ЛЮБИМА ЙОРДАНОВА: НА МЛАДИТЕ ХОРА В БАН СЕ ГЛЕДА С ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ И СТРАХ

ДОЦ. ЛЮБИМА ЙОРДАНОВА Е КАНДИДАТ ЗА ШЕФ НА БАН


ХОРАТА, КОИТО СА ПИСАЛИ ДОНОСИ И ЗА ДВАМАТА, СА РАЗЛИЧНИ, НО СИ ПРИЛИЧАТ ПО НЕГРАМОТНОСТ: НЕСВЪРЗАНА МИСЪЛ, ПРОПАГАНДНИ КЛИШЕТА ОТ 40-ТЕ Г. НА МИНАЛИЯ ВЕК, МНОГОБРОЙНИ ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ, СЪВСЕМ ЯСНО Е, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЯДА ДА ПИШЕ НА МАШИНА, КАЗВА ОЩЕ ЗА СЕМЕЙСТВОТО СИ ДОЦЕНТ ЙОРДАНОВА

Доц. Любима Йорданова е родена на  18 юни 1949 г. в  Сливен. Завършва гимназия “Добри Чинтулов”в родния си град след което Софийски университет “Св.Климент Охридски”, специалности български и немски език. Работи в БАН като ЛИНГВИСТ със специалности: лексикология, лексикография, неология /докторат/, неография, медии и междукултурна комуникация, социолингвистика, политолингвистика /голям докторат/, евролингвистика. Специализира в университетите в Копенхаген, Хайделберг,  Манхайм.

Изненадващо се включвате в надпреварата за шеф на БАН. Как решихте да се кандидатирате за Председател на Академията? Да, на 20.05.2008 г. с вх. № 82-01-105 регистрирах необходимите документи в деловодството на Централно управление на БАН. Как да не кандидатства човек, когато познава атмосферата и условията за работа на учените в Българската академия на науките? Все някой трябва да каже, че царят е гол. За да започне промяната, за да започне най-после реформата в българската наука, някои истини трябва да се изговорят на висок глас. След избора трябва да напиша анализ и да го изпратя в Брюксел, защото нереформираните наука и висше образование според мене са ахилесовата пета на българския Преход. Но да се върнем на темата. Ако прочетете чл. 5 ал.3 от Закона за БАН, който е в сила от 1998 г. “Общото събрание избира председателя и заместник-председателите, главния научен секретар и членовете на Управителния съвет на Българската академия на науките. За председател на академията се избира академик или член-кореспондент.” Ако погледнете възрастта на член-кореспондентите и академиците в сайта на БАН, ще видите, че се отива към възрастта на пенсионираните учени или учените във възраст, близка до пенсионната. Тогава защо акад. Иван Юхновски беше помолен да си подаде оставката, след като беше избран за председател на БАН за четвърти мандат на базата на фиделкастровския синдром. Човекът си беше на 71 г., съвсем “прилична” възраст за председател на БАН според Процедурните правила на БАН за избор на Председател. Има си и титла академик, най-високата в йерархията на съветския модел на науката, който още е валиден в България, макар че самият Съветски съюз си отиде в историята.

Освен това при бегъл преглед на сайта видях, че от жените има само три, които притежават титлата академик, т.е. освен в посока към високите възрасти изборът е изкривен и на базата на дискриминационния признак пол, нещо недопустимо за Европейския съюз, а държавата ни от две години е държава-членка и следователно трябва да изпълнява основните принципи на Съюза. Да не говорим за това, че от 1992 г. сме член и на Съвета на Европа, а Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи забранява всякаква дискриминация. Процедурните правила са страшно остарели, отнесени към реалностите в Република България след 1.01. 2007 г. Това – от една страна.

