ЛИБИЙСКИ СЦЕНАРИИ ЗА СИРИЯ?

СЛЕД РАЗГРОМА НА ЛИБИЙСКАТА ДЖАМАХИРИЯ НА ЗАПАД СЕ ЗАСИЛВАТ НАСТРОЕНИЯТА В ПОЛЗА НА АНАЛОГИЧНА ОПЕРАЦИЯ В СИРИЯ

Коментира политологът Алексей БАЛИЕВ:

 

Анализът на събитията в Сирия, съдейки по коментарите на експертите и публикациите в средствата за масова информация се концентрират най-вече около „нелегитимните” уж действия на настоящето сирийско ръководства и  съответно  в рамките на растящия натиск върху официален Дамаск, както от страна на Запада и Турция, така и по линия на СС на ООН.
Но зад кадър остават  много причини насърчаващи Запада и Турция  да усилват вмешателството си във вътрешносирийските работи. Което на свой ред е изгодно за Израел, отдавна имаща планове за прекратяване на военно-политическата опека на Ливан от страна на Сирия, която се явява традиционен гарант за целостта на ливанската държава.
Част от територията на Сирия (Голанските възвишения) от 1967 г. е окупирана от Израел. Естествено, че провикирането на вътрешносирийския конфликт измества на втори план връщането на тази територия на Дамаск. Още през февруари 2011 г. Сирия предложи на СС на ООН да се върне към обсъждане на този въпрос. Но буквално след седмица и половина вътрешнополитическата ситуация в Сирия рязко се влоши. Характерното в тази връзка е и това, че западните държави от януари 2011г. не предлагат да възобновят преговорите между Израел и Сирия.
Има още причини, поради които на Запада е изгодна смяната на властта в Сирия. На първо място, Сирия е заинтересована от зоната за свободна търговия в нашия Митнически съюз – РФ, Беларус, Казахстан, което не един път е било заявявано от нейните официални лица. А наличността на сирийско-ливанска зона за свободна търговия, както отбелязват експертите, автоматически включва и Ливан в аналогична зона с МС. Обаче такава заинтересованост проявява настоящето сирийско ръководство и не е ясно, че други лидери на Сирия ще се придържат към това мнение. То ест, засилването на външноикономическите позиции на Русия в този регион едва ли устройва „сценаристите” за смяната на ръководството на сирийската държава и изтласкването на позициите му от Ливан.
Второ. Наличието на военноморска база на Русия в сирийското средиземноморско пристанище Латакия, в случай на по нататъшно изостряне на ситуацията и усливане на влиянието на опонентите на Башар Асад представя Русия в качеството  на съюзник на „тоталитарния сирийски режим”. А противодействието на Москва по най-строгите решения на НАТО и СС на ООН за Сирия най-вероятно ще засили антируските настроения и намерения на антиасадовската опозиция, в това число и по отношение на базата. Още повече ще се усложни ситуацията около нея в случай ако НАТО може да застави СС на ООН да приеме решение за Сирия, подобно  на „либийското”. Например, ако НАТО въведе блокада на Латакия, то това ще означава  фактически да се проворикара руския военен контигент в Латакия на конфликт с войските на НАТО. Заради това растящия натиск на „Асадовската” Сирия е насочена и на премахване на спомената база.
Трето. Според мнението на много експерти, с оглед на вътрешносирийската ситуация настоящето ръководство на Сирия едва ли ще може да попречи, например, на израелско нахлуване в Ливан или на нов междурелигиозно-междуетнически кофликт в Ливан. А превращането на тази страна в антисирийски плацдарм е важно, най-напред от гл.т. на геополитиката: достатъчно е да се погледне на картата тези страни. 
Между другото вече е имало прецеденти. През 1958 г. американските войски са стоварени в Ливан, тогава бе планирана американско-турско-израелската агресия против Сирия. В това число и през Ливан. Но рязката и негативна реакция на СССР на тези събития и свалянето през същата година на пробританската монархия в Ирак предотвратиха агресията и принудиха САЩ да изтегли войските си от Ливан.
През 1982 г. първо военни части на Израел, а после на САЩ и Франция нахлуват в Ливан. Главната цел на тази операция бе да се изтласка Сирия от Ливан и да се опита да се обезопаси Израел от въстанически действия на палестинските араби. СССР в този период е заел  изчаквателна позиция, което позволява на войските на Израел да направи кървава баня в Ливан, особено в тамошните лагери на палестинските бежанци. Но повечето ливански политически партии и етно-религиозни групировки се обявяват  за съхраняване на съюзническите ливанско-сирийски отношения. Тъй като Сирия, ще повторя, беше и остава гарант на административната и териториалната цялост на Ливан.
В резултат на това, войските на Израел и страните от  Запада бяха изтеглени от Ливан.
Четвърто. Поради отдавнашните териториални и политически разногласия с Ирак, съществуващи от началото на 60-те години на 20 век, Сирия периодически блокира транзита на иракския нефт по ирако-сирийските тръбопроводи към своите (Тартус и Банияс) и ливанските средиземноморски пристанища (Сайда и Триполи). Трябва да се има предвид, че тези артерии работят от края на 40-те години на миналия век. И до 60-75% от експорта на иракския нефт  минава и до сега именно през Сирия и Ливан.
Иракският нефт е един от най-евтините на световния пазар. Очевидно е, че ръст на обема на неговото подаване ще понижи цените на нефта, което е изгодно за Запада. Но ръст на експорта на иракското черно злато през сирийските и ливанските пристанища, отново, едва ли е възможен при настоящето сирийско ръководство.
Пето. При Хафез Асад Сирия възобновява и днес запазва своите искания към Турция, за първи път обявени в края на 40-те години и в средата на 50-те години на миналия век за връщане на крайграничния пристанищен регион Джейхан. Той е бил предаден на Турция през есента на 1939 г., тъй като до 1946 г. Сирия и Ливан са били обединени под френския протекторат (Левант).
Но работата тук не е в самата територия. От края на 80-те години чрез Джейхан се експортира част от иракския нефт, а от 2006 г. и част от казахстанския и азербайджанския (по нефтопроводи, докаран към това пристанище от Ирак и Азербайджан). Което ежегодно пълни турската хазна с минимум 300 милиона долара. Нима ще се откаже Анкара от този регион?
„Антиасадовската” опозиция смята тези искания на Дамаск за „провокационни” и „агресивни”, апелира към укрепване на сирийско-турските отношения.
Анкара се дразни и от това, че сирийските кюрди поддържат „Асадовската” Сирия. Територията на Сирия периодически се използва от кюрдските партизани за операции в Турция. Като добавка, Сирия отказва да признае самопровъзгласилата се „Севернокипърска турска република”.
Шесто. При Башар Асад Сирия активно развива връзки с Иран, в частност, неотдавна е разработан проект на евроазиатски газопровод Иран-Ирак-Сирия-Република Кипър-Гърция-Балканите. Освен това Иран успешно посредничи в уреждането на  сирийско-иракските „противоречия”. Турция предлага да замени Сирия в този проект, но другите негови участници засега са против такава замена.
Даденият проект е неизгоден и за Запада. Тъй като газо-експортните възможности на Иран и Ирак ще прекроят експорта на газа от Средна Азия и Азербайджан по тръпопровода „Набуко” (Туркменистан-Каспийско море-Азербайджан-Грузия-Турция-Балканите), лобиран от САЩ, ЕС и Турция.
Това са основните причини подбуждащи Запада и неговите съюзници да усилват натиска върху днешна Сирия. Що се отнася до възможните варианти от поводи за участие на НАТО в свалянето на правителството на Башир Асад или окупация на част от Сирия, анализаторите прогнозират следните сценарии:
Первият. Провикаране на израело-ливански или израело-сирийски конфликт, по натакък – пряка конфронтация на натовските „миротворци” със сирийските войски, в това число и в Ливан. По изгоден за Запада и Турция е ливанският вариант, тъй като в този случай големите военни части на Сирия вероятно ще бъдат блокирани в Ливан и заради това няма да могат да участват в операция в самата Сирия.
Вторият. Провокиране на сирийско-турски конфликт в близост на Джейхан или на кюрдска „почва”.
Третият. Провокиране на терористични акции в Сирия против гражданите на страни от Запада или Турция. 
Четвъртият. Целенасочена диверсия на сирийския участък на нефтопровода от Ирак към портовете в Сирия и Ливан.
 В близките седмици, а може би и дни вероятно ще се изясни ситуацията.

