ЛАДИНИТЕ – ИЗЧЕЗВАЩИЯ НАРОД НА ДОЛОМИТИТЕ

Ладините са малък народ населяващ пет долини (Бадия, Гардения, Фаския, Фодом и Ампецо) от Доломитските планини на Южен Тирол в Северна Италия близо до границата с Австрия. Той няма драматична история, голямо литературно богатство, не е дал на света известни учени, писатели, певци, политици. Не е предизвикал никакви войни, не е окупирал територии, нямал е царе и патриарси. Просто си е живял тихо и кротко в своите висопланински долини и е отглеждал сред природата децата си. Това също заслужава адмирации.
 

Днес в Южен Тирол са останали едва около 35 хиляди ладини. Най-големият им град е известният ски курорт Кортина Д’Ампецо с малко над 6000 жители. Всички селища са разположени над 1500 м. надморска височина и са свързани помежду си чрез високопланински проходи.

Местните говорят езика ладин. Той е част от раето-романската езикова подгрупа, която включва няколко езика останали в Североизточна Италия и Швейцария.

Ладинските долини са били населени още преди 7000 години. Местни племена наречени Раети са обитавали Южен Тирол още през Желязната епоха. През 15 година преди Христа те били завладени от римските войски на император Друций.

Раето-романските езици или още Ладинските са се говорили през Средновековието на голяма територия в Алпите от Швейцария до днешна Словения. След завземането от римляните на тези земи местните съчетали своя планински език с простонародния латински на поробителите( Vulgar Latin), откъдето се образувал и езикът им. След разпада на Римската империя и началото на варварските нашествия лингвистичната им цялост била нарушена и се разпаднали на малки езикови групи.

Скоро ладините се озовали под контрола на немските епископи на Свещенната римска империя. Центърът на техния диоцез бил южнотиролският град Бриксен.

През първата световна война военната линия между Австрия и Италия минавала точно през долините на ладините и те понесли тежки загуби. До 1918 година били в състава на Австро-Унгария, но след загубата на войната и разпада на Хабсбургската империя техните територии преминали към Италия, където са си и до днес.

По време на фашисткия режим на Мусолини те получили право на избор – или да се изселят в Германия или да проговорят италиански. В крайна сметка проговорили италиански и това е третият официален език, който всеки жител на долините говори. Така от рождението си ладините са триезични.

Ситуацията с езиците понякога е малко заплетена, защото наименованията на всяка махала са 3 на брой – ладин, немско и италианско. Може да си купите пътна карта на един език, туристически справочник, където наименованията са на другия.   Например за три села има 9 табелки и  докато карате нагоре надолу по серпентините ще видите доста зор, за да се ориентирате. Понякога имената са напълно изключващи се – Ла Вила и Щерн е за едно и също село, Селва Гардена и Волкенщайн и т.н.

Влак няма, летища няма. Така че е необходимо е да сте отличен шофьор, за да се справите с постоянните завои, брутална денивелация и снега през зимата.

Ладинският език днес е заплашен от изчезване. В по-южните долини Фаския, Фодом и Анпецо повечето хора започват да говорят на италиански дори на битово ниво, докато в Гардения основно на немски. Единствено в Бадия ладинския е напълно запазен и във всекидневното общуване. Обучението на ладински е само в детската градина, в училище се учи на немски и италиански и има само няколко свободноизбираеми часове по ладински.

До 70-те и 80-те години хората в района са живели много бедно, като заради терена през голяма част от годината са били откъснати от света. Смесени магазини, кюмбета, дворове с нахвърляни дърва, обори, кални улици от нещо като полукалдаръм, което още може да се види в някои помашки села из Родопите.
 
Все още могат да се видят стари сгради

През 80-те и 90-те години започва бума на туризма и особено на ските. В района влизат пари, строят ли лифтове и пътища, нови хотели, домовете се преправят на пансиони. С една дума местните започват да печелят от природните си дадености.

