ЛИБИЯ – МЕЖДУ НЕСИГУРНОСТТА И НАДЕЖДАТА

Кайс Алиас е роден на 12 октомври 1969 г. в София. Завършва I-ва английска гимназия и английска филология в СУ ,,Св.Климент Охридски“. Член на NISPA (Мрежа на институтите и школите по публична администрация на страните от Централна и Източна Европа). Интересите му са в областта на на геополитиката, историята и културата.
 

Как би изглеждала Либия след една година? Въпрос, с чийто отговор надали някой би се ангажирал в момента. Още от първите часове на бунта срещу Кадафи, опозицията страдаше от липсата на обединяваща фигура, която да спомогне за нейната консолидация. Фигура, която да бъде лицето на новото начало в страната, защото това което се случва днес може да подскаже какво ни очаква утре.

За разлика от Мубарак или от Башар Асад, Кадафи не е второ или трето поколение бюрократ с изградени традиции. Напротив, той самия е вдъхновител и творец на революция, чийто идеи, символи и реторика към днешна дата може да изглеждат архаични, но носят своята универсалност и идентичност. Съдбата на един такъв водач на народните маси от старата школа е трудно предвидима като се има впредвид непредсказуемостта на самия Кадафи. Със сигурност може да се предскажат две неща: ерата Кадафи ще приключи и второ самия той ще отиде в изгнание.

Заиграването с племената

На този етап военните действия се развиват с променлив успех като ситуацията е почти патова. От една страна силите верни на Кадафи извършиха няколко успешни контраофанзиви, след което биваха изтласкани от бунтовниците, всичко това беше последвано от промяна на тактиката, прегрупиране на части и подразделения, но равносметката е една – поддържане на баланс, без ясна перспектива за изхода. Пропукването може да дойде от вътре и то е свързано с  така наречената ,,либийска нация”, която на практика е само на хартия. Страната е съставена от около 30 различни племенни общности като племето на Кадафи – кадафа – е само една оттях.


През годините Кадафи успяваше да въдворява ред и спокойствие, обикновено с насилие, даване на привилегии или чрез брачни съюзи. Ситуацията с племенните общности в Либия е по-сложна дори от тази в Афганистан. Без намесата на външен фактор, който да ги контролира, те се намират в постоянна вражда помежду си.

Докато продължава агонията му, Кадафи със сигурност ще търси изход за себе си и за режима си. Триполитания е една от най-важните области в Либия. Там се намират едни от най-големите петролни залежи и именно поради тази причина Кадафи ще търси споразумение с вождовете на племената Ал риджбан, Ал Зинтан или уарфала за контрол на находищата. В същото време той ще се сблъска с неразбиране от страна на останалите племена (например Ал зуаая), поради факта че те населяват район, който има по-ограничен добив на черно злато.

Разделянето

Дали страната ще бъде разделена на трите й съставни части? Това не е невъзможен вариант тъй-като Либия е съставена от три основни области: Киренайка, Триполитания и Фесан и населявана както вече се спомена от многобройни племена. След края на военните действия и в зависимост от последващата форма на управление, може да се стигне до референдум и евентуалното разделяне на Либия. Подобен сценарий няма да е много удачен поради простата причина, че района ще се превърне в магнит за всемъзможни терористични групировки, които ще имат възможността да оперират свободно. Важен фактор е и политиката на западните страни, които не крият своя интерес към петролните находища и запаси, а това би означавало само едно – по-бърза и трайна демократизация на района. 


Събитията на югоизток от Либия ни подсказват един подобен сценарий. Судан се раздели на Юг и Север след проведен референдум, а желанието на участниците за раздяла със северните си съседи беше категорично. Разделянето на Либия може да се превърне в изключително деликатен и труден проблем. Кой и как ще наследи отделните области, на какъв принцип ще става това, ще бъде ли гласуван закон, който да регулира подобен процес  ( например Закона за земите в Судан гласуван през  2009 г., според който всички земи в Южен Судан принадлежат на съответните общности. По този начин бъдещата столица Джуба се превръща в собственост на етническата група бари).
За Либия най-удачно е запазването на целостта на страната като по този начин ще се обезпечи плавния преход към демократизация и либерализация. Друг е въпроса какво управление ще бъде установено, прозападно от парламентарен тип или някакъв хибрид полусветско- полуислямистко.

Бъдещите управници

Намирането на една силна фигура способна да обедини опозицията, всевъзможните групировки, племената и най-вече да намери подходящ баланс между тях, е задача с повишена трудност. Надали хора като генерал Абдел Фатах Юнус (бивш вътрешен министър на Либия) или Абдул Хаким Ал Хазади, водач на бунтовниците в либийския град Дарна ( който до 2002 г. воюва в Афганистан в редиците на талибаните) са най-сполучливия вариант за следвоенна Либия. Дори самото споменаване на името на бившия външен министър и бишв шеф на тайните служби  Муса Куса или това на бившия правосъден министър Мустафа Абдел Джалил (който е начело на Преходния национален съвет), е достатъчно за да се правят негативни аналогии с режима на Кадафи.