От друга страна в сайта на БАН – http://bas.bg пише, че “мисията на Българската академия на науките е да допринася за развитието на световната наука в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, и да съдейства за умножаването на духовните и материални ценности на нацията”. Любопитно е да се види в програмите на кандидатите как смятат да осъществят приноса на БАН за развитие на световната наука в съответствие с общочовешките ценности при положение, че научните институти на БАН /имам предвид обществените науки/ не са оборудвани с компютърна техника, да не говорим за скъпата апаратура на техническите и естествените науки. Без техника в 21-ви век не може да се говори за наука. Нали? Използване на високите технологии в научните изследвания и т.н.Все пак да подчертая, че Процедурата за избор на Председател на БАН не е хармонизирана с европейските норми и ще се провежда по остарели документи, несъобразени с реалностите в България като държава-членка на ЕС. Международното право има приоритет пред националното. До каква степен кандидатирането Ви  може да разчупи схематата на закостенялост на институцията? Най-малкото ще покажа на колегите учени европейските критерии в сферата на изследванията и иновациите. Политиката на ЕС за изследвания и иновации е една от 18-те политики на Европейския съюз. Вече съм публикувала програмата си в сайта за наука – http://nauka2007.org, а и на други места. Ще последва анализ, който ще стигне до ресорния комисар Янез Поточник. Към днешния момент БАН е затворена система, всички избори са предрешени, едни и същи хора избират едни и същи хора, за наука не се и споменава дори. Избраните до един са функционери в науката, а не учени. Има ли дискриминация на възрастов признак в Академията? Дискриминацията има, разбира се, и тя е спрямо младите учени, които се смятат за такива до 35-годишна възраст. Достатъчно е да се проследи конкретният брой на учените по възрастов признак. Ще видите, че в БАН доминират учените над 50 г., да не кажа – над 60-65 г. и след 65 г. На младите хора се гледа с пренебрежение и страх, че ще заемат съответното място на възрастния учен. Това е страхотна аномалия. Всеизвестно е, че нестандартното мислене е действие е в основата на научното дирене, а склонни към нестандартно, т.е. иновативно мислене, са именно младите хора.

Едно сравнение със ситуацията в науката в Западна Европа. Пенсионирането на учените е същото както при другите категории труд – 65 г. – за Германия – деня на навършване на 65 г., за служителите в администрацията в Брюксел – края на месеца, когато те навършват 65 г.

Кой ще е основният акцент в програмата Ви? Заглавието на програмата, с която кандидатствам в конкурса, е “Програма за модернизиране на БАН в духа на стандартите на Европейския съюз”. Ключови думи следователно са: модернизиране и Европейски съюз. Като цяло тя е изградена върху политиката на Европейския съюз за научни изследвания и иновации, която за периода 2007-1013 г. се свежда до два пункта: 1/ стимулиране на конкурентноспособността и 2/устойчив растеж на европейската икономика. Реформата в БАН трябва да е част от политиката на ЕС за изследванията и иновациите. Самата програма включва няколко конкретни стъпки, от които ще спомена: деполитизация на науката в БАН; децентрализация на науката в БАН; създаване на интердисциплинарни и транснационални мрежи за сътрудничество и съвместна работа; връзки с медиите. Основната част в програмата ми е свързана с децентрализацията като основен принцип и на европейската наука. Тя ще подпомогне разработването на европейски проекти от различните научни институти без намесата на Централно управление на БАН, което може да се преструктурира в Център за европейска комуникация. От кого или от кои среди очаквате подкрепа за вашата кандидатура? Не бих могла да очаквам подкрепа от възрастните поколения, които като директори на научни институти, членове на научните съвети и т.н. са избрани и за членове на Общото събрание на БАН. Получили образованието си през 60-те, 70-те г. на миналия век, те са по-скоро противници, отколкото привърженици на европейската ни интеграция. Ще дам и конкретен пример. През 2000 г., веднага, след като на Срещата на върха в Хелзинки през декември 1999 г. Република България получи покана от ЕС да започне преговори за присъединяване, след едно мое завръщане от конференция в Хайделбергския университет, където бях единствен представител на България, подготвих програма и предложих на Управителния съвет на БАН да създаде Институт по европеистика. Тогава предложението ми беше отхвърлено от Председателя на БАН, Управителния съвет и Общото събрание. Досега такъв институт не е създаден.

Да сте чули Вие, като политолог, в БАН да има Институт по политология? Няма такъв институт. При положение, че обществото ни се завъртя на 180 градуса за 19 години? Нима политическата ситуация у нас не заслужава вниманието на политолозите?  Къде те подготвят изследванията си? А съпоставителните политологически изследвания със ситуацията в други страни от бившата Източна Европа, те къде се правят? Въобще има ли такова понятие у нас – учен-политолог? Колко професионални политолози анализират политическата ситуация у нас чрез медиите? Повечето са завършили социология или история. Това е факт. И той означава липса на професионализъм.

