ЛЮБА МАНОЛОВА: СЕРИОЗНО СА РАЗКЛАТЕНИ МОРАЛНИТЕ УСТОИ НА НАЦИЯТА

ЕДНО ИНТЕРВЮ ЗА ПОЛИТИКАТА ТАКАВА КАКВАТО Е, ИСТОРИЯТА НА СДС, ДПС, ПЪРВАНОВ, БЪДЕЩЕТО НА ПОЛИТИЦИТЕ, МОРАЛНИЯТ РАЗПАД НА ОБЩЕСТВОТО И ОЩЕ…

 

Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 година. От 2006 година има авторски сайт – “Хроники”, който има над 400 000 посещения до момента. Партьор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.

 

Ако трябва с няколко думи да опишете българския преход кои биха били те?

Труден период, с умишлено и дълго време не приемани закони, с умишлено не работещи ефективно прокуратура и съд. Време, в което бе заложено комунистическата номенклатура да поеме икономическите лостове в държавата – което се и случи. Друг въпрос е колко загуби от това самата държава и доколко законно бе извършено това.

Факт е, че по време на българския преход се случи и първоначалното натрупване на капитали и то в не случайни хора. Всичко това даде един криминален цвят и характер на българския преход, откъдето и дойдоха големият брой убийства, умишлени фалити на работещи и печеливши  държавни икономически структури.

Трудно бе да се откъсне България икономически от Съветския съюз и членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ. Но Горбачов, с арогантното си решение разплащането между страните членки да става във валута, улесни това откъсване на страната ни от СИВ и самия разпад на тази икономическа общност.

България се откъсна и от Варшавския договор, което обаче се изтълкува и прие погрешно от дузина висшестоящи политици и те се обърнаха на 180 градуса, към САЩ, от които нямаше какво реално да получим освен потупване по рамото от време на време.

Но най-страшното за мен от изминалия български преход си остава настаняването на бездуховността в обществото. Разрушени бяха изконни ценности в областта на културата, образованието, възпитанието на младото поколение. Днес учителят е подложен на унижение от своите ученици. Лекарят гледа джоба и финансовите възможности, а не диагнозата на пациента. Младите интелигентни хора дръпнаха към други държави, където рискуваха да започнат от нулата, но да заживеят в свят на законност и порядък, в свят на нормално заплащане на труда. От там те едва ли ще се върнат, най- малко от призивите на един Станишев.

Българинът вече няма уважение към по-възрастните и нуждаещите се, няма милосърдие, няма желание да се труди и с труд да изкарва прехраната си. Израства едно объркано и в по-голямата си част жестоко поколение, което е недотам грамотно, но затова пък с амбиции за просперитет. Поколения вече не четат, заливани са с американски филми, имаше отстъпление и от театъра, оперното и изобразителното изкуство станаха приоритет на елитарна част от българите. Но елитарната част от интелигенцията не се покри реално с финансово стабилната част и оттук също изникнаха маса противоречия.

В България сериозно са разклатени моралните устои на нацията и ако една икономика рано или късно се вдига на крака, то моралните и духовни ценности на една нация трудно се връщат и възстановяват. Още повече, когато цели поколения израснаха с изкривени представи за добро и зло, за красиво и пошло.

 

Как гледате на политиката ?

 

На политиката гледам като на необходимото зло, но и на терен в който няма място за аматьори, печалбари и комплексирани хора с амбиции, надхвърлящи реалните им възможности и интелектуален багаж.

Второто уточнение, което правя е, за да подчертая колко много има да се наваксва, да се учи, да се прочиства така наречения политически елит. Елит се създава с години и традиции, а у нас нямаше нито време, нито традиции. В началото на прехода налице бяха единствено един гол ентусиазъм, нежелание  на стари кадри да напуснат сцената и нахлуване на не случайно избрани, даже подставени лица.

В политиката ми липсват добрите експерти, които работят за една национална кауза за просперитет, а не за лично облагодетелстване както е сега. Но постигането на това е въпрос на много години труд и учение, на много грешки и на много преглътнати неуспехи. Реално в българската политика се броят на пръсти личностите, които са там заради интересите на България. Абсурдно звучи, но на такива хора засега не се гледа с добро око от останалото мнозинство, така наречени политици.

 

Какво беше и в какво се превърна СДС?

 

СДС беше един всеобщ народен ентусиазъм, едно движение на различни политически сили от миналото и настоящето, но създадено и контролирано от хора от Българската комунистическа партия. Зная, че мнозина ще се засегнат от този мой отговор, но с думите си съм далеч от мисълта да  твърдя, че всичко е било конспирация, или че всички са били в играта, ако мога така да се изразя.

