Маргарита Пешева: Електронните медии – комерсиализирани и доближени до аудиовизуалните услуги

Доц. Маргарита Пешева е специалист по електронни медии, има над десет книги по история и теория на медиите в България. Чете лекции по медийна регулация и журналистика и култура в УНСС, Варненския свободен университет и Бургаския свободен университет. От 2001г. е член на СЕМ и негов пръв председател. От 2006г. е избрана в СЕМ за втори мандат. В момента е Изпълнителен секретар на СЕМ.

Как се развиват медиите у нас?
В общи линии – противоречиво. Медийната среда все по- плътно се насища с нови радио и телевизионни програми, а също и с нови печатни издания. Което съвсем не означава, че количеството автоматично осигурява на потребителя нужното  качество. Резултатите от  представителните изследвания на Маркет тест и ТВ план/ТНС, които СЕМ поръча  през 2006г., показаха, че повечето анкетирани не искат старт на нови радио и телевизионни програми, защото не вярват, че те ще бъдат по- добри от сегашните, ще имат нужното качество. Анкетираните не искат медийната среда да  се уплътнява с многобройни програми, които имат лошо качество и са банално комерсиални. Телевизионните програми, разпространявани чрез кабел, с някои малки изключения, все повече атакуват своя зрител  като най-обикновен консуматор, те му предлагат  евтини  развлечения, без да му задават мъчните въпроси на деня, не го карат да се чувства гражданин.

Вероятно колизията между сериозното и развлекателното, които стоят в основата на икономиката на вниманието на зрителя, ще бъде един основен проблем за цифровата телевизия, която у нас предстои да се случи през следващите няколко години. На един цифров мултиплекс могат да се пренасят четири телевизионни програми или други  услуги, което означава, че замяната на аналоговата с цифрова платформа за пренос на телевизионния сигнал, означава четири пъти повече телевизионни програми или най-общо нови канали за други услуги.

Въпросът е дали телевизионният пазар у нас е достатъчно развит, което ще му позволи с лекота да понесе примерно  четири пъти по- голям  конкурентен натиск ? И в същото време дали зрителят ще съумее с лекота да приеме прехода, като запази информационното си равенство с всички останали? Както пророчески отбеляза Умберто Еко преди няколко години, вероятно се движим към „ мрежова 1984г.” ( алюзия със знаменитото произведение на Оруел), където ролята на „пролове” ще изпълнят тези, които няма достъп до световните информационни магистрали,  по финансови или други причини, са оставени в новото „информационно гето”. Някои експерти  се отнасят скептично към предстоящата цифровизация, тъй като новите  алтернативни технологии за пренос се развиват твърде бързо- мобилната телевизия вече е факт, развитието на електронните медии в онлайн среда  е все по- динамично, универсалните мобилни мрежи от типа на UMTS формат  вече са реалност и за България-  миналата година МТел получи такава  лицензия за територията на гр. София Примерно чрез такава мрежа може да се осъществяват видеоконферентни връзки в реално време, да се пренася всякаква текстова и визуална информация , която направо се получава на вашия  дисплей.

В този смисъл електронните медии все повече ще се комерсиализират и приближават до сферата  аудиовизуалните  услуги, което слага край на един романтичен период, когато радио и телевизионните програми  се развиваха в относително хомогенна среда, те се конкурираха главно с пресата, а в Европа дълго бяха привилегия и монопол на държавата, което забави тяхното развитие. За щастие този романтичен период приключва,  ето защо днес електронните медии все повече трябва да посрещат предизвикателствата на времето и най-вече- на бурно развиващите се нови технологии.

Кои медии Ви създават най-много неприятности – електронни, печатни?
У нас, както и в страните от ЕС,  на регулация подлежат единствено електронните медии, защото ефирното им разпространение е възможно чрез ограничения честотен ресурс, който според българското законодателство е собственост на държавата и лицензии за ефирно излъчване на програми ( с малки изключения ) се  раздават чрез конкурс или търг. Печатът винаги означава неограничен ресурс, който се намира извън зоната на регулацията.  Аналогично интернет също е  свободна медийна платформа, която в повечето страни с утвърдена демокрация, не подлежи на регулация и контрол. С някои изключения, разбира се – в страни като Турция, Ирак, Иран, Куба, а след 2001г. –САЩ. Но дори и в интернет   вредното  съдържание (порнография, педофилия, враждебна реч ) подлежи на санкции.

Което означава, че СЕМ наблюдава единствено електронните медии, и когато те нарушават медийния закон, ги санкционира. Печатните медии най-вече отразяват дейността на надзорния орган, и аз бих се радвала, ако това става не само чрез скандалите,  но и чрез цялостната дейност на съвета, която е достатъчно сериозна.  Когато раздаваме лицензии за нови радиопрограми, печатните медии мълчат, просто защото за тях добрата новина, не е новина всъщност.