Рай за скиорите. Лифтове от последно поколение прорязват планината във всички посоки. Може да се прехварлите за минути от една долина в друга за което ще ви трябва час с кола. С тях може да се изкачите до най-високият връх в района – Мармолада (3342 метра) и да се спуснете до долу между скалната красота на Алпите. Само краката да ви издържат.
Изглед от Мармолада
 
През лятото има множество туристически маршрути, възможности за езда, колоездене, барбекюта на открито (на указани места), разходки през природата.

В миналото (преди развитието на туризма) ладините са се препитавали основно със земеделие.  Били широкоразпространени занаяти като дърворезба, изработка на фигури, дърводобив.  Местното изкуство отразява предимно връзката между човека и природата.

Литературното им богатство е свързано с някои саги, легенди, които са част от оралната им история. Писмените им свидетелства датират едва от началото на 19 век. Най-важният им поет-романтик е Анджело Требо. Макс Тоси модернизира ладинската литература в началото на 20 век. В наши дни кинигите на ладински са основно поезия и разкази. Поради малкия им брой реално няма книжен пазар, а само целево финансиране за издаване на книги. Само няколко на брой книги са преведени на италиански и немски.

Местна кухня е вкусна и питателна без да блести с изисканост и с нещо, което ние сме свикнали да обозначаваме като завъртяни манджи. Здрави супи от ечемик, гулаш, нещо като пелмени, картофи, месо.
 

Днес туризмът не е само положително явление, но и опасност за ладините. Местните понасят  и сериозни загуби от развитието на масовия туризъм. Цените и данъците са курортни. Лифтовете стават все повече, а ски писти (над 1200 км.) прорязват планината, като нарушават естествения ландшафт и хабитат на животинските видове. Гастербайтерите, заети в туризма, променят етническия състав на населението. Строителството и урбанизацията бавно напредват. От Втората световна война насам пък младите ладинци емигрират към Швейцария и Австрия в търсене на по-добро образование и  професионална кариера. Въобще проблеми нашенски.

Повече за ладините и начина им на живот може да научите в музея им  в Сан Мартин ин Тор (на ладин), Сан Мартин ин Турн (на немски), Сан Мартино ин Бадия (на италиански), който се намира в стар замък над селото (на снимката)
 
 

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ПОСЛЕДНИЯТ ДОМ НА ЙОТЦИ – АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ НА ЮЖЕН ТИРОЛ

НАЙ-СТАРИЯT ПОРНО МАГАЗИН В СВЕТА ЗАТВАРЯ ВРАТИ

НОРВЕЖКАТА ЦЪРКВА ИЛИ ИНТЕРЕСНОТО ХРИСТИЯНСТВО В СКАНДИНАВСКАТА СТРАНА

МЯСТО, КЪДЕТО МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕТЕ ВИСОКО В ШВЕЙЦАРСКИТЕ АЛПИ

НА ГОСТИ В ХАЛКИДИКИ

КРУИЗ С КОРАБ ИЛИ КАК ПОЧИВАТ НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА

КАДИЗ И ОКЕАНА НА БРЕГА НА АНДАЛУСИЯ

АНТИГУА В ТЮРКОАЗЕНО И ЖЪЛТО

СЕКЕШФЕХЕРВАР – БРРРР… НЕ Е ЛЕСНО ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ

НОРВЕГИЯ – СЕВЕРНАТА ПРИКАЗКА

КАВАЛА – НАКАЦАЛА ПО ХЪЛМОВЕТЕ

БУКУРЕЩ – СИВО, ТА СИВО

КАК РЕАГИРАТ ИСПАНЦИТЕ НА КРИЗАТА?

ЕДНА БЪЛГАРКА В АНДАЛУСИЯ – 1 част

КОПЕНХАГЕН

ИПЪР – ВСЕ ОЩЕ НА БОЙНОТО ПОЛЕ

10 МЕСТА, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ В ШВЕЙЦАРИЯ
 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2914

Posted by on февр. 8 2010. Filed under Пътешествия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.