Спомнете си първият митинг на 18 ноември 1989 година. На него се говореше срещу Живков, но не и срещу комунизма. Той бе поръчан и организиран от вътрешнопартийната опозиция на БКП, та от трибуната Радой Ралин четеше някакво послание и още помня думите на Радой: “Другарю Младенов”, и така нататъка… нямахме истинска опозиция, повечето от дисидентите ни бяха одобрени от Луканов и негови хора, марксисти, антиживковисти, за които изключването от редиците на БКП бе огромна лична драма.

Луканов държеше хора от СДС в ръцете си и когато те тръгнеха да стават самостоятелни – се появиха досиета! Елементарно.

Така че за много българи СДС беше надежда за друг, различен живот – дали това се осъществи – времето показа, че надеждите на повечето привърженици на СДС бяха излъгани. И от слабото управление на правителството на СДС, и от внедрени хора, които работеха против синята идея. Имаше личности в СДС, но те бяха изтикани от други политици. В същото време, когато Иван Костов пое СДС, той направи нещо, което на пръв поглед бе добро, но впоследствие разруши синята магия. Той подчини СДС на себе си и си създаде синя партия, в която имаха място, хора, послушни и хора безлични, за да има Костов думата. Това единоначалие, тази авторитарност съсипа СДС и Костов, и отломките едва ли някога ще се обединят като единна политическа сила вдясно. Тук не мога да отрека, че Костов е добър икономически експерт, но в 1996 у него надделя амбицията да стане лидер и премиер.

Фалшът на един Петър Стоянов го задържа само един мандат за президент и впоследствие го игнорира от политическата сцена. Същото се случи и с Надежда Михайлова – едно е да превеждаш добре, а съвсем друго да те бива за политик от голям ранг.

 

А какво е ДПС и в какво ще се превърне според Вас?

 

ДПС тръгна с фалстарт и бабуване от много посоки – от страна на Луканов, от страна на Турция, от страна на САЩ и Великобритания. Характерното за ДПС е да не се замесва в скандали и да не се стига до там Движението да търпи негативи, даже, когато скандалите са свързани с действия или бездействия на негови членове. Доган бе политически партньор на много правителства и рамо на избора на всички президенти след Петър Младенов. Това той инкасираше много добре в годините, в полза на ДПС. Независимо, че винаги политическата сила на която партнираше, по-късно биваше предадена от него и губеше. Това е характерното за ДПС и Доган.

Реално Движението за права и свободи е политическа сила, създадена на етническа основа, но едва идеята ДПС да се обвърже с европейските либерали го измъкна и легитимира пред Европа в друга светлина.

За разлика от много мои колеги, аз не твърдя че Доган е голям политик, защото по моите разбирания големият политик е почтеният политик, работещ за националните интереси на държавата.

Това, което прави в момента ДПС е да укрепне политически и икономически. Работи се на тъмно и малцина са наясно какво се случва с и около ДПС. Това също е една от характеристиките на Движението – конфиденциалността на вътрешно партийните назначения и икономическите апетити на партийния елит на Движението – не толкова в личен план, колкото в полза на самата политическа сила.

Доган е голям политик с това, че мълчи, че прави изявления, когато той реши. Тази страна в неговото поведение му носи много точки, защото в никакъв случай не може да се каже, че той омръзва на избирателите или пък, че той говори по всякакви поводи. Доган печели с мълчанието си.

Не винаги, когато проговори той е толкова печеливш. Спомнете си как в една “Панорама” лидерът на ДПС обяви, че напуска политиката! Той направи ефектно изказване, но след това изобщо не напусна политиката. Да не говорим, че и никой не попита защо ги наговори такива в “Панорама”.
Доган плаща добре за вярност в ДПС, той иска срещу това работа и лоялност и ги получава. Доган готви ново поколение политици за Движението, които ще бъдат пуснати в обръщение в подходящия момент.

Доган отминава всичко, което е неудобно и насочено срещу него с мълчание. Той печели от неизвестността около Движението и мълчанието по плановете на елита му за бъдеща реализация.

Доган е уязвим в едно: икономическите му амбиции да сложи ръка на туризма, силовите структури в държавата и да бъде балансьор в което и да е правителство. Но как да се отиграе тази негова слабост, на другите политици все още не е ясно как точно трябва да се осъществи.

 

ГЕРБ се очертава, като новият хегемон на политически небосклон у нас. Как гледате на тази партия и лидерът и?

 

Хегемон е силно казано. ГЕРБ има осезаемо присъствие в политиката, което далеч не е за пренебрегване. И то преди негови хора да се влезли в парламента. Това, което работи против ГЕРБ е загубата на инерция, повторението на модела партия с един лидер и без популярни и реализирали се личности. Тази слабост на ГЕРБ ще изиграе лоша услуга при следващите избори, той като представителите му няма да са известни и утвърдени с делата си хора.

