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Главен секретар на Българската асоциация по международно право от 1994 година. Член на Постоянния арбитражен съд в Хага от 2004 година. Заместник-министър на правосъдието в периода 2004-2007 година. Заместник-председател на Великия Братски Съд (1997-2001 година) и председател на Великата Правна Комисия (2001-2003 година) на Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България. Съдружник в търговското дружество за консултации и специализирани проучвания „Квид Юрис Консулт”.
 
 

Как гледате на политическите реалности у нас?
Макс Вебер дели политиците на три категории – политици по волята на случая, каквито могат да бъдат всички граждани, въвлечени в една или друга степен в  решаването на въпроса за властта и управлението; политици по съвместителство, които освен основното си призвание или работа по силата на различни обстоятелства участват за определен период и в политиката, и политици по професия, за които политиката е главният предмет на мисленето и самоосъществяването им, а тази им дейност е основен източник на средства за живот.
Бях заместник-министър на правосъдието в един много важен за България и за нейното европейско бъдеще период. Работих в две правителства – на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев и с трима министри на правосъдието – Антон Станков, Георги Петканов и Миглена Тачева.
Още от началото на прехода имах разнообразни предложения за политическа кариера, но реших да не се възползвам от тях. Затова бих могъл да се вместя във втората категория на Макс Вебер. Признавам си, че през 2007 година с удоволствие се върнах към заниманията ми на преподавател по международно право и адвокат. Същевременно обаче не съм се зарекъл за пълна абдикация от политиката и бих се завърнал за определен период, при положение че моите експертни познания и умения бъдат потърсени.
Българският преход започна през 1989 година, когато вече бях на тридесет години. Това ми даде възможност да бъда негов свидетел по време на най-зрялата част от живота ми. Убедих се, че хората търсят промяна и при всеки нов избор възлагат нови надежди, но едновременно с това предоставят само по един парламентарен мандат за тяхната реализация, който обаче не винаги е достатъчен за постигане на значими и трайни промени.
Винаги съм считал, че представителите на науката трябва да бъдат ангажирани с политическите процеси. Вглеждайки се обаче в последните две десетилетия, констатирам, че много често интелектуалците биват бързо изхабявани в политическия живот.

На какво се дължи това?
Струва ми се, че сблъсъците продължават да бъдат много силни и емоционално заредени, а ние все още много рядко успяваме да намерим консенсуса по редица важни проблеми и най-добрата защита на националните интереси.
В продължение на много години говорим за реформите на правосъдната система и винаги стигаме до въпроса дали те са реално осъществени. Бих искал да подчертая, че много сериозни заслуги за този процес има като министър на правосъдието Антон Станков, защото още през 2001 година под негово ръководство бе създадена Стратегия за реформа на съдебната власт, а през 2003 година бяха осъществени първите промени в Конституцията на Република България. Също така, мога убедено да заявя, че Георги Петканов, с неговия опит и добро чувство за балансираност, успя да продължи и  доведе до успешна реализация някои от най-значимите проекти на законотворчество в България.
В наши дни отново особено актуална е темата за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. За краткия период на неговото действие бяха направени няколко изменения, а сега отново биват обсъждани нови предложения – все в името на усъвършенстването на съдебната процедура. Длъжен съм да напомня, че още през 2005 година проектът за нов НПК беше изключително високо оценен от европейските институции и експерти. Затова трябва да си зададем въпроса дали решението е само в промяна на текстове на закона. Очевидно, за да работи успешно системата, добрите закони трябва да се срещат с добри професионалисти.
Лично аз имах удоволствието да бъда ръководител на работните групи за изготвяне на Кодекс на международното частно право, на Административно-процесуален кодекс, на Граждански процесуален кодекс, на Семеен кодекс и редица други нормативни актове. Давам си сметка, че никое творение не може да бъде съвършено, но само в хода на реализацията могат да бъдат намерени и отстранени проблемите.
Често биват сочени примери за стабилността (консерватизма) в чуждите законодателства, които действат стотици години без значими изменения и допълнения. В хода на реформата на нашата нормативна уредба бяхме поставени пред изисквания да свършим за няколко години неща, които в други държави биват осъществявани за десетилетия. Нормално е да съществуват не съвсем сполучливи законодателни решения. Означава ли това, обаче, че при всяка подобна констатация трябва да бъдат предприемани изменения и допълнения? Мисля, че в тази насока трябва да вървим балансирано, т.е. законите ще бъдат усъвършенствани след внимателната проверка на времето и обстоятелствата по прилагането им.

Това ли са проблемите на днешното правораздаване?
Последните двадесет години донесоха редица съществени изменения в подготовката на кадрите на съдебната власт, но също така и в тяхната социална реализация. Магистратите в Република България вече разполагат с един добър материален статус и гаранции за професионално развитие и израстване.
През този период ние започнахме да подготвяме много повече юристи. Гордея се с факта, че съм един от основателите на Юридическия факултет на Бургаския свободен университет – вторият у нас след този на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В продължение на 20 години имам възможност да преподавам на бъдещите юристи. Не съм съгласен с крайната теза, че елитарно юридическо образование може да бъде получено само в София и особено в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Мисля, че това предубеждение е на път да бъде преодоляно, защото през последните години редица колеги от висши училища извън София доказаха своя капацитет, както в сферата на науката, така и в конкурсите за магистрати.
Не споделям схващането, че броят на юридическите факултети трябва да бъде намален чрез административна принуда. Показателен е фактът, че през последните 10 години те от четиринадесет станаха  на десет. Тази тенденция  ще продължи и вярвам, че в скоро време ще бъде постигната оптимизация. При добро регионално разпределение и подходящ преподавателски състав ще можем да създаваме качествени юристи.
Широкото отваряне на България към света, включително и пълноправното и членство в Европейския съюз поставиха сериозни допълнителни изисквания към подготовката на студентите по право. Мисля, че акцентът върху международноправната проблематика, и особено върху правото на Европейския съюз трябва да бъде приоритетен. За съжаление, ние все още не сме в състояние да подсигурим такова ниво на усвояване на тези материи, което да гарантира качеството на правораздавателната дейност. Трябва да признаем, че част от нашите възпитаници не са способни да отговорят адекватно, както на високите изисквания за правораздаване, така и на защита правата и интересите на гражданите.

