Максим Минков : “Неспазването на европейските правила може да доведе всяка фирма до фалит”

Максим Минков е на 52 години. Към момента е собственик на търговска фирма и ръководител на завода за производство на българските батерии в Никопол с марка Мах power. Завършил е МЕИ “Ленин” със специалност “ електроинженер”. Жена му е икономист. Започват частен бизнес по принуда, в началото на демокрацията с едно павильонче. В началото се занимава с търговия на детски храни, играчки и батерии, а по-късно /1998год/ купуват завода в Никопол. Има две деца. Семейството работи заедно.

Какво му тежи на българският бизнес?
На българският бизнес, според мен, му тежи цялата организация и структурата на управлението. Постоянно се измислят някакви закони и в крайна сметка единственият, който се опитва да помогне на българският бизнес, е агенцията за подпомагане на малки и средни предприятия, никой друг. Опити за помощ има от 3-4 години и това е единственото нещо, което донякъде, говорим за експортната насоченост, нещо помага.
Ефективна ли е тази помощ?
Според мен това, което се прави е много малко.
Така ли е на други места в Европа?
Когато ние купуваме от Европа, забелязвам, че държавата по всякакъв начин помага на тези, които изнасят. Поема разходи по панаири, застрахова експертно, дават премии при експорт на определени стоки и много други.
В такъв случай поведението на нашите политици е различно от поведението на чуждите?
По принцип избягвам да се занимавам с политика. Според мен това не е политическо, а икономическо. Неприятно е, че във всички случай в България политиката се меси в икономиката. Няма начин да не е така по принцип, но икономиката си е икономика, политиката си е политика. Всеки един политик би трябвало да помага безкористно на бизнеса, а това не се получава. Не искам да давам примери, но това не се получава. Всеки си гледа някакви интереси, например ще даде някаква поръчка на някой бизнесмен, а след това той трябва да върне жеста, като подпомогне на някои политик или финансира предизборната му кампания.
Кои са другите пречки?
Влизайки в Европа, първо се оказва, че ние информативно въобще не сме готови да влезем в Европа. В Европа има някакви изисквания, които трябва да се съблюдават, но тук в един момент се оказва, че са много по-строги, отколкото в Европа. Много институции на бизнеса в момента преиграват. От една страна ни обясняват как всяка една фирма трябва да бъде регистрирана по ИСО, да има добра производствена практика, за да може да изнася и т.н., а оферирайки в чужбина нашите продукти, никой не те пита, кой си, всеки те пита – “добро ли ти е качеството и каква ти е цената и отговаря ли на европейските норми”, а от друга страна институции, като Надзор на пазара, Комисията за защита на потребителите и други, специално за нашите продукти, които са  и нови, непрекъснато се чуди, как да те изкара едва ли не престъпник.
Кой защитава родното ни производство? Има ли такава функционираща система?
Родното производство, поне при нас от годините, в които е завода за батерии е наш, държавата ни е създавала единствено и само проблеми, никога с нищо не ни е помогнала. В последно време покрай Агенцията за подпомагане на малки и средни предприятия, има опити да ни помогне нещо, основно в експорта. В България има над 35 контролиращи органа, които непрекъснато идват в завода и контролират нещо, правят някакви опити да намерят нещо, което сме нарушили, за да могат да ни глобят. В повечето случай няма забележки и препоръки, а директно глоби.
В каква насока трябва да се промени политиката спрямо бизнеса, за да вървят нещата по-гладко?
Това е малко трудно да се каже, не искам да връзвам политиката с бизнеса, защото според мен това са две различни неща. Нормално е бизнеса да помага по някакъв начин на политиката и обратното. Ако вземе пример САЩ – там политиката помага дотолкова на бизнеса, че за да може да се движи американската икономика, те създават войните. Ако се замислите непрекъснато някъде в света изниква конфликт, в който участват американски войници. По този начин те си харчат оръжието, боеприпасите, харчат си техниката, всичко което е произведено в Америка, а не в други страни. Така икономиката печели и се стимулира.
Какви качества трябва да има един български бизнесмен, за да преуспее?