В този смисъл мога да твърдя, че ГЕРБ повтаря модела НДСВ, но в никакъв случай не бих сравнила Бойко Борисов със Симеон. Тук е налице една амбициозна, отворена за идеи личност, която говори това, което хората очакват да чуят. Борисов отликва там, където има проблем, или е на път да се появи, както бе в случая с АЕЦ “Козлодуй”, “Кремиковци” и прочие подобни.

В същото време той се дистанцира вероятно в името на една професионална лоялност от скандалите в МВР. А когато разбра, че неговият човек генерал Танов губи мярката, овреме го дръпна от сцената.

Покрай качествата си и правилните ходове Борисов има и слаби места и моменти като всеки човек. Такива са мълчанието му по отношение на поведението на Симеон около претенциите му за имоти. Това мълчание е обяснимо, защото като Главен секретар на МВР от мандата на НДСВ Борисов е в известна степен уязвим. Той получи с това присъствие във властта добър старт в политиката, но и стана уязвим от близостта си със Симеон и хората около него.

Друга слабост на Борисов са съветниците му – един Георги Ангелов, който твърди, че разбира от икономика, е капан за бъдещето на Борисов и ГЕРБ, тъй като засега Ангелов е полезен единствено да себе си и комплексите си на голям икономически експерт. А точно от това Борисов и ГЕРБ нямат нужда.

Бойко Борисов се държа и твърде витиевато около гласуването от общината по въпроса за арменския геноцид, с което загуби гласовете на много хора.

Друг слабост на Борисов е пълната му вяра в САЩ, което не кореспондира винаги с националните интереси на страната. Дали ще преодолее това Борисов времето ще покаже, но образът му на безкомпромисен политик, и политик, който е вечно на пулса на събитията може да повехне, ако Борисов овреме не подбере внимателно хората около себе си.

 

Как виждате  Георги Първанов и каква е ролята му днес?

 

Засега Георги Първанов е един залязващ политик в кариерата, тъй като след края на втория му мандат в Президентството, за него няма полезен ход в реалната политика. Все пак Първанов не е Путин.

Да не забравяме, че историкът Първанов претърпя странна метаморфоза – от член на ОКЗНИ /Общонароден комитет за защита на националните интереси/, той се превърна в симпатизант и поддръжник на ДПС. Това се помни и не се оценява положително.

Положителен и силен момент за Първанов бе отстояваната от него позиция да останат спецслужбите към институцията на Президентството, но нещо го пречупи и накара да се откаже от вижданията си.

Що се отнася до ролята му днес, по важните и актуални проблеми Първанов не винаги взема навреме отношение, или ако го направи, то позицията му не се приема добре. Така бе в случая с децата сираци, така е по изнесените случаи с насилие върху деца сираци. Първанов мълчи за рекета върху населението от страна на енергийните дружества. Първанов мълчи и ширещата се корупция и бързото забогатяване на политици. Първанов мълчи за лошото здравеопазване, за непосилните за оцеляване цени на живота. Това мълчание има причини, но резултатът не е в полза на държавния глава. Все пак той се ашифира като социалният президент!

Наясно съм с обстоятелството, че е деликатно да кажеш, както вече се случи на съпартиеца си Сергей Станишев, че греши като поставя в бордовете свои хора, но това ли е съществената грешка на Станишев? Не е ли по-важна грешката на Станишев да обвинява Европа за българските управленски гафове и провали? Не е ли по-важно щом отваря уста да говори, президентът Първанов да бъде по-конкретен и по-критичен – не само към Станишев , но и към Доган и Симеон? Вярно е, че влиянието върху Тримата другари не е вече в ръцете и силите на държавния глава, но това не може да става повод той да говори, за да каже нещо си, когато страната е ударила дъното.

Да отваря дума за радикална промяна на модела в държавата президентът, без да бъде конкретен, е нещо, което той можеше и да ни спести засега, тъй като какъв ще е политическия модел в момента не стои на дневен ред. Това е все едно на гладуващите сираци да се подаряват играчки… Контрапродуктивно е.

 

Каква е прогнозата ви за следващия политически сезон в България?

 

Ще започна с нещо неочаквано – в следващия политически сезон много неща ще са различни. Големите политически сили отсега се “снабдяват” със свои медии, информационни агенции, телевизии, ако щете, тъй като това е далеч по-рационално и удобно за тях, за да въздействат върху избирателите.

Все още не съществува сигурност, че в рамките на този мандат няма да има предсрочни избори. Това все още го поставям под въпрос. Стремежът на политическите лидери засега е да афишират самостоятелно участие на бъдещите парламентарни избори, но за да се осъществи това се изисква време и много практическа работа. В този ред на мисли, изобщо не е сигурно, че една предизборна кампания, начената година по-рано ще донесе добър резултат на дадена политическа сила, както разчитат социалистите.