Друг обезпокояващ факт е инфилтрирането на членове на AQIM ( Ал кайда в Магреба)  сред бунтовниците, които заявяват желанието си за трайно присъствие в политическия живот.  Факт, който показва в достатъчно силна степен, че на Преходния национален съвет на Либия  ще му предстой трудна задача.  Именно на националния съвет предстой нелеката задача да излъчи ядрото от хора, които успешно да преведат Либия през трудния период и да положат основите на демокрацията.
Случващото се в арабските страни през последните месеци е признак за навлизането им в един дълъг период на нестабилност. Период, който поставя разделителната черта между една отиваща си епоха, епохата на всевъзможни „вождове на революции”, лидери и диктатори естествени продукти на своета време и епохата на зараждащия се арабски прагматизъм. Увеличаващия се брой млади хора, които отказват да живеят в утопии или с неясните обещания за едно по-добро бъдеще, довежда до естествения сблъсък на поколенията. Една всеобхватена и трезва реакция на случващото се в арабския свят през последните десетилетия.


Основното в случая е, кой ще оглави тази вълна на недоволство, дали ще я манипулира и няма ли да се възползва от нейните плодове? Това е от жизнено важно значение за бъдещето на региона, поради преплитането на множество интереси, тези на ЕС на САЩ, Китай и др. Доставките на петрол, от който са зависими тези страни (независимо от алтернативните енергийни източницию) ще са основния движещ механизъм за подпомагането на по-бързата демократизация на арабските страни. Промените там ще доведат до едно важно събитие, а именно преразпределяне на доходите. Какво означава това? Управляващите семейства и кланове в държавите от Персийския залив, отдавна са монополизирали приходите от добива на петрол (в тази графа влиза и Либия). Това става посредством държавните компании, който на практика са собственост на самите семейства, както и всичко останало в държавата. За разлика оттях западните петролни компании ( които в своята същност представляват частни акционерни дружества) се управляват много по прозрачно и  функционират по-съвсем различен начин. Така например в управлението на една компанията влизат лица, избрани от акционерите, докато в арабския й еквивалент може да се видят само и единствено принцове от управляващия клан, семейство или династия. Именно това ще е една от първите промени в дългосрочен план, преразпределението на тези огромни средства и тяхното пренасочване.

Процесът, чрез който за период от няколко десетилетия милиони хора в Арабския свят бяха попаднали под властта на безумието, вече върви към своя неизбежен край. Дано събитията през последните месеци не са началото на нов.

Кайс Алиас, 14 април 2011 г.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ЛИБИЯ – ПОЛЕТО НА БИТКАТА МЕЖДУ ЗАПАДА И ЕВРАЗИЯ

ЖЕНИТЕ В НЕМСКАТА ПОЛИТИКА

МАРИ ЛЬО ПЕН: ФРАНЦИЯ Е ПРЕД КОЛАПС

ДО 2013 Г. БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА УСПЕЕ ДА УСВОИ ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ОКОЛО 6.5 МЛРД. ЕВРО

АТАНАС АТАНАСОВ: ЕДНА ВЪШКА КАТО СЕ НАХРАНИ, КАТО СЕ НАЯДЕ КАКТО КАЗВА НАРОДЪТ, ИЗЛИЗА НА ЧЕЛОТО

ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ: ЦВЕТАНОВ Е ИЗПОЛЗВАЛ ЙОВЧЕВ ПРИ ДОКЛАДВАНИЯ ПРИ ПРЕМИЕРА ЗА КАДРОВИ РАЗМЕСТВАНИЯ

РЕВОЛЮЦИИТЕ В АРАБСКИЯ СВЯТ

ДОКТРИНАТА „ПЪРВАНОВ – БОРИСОВ“

ПСИХОЛОГЪТ ИВАН ИВАНОВ: ИМА ВРЪЗКА МЕЖДУ КРИЗАТА И ИЗОСТРЯНЕТО НА ПСИХИЧНИТЕ БОЛЕСТИ

МУРАВЕЙ РАДЕВ: ЗАГУБАТА ОТ СДЕЛКАТА С ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НАИСТИНА Е ОГРОМНА И ДО 2015 ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА

ИВАН ГЕНОВ: БОЙКО БОРИСОВ Е В МИННО ПОЛЕ

КРАЙ НА СВЕТА И АПОКАЛИПСИС

НАИСТИНА ЛИ СМЕ ИНТЕРНЕТ ПОКОЛЕНИЕ?

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ И ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ

НЕМСКИТЕ СИНДИКАТИ ГОТВЯТ СТАЧКИ ЗАРАДИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИТЕ РАБОТНИЦИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3833

Posted by on апр. 19 2011. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.