За да стане един човек бизнесмен трябва да умее да връзва нещата. Той трябва да има една идея, да има някакво финансиране и да е наясно с нещата, започвайки бизнеса. Започвайки нещо – дали да търгува, дали да произвежда, дали да дава консултации и т.н., започвайки собствен бизнес, той залага нещо от една страна. Залага някакъв финансов ресурс, който разчита да му се върне, поема някакъв риск. Не говорим за тези бизнесмени, които са комисионери, които имат контакти включително и в правителството и казват – “ние ще ти свършим  тази услуга, ще ти продадем твоя продукт или ще ти уредим еди какво си да направиш, а нашата комисионна ще бъде еди колко си.” С такива комисионери, за съжаление, е пълно в България. От друга страна непознаването на европейското законодателство. Защото страшното е, че непознаването на европейското законодателство и част от стандартите в момента още не са преведени на български. Непознаването на европейските правила, които вече ние като членове на Европа трябва да спазваме, може да доведе всяка една фирма до фалит. Така например при производството на млечни стоки, месо и месни продукти, козметика и др. изискванията са огромни и за да не ги спрат от производство, бизнесмените трябва да се съобразят с тях, за да останат на пазара. Вече затвориха много мандри, месокомбинати и цехове за козметика. Тук правилата са преекспонирани, но са ясни. Има много други продукти, с които за сега не застрашаваме пазара на общността и не пречим на големите да печелят. За много стоки, които се произвеждат в България има изисквания, които ги знаят само 2 – 3-ма човека у нас и с тези изисквания се съобразяват малко фирми производителки.
Попадайки тези продукти в друга европейска държава и местния контролен орган установи, че не отговарят на изискванията на пазара, този продукт ще бъде спрян от продажба и в България, и от тук фирмата може да фалира.
Да разбирам, че няма към кого да се обърнете за информация?
Да. Като пример мога да дам… с батерийното производство, защото ние го работим от години и непрекъснато го следим – получаваме информация от различни европейски организации, кога какви конгреси има, работим с БАН и с тях разменяме информация, наясно сме горе долу със законодателството. Но за новите продукти, които пускаме се оказва, че в България няма кой да ни даде информация. Имаме продукти от битовата химия и за европейските изисквания в България, няма консултантска фирма или нещо друго, което да каже “Да – изискванията в Европа са такива – вашият продукт трябва да отговаря на тези и тези изисквания.”
Кой е отговорен за липсата на информация?
Не смея да кажа кой е. Но ние сме опитвали, отправяли сме официално питане до министерства – няма отговор. Примерно едното ни запитване беше пуснато до Министерство на народното здраве, където питаме нашите продукти опасни ли са или не, на какви изисквания трябва да отговарят, за да не ни ги върнат в един момент и да кажат – “О, Вие произвеждате стоки с опасни основи или нещо подобно. И без да искаме да имаме големи главоболия.
При кое политическо управление сте имали най-големи проблеми?
За политиката и бизнеса, като производители, като собственици на завод, най-големи проблеми сме имали по времето на Костовото правителство. Аз тук имам една цяла папка с кореспонденция, в която по предприятието всичко е наред, плащаме го, започваме да изпълняваме след приватизационните ангажименти и в един момент преценяваме, че това предприятие не върви добре, не можем да го съживим и прочие и пускаме едно официално писмо до Министерството, в което казваме – “Надценили сме си възможностите, дайте да видим, какво можем да направим, за да разтурим договора. Вземете си предприятието, върнете си ни парите, направили сме някакви инвестиции тук, да се договорим нещо.” При което отговорът от това правителство  беше…., там също има един полит отдел, както шесто управление……….., колкото и неприятно да е. Бях предупреден, че ако продължавам да скачам срещу това и искам да върна завода, просто ще бъда смачкан. Това си е сериозно. Това беше отговорът през 2001 г. на нашето писмо с изходящ номер, което е вкарано в Министерство на икономиката, в което казваме “на ти си куклите, дай си ми парцалите”, защото преценихме, че е много трудно и няма да можем да се оправим, голяма е конкуренцията и имахме много мотиви, тогава щяха да ни изядат. А от друга страна, пак при същото правителство и министерство ние му пишем – “ето имаме приватизационни ангажименти, ние считаме, че си ги изпълняваме, кажете според Вас дали сме ги изпълнили”. И отговорът им е “ние не сме длъжни да Ви отговаряме дали сте си ги изпълнили или не”.