На бъдещите избори ще се яви и ГЕРБ, но в зависимост от времето и събитията до кампанията е трудно да се прецени дали ГЕРБ ще може да разчита на сегашното си влияние. Времето за ГЕРБ е нож с две остриета: то им дава възможност да постигнат още много но и ги изправя пред реалната опасност да загубят от досега спечеленото доверие.

В същото време, в следващия политически сезон много от известните партии ще слязат от сцената, поради слаб изборен резултат. Сред тях на първо място бих поставила НДСВ и отцепниците БНД.

Съществуват и партии от опозицията, които трудно ще минат бариерата за влизане в парламента. Известни личности, също няма да успеят да попаднат в следващия парламент, тъй като няма с коя партия да се явят на избори.

Финансовите възможности на партиите са единственият спасителен пояс за следващите избори според стратезите им. С много пари политическите им анализатори търсят засега начини да осигурят победа на предстоящия вот, но дали ще намерят правилната формула за това – все още е под въпрос.

В следващите избори много от досегашните политици ще отпаднат от политическата сцена. В БСП има тенденция за подмладяване на политическите личности, в ДПС също се работи усилено по банката кадри, като на съвсем нови лица се дава възможност да вземат още образователни дипломи и то в европейски колежи и университети.

В НДСВ всичко започва и свършва със Симеон, неговите лични интереси, и амбиции, а това е фатално за оцеляването на една политическа сила.

Бойко Борисов е скритият коз на царедворците, но едно обединение с жълтите ще донесе единствено негативи на генерала.

 

Какви книги четете? Имате ли любим автор?

 

Обичам предимно мемоарната и аналитична литература. Литературата – прогноза, литературата – история. Харесвам Шекспир, Чърчил, Хенри Кисинджър, Дмитрий Волкогонов, драматургът Харолд Пинтър, Кърт Вонегът, Гор Видал, Гари Ка, Пол Джонсън, Самюъл Хънтингтън, чета Бжежински, но не мога да твърдя, че след “Извън контрол” все още го харесвам толкова. Чета с интерес Евгения Албац, Станислав Говорухин, Игор Бунич, арабистът Чуков, Булгаков, Бердяев, Владимир Буковски, Валентин Распутин, Чехов, Илф и Петров, Михаил Жванецки, Василий Шукшин, Достоевски. С удоволствие чета и препрочитам пиесите и разказите на Йордан Радичков, всичко на Станислав Стратиев, стиховете на Петко Братинов, това, което пишеше Димитър Яръмов, стиховете на Иван Радоев, комедиите на Бранислав Нушич, Ярослав Хашек.

Да не забравя и Дейвид Балдачи, Роберт Лъдлъм, Фредерик Форсайт, цялата художествена класика – българска, руска и чужда. Наскоро открих като публицист и то много интересен – Любиша Георгиевски. Удоволствие е да откриваш нов, интересен автор. Интересен за моите разбирания и очаквания. Обичах да чета кратките готварски рецепти, очерците на моя приятел Цаньо Сърнев, обичах да чета Серафим Северняк, за когото малцина от днешните млади журналисти са чували. А бате Серо, както го наричахме ние ценеше доброто слово. Уви и двамата вече не са между нас.

Обичам да чета списанието на  The Economist – “intelligent life”, което спечели голямата награда за издание, на току що приключилия медиен фестивал в Албена. Не приемам мълчанието на колегията по тази напълно заслужена награда. Това е едно умно списвано и много добро списание, каквото липсваше на нашия пазар. Не приемам никой да не отдели и ред за качествата на това списание, което е явление в нашия периодичен печат – това не кореспондира с представите ми за колегиална етика. Другото списание, което също чета и се радвам, че вече е на пазара е и “L Europeo”. Това са две много добри попадения в морето от лековати и бляскави, жълти издания, които не ти дават нищо.

Любими са ми всички изброени автори, които мога да чета и препрочитам непрекъснато. Не мога да назова само един любим автор. Сигурно, като изброявам горните имена съм пропуснала някого.

 


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

 

 

ТЕОДОР ДЕЧЕВ: ОБЩОТО УБЕЖДЕНИЕ У НАС Е, ЧЕ „СТАТИСТИЦИТЕ ЛЪЖАТ”

 

МИНЧО СПАСОВ: В БЪЛГАРИЯ ИМА МАФИЯ

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА Е ДЪРЖАВА С ПРОВАЛЕНО ЧЛЕНСТВО

ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ: ГЛОБАЛНАТА КРИЗА ВЕЧЕ НИ УДРЯ 

ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ: СКАНДАЛ МОЖЕ ДА СЕ РАЗДУХА В ПОЧТИ ВСЕКИ РЕСОР НА УПРАВЛЕНИЕТО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1172

Posted by on юни 12 2008. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.