Трудностите в развитието на медийната регулация  са  свързани главно с процеса на лицензиране на нови радио и телевизионни програми, и те изискват внимателен анализ и професионален коментар. Бих се радвала , ако най-сетне дейността на съвета влезе  в зоната  на сериозния професионален коментар. Което ще означава, че както медиите, така и съвета са изминали важна отсечка в професионалното си развитие.

Има ли почва за развитието на разследваща журналистика в България? Могат ли журналистите в България да запазят своят източник в тайна?
Развитието на разследващата журналистика у нас  е от обществен интерес, но то съвсем  не е лесно. Което не означава, че няма постижения в тази област- примерно разследването на репортера на Нова тв  за  извращенията в затворите предизвика силен обществен отзвук.

Следите ли скандала между Красимир  Гергов  и  Кеворк Кеворкян?

Нямам коментар.

Независими ли са медиите у нас?

Доколкото могат медиите въобще да бъдат независими в епохата на глобализацията, медийната концентрация и създаването на нови транснационални компании. В Европа около две трети от  аудиовизуалния  бизнес се  контролира от шест американски компании, между които са  Уолт Дисни, Дженерал Илектрик,  Тайм Уорнър и Нюз Корпорейшън.  Светът става все по глобален и малък, той медийно е обходим и обозрим, медийният бизнес се интернационализира, като същевременно запазва и  националния си колорит.

Но медиите няма как да бъдат независими от световните процеси на създаване на могъщи медийни монополи, а в рамките на ЕС- от  силните влияния на американската  аудиовизуална  индустрия, която създава и налага на европейския зрител свои  образци за жизнен стандарт, модели на поведение и културни стереотипи. Поне засега, Европа и европейският аудиовизуален  бизнес не са водещи в този сектор.

Има ли реално взаимодействие или диалог между медии и аудитория?

Без съмнение- за това красноречиво говорят рейтингите. Но въпросът какво точно иска аудиторията е много по- сложен, отколкото ни се привижда понякога. Всъщност аудиторията иска всичко, но гледаемостта  зависи не само от качеството на предаването и неговото позициониране в програмата, но и от някои , условно казано външни фактори- степента на зрялост   на обществото, която определя степента на неговата свобода, на установяването на онези задължителни демократични стандарти, чиито вестоносци са медиите.  Понякога те дори изпреварват времето си, но не можеш да очакваш, че телевизията днес в началото на 21 мек трябва да е същата като телевизията примерно от шейсетте години на миналия век. Между тях се простира половин век разстояние, което всякога е в полза на зрялостта на обществото. В този смисъл – в потребностите и желанията на аудиторията, отправени към медиите се отразяват  развитието и  нуждите  на  самото общество.

Медиите коректив ли са в България или не? Защо?

Медиите навсякъде по света са коректив на публична сфера като цяло, проблемът е те да изпълняват  функцията си на посредник ( каквото е основното им предназначение ), а да не се превръщат в самостоятелен играч, който  използва публичния си ресурс за  някои други цели и кампании. Един основен въпрос у нас и по света е свързан с медийната собственост- чистотата и прозрачността на капиталите и медийната концентрация, която над допустимото равнище се санкционира от контролните органи.  У нас медийният закон показва явни дефицити и в едната и в другата област, той не дава нужните правомощия на регулаторния орган в тези сфери. Ако медийния капитал е регистриран в офшорна зона, СЕМ няма  как да санкционира съответния кандидат, нито пък да докаже чии са капиталите всъщност. Казано на шега- СЕМ не е детективска агенция, и не прави такива  разследвания, законът  не му е дал  такива  правомощия.

На фона на някои чужди печатни издания нашите масови вестници като „24 часа” и други изглеждат като жълти. На какво се дължи това?

На трудния, и за жалост, продължителен преход, който в  медийната сфера далеч не изглежда завършил. Може би това ще се случи  след успешното навлизане на цифровата телевизия и старта на първите цифрови мултиплекси.

Но в условията на прехода драстично беше преподредена  скалата на ценностите – истинските личности, с които нацията се гордее отдавна не са героите на българските вестници. Героите са онези „бизнесмени с прякори”, които най-често биват ухажвани за коментари и интервюта.  Печатът не показва особено желание за саморегулация – Етичният кодекс на българските медии беше подписан от някои медии, но той най-често не се спазва. Не може челно заглавие на голям всекидневник да е най-обикновена клевета срещу един орган, при това без всякакви доказателства.

Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Много обичам модерните руски автори, когато имам време чета по нещо. Най- много чета закони и европейски директиви. За да бъдеш професионално добре, задължително  губиш нещо  друго, най-често за сметка на културните занимания и общуването  с близки хора. Но човек  не знае какво точно печели и губи в живота си, като избира  една или друга  професионална роля. Не съжалявам за избраната професионална роля , работата в СЕМ ми даде шанс да позная по- добре медийните практики, да осмисля по- различно процесите, протичащи в медийната среда, да общувам с нейните герои, голяма част от които са хора достойни за уважение. Смятам този опит за безценен.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=489

Posted by on юли 19 2007. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.