Минава време и след четири години направиха една нова агенция, по времето на НДСВ. Представители на агенцията отидоха до завода, видяха, че завода не е фалирал и си казаха  – “елате сега да видите какво може да направим ние с Вас” и в момента се опитват да ни съдят за простотии.
Агенцията за следприватизационен контрол се опитва да ни съди, затова, че не сме успели да си изпълни  задълженията за 1000 лв., от нас иска неустойка от порядъка на 800 000 лв. това ако не е безумие. Дайте сега 100 000 лева за тази година, дайте 100 000 лв. за онази година. И започват едни параграфи, едни простотии и съдебни дела до дупка.
Като изнудване?
Изнудване е направо. За мен си е чисто изнудване и хващане за някакъв параграф. Ние за нас сме си изпълнили задълженията, ние нямаме един отговор от предишното министерство, че не сме изпълнили ангажимента. Минават почти 5 години, връщат се назад и почват да ни съдят за дивотии, за 5 човека, за 10 човека, че не сме били назначили.
Нямаше пазари, нямаше нищо, оправяхме  се сами. Това от една страна, от друга страна като български производители, отиваме във веригите.. и аз по едно време си мислех, че те нарочно са се наговорили да не продават българска стока. Нито една верига не приемаше да продава нашите батерии с изключение на Мосю Бриколаж. И никой не може да ги задължи да сложат български продукт.
Големите търговски вериги се установиха у нас със съдействието на българската държава. Отговорът на правителството беше, че живеем в пазарна икономика и трябва да се оправяме сами.
Прави ли нещо държавата, за да защити българското производство?
По времето на Милен Велчев беше издигната една кампания “Изберете българското” тази кампания дотолкова беше кампания, доколкото се рекламираше. Нямаше, например, да се отвори някаква рубрика или предаване.
Какъв беше ефекта?
От това “Изберете българското” според мен ефектът беше никакъв. Не знам какви пари се похарчиха, не е моя работа да се интересувам, много добре звучеше, но истината е тази, нито една търговска верига не приема лесно българското. А ако го приемат след това поставят условия, при които не можеш да продаваш с печалба и да се развиваш.
Какви са рисковете при износа на българската стока?
Най-големият риск е да не ти платят стоката.
Възможно ли е?
Възможно е , българинът, ако не е на ясно за какво става дума, сключва договор, в Европа това нещо е прието, че плащането е след три месеца, обаче след три месеца еди кой си, който е получил стоката казва – “ти закъсня с един час при доставката, аз тая стока…, виж си договора, аз тази стока няма да я платя, след като си закъснял един час.”
Има такива случаи. Много е неприятно, особено ако стоката не е застрахована, ако не е минала през агенция. В този случай се плаща комисионна на организация, която гарантира, че еди кой си получател ще плати стоката. Ние обикновено работим с предплащане. Само със стари, редовни клиенти понякога работим на разсрочено плащане.
Какво влагате за имиджа на фирмата? За това как да Ви възприемат хората?
Нещата са много трудни. Основно в момента се опитваме да налагаме марката МАХ. Продукти с добро качество на нормална цена. Девиза ни е “Качеството, от което се нуждаете”. Лошото при нашите търговски вериги е, че когато един продукт е западен, го вземат с лекота, вместо българските продукти.
Какво влияние би оказала една добра рекламна кампания?
Рекламата не знам до къде може да се изплати, защото за една скромна рекламна кампания, за да може хората долу-горе да научат един продукт, трябва да похарчиш 150 000 лв. В случай, когато този продукт не е толкова продаваем, 150 000 лв. са адски много пари.
Какви книги четете и имате ли любим автор?
Книги не мога да чета. Нямам време. Почти нямам  време да гледам и телевизия.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=469

Posted by on май 4 2007. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.