Защо има толкова много дела срещу България в Страсбург?
Преди всичко, бих искал да подчертая, че процедурите пред Европейския съд за правата на човека текат бавно. Това е един от парадоксите – чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи предвижда гарантиране на справедлив процес и в частност, неговото протичане в разумни времеви граници. В същото време съдът в Страсбург е толкова претоварен, че обичайният срок за решаване на едно дело е пет-шест години след постъпване. На този фон, не бих могъл да правя прогнози за въздействието на новото ни законодателство (особено в наказателната сфера), защото разглежданите в момента дела срещу България се отнасят за период преди приемането на сегашната нормативна уредба. Надявам се, че ще има положителен ефект през следващите години.

Какво най-ценно Ви научи вашият опит от политиката?
Без съмнение на много търпение и на много такт. Мисля, че тези правила трябва да бъдат спазвани от всички. Колкото и обвързан да е човек с една кауза, той трябва да съумява да я защитава по един издържан начин, защото силовите средства за налагане на възгледи на опонента всъщност свидетелстват за собствената слабост. В това отношение бих искал да подчертая, че много съм научил от масонството, тъй като там никога не употребяваме изрази от типа „ти не си прав”или „ти грешиш”, а е прието да се каже „аз имам едно по-различно виждане” или „аз мисля, че трябва да обсъдим и още един вариант”.

Във вашата книга „Изречено-останало” намерих един цитат на Хюбърт Хъмфри – вицепрезидент на Линдън Джонсън: „В този свят съществуват три вида политика – политика на големия Бизнес, политика на големия Бос, политика на големите Пари.” Това отнася ли се за нашата политика?
Политиката винаги е свързана с бизнеса, а оттам и с парите. Както обичаше да повтаря „Желязната лейди” Маргарет Тачър, „безплатна храна има само в капана за мишки”. В този аспект, считам, че едва ли можем да направим значими корекции на цитираната мисъл с оглед на нашите географски ширини и мащаби.
В допълнение бих желал да Ви предложа сравнение с една мисъл на самия президент Линдън Джонсън: „Да провеждаш политика е все едно да доиш охранена крава. Млякото тече, а ти продължаваш да стискаш вимето, млякото се пени, лее и ето, че вече е напълнило ведрото. Изведнъж кравата махва с опашка и всичко се разлива.”

С какво Европейският съюз промени и ще променя живота ни?
Датата 1 януари 2007 г. е особено важна за България и наистина трябва да бъде сравнявана с най-значимите събития от историята ни. Имах изключителното удоволствие да работя в екипа, който реализира приемането на нашата държава.
Считам, че най-голямото достояние за всички българи е чувството за принадлежност към едно семейство. Правя аналогия с девиза на Световната шахматна федерация: „Gens Una Sumus” (Всички сме от един род). Ние сме интегративна част от една общност, която обединява над 500 милиона души и 27 държави, а към нея са вперили поглед още много други. Всички ние се радваме на най-великото достояние, което „бащите-основатели” ни завещаха – свободите на движение на хора, стоки, капитали и услуги.
Това, което ме тревожи в обществената нагласа по отношение на ЕС е очакването той само да дава. Ние също имаме своите много сериозни задължения и трябва да се научим да ги изпълняваме, за да можем и да получаваме. Последните месеци са пълни с разтърсващи коментари за изгубени средства по едни или други фондове и програми на Европейския съюз. Мисля, че е крайно време да бъдат мобилизирани усилията на държавната машина за допускане на по-малко дефицит в тази област. При съществуващите условия администрацията не може да очаква най-подготвените специалисти да работят в нея. Предприеманите ограничения, с оглед преодоляване на кризата, също ще засегнат мотивацията, както за постъпване, така и за оставане на подобна работа.

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: С ВСИЧКИ НЕ МОЖЕШ ДА ИГРАЕШ

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: ОТ КРИЗА СЕ ИЗЛИЗА ВИНАГИ С НОВИ ПРАВИЛА

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА
ПАРИ, МАКАР
ДА ГИ ЗАРАБОТВА

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА
МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

ВАЛЕНТИН ВАЦЕВ: БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД Е ДЪЛЪГ СКОК ВСТРАНИ

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА
РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

БОЙКО СТАНКУШЕВ: ПОВЕДЕНЧЕСКИ ВСИЧКИ ПАРТИИ ПРЕЗ
ПОСЛЕДНИТЕ 12 -13 Г. СА ДЯСНО ОРИЕНТИРАНИ

ПРОФ. ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: ВИНАТА СИ Е И В САМИТЕ НАС

ПРОФ. МАЙЯ ГРЕКОВА: НЕ МИСЛЯ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ТОЛЕРАНТНИ
КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3112

Posted by on апр. 10 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.