Разчитам на журналистите да разнесат новината и в някой хубав момент някой ръководен кадър да се стресне, че науката в България отстои на няколко десетилетия от науката в развитата част на Европа. При тази ситуация българските учени няма да бъдат скоро част от Европейското изследователско пространство.

Притеснявате ли се, че в случай че не бъдете избрана може да започне преследване в службата срещу Вас? И аз, и семейството ми сме свикнали с балканския примитивизъм. Баща ми, като български офицер-артилерист, е бил през 1943 г. три седмици на специализация в Германия и това му донесе прозвището “враг на народа”. Съответно епитетът се разпростря и върху цялото семейство. Отишъл е да учи и да донесе знания в родината си, но кой да се сети да мисли в тази посока. През 1946 г. е бил батальонен командир, а негов началник, т.е. помощник-командир, е бил някакъв партизанин. Само че едно е да ограбваш мандри и да се занимаваш с терористична дейност, съвсем друго е да ръководиш военни, които имат професионалното си образование.

От Комисията по досиетата взех досиетата за баща си и брат си, който пък беше в “черната рота” в с. Звездец като “син на народен враг”. Хората, които са писали доноси и за двамата, са различни, но си приличат по неграмотност: несвързана мисъл, пропагандни клишета от 40-те г. на миналия век, многобройни правописни грешки, съвсем ясно е, че човекът за първи път сяда да пише на машина.

Така че нямам нищо против БАН да ме съди, защото изнасям истини. И аз мога да изнеса една такава истина например, че за да се хабилитирам, ми се наложи да скрия всичките си книги, в които изследвам демократичния процес у нас – от първия демократичен митинг на 18 ноември 1989 г. досега, сега вече – само по време на кампании. Във ВАК не са и предполагали, че кандидатствам само, за да проверя дали системата се е променила. Не се е променила. Законът, по който се раздават научни степени и звания, е от 1972 г. и изисква от българските учени “да подпомагат развитието на социализма в страната си”. И сега!

Вие се занимавате с изследване на българския език в сферата на политиката, включително и политическата реклама и политическия PR. Какъв е езикът на днешната българска политика?

Бих искала да кажа какъв не е. Предпочитам да не се връщаме към първото десетилетие след 1989 г. – периода на революционната романтика, той е регистриран в книгите ми чрез лозунгите, които съм събирала по митингите, песните, свързани с историческото време.

Ще назова само два документа на Европейската комисия, които са изключително важни за развитието на политическия език у нас – Комуникационната стратегия по разширяването и План Д за демокрация, диалог и дебати.

Ако българските политици в последните две правителства следваха европейския почерк, за девет години /от 2000 г. насам/ те можеха: да създадат съответните професионални звена, които да разработят на български език европейската политическа терминология /тя е част от политическия език/,  да я унифицират и кодифицират в помощ на преводачите на български език,  да създадат тълковен речник с обяснение на евротермините за широката публика, който да може да се разпечата от Интернет, да създадат семинари за общо обучение за европейските програми в рамките на Програмата на ЕС за учене през целия живот и за виртуално обучение на студенти. През тези семинари трябва да мине на обучение целия персонал на държавните институции.

Нещо любопитно и тъжно. През 2005 г. направих филм за значението на термините с БНТ в предаването “Студио Частен случай” и към депутатите от различни парламентарни групи подадохме термини и питахме за значението или най-общо, например “Къде е Съдът на Европейските общности”. Отговор “Страсбург” е грешен, защото там заседава Съдът за правата на човека.

Какво е бъдещето на политически език у нас? С приобщаването ни към Европейския съюз политическият език на Обединена Европа ще навлезе в ежедневието ни. Заедно с това се надявам във висшите училища да започне да се изучава и политолингвистика, нова наука, която се роди по време на научна конференция в Университета в Кобленц-Ландау през 1994 г. и най-общо се занимава с взаимоотношенията политици-политици, политици-избиратели и политици-медии.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: ИМА ЛИ ГАФ – НЕ ТРЯБВА ДА ИМА ПРОШКА

ЕДИН ПО-СПЕЦИАЛЕН 9 МАЙ

1 МАЙ ТРЪГВА ОТ USA

ЧУДО 

НЯМА ЛИ КОЙ ДА РАЗКОПАЕ ПОД ПРОЗОРЦИТЕ НА ДЕПУТАТИТЕ?!

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1099

Posted by on май 20 2008. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.