Специално за Столетие (www.stoletie.ru)
Превод от руски: политологът Борислав Ангелов

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЗАЩО ДРАЗНИМ РУСКАТА МЕЧКА? -Пат БЮКЯНЪН

В БЪЛГАРИЯ ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ТЕЛЕВИЗИИ – НЕКА ОСТАНЕ САМО ЕДНА – Калоян МЕТОДИЕВ

ЛЕГАЛИЗИРАНЕТО НА ОРЪЖИЯТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ НОРВЕГИЯ ПО-БЕЗОПАСНО МЯСТО – Майкъл РЕЙГЪН

ПРОФ. ХРИСТО КАФТАНДЖИЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕКЛАМА Е КАТО СПОРТА

ФАШИЗМЪТ НЕ Е КОНСЕРВАТИЗЪМ Дейвид ЛИМБАУХ

ПИСНА НИ ОТ ИЗПОЛЗВАЧИ Патрик БЮКЯНЪН
  

НЕЗДРАВИЯТ КУЛТ КЪМ СТАРОСТТА – Роджър БОЙС

КРИМСКИЯТ ВЕКТОР НА ТУРСКАТА ГЕОПОЛИТИКА – Кънчо АНГЕЛОВ

КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ И ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ- Момчил ДОЙЧЕВ

СКАНДАЛЪТ КАТО ПОЛИТТЕХНОЛОГИЯ – Момчил ДОЙЧЕВ

ВАСИЛ ПЕНЕВ: ЗАЛОГЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ Е ЕДНОВРЕМЕННО ЗНАЧИМ И ФАЛШИВ

ЗА ОСАМА БИН ЛАДЕН ИЛИ С ДОБРО, ИЛИ С НИЩО

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК МОЖЕ ДА ИЗПАДНЕ В ДЕСЕТИЛЕTИЯ НА НЕСТАБИЛНОСТ

ТРАЙБАЛИЗМЪТ ЛИ Е БЪДЕЩЕТО? – Патрик БЮКЯНЪН

ВЪПРОСЪТ ЗА ОТНОШЕНИЯТА НА ТУРЦИЯ С ГЪРЦИЯ- Ирина СВИСТУНОВА

ТОМО БОРИСОВ: ПРЕСТЪПНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗРАСТВА – НАРОДЪТ ОБЕДНЯВА

СЛЕД КАДАФИ: ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ДЖИХАДИСТИ? – Уалид ФАРЕС

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4071

Posted by on сеп. 17 2011. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30441 лв
 CHF =  1.70013 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19391 лв
100  RUB =  2.89877 лв
 USD =  1.66326 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.